Закон за регионалното развитие исун информационна система за управление и наблюдение на средствата от Структурните инструменти на Европейския съюз
Изтегляне 0.84 Mb.
|
"Баджалията" е пещера и централно светилище на Залмоксис - митичен цар, жрец и бог на тракийското племе Гети. Светилището датира от VI век пр. н. е. и част от скалния култов комплекс. Скалният храм е оформен в голяма пещера, до която се достига по изсечен в скалата тунел. До него старателно е оформена голяма засводена олтарна ниша – а под нея площадка - център на култовите мистерии. По-късно светилището е ползвано от християнски монаси до ІV в. Намира се в региона на с. Стрелково. Обектът "Баджалията" участва в областен проект по програма ЕДЕН и бе класиран на трето място за 2009 г. по темата "Тракийски дух", като малко известна, но много интересна и атрактивна туристическа дестинация.
Тракийска надгробна могила - край с. Каменци. Днес, 25 хиляди години по-късно, хората от Североизточна България се стичат при скалите край Кайнарджа, макар че не всички знаят славната им история. Те са привлечени от легендите за мистичната им сила, която лекува телесни и душевни болки и зарежда с енергия. Поверието казва, че всеки, преминал през каменните лабиринти, е оставил злото зад гърба си.
2.2. Архитектурни и исторически паметници
През годините на османската империя, Кайнарджа е едно от най-големите села в Североизточна България и Добруджа. Най-ранното писмено сведение за селото под името „Кючук Кайнарджа” се намира в турските данъчни регистри от 1583 г. След края на петата поредна Руско-турска война (1768-1774), предприета от руската императрица Екатерина II срещу султан Мустафа III е подписан мирен „Кючуккайнарджийски договор” на 21 юли 1774 г. между Русия и Османската империя. Договорът, написан на италиански и на турски, е подписан от генерал-фелдмаршал граф Румянцев и от великия везир Мусин-заде Мехмед паша. Този договор от Кючук Кайнарджа улеснява анексията на Крим от Русия 1783 г. и лежи в основата на по-късните претенции на Русия като защитник на християните и Християнството в Османската империя. Позволено е на руски търговски кораби да плават в турски води. Този акт слага отпечатък върху по-нататъшната история на тази част на света и изостря силно "Източен въпрос". В чест на това събитие е построена през 1892 г. чешма, обявена за исторически паметник на културата. Историческата Чешма Кючюк Кайнарджа има уникални размери – фронт над 70 м. По програма „ЕДЕН”, през 2010 година, община Кайнарджа, заедно с останалите 6 общини в област Силистра и при обединяващата функция на Областна администрация Силистра, се класира на първо място за България с обект „Кючуккайнарджанската чешма”, с темата „Водата – извор на живот и благоденствие”, по проекта «Седемте «състояния» на водата: дух, здраве, вяра, история, красота, традиция и бит", като спечели финансирането на 3-минутен рекламен филм на сайта на ЕК – на програма „ЕДЕН”.
През 2009 г. за отбелязване на 235-годишнината от подписването на договора е издигнат паметник в чест на руската императрица Екатерина Велика;
Открит на 21.06.2014 година, в чест на 240-годишнината от сключването на Кючуккайнарджанския мирен договор. Той е вторият паметник от комплекс, посветен на храбростта на руските генерали от онази епоха и величието на императрица Екатерина Втора;
През втората половина на ХV-ХVІІв. в Добруджа настъпват значителни демографски изменения. В резултат на Руско-турската война от 1768-1774 г. много български села от тези земи променят облика си. Една част от жителите на този район се изселват в Русия и Влашко. В периода на Възраждането се осъществяват процеси, свързани с утвърждаване на българската национална, духовна и религиозна идентичност. През четиридесетте години на ХІХ век са построени параклис и килийно училище. , а по-късно и църквата “Св. Троица” в с. Кайнарджа през 1861 г., обявена за паметник на културата и архитектурата. Тя представлява каменна постройка с три кораба и една абсида на източната стена. На западния й вход е изграден малък навес – ложа, за съхранение на храмовата икона. Забележителна е украсата на стените, разчленени с множество слепи арки. В църквата се съхраняват оригинални икони, дело на майстори от Тревненската школа. Осветена е от Васил Друмев, като митрополит на Доростоло - Червенската митрополия. Първото училище в с. Кайнарджа е било основано през 1830 г. на мястото на сегашното ОУ ”Черноризец Храбър”.
След Освобождението, само за няколко години населението на Кайнарджа се увеличава значително. През 1893 г. е открита и една от първите кредитни банки в силистренския край с указ на княз Фердинанд. Селото се превръща във важен селскостопански и обществено-политически център. По време на Балканските войни /1912-1913 г./ земеделското стопанство в Южна Добруджа, както и в цялата страна запада. Голяма част от мъжкото население е мобилизирано. От този район на страната са реквизирани няколко десетки хиляди глави коне и едър рогат добитък, както и големи количества зърнени храни, брашно, варива, масло и др. При тези условия, положението на селяните започва бързо да се влошава. С анексирането на Южна Добруджа след 1913 г. територията попада в границите на Кралство Румъния, което продължава до м. септември 1940 г. Румънските управляващи среди провеждат агресивна аграрна политика, която по най-ефикасен начин съдейства за постигането на румънизаторските им цели. В края на 1914 г. е сложена ръка и върху културно-просветните институти на местното население. През 1924 г. започва строеж на читалищна сграда, която е завършена чак през 1942 г. поради забрана от румънските власти. Жителите на Кайнарджа дават жертви през румънската окупация и по този повод е поставена Паметна плоча на жертвите от румънската окупация. Всичко това се осъществява в политическа и социално-икономическа обстановка, неблагоприятната за завареното население, което е причина за нов миграционнен процес – отлив на българско население и общо намаляване на жителите на града.
След подписването на Крайовската спогодба (07.09.1940 г.), българската политическа власт се установява на територията с навлизането на българските войски на 21 септември 1940 г. Постепенно се формира местната администрация, която провежда стопанска и устройствена политика за икономическа стабилизация и социално развитие. Основен поминък на населението са земеделието, скотовъдството, и занаятите. Мерките за да подпомогне стопанското развитие в периода 1942-1943 год. включват и оземляване на малоимотни местни жители и на преселници. През втората световна война жители на общината взимат участие и има изграден паметник. Други архитектурни и исторически паметници, представляващи интерес са:
2.3. Религиозни паметници
Често посещаван храм заради обнадеждаващите поверия и привлекателната природна среда.
2.4. Паметници на нематериалното културно наследство Понастоящем местните традиции и занаяти, както и български фолклор, се представят пред широка публика от 1999 г. Фолклорният събор “Край чешмата под върбата” е посветен на Деня на Община Кайнарджа - Свети дух, и е част от ежегодните културни „Дни на Кайнарджа”, част и от културния живот в региона. Провежда се в околностите на Историческата чешма – с. Кайнарджа. В читалищата има групи за народни песни, танци и за народен фолклор, които участват в много конкурси и фестивали, представяйки местни песни, танци и т.н. както в района, така и в цяла България. В селата са запазени много стари обичаи. На Коледа по улиците се срещат коледуващи, а по Сирни заговезни, на площада играят за здраве кукери. Културното-историческото наследство представлява един от най-ценните ресурси на община Кайнарджа със значение за социално-икономическото й развитие. Значителен, но нереализиран в пълна степен е потенциалът на археологическото наследство, като обект на познавателен туризъм, както и като елемент на атрактивна среда за отдих. Паметниците от Античността и Средновековието не са проучени напълно. Структурите са разрушени в значителна степен, основно поради неизпълнение на необходимите защитни и консервационни мероприятия. Социализацията на това наследство е недостатъчна. Частично липсва необходимата инфраструктура за превръщането на паметниците в обекти на масово посещение - приемна и информационна, благоустрояване, условия за транспортен и пешеходен достъп и пр. Липсват музеи, в които да се съхраняват и експонират движимите културни ценности, както и различните форми на представяне на местното нематериално наследство, които от своя страна ще обогатят потенциала на общинската територия за предоставяне на комплексен пакет туристически атракции.
Туристическата инфраструктура обхваща:
3.1. Средства за подслон В общината няма изградени хотели, почивни бази, вилни селища, къмпинги, бунгала и пр. Единственото средство за подслон в общината е Комплекс Чобан Махала в с. Каменци.
Комплексът предлага и следните допълнителни услуги: •разходки с екскурзовод до Долината на Залмоксис, скалните манастири или Суха река
В рамките на община Кайнарджа няма действащи музеи като институции. От направените археологически проучвания и разкопки в общината се разкрива богато културно наследство, които не са експонирани и предоставени за широк кръг хора. Единствено чрез Екопътеката и въздушните разходки могат да се видят културното наследство в общината. 3.3. Заведения за хранене и развлечения Обектите за търговското обслужване и храненето са съсредоточени предимно в опорните селища на общината. В общината няма ресторанти с 3 и повече звезди. Заведенията за хранене са с една или две звезди, категоризирани от кмета на общината. Те са предимно кафе-аперитиви. 3.4. Обекти за търговско обслужване Липсват магазини за промишлени стоки. В областта на услугите работят частни фирми за ремонт на автомобили и битова техника. На територията на общината функционират две бензиностанции и едно предприятие за строителни и горивни материали “Топливо”. Занаятчийството е представено като отделни частни работилници и дейности по производство на стоки и услуги за собствено потребление. Търговското обслужване в малките населени места се ограничава до ежедневното осигуряване със стоки от първа необходимост. Битови услуги практически не са развити. Те, както и периодичното и епизодично обслужване, са осигурени в общинския център.
От парка в село Кайнарджа започва ЕКОПЪТЕКА и туристически посетителски център в защитената местност „Историческа чешма” и преминава през селата Светослав, Господиново, Средище, Стрелково и стига до с. Каменци. Районът е богат на чешми, много храмове, тракийски светилища, скални манастири и живописна природа. Тази екопътека е по проект „ЕКОПЪТЕКА И ТУРИСТИЧЕСКИ ПОСЕТИТЕЛСКИ ЦЕНТЪР В ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „ИСТОРИЧЕСКА ЧЕШМА” с. Кайнарджа, в изпълнение на сключен договор от 2011 год. на община Кайнарджа за отпускане на финансова помощ с ДФ „Земеделие” по Мярка 313 от ПРСР 2007 – 2013г., подкрепена от ЕЗФРСР. 4. ДЕМОГРАФСКА СТРУКТУРА 4.1. Брой жители на община Кайнарджа Демографският срив, характерен за страната като цяло не отминава и община Кайнарджа. През 1977 г. населението е наброявало 7700 жители. През 1987г. то е било 6600 души. По последни данни от ГРАО към декември 2013 г. то е 5207 души общо за общината. Мъжете са 2643, а жените - 2564. Разпределението по брой жители по села е показано в долната таблица, Източник: ГРАО.
4.2. Възрастова, етническа структура, образователно равнище
През последните години възрастовата структура на населението в общината, бавно, но постъпателно се влошава. Поради негативните процеси в демографското развитие на общината се наблюдава намаление на населението под трудоспособна възраст. Общото спадането на раждаемостта, отрицателен естествен прираст, миграция към големите градове се отразяват изключително неблагоприятно и водят до застаряване на населението. Населението в трудоспособна възраст е 2497 души, което представлява 49% от общия брой на живеещите в общината. В пенсионна възраст са 858 души или 17% от населението на общината. Демографските процеси в общината показват тенденция към чувствително намаляване на демографското възпроизводство и спад на общия брой на населението. Процесът на намаляване на раждаемостта през последните 15 години е застрашителен. Отрицателният прираст на населението се отнася за повечето от селищата в общината. Наред с това негативно влияние оказва и полово-възрастовата структура на населението. В общината се наблюдава процес на застаряване на населението. На базата на демографското състояние се очертават следните демографски проблеми: - общо застаряване на населението; - спад на раждаемостта; - слаб естествен прираст; - миграция на млади хора към по-големи градове в страната или към други държави. Причините са комплексни, но най-голяма е тежестта на факторите: - недостиг на работни места; - ограничена възможност за реализация; - ниско заплащане на труда. Известен оптимизъм дават фактите, че през 2013 г. община Кайнарджа е с положителен естествен прираст (5.3‰). В област Силистра, община Кайнарджа е с най-висок коефициент на раждаемост - 18.7‰ и с най-нисък коефициент на смъртност – 13.4‰. В случая обаче не може да се говори за устойчива тенденция и усилията на общината в посока на създаване на стимули за привличане и задържане на населението трябва да продължат.
По етнически признак населението е структурирано по своята принадлежност, съгласно преброяванията на НСИ към 2001 г. и 2011 г., както следва:
От горната таблица се вижда, че за последните 10 години българското население е намаляло значително - с 12,61%, за сметка на населението от турската и ромската етнически групи.
Преобладаващата част от лицата в община Кайнарджа са с основно и начално образование - 62,18 % и като се прибавят още 12,44% незавършено начално образование и 3,78% неграмотни, то около 78% са хора без квалификация. През последните години, вследствие на безработицата и миграцията към по-големите градове на страната се увеличава. Това е особено характерно за младото поколение. Редки са случаите, когато завършилият образованието си се завръща в общината. 4.3. Благосъстояние на населението Малък дял от доходите на населението се формират от заплати, получавани в общински институции, в някои частни предприятия, предимно в сферата на растениевъдството и животновъдството. 4.4. Трудова заетост и безработица
На територията на общината няма промишлени предприятия. Много малка е заетостта в други отрасли извън селското стопанство:
По данни, характеризиращи развитието през последните години дела на заетите в местния бизнес и общински дейности е намалял. Слабо е партньорството между земеделските кооперации, производители и арендатори. Липсва привличане на инвеститори с цел разкриване на работни места. Основен ресурс за трудова заетост остават средствата по оперативните програми на Европейския съюз, които включват развитието на различните видове туризъм - селски, културен, ловен и риболовен, екотуризъм и други.
На територията на общината безработицата се увеличава. По данни към 2013 г. равнището на безработицата в общината е 43,07%. Близо 84% от всички безработни лица са с основно и по-ниско образование и без квалификация. Най-голяма е безработицата в селата с компактно население от малцинствен произход - Средище, Голеш, Посев, Зарник, Полковник Чолаково. 5. ИНФРАСТРУКТУРА И ОБЩЕСТВЕНИ УСЛУГИ
5.1. Пътна инфраструктура, транспорт Транспортната инфраструктура на територията на общината е ограничена главно до автомобилния транспорт. Дължината на пътната мрежа в общината е 115 км. През територията на община Кайнарджа преминава второкласен път Е-21 - Силистра-Добрич-Варна и третокласен път Алфатар-Войново-Кайнарджа-Краново. Категорията на изградената пътна мрежа в общината е ниска. Липсват пътища от I клас. Външните връзка на общината се осигуряват от пътищата от републиканската пътна мрежа. Общинският център отстои на 29 км от гр. Силистра, на 120 км от гр. Варна, на 147 км от гр. Русе, на 109 км от гр. Разград, на 69 км от гр. Добрич, на 113 км от гр. Шумен, на 456 км от гр. София, на 158 км от Букурещ (Румъния), на 42 км от Кълъраш (Румъния), на 162 км от Констанца (Румъния), от КПП Силистра на 30 км. Гранични контролно-пропускателни пунктове по сухопътната граница към Република България от Република Румъния са в Силистра, Кардам и Дуранкулак. Предстои да бъде открит нов ГКПП на територията на общината, между Кайнарджа и Липница (Румъния) по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Румъния 2007-2013 год. и съфинансиран от ЕФРР. Този пункт ще съживи икономиката на общината, ще улесни свободното преминаване на хора и стоки между двете общини и ще създаде възможности за инвестиции. Румъния е вторият най-голям търговски партньор на България след Германия и румънските туристи са един от основните контингенти в България. Между двете държави през последните години се наблюдава истински взрив в икономическия обмен. Повече от 1500 дружества в Румъния са с български капитал, а в България повече от 200 дружества са с румънски и около 1400 са със смесен капитал. Търговският обмен само за първото тримесечие на 2012 г. възлиза на 780 млн. евро. Планиран е и ГКПП край Северняк (община Крушари, област Добрич). По проекта „Трансграничен път Липница – Кайнарджа” е изграден международен път с обща дължина 17,8 км. Една част свързва отсечката между Липница и Кайнарджа, а още две отсечки водят: от българска страна – до светилището в с. Стрелково, а от румънска страна – пътна отсечка, водеща до товарно пристанище на с. Изворале. Пътната отсечка до с. Стрелково, ремонтирана по същия проект, свързва сухоречието на р. Табан, с главния път Силистра – Добрич – Варна и улеснява достъпа на туристи до светилището „Баджалията” и заедно с новоизградения международен път, осигурява достъп до природните и археологически забележителности на територията на двете общини - Кайнарджа и Липница. Изграждането на съвременна инфраструктура е с цел превръщането на община Кайнарджа в привлекателен център за инвестиции, способстващи ускореното й социално-икономическо развитие на общината с крайгранично положение и ускоряване на трансграничното сътрудничество. Действащата система на транспортно обслужване не осигурява връзки на всички села с общинския център. Селата са общо взето с висока степен на изграденост на уличната мрежа. В повечето от тях цялата улична мрежа е с трайни настилка. Повсеместно, обаче техническото състояние на настилките не е добро, поради лошо поддържане, а на много места е необходимо основно ремонтиране. На територията на община Кайнарджа съществува една летателна площадка в землището на с.Кайнарджа и звена за авиационни услуги на фирмите „Ребус” и „Fly4fun” в близост до второкласния път. Там разполагат със самолети Ан-2 и Чесна, база за обучение и място за отдих. Летището се намира само на двайсетина километра от Силистра и на 120 км от Варна. Предлагат опознавателно пътуване над природните забележителности, парашутни скокове, полети за селското стопанство. Фирмата предлага и курсове за пилоти.
5.2. Водоснабдяване и канализация
Всички селища са водоснабдени, но през летните месеци се явява недостиг на питейна вода, поради използването й за напояване и поради лошото състояние на водопроводната мрежа, което е причина за чести аварии и големи загуби на вода. Водоснабдяването на селищата се извършва от подземни води, което оскъпява дейността. Водоснабдителната мрежа е остаряла и се нуждае от подмяна и реконструкция.
В общината няма изградена канализационна мрежа, с изключение на частично изграден канал за дъждовни води в с.Кайнарджа. Няма пречиствателни станции и канализация за отпадни води. Използват се септични ями и попивни кладенци, които са предпоставка за замърсяване на подпочвените води. 5.3. Сметосъбиране В общината има въведена система за организирано сметосъбиране и сметоизвозване, но няма разделно събиране на отпадъци. Сметосъбиране се осъществява в обществения сектор (улици, паркове, публични сгради). Към момента основният метод за обезвреждане на отпадъците е депонирането им на РДТБО в гр. Силистра. 5.4. Обществени озеленени площи Селата разполагат със значителни по квадратура обществени озеленени площи, но като правило поддържането им, с много малки изключения, е крайно неудовлетворително. В общинския център съществува парк с площ над 10 дка „Историческа чешма”, който е благоустроен и поддържан. В този парк е реализиран проект, финансиран по мярка 313 на Програмата за развитие на селските райони : „Екопътека и туристически посетителски център в защитена местност „Историческа чешма”, територията е благоустроена с пътеки, стълби, амфитеатър, пешеходен мост, водни каскади, указателни табели и др. В парка се намира й новата сграда на „Туристически посетителски център”/ТПЦ/”. Интересната експозиция в ТПЦ, както и паметниците, построени в чест на императрица „Екатерина Велика” и в чест на граф Румянцев - победителя от войната между Русия и Османската империя през 1774 година биха привлекли доста голям туристически интерес. Самата „Голяма Кючук-Кайнарджанска историческа чешма” е атрактивна част от проекта на област Силистра по програма ЕДЕН на Европейската комисия за 2010 година и е в центъра на триминутния рекламен филм по проекта с име „Седемте състояния на водата“. В с. Средище има парк в централната част на селото, чиято площ също е по-голяма от 10 дка. С помощта на спечелен проект за финансиране от ПУДООС през 2014 година обстановката в парка ще се благоустрои и обогати с една беседка, две пързалки, две клатушки, както и с комбинирано детско съоръжение. Община Кайнарджа има подготвени технически проекти за детски площадки и паркове и регулярно кандидатства за финансиране от МОСВ - ПУДООС. Чрез такова финансиране са изградени три детски площадки в селата с. Средище и с. Зарник, а със средства от собствения бюджет, през 2014 год. предстои да бъде направена зона за отдих и детски кът в с. Посев. Всички населени места разполагат със собствени гробищни паркове – в някои случаи отделни за християнското и мюсюлманското вероизповедание. Част от тях се нуждаят от по-добро благоустрояване.
През последните пет години на територията на общината не се регистрира инвестиционна активност. Единственият инвеститор е община Кайнарджа. Чрез финансиране от различни Европейски програми се разкриват институции, чиято дейност в последствие се превръща в държавно-делегирана и по този начин има разкрити трайни работни места – в с. Средище – в Дневен център за възрастни хора с увреждания /проектът е реализиран 2008-2009/ са разкрити 22 работни места, като капацитетът на социалната услуга /СУ/ е 50 потребители. Туристически посетителски център в парк „Историческа чешма” на с. Кайнарджа – разкрити 5 работни места. По всички други проекти, при които се ивнвестира в инфраструктура – соларно улично осветление, енергоефекивни мерки в образователната инфраструктура, ремонт на сградата на общинска администрация и площада, както и проект за залесяване на горски площи –община Кайнарджа договаря с изпълнителите на проектите общите /неквалифицирани / работници да са наети от община Кайнарджа, така че да се помогне на безработните хора от общината. Община Кайнарджа се явява най-големият и единственият инвеститор, като за изминалите седем години са инвестирани собствени средства и такива привлечени чрез проекти и програми на обща стойност близо 9 000 000,00 /девет милиона/ лева. Заедно със средствата за ремонт и рехабилитация на четвъртокласната пътна мрежа в общината до 2015 година ще се инвестират още над 5 500 000.00 лева.
Електрифицирани са всичките 15 населени места в общината. Съществуващата мрежа е амортизирана, което води до чести аварии и прекъсване на токозахранването за продължително време. Недостатъчна е мощността на съществуващите трансформаторни постове. В Кайнарджа е осъществен проект за улично осветление със слънчева енергия по Програмата за развитие на селските райони. Парковото осветление в Кайнарджа е недостатъчно, а в селата липсва такова. 5.7. Съобщителна инфраструктура и пощенски услуги Телефонизирани са всички населени места от общината. Обслужването става чрез цифрови телефонни централи. Не всички населени места са покрити с качествен радиотелевизионен сигнал. В селата Светослав, Чолаково и Зарник има проблеми с качеството на телевизионния сигнал и с покритието на мобилните оператори. В общинския център има частна кабелна телевизия. На територията на общината са изградени и клетки на мобилните оператори Мобилтел, Виваком и Глобул като покритието на сигнала не обхваща цялата община. Няма договори с Интернет-доставчици, а достъпът до Интернет чрез БТК е несигурен.
На територия на общината няма изградени болници и поликлиники. Здравеопазването в общината се реализира чрез 3 индивидуални лекарски практики и 3 индивидуални стоматологични практики - в с. Кайнарджа, с. Средище и с. Голеш (трайно незаета) и Център за спешна медицинска помощ. На територията на общината няма аптеки. "МБАЛ - Силистра" АД - гр. Силистра е лечебно заведение за болнична помощ, която обслужва 7 общини: Силистра, Алфатар, Ситово, Кайнарджа, Дулово, Главиница и Тутракан. Населението на региона се насочва към "МБАЛ - Силистра" за консултативна и стационарна помощ . Социалните дейности на територията на община Кайнарджа са добре организирани като структури и са обхванати почти всички групи, които се нуждаят от социални услуги. Тук по ваша преценка махнете някои неща или добавете каквото е необходимо: Предоставят се социални услуги през годините както следва:
В Дневния център за възрастни хора с увреждания /ДЦВХУ/ в с. Средище има социална и здравна рехабилитация - има лекар, психолог, професионален рехабилитатор и масажист. Центърът е оборудван с магнитен апарат, електрически стимулатори, електрически масажори със и без инфрачервени добавки, бягаща пътека, велоергометър и др. Предоставят се почасови услуги и за външни посетители. 5.9. Образователна структура Община Кайнарджа има добре развита образователна структура. В общината функционират 5 учебни заведения от всички образователни степени, водещи до достигане на средно образование – предучилищна, начална, прогимназиална и гимназиална: Предучилищната степен на образование са есигурява чрез ЦДГ „Еделвайс”, която има три филиала – централен – в с. Кайнарджа и други два в селата Средище и Голеш. В селата Кайнарджа, Средище и Голеш има основни училища, които са средищни. В тях децата от околните села се довеждат чрез осигурен от общината транспорт и получават необходимите знания. В с. Средище има средно професионално училище – ПГ …., държавно училище на издръжката на МЗ, където се подготвят кадри за животновъдството и растениевъдството.Въпреки, че през годините на съществуването му на два пъти беше правен опит това училище да бъде закрито, Кайнарджанци отвоюваха съществуването му и днес то е ценна придобивка, с помощтта на която общината се опитва да подобри показателите за ниво на образование на населението. Всички училища и детски градини имат добре ремонтирани и санирани сгради.Привлечени са средства за тези ремонти от фондове за европейско финансиране или национален бюджет : ЕФРР – за трите сгради на ЦДГ и ОУ в с. Средище – единия корпус. За втория корпус на ОУ в с. Средище бяха привлечени средства от Социално-инвестиционния фонд. За ОУ в с. Голеш се отпусна финансиране от ДБ на стойност над 2,5 млн. лева за доизграждане на втори корпус и за построяване на нова спортна база на открито и закрито за децата от това училище. За средното професионално училище в с. Средище - ПГМСС „Никола Вапцаров също са използвани изключително подходящи като обем и по предназначение ресурси от държавно и европейско финансиране, така че базата – и на училището , и на общежитието и особено материалнотехническата база за учебния процес по теория и практиката в земеделието и животновъдството бе много, много подобрена в сравнение с това преди 10-12 години.Ръководството на училището кандидатства за европейско финансиране и вече имат изклячително съвременна селскостопанска техника, за да се обучават да работят с нея .По този начин от това професионално училище излизат много добре подготвени кадри за реализация в селскостопанския бранш. 5.10. Спортна инфраструктура Спортната инфраструктура на общината е недостатъчно развита и е на ниско техническо ниво. В общината няма календар на спортните прояви, което обяснява до известна степен липсата на интерес към спорта от страна на младите и спортните организации. Изоставането на спорта в общината е осезателно както в масовата любителската му форма, така и в професионалната. Най-изявеният спорт е футболът, представен в мъжки и детски отбори участващи в областното първенство. Стадионите в с. Кайнарджа и в с. Средище, както и дворовете и физкулурните салони на всички на училища в населените места са единствените места отговарящи на условията, където децата и младежите могат да практикуват спорт. Предстои завършването на втори корпус на ОУ „В. Априлов” в с. Голеш през 2014 година, което ще осигури спортна база на децата и младежите от селото.
Богатата културно просветна дейност, която развива читалището е чрез самодейни колективи - танцови и певчески, които са извор на автентичния добруджански фолклор, поддържащ националната памет и традиции. Обхванати са всички възрасти, като детски колектив за народни танци, младежка и пенсионерска група за автентичен фолклор, художествени колективи - женска певческа фолклорна група, на възраст: 20 г.- 60 г., женска вокална група и др. Сграден фонд- общинска собственост, предоставена за безвъзмездно ползване. Състои се от две свързани помежду си постройки – киносалон и административна читалищна сграда. Недостатъчна материална база, липса на необходими помещения за дейност, малка сцена, климатизирано; - Читалище „Родина-1941” в с. Голеш Културната просветна дейност се развива : от групи за български и турски фолклор; група за модерни танци и; детска вокална група; групи за български и турски фолклор и др. Сграден фонд – предоставена от общината двуетажна сграда за безвъзмездно ползване, нуждае се от основен ремонт и саниране.
Сграден фонд- общинска собственост, предоставена за безвъзмездно ползване, едноетажна сграда, нуждаеща се от вътрешен и външен ремонт. Дейности: библиотека - 7407 единици; Ежегодно се организира и провежда с подкрепата на община Кайнарджа, ромският празник на 08.04. вече 9 години.Всяка година е под различен надслов, напр. „Чрез образование за подобър живот” или „Пейте роми и играйте” и др. Читалището, през 2012 година, бе на първо място в област Силистра в конкурса „Живи човешки съкровища”и с номинация за първото място на национално ниво. В читалището има подредена експозиция „Кукерските игри – минало и настояще в с. Средище” ….., като всяка година се отбелязва празника, съобразно обичая в селото Развиват дейности детски и пенсионерски колективи за автентичен фолклор: „Шарена черга” –детска вокална група ; „Сребърни звънци – женска певческа група ; Циганският етн. фолклор се съхранява чрез състава „Ромски ритми”; Момчешка вокална група, която прерастна в младежка вокална група към средното у-ще ПГ МСС „Никола Вапцаров”.Групата бе класирана на първо място в България с атрактивните изпълнения на момчетата през 2008 година.
. Сграден фонд- общинска собственост, предоставена за безвъзмездно ползване. Състои се от две свързани помежду си постройки-киносалон и библиотека (хранилище, читалня). Недостатъчна материална база. Дейности: Детска вокална група - до 14 г.; младежка танцова група и вокална група до 20 г
Едни от най-сериозните проблеми, които се проявяват трайно са свързани с недостига на финансов ресурс за издръжката на читалищните дейности и за поддържане на материалната база. Ограничени са финансовите ресурси на общината за ремонт и реконструкция на читалищните сгради. 5.12. Религиозни обекти На територията на община Кайнарджа освен традиционната религия в България - източноправославната и живеят и гражани, изповядващи други вероизповедания, предимо мюсюлманско. В общината са изградени следните религиозни обекти: - с. Кайнарджа - черква "Света Троица"; - с. Каменци - черква "Воскресение Господне"; - с. Светослав - черква "Свети Архангел Михаил"; - с. Зарник - джамия; - с. Голеш – джамия; - с. Посев – джамия; - с. Давидово – джамия; - с. Господиново - параклис „Св.мъченици Марк и Юлий Доростолски”; - с. Каменци - женски манастир; В тези институции също се провежда културна и образователна дейност. Извод за културната дейност. За успешното и ефективно развитие на читалищната мрежа съществуват следните ограничения: лошо поддържан и енергонеефективен сграден фонд, липса на обзавеждане, остарял библиотечен фонд, липса на достъп до интернет, липса на съвременни информационни и технически средства, не добре организирани контакти с подрастващите, недостатъчна квалификация на кадрите. От съществено значение е използването на наличния капацитет на изградения неправителствен сектор, който да бъде привлечен като партнираща или водеща страна при реализирането на конкретни дейности, свързани с привличането на средства за подпомагане на културния живот в общината. 5.13. Административно, финансово-кредитно, юридическо и счетоводно обслужване Административното обслужване на населението се осъществява от общинската администрация в село Кайнарджа, кметствата в селата и кметските наместници във всички населени места: гражданска регистрация (административно-правно обслужване), административно-техническо обслужване, данъчно и др. Административни услуги на гражданите се предоставят и от териториални организации, които имат представителства в общината. В сферата на административните услуги работят 60 души. Финансово-кредитно обслужване. Банкови услуги на територията на общината не са развити. Има един единствен банкомат на Интернешънъл Асет Банк - клон Силистра, която е обслужващата банка на общинската администрация. В общинския център има офис на Взаимоспомагателна кредитна кооперация. На територията на общината не се предлагат юридически и счетоводни консултации и др. Правораздавателната система не е представена в общината. Силистренският районен съд и Районна прокуратура, обслужват и община Кайнарджа. В общината няма Районно управление на Министерството на вътрешните работи, а за нея отговаря Регионалната дирекция на полицията в Силистра, но има полицейски участък. В Общината има подразделение на „Пожарна безопасност и защита на населението”. Извод: Като цяло община Кайнарджа се характеризира с относително развита социална инфраструктура, която разполага със сгради и съоръжения в недобро състояние. Неудовлетворително е състоянието на здравното обслужване в част от селата. Ограничени са възможностите за активен спорт; липсва спортна база. Силно ограничени до липсващи са в селата финансово-кредитните услуги. 6. Икономическа структура Община Кайнарджа няма развита промишлена база. Основен фактор за развитието на общината са богатите природни ресурси и благоприятното географско положение, което определя приоритети на развитие на селското стопанство, туризма, хранително-вкусовата промишленост и винопроизводството за изграждане на икономическата структура на общината. Единствените фирми от сектора на хранително-вкусовата промишленост са две винарски изби. 6.1.Селско стопанство Селското стопанство е основен отрасъл в местната икономика на общината. Природните условия са изключително благоприятни за развитието на диверсифициран и ефективен аграрен сектор. Общината разполага с голямо количество плодородна земя и благоприятен за земеделие климат. Според регистъра на земеделски земи, гори и земи в горския фонд, общата обработваема земя в общината е 192 326 дка, от които 39 557 дка (20,57 %) са мери и пасища. Селското стопанство има зърнено-животновъдно направление. Застъпено е производство на пшеница, царевица, слънчоглед, мляко, месо и по-малко – грозде, зеленчуци, тютюн, тикви. Животновъдството в общината също е традиционен поминък. Ориентирано към отглеждането на говеда, овце и кози. Чистата околна среда благоприятства развитието и на пчеларството.
От хранително-вкусовата най-добре застъпена и развита е зърнопреработвателната промишленост, като не формира голям процент от заетостта на населението в общината. Регионът има добри традиции в лозарството. Отглеждат се лозя от сорта "Каберне Совиньон". В село Кайнарджа функционират две винарски изби - "Изба Кайнараджа" и изба "Елпа", в които се произвежда вино по стара добруджанска технология. По-голяма част от продукцията се изнася в чужбина. 6.3. Промишленост Индустрията в община Кайнарджа е с минимално значение за общинската икономика, както по отношение броя на наетите лица, така и според обема на приходите. В общината няма развита промишлена база. В землището на с. Кайнарджа съществува кариера за варовици. Основните субекти с местен капитал извършват търговска дейност в сферата на услугите, аренда на земеделска земя, търговия с горива – две бензиностанции - в Кайнарджа и с. Средище; зърнопреработка и съхранение на зърно – три зърноплощадки в общината; авиационни услуги в селското стопанство, предоставяни от фирма Ребус. 6.4. Туризъм Не на последно място е и туризмът в община Кайнарджа със своите исторически, природни, етнографски и културни забележителности. В настоящия момент той не е основен дял в икономиката, но има потенциал да се превърне във водещ отрасъл в икономиката на общината. В общината няма хотели. Няма и ресторанти с 3 и повече звезди. Заведенията за хранене са с една или две звезди, категоризирани от кмета на общината. Те са предимно кафе-аперитиви. Развитието на отрасъла туризъм се основава на многообразието на ресурсите, предизвикващи развитието на туристически активности. На територията на общината има защитени територии, местности и природни феномени. Запазеният уникален ландшафт, включващ каньоновидно суходолие, характерните скални образувания, археологическите, културно-историческите и религиозни паметници, редките растителни видове, естествените местообитания на защитени растителни и животински видове, предоставят възможност за научни изследвания и развитие на устойчив алтернативен туризъм - екотуризъм, приключенски туризъм, културно-познавателен и поклоннически туризъм. Каньоните на р. Суха край с. Голеш и в местността “Канагьол” край с. Поп Русаново, Стрелково и Войново биха могли да се превърнат в обекти на екотуризъм и археологически турове. В тази посока е разработен и изпълнен проект „Екопътека и туристически посетителски център в защитена местност „Историческа чешма” с. Кайнарджа” по ДФ „Земеделие” по Мярка 313 от ПРСР 2007 – 2013г., подкрепена от ЕЗФРСР. От парка в с. Кайнарджа, край Историческата чешма започва и преминава през селата Светослав, Господиново, Средище, Стрелково и стига до с. Каменци. Много слабо е застъпен и ловният туризъм, макар общината да се явява много близо до Държавно ловно стопанство „Каракуз" в община Алфатар. Престоите са краткотрайни и с ясно изразена сезонност в зависимост от ловните сезони. Богатото културно-историческо наследство в съчетание с историческото наследство в общината и съседните на нея, е основата за развитието на културно-познавателен туризъм. Основна инфраструктура на туристическото обслужване са заведенията за хранене и развлечения, информационни туристически центрове, екопътеки, алеи и трасета за вело- и конен туризъм и анимирани с културно-познавателни програми. Друга основна база за развитието на културния туризъм са археологическите ценности и местния фолклорния фестивал - ежегодно провеждан регионален събор "Край чешмата, под върбата". Културно-познавателен туризъм представлява предпоставка и начална стъпка за развитието и на селски туризъм. Така, наличните ресурси създават условия за формиране и предлагане на по-разнообразен туристически продукт. Някои от посочените видове могат да се развиват целогодишно. 6.5. Други дейности Съществува звено за авиационни услуги „Ребус” в селското стопанство. Фирмата предлага курсове за пилоти, разходки по въздуха - над сухоречията, до съседни общини, до гр. Силистра и над р. Дунав и скокове с парашут. Ползва летището в землището на с. Кайнарджа и в землището на с. Голеш. В близост до пистата има осигурено място за отдих и почивка и кафе-аперитив, където се предлагат разхладителни напитки и стартова закуска преди полет. Изтегляне 0.84 Mb. Сподели с приятели:
|