Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, проведено на 3 юли 2012 г.

Мнението на повечето архитекти е, че в България трябва да има развитие, не застрояване. Също не сме съгласни с презастрояването в „Слънчев бряг” и на други места. В България обаче трябва да има устойчиво развитие, защото това е единственото, което можем да правим оттук нататък.

Искам да дам един пример. Някой представя ли си каква е въглеродната стъпка на десетки хилядите коли на софиянци, които отиват да карат ски в Боровец, Банско и на други места? (Шум и реплики.) Представете си тези десет хиляди коли, които бучат и произвеждат вредни газове, вместо хората да отидат с електротранспорт и да карат ски в планината.

Зелената ски индустрия е парекселанс зелена индустрия. Тя няма въглеродна стъпка. Тогава над София ще има отрицателна въглеродна стъпка, защото ще се спести изгарянето на вредни газове, ще даде работни места и всички ще се радваме на природата. Не става въпрос да я ползваме, а да й се радваме.

АНДРЕЙ РАЛЕВ (Сдружение за дива природа „Балкани”): Ние също внесохме становище. Много съжалявам, че голяма част от хората, които в момента се изказват „за” Закона за горите, всъщност не са внесли в законния срок становища и не можем да ги видим реално на страницата.

Искам да се концентрираме върху законовите текстове и това, което можем реално да направим, за да престанем с популистките изказвания.

Конкретно по текстовете на закона предлагаме да бъде улеснена подмяната на съществуващите съоръжения, тяхното усъвършенстване и модернизиране. За всички нови ски съоръжения да се направят нови планове, които вече са заложени в закона, но Министерството на земеделието и храните и по-точно Изпълнителната агенция по горите все още не са стартирали тези планове за развитие на горските региони.

В тази връзка, понеже стана въпрос и за планиране, много е важно да се даде ясна представа доколко може да се развива ски туризмът в България и доколко даденостите на нашите планини могат да се съпоставят с тези на Алпите по-конкретно. Трябва да сме наясно, че последната зима беше изключение и много малко сняг ще пада в България следващите зими. Затова е важно да се планират такива съоръжения, които реално ще работят и ще има възможност да се ползват от туристите, а не такива, които ще помогнат за спекулата на имотния пазар.

Искам да дам и няколко примера. Първо, в Австрия много от съоръженията са общинска собственост или с голямо участие на общините. За австрийските курорти е много важно да се развива бизнесът в общините, който е около ски туризма, а не конкретните съоръжения и застроявания. В тази връзка, положителен пример в България е курортът Чепеларе, където основната част от собствеността върху съоръженията е на община Чепеларе. Много е важно държавата или съответната община да имат участие в съответните планове за развитие на туризма, за да може да се гарантира общественият интерес.

Последно, искам да кажа, понеже дискутираме последното предложение, прието от Народното събрание, там не ставаше въпрос само за ски съоръжения, там ставаше въпрос за всякакви открити съоръжения за спорт, туризъм и култури цели. Ако то остане в този вид, не се прецизира по това, което дебатираме в момента, цялото крайбрежие на Странджа може да бъде застроено или ще има съответни съпътстващи вилички към голф игрището. В природен парк „Странджа” и природен парк „Витоша” все още има ограничителна норма, която не позволява да се променя предназначението на земи – публична държавна собственост.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Ралев, много благодаря за призива към конкретика. Безспорно по дадения проект няма съгласие, няма да бъде приет нататък – за това сме се уточнили.

СЛАВЕЙКО СТАЙКОВ: Съвсем накратко искам да кажа две неща.

Първо, изключително неблагоприятно впечатление прави посоката на разговора и на изказванията по отношение на интересите: кой има интерес този закон и промените в него да бъдат приети или не. Прави впечатление, че се акцентира върху конкретни територии, инвеститор или проекти. Искам да кажа, че около 7 години по абсолютно аналогичен начин сме разработвали проект за планински зимен център. Имаме абсолютно същите проблеми, както останалите колеги. Според мен не може да се каже категорично, че тези проблеми касаят само и единствено един инвеститор. Цялото българско законодателство през последните повече от 10-12 години е изключително рестриктивно по отношение развитието на планинските региони, в частност и ски туризма, където е катастрофално рестриктивно. Високата част от планината, която природата е създала, за да бъде използвана и за ски, е „запечатана” благодарение на законодателството ни. Това е ресурс не само за практикуване на зимни спортове, това е висока надморска височина, изключително полезно нещо за хората, включително за развитие на високо спортно майсторство, това е чист въздух и десетки други предимства.

Не знам защо нашите колеги отсреща – всички млади и здрави хора, смятат, че планината трябва да бъде достъпна единствено и само за млади и здрави хора. А къде да са хората в пенсионна и надпенсионна възраст? Как те да стигнат те и да видят тези места? Как да стигнат до тези места хората с увреждания? Къде са децата, как те да стигнат дотам?! (Реплика: „Да ползват лифтовете, господине”.)

Деветдесет и осемте планински общини в България, където живее около 22% от населението, тоест около един милион и половина, нямат друга алтернатива. Каква алтернатива? – няма промишленост, селско стопанство – горе долу. Тук се коментират теории за алтернативен туризъм. Видяхме досега как в продължение на толкова години това не е дало възможност за устойчиво развитие на населението.

Още повече: имате наглостта да атакувате хората, които са садили тази гора – дядовците, бащите им и те, пазили са я от пожари, а Вие тук от София протестирате и не искате да дадете посока за развитие на милион и половина българи, които живеят в планинските територии, т.е. не могат реално да направят това, което са преценили, че може да се случи.

Завършвам, за мен въпросите са два: ще има ли планински туризъм или не; ще има ли развитие на планинските региони или не? В зависимост от отговорите на тези два въпроса, от поведението на събралите се тук и десетките хиляди хора отвън, които симпатизират на едната или другата страна, става въпрос за отговорност, включително политическа отговорност, ще разберем ще има или няма да има.

Видях господин Каракачанов, който явно има нужда от елементарни смехотворни примери за частите на тялото. Ще му отговоря много точно кои 0,06% от тялото ще бъдат отрязани. Той сам би могъл да си отговори, защото си ги реже всеки ден. Господин Каракачанов, защо се подстригвате, защо се бръснете? - за да сте красив, за да е приятно на хората, за да си говорят с Вас, жените да Ви харесват и за да се продавате на обществото. Това искаме да направим.

Гората е възобновяем ресурс. Едно дърво може да се изсече, но се засаждат още три. Това се случва с косата и брадата Ви. (Оживление, единични ръкопляскания.)

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тръгнахме в посока на конкретни текстове. Моля да не се връщаме пак към политически изказвания. Нека да говорим по текстовете. Господин Ралев тръгна в една посока – за предложен текст относно подмяна на съществуващи съоръжения. Нека се опитаме да постигнем нещо, ако можем. Изказвания в този стил слушаме от доста време, те са едни и същи.

САШО ДИКОВ: Госпожо Танева, нали за да стане ясно на хората кой за какво се бори, тези простички примери трябва да станат ясни? Повтарям въпроса си: Колко пари трябва да плати инвеститорът за промяна на предназначението на земята примерно на Витоша? Нека някой да каже.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Каменов ще вземе думата.

САШО ДИКОВ: Нека уважаемите еколози да дадат конкретен пример как според техните виждания може да се развива зимният туризъм в България.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Диков, нека да вървим към конкретика! Ясни са позициите на двете страни. Моля за взаимно разбиране. Господин Каменов ще се подготви да отговори на въпроса.

КАТЕРИНА РАКОВСКА: Работя за WWF. Искам да върна дискусията по Закона за горите, в момента ние дискутираме развитието на ски туризма. Според господин Стайков голяма част от проекта е за развитието на национален парк „Рила”, а знаете, че там Законът за горите не се прилага. Същото важи и за проекта за Добринище. Хората, които искат да развиват „Ком”, също се изказаха, че този закон не ги касае. За да има икономическа полза от лифтовете, трябва там да се развие продажба на имоти, а тя в момента не върви.

В момента Законът за горите по отношение на ски туризма касае само Витоша. Отново ще се повторя и ще кажа какъв е смисълът на сегашния механизъм за изключване от горския фонд и плана за управление на Витоша.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Моля да не се повтаряме. Това беше вече казано. Дайте предложения по тях.

ЕКАТЕРИНА РАКОВСКА: Предложенията сме ги направили. Знаете, че от шест месеца се опитваме да влезем в някаква дискусия. Предложенията ни засягат именно проблема, че трябва да се подменят и ремонтират съществуващи съоръжения, че балансът там вече е намерен. Всяко ново застрояване, свързано с нови ски писти и съоръжения на нови места, не бива да се позволява, тъй като ще наруши намерения сега компромис.

Във връзка със съществуващите съоръжения сме предложили текст, който урежда правото на строеж на тези съоръжения. Считаме това за компромисен вариант и че той решава конкретно казуса с природен парк „Витоша”. Това е най-старият парк на Балканите и няма как да се подкрепи там ново застрояване. Това е нашето становище.

НОНА КАРАДЖОВА: Отново искам да припомня да уважаемите гости и участници в този форум конкретния казус „Витоша”, а и не само за него. Знаете добре, че има план за управление, знаете каква е процедурата по приемането му. Знаете защо не се одобри предложението за подобрение и разширение на ски зона „Витоша”. Стана по две причини: първата, противоречие с режимите на парка; втората, проблеми със самия доклад по оценка за съвместимост, пълнота и така нататък. Знаете това отлично, защото мисля, че точно някои от вашите организации обжалваха решението и аз уважих това решение.

Законът за горите няма нищо общо с тази процедура. Планът за управление и отделните екологични процедури могат да решат има ли въздействие или няма. Ако Вие сте против, независимо дали става въпрос за Витоша, Берковица или други защитени територии, знаете, че националните паркове са с друг режим, също с план за управление, където има режим, дайте съответни предложения за промяна на този режим, забрана или не, както и конкретни оценки за конкретните съоръжения, независимо дали става въпрос за оценка за съвместимост или оценка за въздействието върху околната среда по Закона за околната среда, екологични оценки по специализираните териториални устройствени планове, подробните устройствени планове и на отделни намерения. Това обаче не е темата на Закона за горите. Това не може да реши дали ще се строи или не. Не е това случката. И го знаете отлично!

ВАНЯ БИЖЕВА (Национална гражданска коалиция „Природата за хората и регионите”): Тук чух едно много разумно нещо: да следваме принципи. Смятам, че големите спорове по този закон дойдоха именно поради неточно, неясно и дори лошо формулиране на целите на закона. Те не могат да бъдат никакви други и това трябва да бъде допълнено в преамбюла или някъде другаде, а те са да осигурят нормалните функции на горите за гражданите на България: икономическата функция , екологичната функция и чрез управлението на горите да се осигури отдихът и туризмът на българските граждани. Това е европейската политика, това са целите в Европейския план за управление и развитие на горите.

Другото, което се чува като опасение до момента, е, че ски зоните не били природосъобразни. Колегата архитект направи разумно предложение: нека да има правилник, от който да стане ясно на обществото какво съоръжение е ски пистата и съответно доколко и как тя е устойчива.

На трето място, предполагам колегите отсреща уважават Международния съюз за консервация на природата – съветнически орган на Европейската комисия, ЮНЕСКО и на абсолютно всички авторитетни международни организации. Връщам се току-що от заседание на Центъра за световно наследство, по-точно на комитета, където се гласуваха текстове, че ски зона „Банско” по никакъв начин не е навредила на универсалната стойност на обекта. Много Ви моля, не правете спекулации, че една ски зона едва ли не ще направи екологична катастрофа. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Отново се отклоняваме.

ВАНЯ БИЖЕВА: Защо, аз внесох разумни предложения – прецизираме целите на закона според европейската политика?

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Само че друга е конкретиката.

Моля Ви за конкретика в процедурата до три минути.

ПЕТЪР ШУРУЛИНКОВ (Природонаучен музей към БАН): Искам да отбележа, че досега почти всички писти в големите ски курорти, са изградени върху изсечени стари девствени гори, по които сме на първо място в Европа заедно с Румъния. Това, че някога някои хора са садили тези мури в Пирин, които бяха изсечени, това не е вярно, това е спекулация. Садени са, много гори са садени, но те не са засегнати. Засягат се стари девствени гори. Така е на Витоша, Рила и Пирин. Нека не се прави такава спекулация. Не е вярно, че природата в Пирин не беше увредена. Аз съм участвал в плана за управление на Пирин и съм картирал района на Бъндеришка поляна. Мога да Ви кажа, че там са изчезнали много видове птици въпреки положителните оценки по ОВОС и всички екологични оценки. (Шум и реплики.) Там бяха унищожени много видове растения и животни.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.

Моля да се насочим към конкретика по дебатирания текст – дали допълнително над тези три изречения, по които има консенсус, ще се постигне някакъв.

Ограничени сме във времето. Министърът има, знаете, спешни задачи. Политическите изказвания в този стил ги слушаме от доста време насам.

Господин Белев, заповядайте.

ТОМА БЕЛЕВ: И аз исках да спомена, че, след като не можем да постигнем съгласие, няма смисъл да си губим времето. Има други теми, които са дискутирани, които не успяхме да дискутираме в тези две седмици. Има предложения в рамките на становищата, които са изпратени. Там също има една важна тема, която касае всички нас – и туристи, и еколози, всички. Това е именно реализирането на лов покрай обектите за туризъм. Считам, че то е много важно и не трябва да се сещаме, когато първият турист бъде застрелян. Това е нещо, което може би трябва да се реши – тези, които са свързани с преминаване на приходите, къде отиват те при промяна на предназначението на имота.

Явно е, че има позиции, по които не можем да намерим общ език. О’кей – продължаваме нататък, но поне да намерим общите тези. Аз съм убеден, че госпожа Сандалска няма да се съгласи в Боровец да се ловува, докато карат скиорите. Трябва да намерим онова решение – териториите, които са постоянно посещавани от туристи... (Реплики.)

Госпожо Сандалска, в Боровец не се стреля, защото имате регулация, имате общ устройствен план – затова. Но в другите обекти за туризъм това го няма, така че трябва да търсим сигурността на всичко.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Белев, благодаря.

Не знам за кой текст говорите това по отношение на лова. Сега го чувам.

Министърът иска думата, след което доц. Георги Костов ще вземе думата, след него – господин Петров. Практически тук имаше тяхно предложение, три пъти казано, за режима, за съществуващите стъпки на съществуващите лифтове и влекове. Кажете си думата и да преминаваме след този параграф.

Господин министър, заповядайте.

МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Една реплика към господин Белев. Има си специален Закон за лова – нека да не правим спекулации. В момента е ясно, че ловец няма да застреля никого – скиора, докато кара ски. Моля Ви, не правете подобни сравнения, защото това не касае въобще Закона за лова. Има си Закон за лова, ловът в България се организира по специален начин, има над 130 хиляди ловци. Съветвам Ви най-приятелски – не влизайте в конфронтация с тях. (Весело оживление, смях.) Малко да разведрим обстановката.

Този закон, тези членове въобще нямат препратки към Закона за лова.

По отношение на тази реплика, господин Белев (как някой ще застреля скиор, докато кара ски) – това няма как да се случи, защото организацията, контролът на лова в България се извършват по съвсем друг начин. До момента няма застрелян турист от ловец. Използвам случая да го кажа, защото ни касае като граждани – заради инцидентите по време на лов, свързани с ловци, в момента се правят предложения и рестрикции по отношение на Закона за лова, с допълнителни мерки, които се вземат. Така че, моля Ви, бъдете спокойни – скиорите няма да бъдат застреляни от ловци.

Дайте сега да решим въпроса за това скиорите да могат да карат ски, а иначе последната грижа на скиорите нека да бъдат ловците.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Само допълвам, че всички предложения трябва да са в обхвата на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите, по параграфите, както тръгнахме от първи и сме на пети, от общо седемдесет.

САШО ДИКОВ: Процедура може ли, госпожо Танева?

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Кажете процедурата.

САШО ДИКОВ: Тъй като тук е човекът, който е на всеки втори плакат от протестиращите; тук е човекът – две-три изречения, свързани с неговото име.

Не съм говорил с него. Много моля просто да го чуем.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Щом изяви желание да се изкаже, разбира се, ще му предоставим думата.

САШО ДИКОВ: Аз се изумявам, че когато олицетворението на цялото зло, което е в областта на туризма, е тук, екозащитниците мълчат. Досега на тяхно място...

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Мисля, че те почти всички се изказаха – не мога да се съглася, че мълчат. Никой, който е поискал думата, не е ограничаван, освен за второ изказване.

В началото казахме процедурата – по едно изказване по отделен параграф и от една организация.

Доцент Георги Костов има думата.

ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря, госпожо Танева.

Две-три неща, които правят впечатление. Първо, че дебатите в комисията, когато протичаха, бяха много по-продуктивни. Очевидно камерите на някои хора им действат – да започнат да се изявяват.

Въпросът изобщо не е политически, а е свързан с нашата държава, с нашата природа, която има ограничена територия. Макар да звучи популистки за някои, да се съобразим с надписа на сградата, в която сме. Това може би ще ни помогне.

Две неща. Първо, да кажа, че целите на закона са много добре разписани още в чл. 1 и моля да не се правят спекулации, че едва ли не икономическите цели също са пренебрегнати.

По отношение на това, по което днес явно няма да можем да се разберем. Ние бяхме по-близко до консенсус в комисията, а именно – изключването на линейните съоръжения, на пистите, на ски влековете и на ски лифтовете. Многократно съм повтарял, че изключването от горска територия не е в полза на горските територии и не е в унисон с целите на закона.

Друг е въпросът дали това трябва да се отнася и за допълнителни съоръжения, освен за ските – какви трасета, и дали трябва да има някакъв лимит. Ако това нещо не може да се реши днес, защото има много аргументи „за” и „против”, дайте да вървим напред, тъй като останалите текстове, които бяха обсъдени, са в полза на закона. Законът е нов, но той не е абсолютно идеален. Другите корекции мисля, че бяха направени консенсусно и полезно.

Искам да стане ясно нещо за всички хора, които си мислят, че Законът за горите в сегашния си вид, а и с това, което дебатираме, едва ли не е абсолютна пречка за развитието на туризма. Това не е вярно. Има процедури. Трябва да кажа, че още когато се приемаше законът, тези процедури бяха сериозно дебатирани.

Тук госпожа Караджова Ви каза, че Законът за горите не може да реши проблемите на всички останали закони в страната, и най-вече на Закона за устройство на територията. Опитите със Закона за горите да се промени Законът за устройство на територията винаги са били неуспешни. Не хвърляйте вината върху Закона за горите. Той има много по-всеобхватно действие – затова моля да вървим напред по процедурата. Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.

Господин Петров, ще вземете ли думата или ще я предоставите на господин Цеко Минев? Не мога да давам думата по задължение. Който иска – взема думата и се изказва.

ПЕТЪР ПЕТРОВ: Адвокат Петров от „Витоша ски”. Искам да кажа само няколко думи, свързани с тези дебати, които текат. В случая дебатът е изместен от неговата централна точка, тоест от екологията. Не виждам нищо екологично в този дебат. По-скоро целта на закона в тези му текстове (дори в самото начало на дебата е постигнат или е приет под натиска на неправителствените екологични организации) е именно да се блокират определени сектори от икономиката.

Въпросът да се постигне консенсус е невъзможен. Защо? Защото тяхната цел не е толкова да опазят гората. Как ще опазят гората, като изключат определени територии от горския фонд? По-скоро целта е да бъде блокирано всякакво развитие. Те много добре го съзнават и го казват. Нека да се изключва от горския фонд, само че на Витоша, какъвто е частният случай, изключването е невъзможно. Тоест в този случай на Витоша няма нито една регламентирана писта по реда на този закон. Ако тя не е писта по реда на този закон, Вие не можете да получите категоризация по реда на Закона за туризма. Не можете да получите категоризация по реда на Закона за туризма, нямате право да пуснете хората да карат по нея, тогава получаваме един § 22.

На второ място, се тръгва и се говори за уреждане на статута – били дали конструктивни предложения. Реално „Витоша ски”, държа отговорно да заявя, притежава право на строеж на всяко едно от стопанисваните съоръжения. Има само три на Витоша. Чак после проумях защо неправителствените екологични организации заеха отворено предложение. Защото има три незаконни съоръжения, които вече „n” на брой години, въпреки създадените законни процедури, не се премахват.

Целта на този текст, който се предлага от неправителствените екологични организации, е да се узаконят незаконните обекти на Витоша. Така че в този случай ако законът остане в този си вид, и при действието на Закона за туризма, няма да бъдем във възможност да продължим сезона и през следващата година, тоест Витоша ще остане така.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други изказвания има ли?

Господин Каменов иска думата да отговори на становището на господин Петров, който обяви, че Витоша ще остане затворена и следващия сезон. Така Ви разбирам. Аз съм на обратно мнение.

Господин Каменов, заповядайте.

КРАСИМИР КАМЕНОВ: Благодаря.

Искам да отговоря на няколко въпроса, които се повдигнаха към края.

Първо, по отношение на съществуващите ски писти. В Закона за горите е регламентиран ред, по който това нещо може да стане. Това е отдаване под наем, казахме го още в самото начало, преди Нова година – когато се спря сезонът. Ако е до една година, територията може да се отдаде под наем без търг. Ако инвеститорът желае за срок до 10 години, тази територия се отдава под наем на търг за 10 години – колкото пожелае.

Искам отново да потвърдя това, което се каза няколко пъти – че проблемът не е в Закона за горите. Законът за горите урежда взаимоотношения между собственика на територията със съответния инвеститор.

По отношение на това дали могат да се изграждат ски писти, да се ползват ски писти, да се изгражда каквото и да е строителство – има съвсем други нормативни документи. Министър Караджова няколко пъти подчерта за другите закони, които важат, и че една екологична оценка... (Реплики.)

Освен това, няколко пъти чухме от архитектите, че тези неща се уреждат в Закона за устройство на територията, в общи устройствени планове, в подробни устройствени планове. Те трябва да влязат в сила. Ако това нещо не се случи, няма положителна екооценка, няма влязъл в сила подробен устройствен план, просто няма да се стигне до административен акт на министъра на земеделието, няма да се издаде такъв – дали е промяна на предназначението, дали е право на строеж.

Аз държа спорът, ако има такъв, да се изнася в такава посока. Относно таксите – много се спекулира с това нещо. Може би за пети път го казвам. И за спестяване на такси, и за елиминиране на такива, и така нататък. Колко се плаща за промяна на предназначението? Не бива никога да казваме конкретни цифри, тъй като тази оценка се прави от независим оценител съгласно Наредбата за оценка на горски територии и много зависи тези имоти къде се намират, в кой курорт, дали е от национално значение, дали е от местно значение, дали е близо до столицата, до голям град, дали е близо до път. Те варират от 10 до 25-35 хиляди лева на декар. Но, което е важно да се знае, същата такса се плаща и за право на строеж за срок от 10 години. Колкото е таксата за промяна на предназначението, толкова е таксата за право на строеж за 10 години.