Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, проведено на 3 юли 2012 г.

Отново повтарям, ако се учреди право на строеж за 30 години, се плаща три пъти тази цена.

Какво не се плаща? Не се плаща стойността – закупуването. Как да накараме инвеститора да плати цената на земята, като не му е продавана? Това е много по-добре. Данните, които се подчертават – по-добре ние да дадем тази територия за 30 години, а не да променим предназначението – да изключим от горския фонд и след това да продадем. Това е приватизация.

Нещо много важно в закона, на което не се обръща внимание – имаме текст, който казва, че след промяна на предназначението задължително тази земя се продава на лицето, което е променило предназначението. Няма друг регламент. Тук трябва да обърнем внимание.

Отново да се върна на процедурите – кое е възможно и кое не е възможно. Специално за Закона за горите, който коментираме (в поднормативни документи и в други нормативни документи) е казано така: промяна на предназначението на горски територии – публична държавна собственост, се извършва само за строителство на обекти, които са държавна и общинска собственост.

Значи ние тук пускаме държавата или общината, ако иска да направи на Витоша една писта от 50 декара, но частен инвеститор не допускаме. Нали увреждането е едно и също? Без значение кой ще го извърши като инвеститор, 50 декара писти са си писти. Ако екологичната оценка е отрицателна, просто няма да се случи – без значение кой е инвеститорът. Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, няма да давам повече думата по този текст. Очевидно няма консенсус, така че преминаваме към следващия параграф – има и пленарно заседание.

Господин Каменов отговори на господин Петров, който обяви решението на... (Реплика.)

Не, няма да Ви дам думата. Слушала съм Ви много пъти. Никакъв консенсус или опит за намиране на опорни общи точки.

Господин министърът иска думата.

МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Всъщност господин Каменов отговори задочно и на господин Николов. Първо се плаща промяната на предназначението. Средно една писта е 1000 декара. Сметнете го – по 20-30 хил. лв. Веднъж това са 20-30 милиона. След това като платите още толкова за 30 години, значи плащате 100-200 млн. лв. за това.

САШО ДИКОВ: Господа еколози, Вие сте за това. Поддържате ли на практика цифрата, тоест 50-60 млн. лв. да отидат хей така, за нищо? Има ли идиот на този свят, който ще се съгласи да инвестира?

МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Няма подписана промяна на предназначение по сега действащия режим, тоест не се е намерил никой идиот, както каза Сашо Диков, който да поиска такова нещо. Нека неправителствените организации бъдат спокойни.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ако има промяна в становищата на двете страни, ще им дам думата. Иначе можем да продължаваме така до утре, без да постигнем консенсус.

ФИЛИП ЦАНОВ: Ние депозирахме пред Комисията по земеделието и горите, че подкрепяме промените в закона – това е нашето писмено становище в срока, който Вие сте определили. След консултация с колеги подкрепяме становището на Георги Костов, който каза, че разумно управление на тези територии е да не се променя предназначението на горските територии за ски писти, където има ограничена намеса, и за трасетата на лифтовите съоръжения, а да се променят стъпките на лифтовите съоръжения и станциите, което е много разумно. Ако колегите са съгласни, ние сме готови да подкрепим такава промяна.

ТОМА БЕЛЕВ: Ние не можем да се съгласим да се оказва държавна помощ в такъв размер. Всяка инициатива за оказване на държавна помощ подлежи на нотификация от страните – членки на Европейския съюз. Има цяла философия в рамките на Европейската комисия и страните членки за допустимата помощ за спорта. Тези обекти не подлежат на държавна помощ към момента.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Белев, отново се връщаме на старата позиция по отношение на дебата за държавната помощ.

САШО ДИКОВ: Държавата да си бере гайлето. Какъв е проблемът?!

МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Всяка държава има режим за държавната помощ. Ако държавата реши да отпусне държавна помощ, тя може да я нотифицира, да поиска разрешение от Брюксел и ако получи разрешение, да я прилага. В момента прилагаме над 30 схеми за държавна помощ в министерството. Въпросът е дали има консенсус.

Господин Белев е прав, защото в момента България е разследвана за нерегламентирана държавна помощ по отношение на заменките с гори. Ако обаче имаме разбирането, че държавата трябва да подпомага определени сектори, можем да поискаме разрешение. В момента подпомагаме животновъдството.

САШО ДИКОВ: Вие подпомагате и тютюнопроизводството, което е по-идиотско.

МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ние сме нотифицирали тази държавна помощ в размер на повече от 70 милиона годишно за тютюна, около 200 милиона годишно за животновъдството. Ако няма консенсус, разговорът е безсмислен. Ако има консенсус, режимът за държавна помощ е ясен. Можем да го поискаме.

ТОМА БЕЛЕВ: Ако държавата счита, че трябва да извършва държавна помощ по отношение на зимния ски туризъм, можем да започнем разговори, но извън рамките на Закона за горите, а в рамките на Закона за държавните помощи. Аз предпочитам държавата да подпомогне развитието на екотуризма. При него имаме 365 дни годишно туризъм, за разлика от трите месеца ски туризъм.

ПЕТЪР ПЕТРОВ: Ние също подкрепяме държавата да подпомага екотуризма.

МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря за предложението, но здравословният туризъм е към друго министерство.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Като няма промяна в позициите по чл. 54, приключваме го с постигнатите съглашения от работните групи по трите точки, които представих за стенограмата в началото на заседанието, включително и предложението на повечето зелени организации за включване на т. 6 – „стъпки на съществуващи лифтове и влекове, които са обявени за търпими строежи по реда на ЗУТ”.

Преминаваме към следващия параграф.

По параграфи 6, 7 и 8 има предложения, които са във връзка с направените предложения и съществуващите текстове на чл. 54. Те са от „Вивиеф”, Дружеството за защита на птиците, Сдружение за дива природа „Балкани”, Екологично сдружение за земята, Политическа партия „Зелените”. Съгласно разписаните текстове там има постигнато съгласие. Текстовете са изчистени.

По § 9 и 10 също има постигнато съгласие.

КАВАЛДЖИЕВА (Камара на архитектите): Нашето становище не е по параграфи, а общо. Нещата в становището засягат тази точка, но не е цитирано, че е по този параграф. Нас ни притеснява, че в промяната на чл. 55, ал. 6 не се изисква предварително съгласуване за учредяване право на строеж за изграждане на обекти по чл. 54, ал. 1, т. 3, букви от „б” до „е” и точки 6, 7, 8 и 9. Обектите, които попадат в точки 6, 7, 8 и 9 изискват най-детайлно предварително проучване, включително задание за проектиране. Не смятаме, че те трябва да бъдат изключени.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, но Вие се включвате със закъснение. Това е отпаднало.

Стигнахме до § 9 и 10. Има предложение на „Вивиеф”, което разбирам, че също е прието.

По параграфи 11, 12 и 13 са постъпили предложения от Сдружение за дива природа „Балкани”, Политическа партия „Зелените”, Младежки клуб по пешеходен и велотуризъм и така нататък. Има предложение § 11 да отпадне. Мисля, че е направен текст, по който е постигнат консенсус и е съгласуван с направените предложения, до § 15 включително.

Въпроси? Няма.

По § 16 няма спорове.

По § 17 на действащия законопроект. Заповядайте.

АСПАРУХ НАЧЕРСКИ: Аз съм председател на Сдружение на витошките сноуборд и ски училища. В § 17 по чл. 69 предлагаме да има точки 4 и 5, които да третират обособяването на детски ски зони и снежни паркове за обучение с поставяне на преместваеми постройки, преместваеми полустационарни влекчета, съоръжения, обслужващи дейността безсрочно или за срок от 10-15-20 години. Депозирали сме това становище по електронен път.

Ние по принцип сме за развитието на зимния туризъм, но не на зимния феодализъм. Съжалявам, че госпожа Сандалска я няма, за да чуе това. Освен големите инвеститори, които са необходими, има нужда и от малки, каквито са витошките училища. Затова сме добавили в нашето становище този член.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Разбирам, но това е необсъждан текст. Въпросът не е дебатиран експертно и няма как това да се приеме.

По § 18 – за чл. 70. Разбирам, че е постигнато споразумение. Разбирам, че е постигнато съгласие. Има предложение от „Вивиеф”, Сдружение за дива природа „Балкани”.

Параграф 18 е изчистен.

Параграф 19 също е изчистен

МАРИЯ МАРИНКОВА (Сдружение на дървопреработвателите): В момента сме на чл. 69. В текста на промените на Закона за горите виждам, че към § 18, т. 4 има следния текст: „изречение второ се заличава”. В закона, който аз имам, няма ал. 4. Техническа грешка ли е допусната? Говоря за текста, записан в т. 3. Гледам това, което съм имала възможност да си разпечатам. Ако има и други технически грешки, ще ги спомена на Вашия юрист, след като приключим.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Няма текст, че изречение второ се заличава.

СТЕФАН АВРАМОВ: Госпожо Танева, има предложение по § 17 – чл. 69, ал 1 от Българска фондация „Биоразнообразие”.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предложението е да се прибави към ал. 1 на чл. 69 нова точка 4 – за горските територии, попадащи в обхвата на оградени площи и бази за интензивно стопанисване на дивеча по Закона за лова и опазване на дивеча.

СТЕФАН АВРАМОВ: Да, за такса за право за ползване. Имаме предвид, че за оградените територии това е доста сериозно право – заграждането на ловни територии.

МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Преди малко се опитахме да обясним – предложения, които касаят лова с този законq недейте да правите. Има си Закон за лова. А сега като правите предложениеq просто влизате в друга тема. Следващият път трябва да поканим и Съюза на ловците. (Реплики.)

Моля Ви! Категорично настоявам за това! В момента използвате ситуацията, за да се опитате да направите поправки по отношение на Закона за лова. В такъв случай ще трябва да поканим на масата и ловците, за да Ви обяснят на Вас дали ще застрелят някой на пистата или ще стане нещо подобно.

Призовавам Ви, имаме определен консенсус и недейте да се опитвате в момента, използвайки това, че тук няма представители на ловните сдружения, да правите поправки, които по някакъв начин се отнасят към Закона за лова.

СТЕФАН АВРАМОВ: Тази поправка изобщо не касае лова.

МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Не, не! Точно това касае! Опитвате се! Щом тук отнякъде изкарвате текст, в който пише „ловни стопанства”, „интензивен дивеч”, значи е ясно какво касае! Категорично възразявам и Ви казвам – тук няма представители на ловните сдружения, това не е обсъждано!

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: То е като експертиза. Тук колежката казва, че е говорено в групите, че няма как да се приеме в този вид.

МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Говорено е, но не се приема. Аз се опитвам да го обясня.

Едно е да говорим за ски писти, ски съоръжения, но ако се опитвате да използвате да правите препратки към Закона за лова и да ограничавате по някакъв начин лова, не се опитвайте, защото ако излезем със съобщение оттук, че природозащитните организации се опитват по някакъв начин да ограничат лова, разбирате какво се случва?!

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това чисто правно технически не може да стане!

МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Опитвам се на господин Аврамов да го обясня!

Преди малко се опитах да направя същото и имах молба към господин Белев.

Виждате, че проявяваме изключителен компромис, консенсус, каквото поискате! По отношение на това, че разглеждаме Закона за горите, а не Закона за лова. И сега да се правят опити покрай това да се вкарват ограничителни режими на лова, разбирате на каква плоскост влизате и дали Ви трябва това въобще.

СТЕФАН АВРАМОВ: Не става въпрос за ограничение на лова изобщо.

МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: А за какво?

СТЕФАН АВРАМОВ: Тук става въпрос по отношение на ползвани територии, собствениците на територии да получават приходи. За това става дума.

Към настоящия момент в оградените площи може да има частни имоти, може да има общински имоти, може да има държавни имоти. Собствениците на тези имоти в оградените площи не получават никакъв приход за това, че площта им е оградена. Затова става дума, не и за лов, не и за ограничаване, не и за нищо друго.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това е от правни експерти на всяка една от страните. На мен ми се дава, че това са го изчистили, а госпожа Дакова да обясни казуса!

МАГДАЛИНА ДАКОВА: Искам само да уточня, че съгласно Закона за лова и опазване на дивеча, дивечът се стопанисва и ловно-стопанските райони на страната се определят по трайни терени и форми, независимо от собствеността и фондовите граници. Това означава, че актът, който издава министъра, заповедта за определяне на границите на ловно-стопански райони, в това число и такива на граници на определени площи, могат да бъдат определяни от него като принципал, като упражняващ правата на собственост на държавата и в случая не е необходимо да се изисква предварително, било съгласие на собствениците, било на ловни сдружения или другите, стопанисващи дивеча.

В конкретния случай тези оградени площи, за които говорим, една част от тях попадат и в територии, за които има сключени договори вече със съответни инвеститори за съвместна дейност, за съвместно извършване на дейности, така че тепърва да се учредява някакво вещно право за тези лица е абсурдно!

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Отиваме към § 18. Той е за чл. 70.

Разбирам от работните групи, че това също е изчистен текст по отношение на чл. 70.

По § 19 – също.

По § 20, който е за чл. 73.

Вие имате изчистените текстове, а тук разбирам, че е останала само някаква бележка. Имате ли становища?

ТОМА БЕЛЕВ: Това, за което нямаме съгласие към настоящия момент, касае изключенията от общото право, а именно строителството, което е свързано с промяна на предназначението да се основава на предвиждане на общите устройствени планове, а да се извършва само с подробен устройствен план, касае строителството на сградите, обслужващи горско стопанство, ловно стопанство и рибно стопански дейности. Основната част от тези сгради са допустими за строителство в рамките на горските територии с предоставяне право на строеж, тоест тук стоят всички онези сгради, които нямат преки функции по отношение на извършването на горско-стопанска, ловно-стопанска или рибно-стопанска дейности и липсата на съгласие се състои в това, че така записано е прекалено общо и по този термин с подробни устройствени планове може да се застрои, примерно, някъде в Златни пясъци. (Реплики.)

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, ще се съгласим това да се махне, да се заличи. Става дума за подточка „а”. Нали затова настоявахте?

МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Нали, господин Белев, имате флумастер?! (Оживление.)

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И т. 2, където двете становища са еднакви – едното е Вашето, нали така? (Реплики.)

Това предложение се приема и с това приключваме с чл. 70.

БОЯН МИТОВ: Ние предлагаме да отпадне в момента следващия чл. 73, ал. 1, нова т. 7.

МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Къде видяхте т. 7?

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Няма точка, има изчистени текстове. Вие не сте участвали в работните групи и тук говорите по текстове от преди повече от 2-3 срещи.

МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ако нямате окончателния вариант – не правете предложение, защото т. 7 вече я няма. (Реплики.)

Отворена беше работната група! Всичко е обсъдено! (Реплики.)

Разбрахме се, консенсус има!

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, между другото до края на текста, след тези параграфи, които започвам да изреждам: 21, 22, 23...до след § 30, няма постъпили предложения от организации. По-добре да ги прескоча. Моля, ако някой от заинтересованите страни след § 30, виждам в § 32 за първи път има предложение – това е за границите на корекциите на реки, ние го махнахме още на първите работни групи, имаме споразумение.

Предлагам, тъй като наистина времето напредна, ако имате нещо извън постигнатия консенсус, което да кажете, заповядайте.

Юристите в работната група нямат предложения. Текстовете са приети. Това бяха двата текста – по чл. 73, с които се съгласихме и сега постигнахме споразумение.

Колеги, има ли друго?

САШО ДИКОВ: Госпожо Танева, извинявайте, но процедурно. Появи се според мен едно много разумно предложение на Георги Костов за най-спорния член.

Аз така и не чух отсреща какво е мнението им – съгласни ли са, не са ли съгласни. Господин Белев е загрижен за държавните интереси, но ако тези държавни интереси бъдат защитени от министерството, както е по реда пред Европейския съюз, имате ли нещо против тази, очевидно ябълка на раздора, така да остане, и няма да стане ясно на хората дали приемате това компромисно и според мен разумно предложение.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Диков.

Господин Овчаров заяви желание да отговори от името на организациите. Имате ли нещо против?

РЕПЛИКА: Ще ми се да чуем тяхното мнение.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, господин Овчаров – заповядайте.

Моля и другите организации да видят, ако има още нещо, нека да го поставят и да приключваме срещата.

СВИЛЕН ОВЧАРОВ: Ние на господин Диков ще отговорим само на журналистически въпроси.

Колкото до предложението на господин Костов – мисля, че то беше детайлно анализирано от нашите експерти, юристи, лесовъди в работните групи. Сега е вписано, в нашите становища е представено развитието по него. То не е напълно приемливо за нас, но има доста детайли, които вече сме обсъждали. Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, а само бих допълнила така както и министърът в началото обяви, че ние ще приемем от законопроекта само текстовете, по които има съгласие, които сега обявихме. Оттам насетне дебатът по текстове продължава и ако някога се стигне до консенсус, независимо кога, ще продължим в тази насока, така че страните да продължават да се убеждават взаимно.

За последно искам да попитам: има ли до края на проектозакона някакви други бележки или предложения?

АНТОНИЙ СТЕФАНОВ, Браншово сдружение БУЛПРОФОР: Нашите предложения са дадени. Разбрах от този последен вариант на закона, че повечето от тях не са приети и не е обърнато внимание. Сега аз ще цитирам оттук-насетне точките, по които ние имаме специални възражения и които не им беше обърнато внимание.

Това е първо по § 43 – нашето предложение по § 43...

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Стефанов, тъй като процедурата ни е такава само да Ви кажа, че ние говорим за предложения само в обхвата на закона за изменение и допълнение. Не извън него!

АНТОНИЙ СТЕФАНОВ: Да, и аз се връщам и затова отминавам другите, и казвам - § 43, касаещ чл. 65 на закона, с който аз виждам, че има малка промяна, но тя не е достатъчна и ние не я приемаме.

Дава се възможност на държавните горски стопанства и ловни стопанства да извършват стопанска дейност дърводобив, освен в изброените случаи, които са изброени и ние в нашето предложение също допускаме такива възможности, но извън тези случаи още и до 30% от годишното ползване на съответното териториално поделение. Ние категорично се разграничаваме и го казваме това няколко пъти от началото на дебатите.

Казваме следните аргументи: това е абсолютно неконкурентно – предприятие, което извършва дейността и маркира сечи, тоест връщане марката и брадвата на едно място, както образно се бяхме изразили и ние, и други колеги.

Второто, горските стопанства без конкурс да извършват тази дейност. Значи, казваме, допускаме тази възможност само при две условия – ако горските стопанства възлагат дейността „маркиране”, защото това е част от контрола на дейността – да отдават дейността „маркиране” по реда на наредбата по чл. 95 и също, ако се явяват на конкурс на общи основания, както се явяват другите стопански субекти, фирмите. При тези условия ние бихме допуснали и казваме – 25%, а не 30, иначе става абсолютно неконкурентна основа и никаква конкуренция в частния бизнес. Казахме, че той е против всички браншови организации и са категорично против това условие. Просто писахме го, настоява се, приехме ги обстоятелствата, при които се допуска дърводобив, изброени са тук до т. 4, обаче оттам-нататък – от пета точка нататък...

Имаме още едно по следващата алинея – не знам защо последният вариант тук падна. Това е по чл. 234 на закона, който допуска служителите на горските предприятия да извършват маркиране, услуги, каквито извършват частни лесовъди на свободна практика. Значи, това абсолютно е неконкурентно и служители, които едновременно приемат дърводобива или дори се случва едновременно да експедират, да продават и от държавата, и от частната до нея гора. Значи, в единият случай може да има като частно физическо лице да извършва услуга, а в другия – като служител на предприятието. Да извършва експедиция от съседно сечище, така че ние апелираме също тук алинеята, която сме я предложили като текст в чл. 234 да бъде приета.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.

МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Моля само за секунда време! Тъй като е философията на тази промяна – значи приемаме това, което БУЛПРОФОР го коментира и аз затова ще поискам господин Каменов чисто експертно да ми отговори и съответните поправки да се нанесат, не обаче в целия вариант, който предлагате и той ще обясни защо.

Философията каква беше? Ето, днешната ситуация - знаете ли в момента кой извършва дърводобив? (Реплики.)

Не, не! Аз Ви питам къде сте Вие днес! (Реплики.) Вие сте тук, Вие тук и ще си останете! В момента 150 служители на държавното предприятие с резачки – нека да Ви обясня, и Ви каня, ако искате – отидете като свърши дискусията, за да ги видите – са там и правят противопожарни просеки, за да не отиде Витоша по дяволите! И аз знаете ли, че в момента в разрез в закона!... (Шум и реплики.)

За да е ясно тук на всички – понасяйки отговорността си, съм разпоредил това да се извършва, защото нямам право да им разреша да хванат служителите резачките. Ето, казвам Ви го! Да чакам Вие да се наканите да отидете горе?! Няма да стане! Зимата като свършиха дървата и като викнаха хората и казват: къде е министърът, къде е правителството, къде е Народното събрание?

АНТОНИЙ СТЕФАНОВ: Господин министър, това сега е популизъм!

МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Господин Стефанов, не е популизъм! Популизъм е това ние да седим и да си чешем езиците тук, а гората да гори и аз като министър да не мога да разпоредя на държавните горски стопанства да вземат, защото те няма право даже да ги купят по сега действащия закон, това е популизъм! Но за това – това е философията!

Аз приемам Вашите опасения категорично и затова се съгласявам, ако смятате, че по някакъв начин ще нарушим принципите на конкурентоспособност, ще дадем конкурентно предимство на държавните предприятия пред частния бизнес – съгласен съм, защото преди да стана министър, аз също съм имал частен бизнес! И в това Ви подкрепям, но не Ви подкрепям в това да няма право министърът да разпореди на държавните горски предприятия да извършват това, от което днес има нужда!

АНТОНИЙ СТЕФАНОВ: Ето, тук сме го предложили.

МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Съгласен съм и затова - ето я философията.

КРАСИМИР КАМЕНОВ: По първия въпрос, където говорите за маркирането. Значи, не бива да спекулирате, че това е намесване на марката с брадвата. Това не е лесовъдската част на лесовъдите и те трябва да го извършат, така че нека не говорим за маркиране. Точно така, господин Костов го казва, че те са регистрирани по същия начин, както и частните лесовъди. (Шум в залата.)

Контролът също е от Изпълнителна агенция по горите. Но по отношение на процентите наистина го коментирахме с министъра, че сме склонни на компромис – това, което Вие искате, но тук с юристите коментирахме, че тези проценти, сега дали са 25 или 30, да не надвишават в случаите на „а” и на „б”. Когато е в точка „в” – повреда от биотични и абиотични, и давам пример ако има такива повреди в горското стопанство, които са 40%, да са 40, но другите да са... (Реплики.)