Раздел III Медицинска помощ при спешни състояния

Чл. 99. (1) Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния.

(2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ.

(3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на:

1. смърт;

2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи;

3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода.

Чл. 100. (1) Всяко лице, намиращо се на мястото на инцидента, е длъжно да информира най-близко разположения център за спешна медицинска помощ, друго лечебно заведение или полицейско управление.

(2) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут.

(3) При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това.

(4) В случай на пренастаняване на пациент от едно лечебно заведение в друго се прилагат всички медицински документи за извършени диагностични, консултативни и лечебни дейности, обобщени в епикриза.

(5) Не се допуска транспортиране на пациент, ако транспортът или свързаните с него обстоятелства водят до неоправдано висок риск за здравето и живота му.

Чл. 101. (Изм., ДВ, бр. 41 от 2009 г.)

(1) (Доп., ДВ, бр. 59 от 2010 г.) За установяване на временна неработоспособност, за установяване на вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, и за установяване степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест се извършва медицинска експертиза.

(2) Медицинската експертиза се организира и ръководи от министъра на здравеопазването и от РЦЗ.

(3) (Нова, ДВ, бр. 59 от 2010 г.) При извършване на експертиза на временната неработоспособност се прави преценка и дали здравословното състояние на лицето позволява явяването му пред разследващите органи или пред органите на съдебната власт, когато се налага явяване пред тези органи през периода на временната неработоспособност.

(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Видът и степента на увреждане и степента на трайно намалена работоспособност се определят в проценти спрямо възможностите на здравия човек.

(5) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Видът и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, се определят пожизнено. Преосвидетелстването на тези лица може да се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на медицинската експертиза.

(6) (Предишна ал. 5, ДВ, бр. 59 от 2010 г.) На лицата по ал. 4, които упражняват трудова дейност, се определя степен на трайно намалена работоспособност, ако не са определени вид и степен на увреждане.

(7) (Предишна ал. 6, изм., ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 102. (1) Към Министерския съвет се създава Национален съвет по медицинска експертиза със следните правомощия:

1. разработва и представя на Министерския съвет становища по националната здравна политика, свързани с медицинската експертиза;

2. осъществява координация на дейностите между държавните органи във връзка с медицинската експертиза;

3. анализира информация за дейността, развитието и състоянието на медицинската експертиза в страната;

4. разработва и представя за приемане от Министерския съвет проекти за изменение и допълнение на нормативни актове, свързани с медицинската експертиза;

5. разработва методика за финансиране и контрол върху дейността на органите на медицинската експертиза, която се приема от Министерския съвет.

(2) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2009 г., бр. 62 от 2010 г.) Съставът на Националния съвет по медицинска експертиза включва: заместник министър-председател, който е председател на съвета, министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика, министъра на финансите, управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), управителя на НЗОК, директора на НЕЛК и изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания.

(3) Устройството и дейността на съвета по ал. 1 се уреждат с правилник на Министерския съвет.

Чл. 103. (1) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2009 г.) Медицинската експертиза включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на вида и степента на увреждане и експертиза на трайно намалената работоспособност.

(2) Експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК.

(3) (Нова, ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Освидетелстването на лицето за възможността за явяването му пред разследващите органи или пред органите на съдебната власт се извършва от ЛКК, от центровете за спешна медицинска помощ, от ТЕЛК и от НЕЛК. Освидетелстването се удостоверява с експертно решение – “Медицинско удостоверение”, по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и от министъра на правосъдието.

(4) (Доп., ДВ, бр. 41 от 2009 г.; предишна ал. 3, бр. 59 от 2010 г.) Експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК.

(5) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2009 г.; предишна ал. 4, бр. 59 от 2010 г.) Експертизата на вида и степента на увреждане на децата до 16-годишна възраст се извършва от детски експертни лекарски комисии (ДЕЛК) и НЕЛК с участието на специалисти по детски болести.

Чл. 104. (1) Лекарските консултативни комисии се разкриват и закриват със заповед на директорите на РЦЗ в лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ по предложение на ръководителя на съответно лечебно заведение.

(2) В лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и в унивеситетските болници съставите на ЛКК се определят със заповед на съответния ръководител на лечебното заведение.

(3) Лекарските консултативни комисии са общи и специализирани. В състава на ЛКК влизат не по-малко от двама постоянни членове - лекари с призната специалност, включително един председател.

Чл. 104а. (Нов, ДВ, бр. 41 от 2009 г.)

(1) Детските експертни лекарски комисии се откриват и закриват от директора на РЦЗ съгласувано с министъра на здравеопазването към многопрофилните болници за активно лечение в областните градове, в които има открити структурни звена по детски болести.

(2) В съставите на ДЕЛК работят лекари с призната специалност “детски болести” и с не по-малко от 5 години трудов стаж по специалността. С предимство в състава на ДЕЛК се включват лекари с втора призната специалност (“неврология”, “ортопедия и травматология”, “психиатрия” и други) или с допълнителна квалификация в областта на определена специалност в системата на здравеопазването.

Чл. 105. (1) (Изм., ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Териториалните експертни лекарски комисии се откриват и закриват от директорите на РЦЗ съгласувано с министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове.

(2) Териториалните експертни лекарски комисии са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити.

(3) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2009 г.) В състава на всяка ТЕЛК задължително се включва лекар - представител на съответното териториално поделение на НОИ, определен със заповед на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.

Чл. 106. (1) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2009 г.) В съставите на ТЕЛК и НЕЛК работят лекари с призната специалност и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина.

(2) В специализираните състави на НЕЛК задължително се включва лекар - представител на НОИ, определен със заповед на управителя на НОИ.

(3) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2009 г.) Членовете на ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК не могат да упражняват дейности, които подлежат на техен контрол, и да извършват консултативна дейност, свързана с вида и степента на увреждане, временната неработоспособност и трайно намалената работоспособност.

Чл. 107. (1) (Доп., ДВ, бр. 41 от 2009 г.) За осъществяване дейността на ДЕЛК и ТЕЛК директорът на лечебното заведение сключва договор за финансиране с министъра на здравеопазването.

(2) (Доп., ДВ, бр. 41 от 2009 г.) Високоспециализираните и скъпоструващите медико-диагностични изследвания, свързани с процеса на медицинската експертиза на работоспособността, по искане на ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК се финансират от НЗОК в рамките на годишния й бюджет.

Чл. 108. (1) (Доп., ДВ, бр. 41 от 2009 г.) Дейността по регистрация, обработка и съхраняване на здравна информация за освидетелстваните от ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК лица се осъществява от регионални картотеки на медицинските експертизи (РКМЕ).

(2) Регионалните картотеки на медицинските експертизи са структурни звена на РЦЗ.

(3) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2009 г.) Медицинската документация на лицата, освидетелствани от ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК, на които са определени вид и степен на увреждане и процент трайно намалена работоспособност, се съхранява 40 години от последното решение на ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК, а на всички останали лица - 5 години.

(4) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2009 г.) Препис от решенията на ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК се изпраща в Националния център за здравна информация и в Агенцията за хората с увреждания.

Чл. 109. Устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза по чл. 103 и на РКМЕ се определят с правилник на Министерския съвет.

Чл. 110. Контрол върху медицинската експертиза се осъществява от Националния съвет по медицинска експертиза, от министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика, НЗОК, НОИ, регионалните съвети по чл. 111 и от РЦЗ.

Чл. 111. (1) (Доп., ДВ, бр. 59 от 2010 г.) За контрол върху актовете, издадени от органите за експертиза на временната неработоспособност, със заповед на директора на съответния РЦЗ се създава регионален съвет, който включва представители на РЦЗ, териториалното поделение на НОИ и РЗОК. Регионалният съвет извършва и служебни проверки на не по-малко от 2 на сто от издадените на територията на съответната област решения за временна неработоспособност и експертни решения по чл. 103, ал. 3, избрани по случаен признак.

(2) Регионалният съвет анализира и контролира дейностите по експертиза на временната неработоспособност, осъществявани от лекуващите лекари, ЛКК и ТЕЛК. Организацията на дейността на съвета се определя с правилник, издаден от министъра на здравеопазването съвместно с управителя на НОИ.

(3) По предложение на заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) регионалният съвет извършва проверка за спазване на изискванията и реда при издаване на решения за временна неработоспособност от лекуващите лекари и ТЕЛК.

(4) При установяване на нарушение при издаване на експертните решения за временна неработоспособност регионалният съвет уведомява писмено висшестоящия орган по експертиза на работоспособността и заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК).

Чл. 112. (1) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2009 г.) Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят:

1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването им пред лекарската консултативна комисия;

2. (доп., ДВ, бр. 59 от 2010 г.) срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК;

3. (изм., ДВ, бр. 41 от 2009 г.) срещу решенията на ДЕЛК и ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК;

4. (изм., ДВ, бр. 30 от 2006 г.) срещу решенията на НЕЛК - пред Административния съд - град София по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) могат да обжалват в 14-дневен срок решения на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване на експертни решения за временна неработоспособност, и пред регионалния съвет по чл. 111.

(3) Регионалният съвет се произнася по жалбите в 10-дневен срок след повторна експертиза на временната неработоспособност, извършена от определена от него специализирана ЛКК съобразно вида на заболяването.

(4) В случаите на установено нарушение при издаването му регионалният съвет отменя обжалваното експертно решение, като работоспособността се установява с решението на повторната експертиза.

(5) Решението на регионалния съвет за отменяне на експертното решение и решението на повторната експертиза се изпращат на заинтересованите от експертизата лица (освидетелстваните, осигурителите и НОИ), както и на РЗОК.

(6) Обжалването на решението на ЛКК по реда на ал. 2 е пречка за обжалването му по реда на ал. 1, т. 2.

(7) Решението на регионалния съвет за отхвърляне на жалбата не е пречка за обжалване решението на ЛКК пред ТЕЛК по реда на ал. 1, т. 2. В този случай срокът започва да тече от получаването на решението на регионалния съвет.

(8) Решението на повторната експертиза може да се обжалва по реда на ал. 1, т. 2.

(9) (Нова, ДВ, бр. 41 от 2009 г.) Обжалването по реда на ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. При обжалване, ако НЕЛК се произнесе след тримесечния срок с решение, с което се определя намалена работоспособност, вид и степен на увреждане, водещи до намаляване на първоначално определеното обезщетение, освидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума.

(10) (Нова, ДВ, бр. 59 от 2010 г.) По реда на ал. 1, т. 2, 3 и 4, ал. 2 – 8 се обжалват и експертните решения по чл. 103, ал. 3 от заинтересуваните лица и разследващите органи или от органите на съдебната власт.

Чл. 113. (1) Органите на медицинската експертиза могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти в тримесечен срок от постановяването им.

(2) Ръководителят на НЕЛК може да разпореди преразглеждане на неправилни или противоречиви решения на нейните състави в тримесечен срок от издаването им.

(3) Решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната.

Раздел V
Медицинско осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи

Чл. 114. (1) Управлението, организацията и ресурсното осигуряване на здравната помощ при бедствия, аварии и катастрофи се осъществяват от министъра на здравеопазването, директорите на РЦЗ, органите за държавен здравен контрол, лечебните и здравните заведения.

(2) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2006 г., бр. 102 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г.) Органите по ал. 1 провеждат дейността по медицинското осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи в тясно взаимодействие с органите на централната и местната власт, с Министерството на вътрешните работи, с неправителствени организации и с Българския Червен кръст.

Чл. 115. (1) Министърът на здравеопазването разработва планове за медицинско осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи, които се утвърждават от Министерския съвет.

(2) Въз основа на утвърдените от Министерския съвет планове за действие при бедствия, аварии и катастрофи органите по чл. 114, ал. 1:

1. създават необходимите условия за медицинска сортировка, първична обработка, лечение, рехабилитация и медицинска експертиза на пострадалите;

2. формират и подготвят органи за управление и екипи за медицинска помощ;

3. осигуряват защитата на стационарно болните и медицинския персонал от външни фактори;

4. организират и осъществяват противоепидемични и хигиенни дейности и санитарен контрол в засегнатата територия;

5. формират запаси за ресурсно осигуряване на медицинските дейности;

6. организират продължаващото обучение на медицинските специалисти и населението по оказване на медицинска помощ при бедствия, аварии и катастрофи.

(3) Финансовото осигуряване на здравната помощ при бедствия, аварии и катастрофи се осъществява от републиканския бюджет.

Чл. 116. (1) За осъществяване на медицинското осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи към директора на РЦЗ се създава съвет за медицинско осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи.

(2) Съветът по ал. 1 включва директорите на РИОКОЗ, на лечебните заведения за болнична помощ, на центъра за спешна медицинска помощ и представители на областната администрация и на общините в съответния регион.

(3) Съветът по ал. 1 приема регионалните планове за действие и програмите за обучение на медицинските екипи, работещи в условията на бедствия, аварии и катастрофи.

Раздел VI
Контрол върху медицинското обслужване
(Нов раздел, ДВ, бр. 41 от 2009 г.)

Чл. 116а. (1) (Изм., ДВ, бр. 101 от 2009 г.) За осъществяване на контрол върху медицинското обслужване на гражданите се създава Изпълнителна агенция “Медицински одит” към министъра на здравеопазването.

(2) (Изм., ДВ, бр. 101 от 2009 г.) Изпълнителна агенция “Медицински одит” е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването.

(3) (Нова, ДВ, бр. 101 от 2009 г.) Изпълнителната агенция “Медицински одит” се ръководи и представлява от директор. При осъществяване на своите функции директорът на агенцията се подпомага от заместник-директор.

(4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 101 от 2009 г.) Дейността, структурата и организацията на работата на Изпълнителна агенция “Медицински одит” се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

Чл. 116б. (1) (Предишен текст на чл. 116б, изм., ДВ, бр. 101 от 2009 г.) Изпълнителна агенция “Медицински одит”:

1. извършва проверки за съответствието на структурата, управлението, дейността и организацията на медицинското обслужване в лечебните заведения с изискванията на този закон, Закона за лечебните заведения и нормативните актове по тяхното прилагане;

2. проверява спазването на правата на пациентите в лечебните заведения;

3. (изм., ДВ, бр. 101 от 2009 г.) проверява спазването на утвърдените медицински стандарти в лечебните заведения;

4. (нова, ДВ, бр. 101 от 2009 г.) осъществява контрол върху качеството на медицинското обслужване в съответствие с утвърдените медицински стандарти;

5. (предишна т. 4, изм., ДВ, бр. 101 от 2009 г.) осъществява контрол по реда на глава четвърта от Закона за здравното осигуряване;

6. (предишна т. 5, изм., ДВ, бр. 101 от 2009 г.) извършва проверки по молби на граждани и юридически лица, свързани с медицинското обслужване;

7. (предишна т. 6, ДВ, бр. 101 от 2009 г.) осъществява дейности по откриване и предотвратяване на корупционни прояви и практики в лечебните заведения;

8. (предишна т. 7, ДВ, бр. 101 от 2009 г.) извършва проверки за начина, по който лечебните заведения разходват средства, предоставени им от републиканския бюджет по реда на чл. 82;

9. (предишна т. 8, изм., ДВ, бр. 101 от 2009 г.) прави мотивирани предложения до РЦЗ за заличаване от регистъра на лечебни заведения по чл. 8 и чл. 10, т. 5 от Закона за лечебните заведения, които нарушават правата на пациента и не спазват утвърдените медицински стандарти;

10. (предишна т. 9, изм., ДВ, бр. 101 от 2009 г.) прави мотивирани предложения до министъра на здравеопазването за отнемане на разрешения за лечебна дейност на лечебни заведения по чл. 9 и чл. 10, т. 3, 4, 6 и 7 от Закона за лечебните заведения, които нарушават правата на пациента и не спазват утвърдените медицински стандарти;

11. (предишна т. 10, изм., ДВ, бр. 101 от 2009 г.) за извършените проверки по т. 1 - 8 съставя констативни протоколи, които предоставя на съответните органи по чл. 64, ал. 2 от Закона за лечебните заведения;

12. (предишна т. 11, ДВ, бр. 101 от 2009 г.) прави мотивирани предложения до съответния министър за налагане на дисциплинарно наказание на директора на лечебното заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения;

13. (предишна т. 12, изм., ДВ, бр. 101 от 2009 г.) за извършените проверки по т. 2, 3 и 6 съставя констативни протоколи, които предоставя на ръководителите на лечебните заведения за налагане на съответните дисциплинарни наказания;

14. (предишна т. 13, ДВ, бр. 101 от 2009 г.) прави предложения до министъра на здравеопазването за налагане на административни наказания и прилагане на принудителни административни мерки;

15. (предишна т. 14, ДВ, бр. 101 от 2009 г.) осъществява други дейности, възложени със закон.

(2) (Нова, ДВ, бр. 101 от 2009 г.) Изпълнителна агенция “Медицински одит” незабавно уведомява работодателя, органите по безопасност на труда, държавния здравен контрол, държавния ветеринарномедицински контрол и органите по опазване на околната среда за вземане на необходимите мерки в случите, когато установят условия на труд и други вредни фактори на околната среда, които заплашват здравето на гражданите.

Чл. 116в. (Изм., ДВ, бр. 101 от 2009 г.)

(1) Изпълнителна агенция “Медицински одит” извършва планови и извънредни проверки на лечебните заведения.

(2) Изпълнителна агенция “Медицински одит” има право да проверява дейността на всички физически и юридически лица, за които има данни, че осъществяват дейност в нарушение на този закон и на Закона за лечебните заведения.

(3) Условията и редът за провеждане на проверките по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Чл. 116г. (1) (Изм., ДВ, бр. 101 от 2009 г.) При осъществяване на своите правомощия служителите от Изпълнителна агенция “Медицински одит” имат право:

1. да изискват от проверяваните лица всички необходими данни, документи, сведения, справки и писмени обяснения, свързани с контролираната дейност, включително и право на свободен достъп до служебните помещения на лечебните заведения и на лицата по чл. 116в, ал. 2;

2. на достъп до медицинската документация, водена от лечебните заведения и от лицата по чл. 116в, ал. 2.

(2) (Изм., ДВ, бр. 101 от 2009 г.) Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на служителите от Изпълнителна агенция “Медицински одит” при осъществяване на техните правомощия.

Чл. 116д. (1) (Изм., ДВ, бр. 101 от 2009 г.) Дейността на Изпълнителна агенция “Медицински одит” се финансира от бюджетни средства и приходи от собствена дейност.

(2) Бюджетните средства се осигуряват от субсидия от републиканския бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването.

(3) (Изм., ДВ, бр. 101 от 2009 г.) Изпълнителна агенция “Медицински одит” е администратор на приходите от собствена дейност, които се формират от:

1. (изм., ДВ, бр. 101 от 2009 г.) глоби и имуществени санкции, наложени с влезли в сила наказателни постановления, издадени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Медицински одит”, постъпили по сметката й;

2. други източници.

Чл. 116е. Финансовите средства по чл. 116д, ал. 3 се разходват за:

1. (изм., ДВ, бр. 101 от 2009 г.) контролната дейност на Изпълнителна агенция “Медицински одит”;

2. (изм., ДВ, бр. 101 от 2009 г.) придобиване, поддръжка и ремонт на дълготрайни материални активи - до 20 на сто;

3. (изм., ДВ, бр. 101 от 2009 г.) осъществяване на програми за обучение на служителите на Изпълнителна агенция “Медицински одит”;

4. (изм., ДВ, бр. 101 от 2009 г.) допълнително материално стимулиране на служителите от Изпълнителна агенция “Медицински одит” – в размер до 25 на сто от събраните средства по чл. 116д, ал. 3, т. 1 при условия и по ред, определени в правилника по чл. 116а, ал. 4.