Закон за регионалното развитие

(2) Идеалът: “доброто управление” (Good Governance)

Изтегляне 100.5 Kb. страница 2/6 Дата 18.10.2022 Размер 100.5 Kb. #115292

Навигация на страницата:

• Моделът на доброто управление представлява система от дейности на държавата, частните и гражданските институции за кооперативно формулиране и устойчиво осъществяване на обществения интерес.

(2) Идеалът: “доброто управление” (Good Governance) Класическата линейна структура все пак не трябва да се отъждествява с йерархия. Без субординация не може така или иначе и затова моделът на доброто управление я включва, без обаче да разчита единствено на нея. Линейната структура е по-сложно явление от проста субординация. Най-същественото е, че тя предполага крайното целеполагане да се осъществява от върха. Това автоматично отрежда роля на центъра като стратег, а на администрацията като бюрокрация, описвана някога като изпълнител от прочути теоретици на управлението като Уудро Уилсън или Макс Вебер. Днес, когато върхът е по-размит от всякога, се появява множество властни центрове – политически мрежи, всяка от които по конкретен повод, поради което не се конкурират. Те са очевидно частични спрямо държавата и затова не могат да съществуват автономно без централната държавна власт. От своя страна централната държавна власт трябва да осъзнае настъпилите исторически ограничения пред своето положение и да партнира с появилите се конкретни властни центрове. Това е “доброто управление”. При този модел администрацията вече не е изпълнителна бюрокрация, а се превръща в публична администрация, ангажирана с формирането и изпълнението на публични политики и стратегии. Разликата с преди се състои в това, че за пръв път нейна отговорност е да съучаства в стратегирането, т.е. крайното целеполагане, наред с политическата власт, частните и гражданските структури, които вършат заедно същото. Висок административен капацитет не може да се постигне с каквито и да било свръхдози тренинг, ако се тренират прости изпълнители. Съвременният административен капацитет се гарантира чрез включването на администрацията във вземането на политическо решение, макар и по въпроса за решаването на конкретен публичен въпрос. Да не забравяме, че цялата държавна администрация на Нова Зеландия е изградена чрез аутсорсинг на частен принцип – т.е. държавата там изцяло прехвърля тази своя власт на един от недържавните сектори – частния сектор. Доброто управление е потребност, която носи полза както на държавните власти, така и на обществото. Това се случва по следния начин: (1) Що се отнася до държавните власти, те основно се нуждаят от политическа подкрепа и мобилизация. В това отношение политическият модел от изминалия век на партийно представени публични интереси губи решително своята ефективност в сравнение със съвременния модел на споделено пряко и цялостно управление на отделни проблеми, наречено “конкретни политики”. За разлика от управлението чрез централна политика на отделни сектори управлението на конкретни политики днес носи по-силна и трайна подкрепа и мобилизация – нещо, което британският опит на Тони Блеър например красноречиво показа на света. Чрез контролирана децентрализация по конкретни проблеми и кооперирането с недържавни инстанции модерните държавни власти са в състояние да си осигурят въпросната по-голяма от всякога и по-трайна политическа подкрепа, която се дължи на широкото и трайно обществено съгласие с всяка отделна политика. Затова политическият ХХІ век няма да бъде партиен, а век на конкретните политики. (2) Що се отнася до обществената полза, доброто управление води до децентрализирано създаване и управление на обществени стратегии, конкретни политики и отделни проекти от тези, които са пряко засегнати или заинтересовани. Така устойчивото развитие на отделните публични сектори е по-ефективно. Един образователен проблем например следва да се управлява не единствено от министерството на образованието, както повелява линейното мислене, а от мрежа, включваща заинтересованите страни, като министерствата на финансите, младежта и пр., както и експерти от Президентството, комисии от НС, независими сдружения на учещи и т.н., както и частни образователни организации, макар и под институционализираното ръководство на въпросното министерство. Моделът на доброто управление представлява система от дейности на държавата, частните и гражданските институции за кооперативно формулиране и устойчиво осъществяване на обществения интерес. Изтегляне 100.5 Kb. Сподели с приятели: