Законодателна рамка на електонното обслужване в публичната администрация

В контекста на концепцията за изграждане на е-правителство, държавните ведомства, областните и общински администрации неминуемо ще предоставят все повече услуги в електронен вид. България е страна, прохождаща в тази област, затова е необходимо да бъдат проучени реализираните по света модели, насочени към осигуряване на административни услуги. Примерите от практиката сочат, че база за постигането на положителни резултати са адекватното юридическо осигуряване на електронния документооборот и електронните разплащания и интергацията на предоставяните електронните услуги.

Преди ерата на Интернет представителите на взаимоотношенията организация-клиент и организация предоставяща дадена услуга общуваха лично, ползвайки методи от преди десетки, а понякога и стотици години, така че всички юридически и технически аспекти на това взаимодействие бяха адекватно отразени съответно в средства за автоматизация и в законодателството на съответната държава. Новите електронни методи на общуване макар и технологично възможни, все още не са подробно описани в нормативни актове. И приложението им винаги налага решаването на въпроси, свързани със сигурността и поверителността на информацията.

Несъмнено, след приемането на закона за електронния подпис и с усъвършенстването на нормативната уредба за него, все повече държавни ведомства, финансови и търговски организации ще предлагат различни варианти на електронно обслужване на клиентите. За тази цел държавните, областните и общинските администрации, както и фирмите трябва да изградят системи за сигурност, които да реализира следните основни функции:

• 
  удостоверяване на самоличността на потребителите
  
• 
  цялост на информацията
  
• 
  конфиденциалност
  
• 
  защита от копиране.
  

Цялост – означава коректността на данните, спрямо вида в който те са изпратени. Процесът гарантира защитата на данните от нерагламентирана промяна при прехвърлянето им.

Конфиденциалността е гаранция, че данните са достъпни само за този потребител, за когото са предназначени.

Защита от копиране е процес, който не позволява прихващане на данните, които се обменят между подател и получател, по мрежата и по-късното им използване за неразрешен достъп до информацията.

Целта да се изгради ефективна и модерна администрация, способна да посрещне високите очаквания на гражданите и бизнеса за добро обслужване и висока професионална етика, компетентни и добре мотивирани държавни служители, е постижима, ако е изгадена една адекватна, ефективна и прозрачна съдебна система, обосноваваща се на прецизно изготвена законодателна рамка. Тя трябва да бъде съобразена с посочените функции, чиято реализация е задължителна. В България са направени първите крачки за увеличаване на доверието на гражданите и бизнеса в администрцията чрез примането на редица закони, които трябва да осигурят реализацията на основните функции, свидетелство за сигурност - удостоверяване на самоличността на потребителите, цялост на информацията, конфиденциалност, защита от копиране.

Първият приет закон, уреждащ част материята е Закон за електронния документ и електронния подпис (в сила от 06.10.2001г.). Той урежда електронния документ, електронния подпис и условията и реда за предоставяне на удостоверителни услуги.

Вторият закон, който се приема е логично следствие от първия и се явява необходим поради него. Това е Закона за защита на личните данни(в сила от 01.2002г.). Той урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Целта на закона е „гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните” (чл.1, ал 2). В него е посочен органът, който трябва да съблюдава за спазването на законовия текст(комисия за защитя на личните данни), както и задълженията на администраторът на лични данни(той обработва данните). Посочени са още техническите и организационни мерки, необходими за защитата на данните; правата на физическите лица, относно отнасящите се за него лични данни; предоставянето им на трети лица и административнонаказателни разпоредби в случай на нарушение.

От април 2002г. влиза в сила Закона за защита на класифицираната информация. Член първи от него гласи: „Този закон урежда обществените отношения, свързани със създаването, обработването и съхраняването на класифицирана информация, както и условията и реда за предоставяне на достъп до нея. Цел на закона е защитата на класифицираната информация от нерегламентиран достъп.Класифицирана информация по смисъла на този закон е информацията, представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранната класифицирана информация”. В закона, също така, се посочват функциите и задълженията на органите, служителите и административните звена по сигурност на информацията; видовете класифицирана информация и нивата на класификация; условия за получаване на достъп до класифицирана информация; неяния обмен и как се осъществява нейната защита.

В сила от 24.12.2006г. е Закона за електронната търговия, който урежда обществени отношения, свързани с осъществяването на електронна търговия - предоставянето на услуги на информационното общество. „Услуги на информационното общество са такива услуги, които обикновено са възмездни и се предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства след изрично изявление от страна на получателя на услугата.”(чл.1, ал 3) В закона са посочени правата и задълженията на доставчици и получатели; по какъв начин се осъществява контрол над сделките и защита на потребители.

Законът за електронните съобщения урежда обществените отношения, свързани с осъществяване на електронни съобщения. Електронните съобщения се осъществяват чрез пренасяне, излъчване, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда. Този закон не се прилага по отношение на съдържанието на пренасяните електронни съобщения. Целите на закона са да се създават необходимите условия за развитие на конкуренцията при осъществяване на електронни съобщения, да се подпомага развитието на вътрешния пазар на електронни съобщения, да се подкрепят интересите на гражданите във връска с достъпа до универсална услуга.

През юни 2008г. трябва да влезе във сила Закон за електронното управление. Първи член от него гласи: „Този закон урежда дейността на административните органи при работа с електронни документи, предоставянето на административни услуги по електронен път и обмена на електронни документи между административните органи. Той се прилага и по отношение на дейността на лицата, осъществяващи публични функции, и на организациите, предоставящи обществени услуги, доколкото в закон не e предвидено друго. Законът не се прилага при работата с електронни документи, които съдържат класифицирана информация. Този закон не отменя правилата за работа с документи на хартиен носител, когато закон предвижда особена форма или особен ред за извършване на определени действия.” С него се урежда всичко свързано с предоставянето на електронни административни услуги, обмена на електронни документи, оперативната съвместимост, информационната сигурност и осъществяването на контрол за спазването на закона.

Приетите от народното събрание закони създават рамката, която обобщава принципите, по които да се извършва е-обслужването в българската администрация. Те са съобразени с международните стандарти, наложили се в този вид обслужване и е създаден орган, който да провежда държавната политика, заложена в тях. Това е Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и нейната цел е да спомогне изграждането на информационно общество, което да осигури ускорено социално-икономическо развитие на страната. Цел, за чието постигане всички един от нас трябва да работи, като осъвършенства уменията си на работа и повиши изискванията си към обсложването, за да стане то по-качествено и етично, а България да се превърне в равен член на европейското семейство.

http://www.ccit.government.bg – координационен център по информационни, комуникационни и управленски технологии

http://www.lex.bg – български правен портал

http://www.cio.bg – списание CIO - България