Законът изисква също физическото лице да е достигнало определена възраст-най-малко 14 години

Това са лица, които се призовават от съда, за да дадат своето становище, по такива въпроси по делото за чиито отговори са нужни специални знания, с които съдът не разполага. Когато са необходими такива експертни заключения се назначава вещо лице, но неговите знания трябва да са извън сферата на юридическата наука – не може да се назначи вещо лице по юридически въпрос. Вещото лице трябва да даде трябва да даде своето писмено заключение не по късно то 5 дни преди съдебното заседание. Ако този срок бъде нарушен, то по – горната съдебна инстанция само на това основание може да отмени съдебното решение. Ако една страна заяви и това се впише в съдебния протокол, че не държи на този 5 дневен срок, само тогава това не е основание за отмяна на съдебното решение, но делото винаги е в полза на една от страните и затова съгласие не се постига. Дори и съдът да има специални знания извън юридическата компетентност, пак се назначава вещо лице. Законът не изисква ценз или стаж, а “специални знания”. Вещото лице се назначава с определение на съда, като съда определя задачите му от които то не може да се отклонява. Вещото лице може да бъде освободено от задължението да даде заключение в случаите, когато се допуска отказ от свидетелстване, когато заяви че е некомпетентно или възпрепятствано по болест. Съдът не е длъжен обаче да възприеме заключението на вещото лице. Ако страната или съдът направят възражения относно възражението на вещото лице, то трябва да се мотивира.

Оттеглянето на иска е процесуално действие на ищеца, с което той се отказва да получи по „висящ” процес търсената с иска защита, но запазва правното си твърдение и възможността да го заяви с нов иск. С това се десезира съда. Ищецът оттегля иска, когато се опасява, че поради недостатъчна подготовка искът може да бъде отхвърлен или когато, или когато е постигнал извънсъдебна спогодба. Следва да се различва от:

а/ отказ от иска;

б/ съдебната или извънсъдебната спогодба;

в/ искането да се отложи делото, което цели отсрочване на заседанието, но не и десезиране на съда с делото. Оттегляне може да се постигне по всяко време, догато делото е висящо. То може да стигне както в първата така и в следващата инстанция, а може да бъде предприето и докато тече срока за обжалване. Оттеглянето може да бъде пълно и частично. За да е валидно то трябва да отговаря на следните изисквания:

1) да бъде предприето от ищеца без да има значение дали то брани своето право или е процесуален субституент. Контролиращите и подпомагащите старни не са легитимни да оттеглят иска. Когато иска се оттегля от довереник трябва да има изрично пълномощно, а ако се оттегли от процесуален представител трябва да бъде одобрено от съда.

Оттеглянето е едностранно процесуално действие, което се предприема спрямо съда, то се адресира до него, а не до противната страна. То може да бъде направено устно или писмено и в двата случая трябва да бъде доведено до знанието на съда. Когато оттегляне на иск се предприеме до приключване на първото заседание, съгласието на ответника не е необходимо. След този момент съгласието на ответника е необходимо. Съдът проверява фактическия състав на оттеглянето и прогласява с определение прекратяването на делото. Определението, с което се прекратява подлежи на обжалване с частна жалба.

Последици:

съдът се десезира – делото се прекратява

ищецът отговаря спрямо ответника за разноските по делото.

с обратна сила отпадат материално правните последици на предявения иск - e.g. давността се смята, като че не е била прекъсвана - но извършените в хода на делото материално правни действия запазват силата си. След отказа от молбата си ищецът може отново да предяви същия иск срещу ответника. Може да се води нов процес за същото право., то не е прекратено.

Отказ от иск – изявление на ищеца отправено до съдията, че не поддържа занапред искането си тъй като то е неоснователно.

При оттеглянето ищецът се отказва временно от търсената с иска защита. При отказа ищецът окончателно се отказва от търсената защита, признава се, че иска му е неоснователен, че твърдяното от него право не съществува. Искът не може да бъде предявен отново. Общото при отказа от иск и оттеглянето на иск е десезирането на съда.

Отказът от иск е по близо до признаването на иска, като тук признаването се прави не от ответника, а от ищеца. И двете са свързани с отказ да се търси по нататъшна защита. Разликата между отказа и признаването се състои в техните последици. Отказа от иска е процесуално действие, а не материално правен отказ от съществуващото материално право претендирано с иска. Материалното право продължава да съществува, не се погасява, погасява се правото на иск.

При отказа от иск никога не е необходимо съгласието на ответника. Може да се направи по всяко време докато делото е висящо, но не и след влизане на решението в сила. Отказът от иск е неоттегляем. Отказа от иск се ползва със силата на присъдено нещо, затова пречи на ищеца да предяви същия иск отново. Отказа от молба може да се направи писмено или устно, не е необходимо да се посочва мотива.

Силата на присъденото нещо при отказа от иск се различава от силата на присъдено нещо произтищаща от съдебно решение в две насоки. На първо място, при отказ решение не се постановява - само делото се прекратява. Същевременно СПН прикрепена към отказа от иск важи само между страните по делото и техните правоприемници и не се разпростира спрямо лицата, спрямо които се разпростира силата на присъденото нещо на решението.

При делбата не можа да има отказ от иск, защото не може да има вечна съсобственост.

Изменение на иска.

Това е предприета от ищеца промяна на предмета или на страните по висящ процес, при което процесуалните действия извършвани по първоначално предявения иск, запазват силата си и спрямо новия предмет или новата страна по делото. ИИ има, когато ищеца изменя основанието, петитиума или някоя от страните по първоначалния иск с други.

ИИ може да доведе:

а/ до намаляване на първоначално предявен иск чрез частично оттегляне или отказ от иск;

б/ до увеличаване на пъровоначално предявения иск, чрез предявяване на допълнителен петитум;

в/ до ОСИ като ищеца добавя нов иск срещу същия ответник;

г/ до ССИ, когато ищецът предявява иск и срещу нов ответник;

д/ до изменяне на първоначално предявения иск с друг иск, отнасящ се било до друг спорен предмет или до друга страна, като първоначално предявения иск се оттегля или ищецът се отказва от него. Производството по първоначално предявения иск се продължава относно изменение или нов иск, предявен чрез ИИ /изменение на иска/, вследствие на което при заменяне на досегашната страна с нови ИИ води до доброволно приемство в процеса. ИИ се съчетава с други процесуални институти. ИИ е винаги действие на ищеца отправено до съда. ИИ не може да бъде предприето от други участващи по делото лица.

Изменението става чрез ново основание, нов петитум или нова страна.

ищецът изтъква ново основание, когато се позовава на други юридически факти в сравнение с тази посочени в исковата молба. Ищецът може да измени основанието на иска, ако изменението не затруднява защитата на ответника. Преценката се прави от съда.

Ищецът посочва нов петитум, когато вместо първоначалния петитум се отправя ново искане за защита до съда. Изменението на петитума е допустимо само, ако ищецът запазва същото основание. Едновремнно изменение на основанието и на петитиума е недопустимо. Това би довело до съвсем нов предмет на делото. Съдът има право да прецени дали да допусне изменението на петитума.

Ищецът променя страната, когато иска бъде заменен с друг ищец или когато насочва иска си срещу друг ответник. Това изменение е допустимо със съгласието на ответника и на новия ищец, а при насочване на иска срещу нов ответник и с негово съгласие. Няма изменение на иска чрез промени на страната при законно правоприемство в процеса. Всички тези случаи не важат, ако ИИ се предприеме преди връчване на препис от исковата молба на ответника. ИИ може да стигне в съдебно заседание или извън него, но и в двата случая ответникът трябва да бъде уведомен.

ИИ трябва да се предприеме в първото по делото заседание в първа инстанция, това обаче не важи при ИИ състоящ се в намаляване, увеличаване на иска или в промяна вида на търсената защита, в тия случаи ИИ може да се предприеме във всяко положение на делото.

Намаляване на иска, когато ищецът оттегля частично иска си или се отказва от част от иска.

Увеличаването на иска е предявяване на нов кумулативен иск. Въпреки ИИ първоначалния иск се запазва или частично като предмет на делото, съществуват и форми при които първоначалния иск престава да бъде предмет на делото и съдът се десезира с него. Той се замества с новопредявения иск.

Първите от тези форми на ИИ е заменяне на спорното право, предмет на първоначалния иск с друго спорно право между двете страни. Понеже спорното право индивидуализира иска, тази форма на ИИ води до предявяване на нов иск, съчетано било с оттегляне, било с отказ от първоначално обявения иск.

Последните форми на ИИ е заменяне на досегашната страна с нова страна, както и привличане на нов ответник наред с пъвоначалния – предявява се нов иск вместо първоначалния, а той се оттегля или има отказ от иска. Има правоприемство. По изменение на иска съдът се прозинася с определение.

Съдебна спогодба

Тя е потвърден от съда договор между страните по висящо дело, които чрез взаимни отстъпки уреждат изцяло или отчасти правния спор като десезират съда и слагат край на делото. СС е смесен институт на материалното и процесуалното право. От гледна точка на гражданското право СС е двустранен, възмезден договор. Отстъпката е частичен отказ от първоначалното правно твърдение на страната. Материално правните последици на СС произтичат от нейната цел.

Двете страни взаимно се задължават да считат, че правното положение между тях е такова, каквото го прогласява СС. В това взаимно задължение се състои правоустановяващото им декларативно действие на СС. Двете страни се задължават занапред да имат такова поведение, което отговаря на установеното със СС правно положение в това се състои регулиращото действие на СС.

За да е налице СС трябва:

- договорът за спогодба да е сключен пред съда и да бъде удостоверен в съдебния протокол, следователно СС трябва да бъде сключена само в съдебно заседание. Тя трябва да отговаря на чл.125, ал.1., СС може да се сключи само от страните в процеса, трето лице, което не е страна в процеса и участва в СС е нищожно.

- СС трябва да бъде потвърдено от съда, съда проверява нейното съответствие със закона и с добрите нрави. Потрвърждаването става с определение на съда. По своята същност това определение е охранителен акт и е част от СС. Основният елемент на СС е договорът за спогодба.

- Последният елемент на спогодбата е изрично или мълчаливо съдържащо се в нея искане да се прекрати делото като безпредметно поради договорно уреждане на правния спор.

СС има значение на влязло в сила решение в няколко насоки:

а/ СПН - произтича от нейната цел да се разреши правния спор. Като предава СПН на СС съдът цели.

Да насърчи спорещите да приключат делото със СС;

Да укрепи договорното действие на спогодбата;

Да стабилизира СС като акт, който слага край на делото.

б/ изпълнителна сила – с нея се ползва не всяка СС, а само тази, която има за предмет изискуемо притежание.

в/ СС слага карй на делото, тя десезира съда.

При СС има три акта.

Договор за спогодба;

Определение с което тя се утвърждава;

Определение, с което делото се прекратява.

СС макар, че се потвърждава от съда, не става съдебен акт, тя си е договор, затова тя не може да се обжалва и да се атакува чрез ивънредните средства за отмяна на влязло в сила решение.

Определението за утвърждаване на спогодбата не може да бъде обжалвано, нито атакувано чрез средства за отмяна – то е охранително и е част от СС. Определението за прекратяване на делотовъз основа на СС подлежи на обжалване, когато слага край на делото. То не е елемент от СС и даже да е порочно не води до порок на СС и това определение трябва да се подпише. Според Сталев, СС има сила на присъдено нещо, а според Корнезов –не, защото може да се развали, а ако има СПН не може.

Признаването на иска - процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказна от защита срещу иска, защото той е основателен. ПИ води до съвпадение на правните твърдения пред съда на двете страни. ПИ за разлика от отказа от иска не води до прекратяване на делото. То не обвързва съда. Той преценява ПИ с оглед всички данни по делото. ПИ е доказателствено средство, което съдът преценява по свое вътрешно убеждение.
37. Особени искови производства: а) бързо производство; б) производство по брачни дела; в) съдебна делба; г) производство по сключване на окончателен договор; д) производство по търговски дела.
БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО

Бързото производство е уредено в чл. 310 и следващите от новия Граждански процесуален кодекс (ГПК)

Чл. 310 (1)По реда на тази глава се разглеждат искове:

1. за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи;

2. за опразване на наети и заети за послужване помещения;

3. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни;

4. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за защита на потребителите;

5.

(2) При обективно съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо производство.

(3) При съединяване в една искова молба на иск от посочените в ал. 1 с иск, който подлежи на разглеждане по общия ред, бързо производство не се допуска.
В това производство е позволено да се предявявя само инцидентен установителен иск. НЕ МОЖЕ да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях.

Чл. 314. (1) Ищецът може със становището си по доклада на съда, а ответникът с писмения отговор, да поиска съдът да се произнесе с решението си относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.

(2) По реда на това производство не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях

(3) По искове за опразване на наети и заети за послужване помещения не се допускат възражения за собственост и за извършени подобрения в имота.

Сроковете на производството са съкратени, с оглед естеството му:

Молбата на ищеца се разглежда в ДЕНЯ на постъпването и.

Срок за постановяване на съдебното решение

Чл. 316. Съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

Чл. 318. По реда на тази глава се разглеждат исковете за развод, за унищожаване на брака и за установяване на съществуването или несъществуването на брак между страните.

Чл. 319. Непълнолетните и ограничено запретените съпрузи могат сами да предявяват брачни искове и да отговарят по тях.

Чл. 320. Производството по брачен иск се спира по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето.

Чл. 321. (1) В първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява.

(2) След разрешаването на предварителните въпроси и тези по редовността на исковата молба съдът е длъжен отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

(3) Ако страните постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, делото се спира.

(4) Всяка от страните може да поиска възобновяване на производството по делото в 6-месечен срок. Ако такова искане не бъде направено, делото се прекратява.

(5) Когато се постигне споразумение, в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство за развод по взаимно съгласие.

(6) Ако страните не постигнат съгласие за процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, разглеждането на делото продължава.
Изчерпателност на основанията

Чл. 322. (1) При иск за развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.

(2) Всички брачни искове може да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви.

(4) Не може да се предяви иск за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл. 12 и поради заплашване по чл. 96, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс, след като искът за развод бъде отхвърлен.
Привременни мерки

Чл. 323. (1) По молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка.

(2) По тази молба съдът се произнася в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок.

(3) Определението по ал. 1 не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от същия съд.

Чл. 324. По брачни искове не се постановява неприсъствено решение и решение при признание на иска.

Чл. 325. Решението за развод влиза в сила, дори и да е обжалвано само в частта му относно вината.

Чл. 326. В решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще.

Чл. 327. (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) Когато съпругът - ищец, умре и искът за развод се основава на вината на преживелия го съпруг, съдът дава двуседмичен срок на призованите към наследяване низходящи или родители да заявят дали желаят да продължат делото. Това правило се прилага и при иск за унищожаване на брака, ако преживелият съпруг е бил недобросъвестен.

(2) Ако в дадения срок никой не заяви, че желае да продължи делото, то се прекратява. Делото се прекратява и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг или ако той при иск за унищожаване на брака е бил добросъвестен.

(3) При продължаване на делото съдът се произнася само по посоченото от починалия съпруг като основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия.

Чл. 328. При смърт на ответника продължаването на делото от лицата по чл. 327 е възможно, ако предявеният иск е във връзка с чл. 13 от Семейния кодекс и ищецът е недобросъвестна страна при сключване на брака.

Чл. 329. (1) Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.

(2) При отхвърляне на иска за развод разноските се определят по реда на чл. 78. По този ред се определят разноските и при обжалване на решението.
Развод по взаимно съгласие

Чл. 330. (1) При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание.

(2) Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.

(3) След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото споразумение по чл. 101 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение.

(4) Разглеждането на молбата се отлага само ако е необходимо да се съберат допълнителни доказателства.

(5) Решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

Чл. 341. (1) Сънаследник, който иска делба, подава до районния съд писмена молба, към която прилага:

1. удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници;

2. удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти;

3. преписи от молбата и приложенията за другите сънаследници.

(2) Всеки от останалите сънаследници може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти.

Чл. 342. В първото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти.

Чл. 343. В производството за делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения.

Чл. 344. (1) В решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи.

(2) В решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.

(3) Определението по ал. 2 може да бъде изменено от същия съд. То може да се обжалва и с частна жалба.

Чл. 345. Когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците, от една страна, и третите лица - от друга, не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол.

Чл. 346. В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си.