Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, проведено на 3 юли 2012 г.

Това, което се предлага – със смяна на предназначението и урбанизиране на тази територия, аз не считам, че би следвало да се разсъждава по този начин – че ще се запази екологията и природната среда, и на тази тема твърде много разговаряхме. Да се твърди, че ще се даде право за 30 години, след което безвъзмездно да се върне, мисля, че няма инвеститор, който да вложи средствата си; няма също така инвеститор, който да иска да провали природната среда, да си провали ресурса, от който в крайна сметка той трябва така да инвестира, че да може да си върне инвестициите и да печели. Това е разумното развитие на икономиката в целия свят.

Освен това, мисля, че господата достатъчно ясно дадоха да се разберат техните намерения – веднъж с възпиране на инвеститорите, с изказването на адвокат Овчаров, а днес вече и с думите: „Произвол на изпълнителната власт”, от страна на господин Ковачев. Аз мисля, че това надмина вече всякакви граници. Мисля, че ако нямаме доверие в изпълнителната власт, че ще се спазват всички норми и нормативи когато се издават строителните разрешения, независимо от всичко тези Подробни устройствени планове изискват извършване на ОВОС, струва ми се, че ние доникъде няма да стигнем.

Жалко е, защото тези дебати влизат в стенограмите, това се качва в страниците на парламента. Оттук това се чете и от чуждите посолства и ние наистина не демонстрираме европейско поведение с такива изрази и, разбира се, с такива тези, с които искаме да спрем развитието.

Достатъчно много говорих за развитие на зимен туризъм и запазване на работни места, за което усетих и нотка от страна на Ковачев. Струва ми се, че една България, която има почти около 30% балканска територия, където народът чака на поминък и хляб в днешно време да спрем развитието – това не е разумно! Да се дават за примери изказвания на различни инвеститори и така нататък – това също е неразумно! В крайна сметка освен ОВОС, освен правото на строеж, има и финансиране и никой не би финансирал нещо, което наистина води към провал.

Така че аз Ви моля да бъдем конструктивни, да вярваме на нашата законодателна и изпълнителна власт, че всичките тези нормативи, норми и закони, които се правят, са именно, за да се спазват. Нека да направим закон, който да има ясни критерии и стриктни санкции, пък тогава ще видим дали ще има произвол или не. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо Сандалска, за процедурата пак напомням.

Колеги, призовавам Ви към повече конкретика и от двете страни. Все пак, ако има някакви предложения, Вие ги знаете, те са обявени публично. Така че ако стигнем до някакви допълнителни споразумения по различни хипотези, да го направим, защото наистина това е единственият текст, по който в работни групи ние не постигнахме съгласие.

Заповядайте, господин Бакалов.

ГЕОРГИ БАКАЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Танева!

Председател съм на Съюза на архитектите в България. Напълно споделям редът, по който се действа, за да може оперативно да се подберат предложенията за промяна в нормативната уредба. Естествено декларациите също имат своето значение като позиция. Ние като Съюз на архитектите и като представители преди всичко на експертите, и тъй като преди малко при господин Ковачев стана въпрос за чл. 54 и предстоящия чл. 55, искам в рамките на малкото време, което имам, да Ви прочета тази позиция, защото става въпрос за конкретни предложения.

„Споделяйки ветото на Президента на Република България от 28 юни, свързано с последните предложения и изменения в Закона за горите, смятаме, че:

1. В становищата на отделните неправителствени организации и специалисти, предимно извън нормотворческата материя, се вижда желанието да се дадат гаранции за следното: да се спре нерегламентираното изсичане на горите; да се даде яснота защо и как става това – законно ли е и къде се нарушава мярката и как тази мярка да стане достъпна за по-широк кръг граждани; как на равнопоставен принцип да се осигури съхраняването на горския ресурс, който е национална собственост и в същото време да не се възпрепятстват възможностите за потребление, свързано с обслужване на вносители, спорт и екологично пребиваване; да се преодолеят практиките примерно с Витоша, която не служи на столичани, грубото вмешателство в горите на Банско, както и на развитието на Велинград, Ракитово и други дестинации поради административно-управленчески несъвършенства и някои бизнес интереси.

2. Така наложилите се недоразумения, свързани с нормативната уредба, касаят според нас най-вече основния закон, а именно Закона за устройство на територията и по-точно Наредба № 8 на МРРБ за съдържание на устройствените схеми и планове, където подробно би следвало да се опише видът на съоръженията, които да обслужват териториите за спорт, отдих и обслужване на Горския фонд, без да има противоречие със Закона за горите, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за опазване на околната среда, Закона за културното наследство и други.

3. Подробните устройствени планове (само искам да вметна, че общите устройствени планове са схема), са в случая важните, да се изработват без смяна на предназначението на земята, тоест територията за съоръженията да останат в Горския фонд, а урбанизираните и подлежащи на урбанизация територии да са съпътстващи и прилежащи, но извън Горския фонд. По този начин да се защитя горите от изграждане на хотели, ресторанти и жилищно обитаване.

4. Съоръженията, включително писти, лифтове, станции и инфраструктура да подлежат на проектиране, изграждане и приемане по изискванията на ЗУТ със съответните обществени обсъждания, екологични оценки и други съгласно добити световни и европейски практики. Не че законът не казва, но говорим за уточняване, което да гарантира. Иначе ние имаме прекрасни, но много общи текстове.

5. Задължително да се въведе изготвянето на задание за проектиране от сборен колектив специалисти: архитекти, инженери, еколози, специалисти по озеленяване, гори и експлоатация на съоръженията. Тоест трябва да бъде прието на консенсусен принцип и по ясни критерии от възложители и експерти, включително от неправителствения и браншови сектори; да се въведе конкурсният принцип на ниво проучване, което предполага избор на най-оптималния вариант.

Последно заключение: при вземане на решение за усъвършенстване на нормативната уредба, мерките за контрол и обществена информираност Съюзът на архитектите в България като професионална и неправителствена организация с дългогодишен опит е готов да подпомогне процеса за обществен консенсус като даде форум за обсъждане, включително чрез медиите и структурите на главните архитекти и тези от административното управление, които прилагат ЗУТ за намиране на най-хуманизирания начин за решаването нагорните проблеми.” Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за становището.

Господин Михов има думата.

МИХАИЛ МИХОВ: Като човек, който присъства в планините професионално, искам да кажа, че българският туризъм не е само ски туризъм, както се говори, защото ски туризмът е около 2 и половин 3 месеца, и че ресурсът „Горски фонд”, както и защитените територии, са ресурс за много играчи в туризма, за много хора като планинските водачи, като къщите за гости, като хората, които предоставят всякакви услуги в природна среда. Този ресурс е общ и споделен.

Искам също така да кажа, че последните години България губи страшно много от имиджа си като туристическа дестинация от загубата на пейзаж и от презастрояването, което е изключително лошо за нашето име. От години ние се стараем да развиваме устойчиви практики в развитието на туризма в България. Така че туризъм, който стъпва на земята, в гората, в който се развиват други видове туризъм, може да бъде наречен само като неустойчив.

ПРЕДСЕДАТЕЛ. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.

Колеги, пак ще апелирам: ако може повече конкретика по отношение на взаимните предложения.

Господин Каракачанов, заповядайте.

АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви.

Предложението за учредяване право на строеж върху поземлени имоти горски територии, без промяна на предназначението цели просто заобикаляне на основни нормативни документи, неплащане на такси, неплащане на данъци не само еднократно, но и в бъдеще. Една горска територия, която формално се води, но на нея е построен хотел, няма да могат да се плащат данъци за общината, така наречения данък имот.

Основната цел на това предложени е да се допусне едно неконтролирано навлизане в защитени територии.

Понеже аргументите за това се изтъкваха много пъти, това се предъвква много пъти, само ще Ви дам пример от нашето близко минало, пак с Витоша. Там горе, от тук можем да видим дори, има един хотел „Копитото”, който беше малка хижа, която отгоре се надстрои с 4 до 5 или до 10 пъти може би по-голям по обем строеж, който беше в абсолютно пълно нарушение на всички възможни закони в България – става дума за правителството на Иван Костов, и с държавни пари в полза на частни лица. Какво направиха българските управляващи, които имат голям разум и по техния разум, както тук се каза, да се измерва и разумът на бъдещите инвеститори?

Те взеха решение в залата на Народното събрание и понижиха статута на Витоша от национален парк тогава, в природен парк. Ето Ви един прекрасен пример как се действа в България!

Тези предложения са само началото. Оттук ще последват други предложения, които ще съсипят Витоша, както съсипахме и Черноморието. Тези разумни инвеститори в кавички, за които тук се спомена, техният разум е равен на разума на управляващите, а в България той е много нисък.

Завършвайки, все пак по този въпрос бях провокиран от господин Цанов. Не само тук, но и в негово предаване той дава много интересен пример: 0,68% – само толкова искаме да вземем, нищо повече! Той не може да разбере, че това е принципен въпрос. Но понеже не може да разбере, че е принципен въпрос, аз ще се опитам да му дам съвсем прост пример.

Господин Цанов, във Вашето тяло има много части, които се равняват на 0,68 %. Коя от тях да Ви резнем?! (Ръкопляскания)

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, отново апелирам – целта на срещата е чисто работен вариант. Това наистина е параграфът, по който не се постигна консенсус. Да се опитаме финално да направим нещо. Сигурно е голямо изкушение за всички да си развият тезите, но все пак следва и работа да свършим.

Заповядайте.

ЦАНОВ: Перфектен пример, но много тъп пример, господин Каракачанов.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Цанов, разбирам отношението но ...

ПЕТКО ЦВЕТКОВ (Българска фондация „Биоразнообразие”): Благодаря.

Искам да заявя нещо категорично: ние не сме против инвеститорите. Ние сме за инвеститори, които желаят да спазват закона, които не изнудват държавата и гражданите; които за да прокарат своите интереси не затварят достъпа до Витоша; не принуждават Народното събрание и правителството; не подлагат на всякакви унижения гражданите на София и гостите на столицата за достъп до планината Витоша.

Във връзка с казаното от министър Караджова, ние нееднократно сме подкрепяли категоричната позиция на Министерството на околната среда и водите относно екологичната оценка на колегите за Витоша.

В същото това време, при наличието на множество закони, практически беше застроена двойна по-голяма територия от Националния парк Пирин и Вашето министерство го констатира.

В същото това време по Черноморието сме свидетели как при наличието на законодателство и на същите тези екологични оценки за съвместимост, също беше застроено. Затова държим за комплексното действие на законите и не можем да възприемем да бъде възстановена в този вид поправката, която дава възможност за заобикаляне на плановете за управление на природните паркове.

Категорично настояваме, когато се унищожава природа за сметка на застрояване, да се променя предназначението на земите. В същото това време предложихме приемливия според нас текст, който да дава възможност за подмяна на съоръженията на Витоша и да няма възможност за извинения от тъй наречените инвеститори да продължават да рекетират гражданите на Република България. Благодаря Ви.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.

Заповядайте.

АРХ. БОЯН МИТОВ (Българска асоциация по ски – свободен и екстремен стил): Изключително се радвам, че днес в залата присъстват представители на Съюза на архитектите, на Камарата на архитектите в България и заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството.

В изложените становища на Съюза на архитектите и Камарата на архитектите в България са споменати много важни принципи, които ние подкрепяме и твърдо искаме да се спазват. В допълнение единствено можем да добавим няколко тънки моменти, които видяхме като пропуски в предложенията, касаещи Глава трета, Раздели 4 и 5, ако не бъркам. Те касаят строителството на нови съоръжения. В тях се допуска учредяване право на строеж на лице, което е външен инвеститор, а не е държавата. При извършване на тези строителни мероприятия, образуваните обекти, например ски писти, стават собственост на този инвеститор, като в настоящия закон не са урегулиране правата за ползване – как тези обекти ще бъдат стопанисвани, дали няма да има рестриктивни режими към тях? Изобщо как ще се защитят обществените интереси!?

В настоящия закон не са урегулирани и случаите, в които вече има собственици на съоръжения, а те нямат концесионни и други договори за използване на прилежащите ски писти или територии около тези съоръжения. В такива ситуации как ще се защити общественият интерес, когато единствено те са заинтересован инвеститор?

Изобщо съоръженията, които осигуряват възможността за практикуване на планински спортове следва да се разглеждат като обекти с висок обществено значим интерес. При всички случаи на приватизация, продажба, отдаване на концесия държавата трябва да обърне внимание и да защити обществения интерес.

Това са много сериозни пропуски, които ние виждаме в закона и подробно можете да видите в нашето становище. Няма да ги изброявам. Има и редица други.

Паралелно с това, поради дългото време на административно бездействие да кажем, и законови неуредици, инвестициите в нашите курорти са спрени. Това наистина не е хубаво. Това не трябва да е повод, за да се приемат закони, които да разрешават спорадично и хаотично застрояване на българските земи и гори.

С така предложените поправки, считам че се създават възможности, особено за собствениците на частни гори да строят с много облекчен за тях режим – под претекст за спорт.

Считам, че темата и дебатът трябва да са много по-обстойни и задълбочени. Както председателят на Съюза на архитектите в България каза „да се създаде по-широка работна група, която да вземе необходимите решения на експертно ниво”, а в момента има сериозни пропуски и ние се притесняваме за защитата на обществения интерес. Благодаря Ви.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз ще допълня: безспорно, трябва да бъде защитен обществения интерес.

Колега, Вие не присъствахте на работните групи. Те бяха отворени. Колегите от неправителствения сектор имаха инициатива и присъстваха. Нивото беше експертно, имаше и съответните тесни специалисти.

Вашето становище обаче, не го виждам тук – в конкретика, по повод това което казвате. Моля да го предоставите. (Реплики.) А, то е дошло е тази сутрин. Ние дебатираме публично от две седмици. Ще го разгледаме, ще го поставим на мнението на останалите.

Заповядайте господин Томанов.

ТИХОМИР ТОМАНОВ (Асоциация „Общински гори”): Благодаря, госпожо Танева.

На свое редовно заседание Управителният съвет на Сдружението на общините собственици на гори прие декларация и благодаря, че ми давате възможност да Ви запозная.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: До три минути, господин Томанов. Ще Ви помоля да не четете.

ТИХОМИР ТОМАНОВ: Една минута само.

Асоциация „Общински гори” подкрепя предложените от правителството промени в Закона за горите. Извършването на строителство на обекти за спорт на горските територии от страната може да се разглежда като част от полезните за обществото дейности. За тях не необходимо да се променя предназначението на териториите. Оставането им в бъдещето като горски е гаранция, че тези територии нейният собственик –държавата, общините или частните физически лица, ще продължи да отговаря на обществения интерес по отношение на горите без да допуска намаление на площта на горските територии както за отделните региони, така и за цялата страна.

Асоциацията подкрепя предложените промени в закона, които са насочени към даване на правомощия на възможно най-широк кръг служители, назначени в горските и в държавните предприятия за опазване на горите. Настояваме тези правомощия да се отнасят и до горските служители в общинските горските стопанства.

За обществото е важно да бъдат санкционирани колкото се може по-голяма част от незаконните действия в горите и особено кражбите на дървесина. Това ще увеличи значително възпиращият ефект върху потенциалните нарушители. Благодаря Ви.

Имаме предложения по конкретните текстове, които сме предоставили. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.

Госпожо, заповядайте да се представите.

ЛИДИЯ КОНСТАНТИНОВА (Българска асоциация по туризма): Ще започна с това, че тук като че ли малко сменяме нивото. Еколозите искат да се изключва от горския фонд, другите искат да остава в горския фонд. Има нещо много объркано и нещо което подвежда обществеността. Ако една територия е изключена от горския фонд в нея може да се построи хотел, както каза господин Каракачанов. Ако тя не е изключена от горския фонд – не може да се построи. (Реплики.)

Не, не може. Категорично го казвам, подвеждате хората.

Като конкретно предложение – ски пистите да останат в горския фонд. Тогава контролът ще бъде много по-голям и вече ще може да се осъществява и горското ведомство, и от неправителствените организации.

Когато една територия е с променено предназначение и е изключена от горския фонд, тогава вече може да се случват различни неща. Това е моето предложение, тоест подкрепям предложението на арх. Бакалов.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.

Господин Овчаров искаше думата.

СВИЛЕН ОВЧАРОВ („Зелени адвокати”): Здравейте. Аз съм адвокат Свилен Овчаров от „Зелени адвокати”.

Нека да обясним защо природозащитниците настояват да остане процедурата за изключване от горския фонд преди застрояване.

На първо място, това е основният принцип при строителството в България, съгласно ЗУТ и моля да обърнете внимание на становището на Съюза на архитектите в България.

После, строителството в България се осъществява винаги, освен върху имоти със съответното предназначение, но и съобразно общ устройствен и природоустройствен план.

Отново обръщам внимание на становището на Съюза на архитектите. Ние сега със Закона за горите правим едно нетипично изключение. Правим го защо? За да могат определени инвеститори да заобиколят плановете за управление и заповеди за определени защитени зони. Например за природен парк „Странджа” – заповедта е от 1995 г. В т.5 има забрана за промяна на предназначението. Това попречи на различни спекуланти от Южното черноморие да спекулират с имотите и да презастроят и тази част от нашето черноморие. Засега там ландшафтът е защитен.

Във връзка с това имаме чисто юридически и технически механизъм, с който, с този законопроект, върнат от президента, се прави много голямо изключение.

Сега да се върнем на конкретния случай и защо се прави този закон. Ами природозащитните организации, които представлявам, не са против инвестициите в горските територии в България, но трябва да се дава предимство на природосъобразните инвестиции, които гарантират работни места целогодишно. Тоест има някакъв по-голям смисъл от тях – гарантират приходи и данъци целогодишно и не увреждат природата, тоест не са свързани със сеч.

Дори ски туризмът, който не е целогодишен, може да бъде природосъобразен, когато не е свързан с изсичане. Например, подмяна на съществуващи съоръжения на Витоша при същите просеки, не е свързан с нова сеч. Използването на същите писти и нов лифт в същите просеки, отново ще повторя, не е свързано с нова сеч. От тази гледна точка ние сме за подобни облекчения и стимули за инвеститорите.

В същото време сме против облекчение и стимули за други инвеститори, когато техните планове са свързани със сеч, и то мащабна. Ние смятаме, че трябва да има такова разграничение от законодателите – едните да бъдат стимулирани, а за другите да има ограничения за инвестиционни проекти, които не са природосъобразни, а са свързани с изсичане на хектари гори или с унищожаване на територии.

Накрая искам да обърна внимание – може би забелязахте в изказванията и становищата – в България има едно противопоставяне на интересите на масовия туризъм и алтернативния туризъм. Можете да го видите и действително е илюстрирано в становището на съответните браншови организации, които са диаметрално противоположни.

Ключът бих казал, че не е в природозащитниците и архитектите, а е по-скоро се пада на алтернативния туризъм, който отново ще повторя, е целогодишен и устойчив, нямаше такъв спад в кризата от 2008-2011 г., не унищожава собствените си ресурси и е за развитие на туризма. Обаче обърнете внимание: масовият туризъм в България противно на изказванията на техните представители точно това прави – реже клона, на който седи. Унищожава залесеността, гори, природа, които за някои в случая носят...

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Изтекоха трите минути. Благодаря.

НЕЛИ САНДАЛСКА: Каква е разликата между масов и алтернативен спорт?

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госопожо, Сандалска, нека да приключим. (Шум и реплики.)

Колеги, много моля да спазваме процедурата.

Има думата господин Сашо Диков.

САШО ДИКОВ (Канал 3): Винаги при подобни събирания гледам да присъствам и сумати неща не са ми ясни, както предполагам и на огромната част от тези, които гледат и слушат.

Мога ли да се обърна към уважаемите еколози, които поздравявам, че с протеста си принудиха правителството да го докараме до тук?

Първо, сигурен съм, че на 100% до консенсус няма да се стигне. Никой няма да се съгласи на 100% консенсус и дискусията досега го доказва.

Аз съм за развитие на туризма като в Австрия. Инсбрук е на 20 метра по-висока надморска височина от София. Около Инсбрук има 82 лифта.

Кажете, защото не мога да разбера, Вие като кой модел за развитие на зимен туризъм предлагате? Дайте един град с една планина, по Вашите разбирания – „Ето така според нас трябва да се развива туризма.”

Плюс това 0,68% е зона Витоша; 99 и нещо процента са за всичко останало. Къде тук е огромният проблем? Дайте ми едно примерче. Накрая, дайте ми според сегашния закон не пример, а конкретна цифра.

Ако трябва да се променя предназначението на земята за 1500 дка, каквато е територията на ски зоната на Витоша, колко пари трябва да се платят? Тук според някои оценки става дума за над 50 милиона. Ако го умножим по 35 хиляди? Колко е Вашата цена? Дайте цена, за да са наясно хората Вие за какво се борите и по какъв път ще се развиваме. Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.

Господин арх. Дамян Стоянов се е записал за изказване.

Заповядайте.

ДАМЯН СТОЯНОВ: От Камарата на архитектите в България съм.

Първо, искам да кажа, че подкрепяме закона. Смятаме го за добра основа да се осъществява развитие в България. Добра основа, има с какво да се доработи, така че това развитие да бъде качествено и природосъобразно.

Нашата професия се чува рядко в последните дебати по различни причини. Искам да поясня, че схващаме нашата професия като професия за устойчиво развитие. Нашите организации са организации за устойчиво развитие. Много моля да се борави по-точно с термините. Да не се говори за „строителство и бетон”. Строителството на писта е сложен професионален проблем, задача, инсталации, оптимизации, но в никакъв случай това не значи застрояване.

Когато говорим за използване на Закона за устройство на територията, имаме предвид не някаква игра с правото, а законът предлага механизъм, който може да гарантира какво, как и защо се прави, може да гарантира качество. Ние предлагаме да има правилник, подобен на правилника на ЗУТ, който да казва как се правят пистите, колко да са широки, как да се оразмеряват, каква е технологията на тяхното правене.