Закон за регионалното развитие
(4) Изводи и потенциал за подобрение
Изтегляне 100.5 Kb.
|
Свързани:
The Capital Markets of Southeastern Euro
| (4) Изводи и потенциал за подобрение
Практиката показва, че и държавата, и обществото не се възползват от потенциала на второто и третото ниво на местното самоуправление, а по-скоро пропускат възможности в 4 особено важни области – регионалното развитие, реализирането на единна държавна политика в различните сфери, усвояването на средствата от европейските фондове и обществено-частните партньорства за устойчиво развитие: Регионалното развитие Нормативната уредба предписва куп задължения на областните управители в тази сфера – от организационни до представителни, но при липса на необходимия и достатъчен финансов и властен ресурс. Под достатъчен властен ресурс тук може да се разбират много неща, които обаче бих свел до реална възможност за стратегическо управление. Държавната политика на регионално развитие е сякаш по-милостива дори към най-ниското равнище на държавно управление, макар това да е резултат от тайнствените и вечни ресурси на власт на местно равнище. Егоцентризмът и близкия хоризонт на общинското равнище диктува некооперативния дух в отношенията между общините. Няма сила (дори и по-големите финансови нива по европейските програми), която да накара повече от двама кмета да родят и седнат и да работят по обща идея, камо ли стратегии и политики дори да са налице обективни условия. От това губят разбира се първо общините, областта, регионите, държавата, губят хората. Децентрализацията на правомощия към местната власт е модерна тема, връх на демокрацията, но нейната реализация придобива крайности, които все повече ще пречат на развитието на страната. Тъкмо в това отношение се усеща остро липсата на областното равнище, което може да чертае кооперативни стратегически хоризонти, с които да превръща разрушителната част от общинската стихия в градивна енергия. Ако централната власт създаде повече стратегически възможности на второто равнище, тогава в България ще могат да се реализират успешно множество проекти, обединяващи няколко общини и такива проекти ще престанат да бъдат по-скоро изключение, отколкото правило. Областният управител би бил органът, който равноотдалечено от местните власти и с идея за по-мащабна регионална политика може да влезе в ролята на стратег на подобен тип местни политики, които да открият нови хоризонти за развитие на регионите. За съжаление нито министерствата са склонни да отстъпят правомощия, нито кметовете желаят подобно сътрудничество. А как например да се реализира проект за опазване чистотата на водите и борба с ерозията по течението на която и да е по-голяма река, която преминава през множество общини в дадена област? Това означава някой да обедини около обща идея няколко кмета, да ги накара да седнат на една маса, да обедини техните желания и цели, да ги накара да гледат в една посока, без никой да дърпа повече чергата към своя дом. Централната власт това не може да осъществи. В момента никой не се занимава с въвеждането на преходни мерки – нито управляващи, нито опозиция, нито теоретици, нито практици. Реализирането на единна държавна политика в различните сфери Потенциал в областните управители има и по отношение реализирането на единна държавна политика на регионално ниво в различните сфери. Във всяка област са изградени и функционират от 40 до 70 държавни структури – поделения на различните централни министерства и агенции. Всички те се подчиняват единствено на преките си ръководители на централно равнище, поради което на практика липсва сътрудничество, включително и между структури в рамките на едно министерство. Например служба "Земеделие и гори" в много случаи не е наясно какво прави местното звено на "Разплащателната агенция". За какви секторни политики може да се говори при това положение? Министерствата са твърде отдалечени, с прекалено много задачи на национално и международно равнище, за да могат да упражняват ефективен контрол и да ръководят оперативно поделенията си по места. Налице е и още едно обстоятелство – в редица случаи техните представители не познават достатъчно спецификата и потребностите на регионите. Ако областният управител представлява правителството пред местните власти, бизнес и общности, защо да не може да представлява и отделните министерства? Има ли логика той да е лишен от всякаква роля и мнение при назначаване, атестиране и оценка на ръководителите на регионалните служби? Не е ли нормално да има право да контролира за законосъобразност и да спира при необходимост актове на местните началници до произнасяне на министъра? Има и редица други въпроси в посока управлявана деконцентрация на правомощия, които са намерили решение в управленската практика на партньорите ни от Европейския съюз. Необходимо ли е да чакаме разпореждане или предупредителни крайни срокове, за да синхронизираме законодателството и практиката, или можем да пристъпим още сега към така необходимите стъпки? Държавното управление и гражданите само ще спечелят от рационализиране на тези отношения и процеси. Разпореждане с еврофондовете Тази сфера на пропуснати възможности е особено важна в настоящия момент на криза на доверието от страна на партньорите ни от ЕС по отношение недостига на административен капацитет и разработване на печеливши проекти. Областните администрации на практика са изолирани от тези процеси. При последните законови промени регионалните и областните съвети за развитие не получиха необходимите правомощия и възможности. От седемте оперативни програми 28-те областни администрации могат да бъдат бенефициенти (ползватели на средства) само по една – най-малката – "Административен капацитет". Краят на програмния период - 2013 г., не е толкова далеч, а само усилията на неправителствените организации и консултантските фирми няма да стигнат за реализиране на проекти с надобщинско значение. Капацитетът на областните администрации би могъл да е от полза в сферата на контрола по разработване на европроекти и усвояване на средства по тях. Изпълнителната власт не разполага с други подходящи структури по места, с които да може да следи какво става с парите на европейските данъкоплатци, а и нашите собствени, тъй като в повечето случаи става въпрос за съфинансиране от българска страна. В тази посока имаше определени идеи на премиера Сергей Станишев и финансовия министър Пламен Орешарски, които бяха обсъдени на среща с областните управители. Реализацията им би дала сериозен лост за контрол и доказателство за волята на управляващото мнозинство да решава проблемите, свързани със сътрудничеството с европейските структури и контрола по усвояването на фондовете. Обществено-частни партньорства за устойчиво регионално развитие Световната концепция за устойчиво развитие през новия век дава своето отражение и върху дейността на местните власти. В член 28 на документа на ООН “Дневен ред на ХХІ век” се споменава инициативата “Местен дневен ред 21”. Тя призовава всички местни власти да приемат и изпълнят местни планове за устойчиво развитие на регионите при партньорство с всички отговорни лица на местно равнище. В международен мащаб над 2000 местни власти от 64 различни страни са обвързани в този процес. В “Местен дневен ред 21” участват и български общини. Инициативата “Местен дневен ред 21”, има такива компоненти, като: Управление и подобряване процеса на устойчиво развитие от местните власти. Интергиране на устойчивост в проектите, плановете, политиките и дейностите на местните власти. Повишаване осведомеността и образованието на населението от регионите. Консултации и включване на широката общественост в процеса на вземане на решения. Изготвяне на стратегии и план за действие за местна устойчивост. Всички тези модерни принципи биха били от полза за държавното управление в условията на управлявана децентрализация. Формите на обществено-частното партньорство са разнообразни, но условно – според участниците – могат да се разделят на три основни групи: партньорство между публичните власти – дължавни институции, общини и частния сектор, партньорство между публичните институции и неправителствените организации и тристранно партньорство между публичнния сектор, частни стопански организации и неправителствени организации.
Изтегляне 100.5 Kb. Сподели с приятели:
|