Законът изисква също физическото лице да е достигнало определена възраст-най-малко 14 години

За актовете от чл. 404, т. 2 и 3 ГПК - 2. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство; 3. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България. – не се предхожда от нарочно производство по екзекватура, когато са от страна-член на ЕС, молбата за допускане на изпълнение на акт, постановен от такъв съд, се подава до ОС по постоянното местожителство на длъжника, седалище, местоизпълнение. Съда допуска изпълнение само въз основа на препис от самото решение и удостоверение, че е влязло в сила.

Когато има решение на съд на държава, нечлен на ЕС е необходимо: да се признае това съдебно решение и след това съда, който е признал решението е и компетентен да издаде ИЛ – ОС по постоянен адрес на ответника, седалище, ако няма в България – по адрес на заинтересованата страна – кредитора.

Регламент за европейското изпълнтелно основание при безспорни вземания – изкането за издаване на ИЛ се подава до ОС по постоянния адрес на длъжника, седалището или местоизпълнението. Характерно е, че докато не влезе в сила решението за допускане на изпълнение, ИЛ не се предава на кредитора. Действа диспозитивното начало – съда трябва да бъде сезиран с молба. Само за присъда на държавни парични вземания съда издава служебно ИЛ – става дума за астни парични вземания на държавата (не публични).

Съдът разглежда молбата в закрито заседание. Срок – седемдневен, инструктивен. Съдът проверява дали документът, който е представен е предвиден в закона като изпълнително основание. Дали е редовен от външна страна. Дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, а не дали вземането съществува. Проверява легитимацията на кредитора – отбелязан ли е в изпълниетлното оснвание като кредитор, и легитимацията на длъжника.

Подлежащо на изпълнение вземане – не се разглежда има ли настъпила изискуемост, а отбелязана ли е тя в изпълнителното основание. Когато изискуемостта на вземането зависи от настъпване на факт или извършване на действие – това трябва да се установи с документ, излизащ от длъжника – по новия ГПК се смята, че това не е така, защото няма извънсъдебни изпълнителни основания. Но може да се допусне и обратното – може в самото решение да има зависимост от изпълнение на насрещна престация.

В призводството по чл. 404, т. 2и 3 съда проверява дали вземането може да се изпълни със способите на българския процесуален закон.

Актът, с който съда се произнася по молбата се нарича разпореждане.

Когато се уважи молбата, съдът издава ИЛ в един екземпляр, задължително отбелязва върху изпълнителното основание, че такъв ИЛ е издаде, Прилагат се правилата за тълкуване на решенията – явна фактическа грешка, попълване на съдържанието на ИЛ.

Разпореждането за издаване на ИЛ подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок – съответно когато се отхвърля активно легитимиран е кредитора, когато се уважава – длъжника, За молителя срокът започва да тече от момента на връчване на рапореждането, а за длъжника – от момента на получаване на призовка за доброволно изпълнение.

Жалбата се разглежда в закрито заседание. Процедурата е като при частната жалба, когато се обжалват определения на съда. Решението не подлежи на касационно обжалване – ТР 1/ 2001 г.

Възможно е ИЛ а бъде загубен или унищожен. Специално производство за издаване на дубликат. Кредиторът, който твърди, че е изгубил или унищожил ИЛ трябва да подаде молба до съда, издал ИЛ и да представи доказателства. Молбата се изпраща на длъжника и се разглежда в открито съдебно заседание – с призоваване на длъжника и кредитора. Длъжникът може да противопостави възражение за погасяване на дълга и ако не направи това, тези възражения се преклудират. Приема се че това е специален исков процес. Съда се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия исков ред. Вземането не е погасено, но длъжника не може да оспорва самото основание. Ако е изгубено самото изпълнително основание – чл. 409 (5) Ако самият акт е бил изгубен или унищожен и няма възможност да бъде възстановено неговото съдържание чрез официални документи, молителят може да предяви иск за осъждане на длъжника.

Както ДСИ, така и ЧСИ извършват процесуални действия по реда на ГПК. Основанията за обжалване на техните актове са едни и същи. При проучване на имуществото на длъжника по стария ГПК имаха различна компетентност, сега е еднаква, за да се осигури конкурентност на двете системи. За ЧСИ остава възможността да определят и начина на изпълнение по искане на взискателя, при ДСИ – само проучване, взискателят сам определя начина на изпълнение.

ДСИ и ЧСИ имат право да се обръщат към органите на национална полиция за съдействие, да разрешават да се отварят помещения. Когато законът предвижда задължително присъствие на длъжника при извършване на определено процесуално действие (пример – предаване на дете) – съдебният изпълнител може да разпореди принудително довеждане.

Съдът не е изпълнителен орган. Има контролни функции. Пред него могт да се обжалват действия на съдебния изпълнител. Компетентност – по искови дела, функционално свързани с изпълнителния процес, но са искови дела, не действа като контролен орган.

При издаване на ИЛ и ЗИ съдът извършва предварителен контрол. Той издава ИЛ. Съдебния изпълнител е подчинен на ИЛ. Няма право да проверява дали вземането съществува, нито легитимацията. Посредниците, които осъществяват принудителната продан не са органи на принудителното изпълнение.

Започване на производство за индивидуално принудително изпълнение

Действа диспозитивното начало – по молба на взискателя. За парични вземания на държавата, може служебно да се издаде ИЛ, но не и да се пристъпи към изпълнение. Освен платена държавна такса, взискателят към молбата си трябва да представи и ИЛ.

Взискателят трябва да посочи начина на изпълнение и способа в зависимост от характера на притезателното право.

(… начин и способ на изпълнение…)

При недвижимите имоти се посочва не само начина, но и правото, към което да се насочи принудителното изпъление и имота, срещу който да се насочи. Ако се насочва срещу движими вещи, могат и да се посочват, чрез описа съдебния изпълнител ще ги определи.

Взискателят може да поиска да се проучи имуществото на длъжника. При ЧСИ може да поиска той да определи начина. При ДСИ въз основа на проученото имущество, взискателят следва сам да определи начина на изпълнение. Съдебнияъ изпълнител е длъжен да провери редовността на молбата, не само платена ли е такса, има ли ИЛ, но и легитимността на взискателя и длъжника.

Местна компетентност на съдебния изпълнител – чл. 427 ГПК (1) Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:

1. движимите или недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението;

2. постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него;

3. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;

4. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя по вземане за издръжка.

Т. 1 в буквалния смисъл важи за изпълнения напарични вземания, защото при тях има изпълнение върху вещ. Тази компетентност се отнася и за принудителното изпълнение на притезания за предаване на владение на движима вещ и въвод във владение на имот.

Извън тази хипотеза компетентността е по постоянния адрес или седалищети на третото задължено лице, когато е насочено изпълнението върху вземане на длъжника – при парични вземания, когато е избран този способ от взискателя.
Защита чрез обжалване действията на съдебния изпълнител

В новият ГПК законодателят минава към нов подход – определя кои действие/бездействия се обжалват.

Взискателят обжалва:

1. Отказ на съдебният изпълнител да извърши исканото действие. Стои въпроса по отношение на парични вземания, когато длъжника иска изпълнението да е върху друго право.

2. Постановление на съдебия изпълнител за спиране или прекратяване на производството.

Длъжникът може да обжалва постановлението за глоба. Може да обжалва насочването на производството към имущество, което счита за несеквестируемо. Длъжникът може да обжалва отнемане на движима вещ и отстраняване от НИ, понеже не е бил уведомен за изпълнението. Длъжникъ трябва да бъде призован. За взискателят не е казано, че може да обжалва ако не е бил призован.

При изпълнение за удовлетворяване на парични вземания, взискателят не може да обжалва отделни процесуални действия. Обжалва се само постановлението за разпределение. Не се обжалва обявлението ако не съдържа всички елементи, не може да се обжалва и обявяването на купувач. При недвижим имот се обявява купувач, след това се дава срок и тогава е обявлението.

Обжалва се само постановлението – крайният акт. Активна легитимация:

1. наддавач – условието е внасяне на задатъка. Целта е наддавачът да участва в състезателна процедура.

2. взискателят, който е участвал като наддавач. Той не е нужно да внася задатък.

3. длъжникът, когато наддаването не е надлежно или имуществото не е възложено на най-високата цена. Тази хипотеза е характерна и за наддавача и взискателя.

Всяко нарушение на процедурата е основание за обжалване.

При отмяна на постановлението – нова продан. Според В.Попова това е погрешно, защото нова продан има когато продажбата не е извършена както трябва.

За третото лице – обжалва при предаване на движима вещ, когато вещта е в третото лице, не е в длъжника, както и при предаване на НИ третото лице владее имота при налагане на запор/възбрана. Когато обаче се установи, че вещите са собственост на длъжника, жалбата на третото лице няма да се уважи. Въвод във владение също може да се обжалва от трето лице.

Жалбата се подава до ОС, чрез съдебният изпълнител. Срокът е преклузивен, който тече от извършване на действието, ако знае.

Съдебният изпълнител не мотивира действията си. Има становище по жалбата. Съобщение на противната страна – 3 дни за възражение, изтече ли – съдебният изпълнител изпраща в ОС жалбата, възражението, ако има, и копие от делото. По правило обжалването не спира изпълненито. Когато жалбата е от страните, се разглежда в закрито заседание, а когато е подадена от трето лице – в открито заседание. Решението на ОС не е обжалваемо – окончателно е.

Когато се обжалва разпределението – жалбата се разглежда в открито заседание. Спира се разпределението. Решението на ОС се обжалва пред АС.

При изпълнение за предаване на движима вещ, когато вещта не е у длъжника, съдебният изпълнител определя равностойността й с постановление. Постановлението се обжалва пред ОС, разглежда се в открито заседание. Решението на ОС се обжалва пред АС.

Целта на заповедното производство е да се установи, че вземането не се оспорва и да се издаде изпълнително сонование за неоспорено вземане. В това призводство не се проверява дали вземането съществува. То е специално производство, уредено в ГПК за създаване на изпълнително основание за вземане, което не се оспорва.

Хипотези, при които се издава заповед за изпълнение (ЗИ): 1) чл. 410 (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение: 1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд; 2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд. (2) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2. и

2) Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:

1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;

2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;

3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;

4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи;

5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;

6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;

7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;

8. акт за начет;

9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

Издаване

Съществена разлика е, че в хипотезите, когато се издава ЗИ въз основа на чл. 410, ИЛ се издава когато заповедта влезе в сила, докато в хипотезите на чл. 417 се издава ЗИ, постановява се незабавно изпълнение по искане на кредитора и се издава ИЛ преди ЗИ да е влязла в сила. Тази разлика обуславя и различен начин за защита на длъжника. И в двата случая заявлението за издаване на ЗИ съдържа и искане за издаване на ИЛ.В чл. 410 са дадени за кои вземания може да се иска издаване на ЗИ - парични суми ии заместими вещи, за вземания за предаване на движима вещ, когато длъжникът я е получил със задължение да я върне, обременени със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението. Искъ трябва да е подсъден на РС. Не е необходимо да се представят доказателства, обосноваващи това вземане,достатъчно е да се твърди и в производството да се установи, че не се оспорва задължението.

Заявлението се подава до РС, местна подсъдност – постоянен адрес, седалище на длъжника или местоизпълнение. Препис от молбата не се връчва на длъжника. Разглежда се в закрито заседание – разпоредително – не се призовават длъжник и крдитор. Съдът проверява само дали искането отговаря на изискванията в чл. 410 и дали не е в противоречие със закона и добрите нрави, дали длъжника има постоянен адрес или седалище в България, обичайно местопребиваване или основно място на дейност.

Ако се уважи молбата – препис от ЗИ се изпраща на длъжника.

В случаите, когато се пристъпи към принудително изпълнение няма отново да се дава срок за доброволно изпълнение. Тази ЗИ не подлежи на обжалване (когато е влязла в сила).

Въпреки това е предвидена възможност за отмяна, наречена отмяна поради невъзможост за оспорване. Производството е пред въззивния съд, едномесечен срок от узнаване на ЗИ. Подава се молба за отмяна. Основания – не е връчен препис от ЗИ, не е връчен лично, не е имал обичайно местопребиваване в България, не е могъл да узнае, не е могъл да подаде възражение, поради непредвидени причини

Ако в преклузувния двуседмичен срок от връчване на ЗИ длъжникът не подаде възражение за оспорване на вземанието,ЗИ влиза в сила. Възражението е пред същия съд, който е издал ЗИ. Оспорва се съществуването на самото вземане. ЗП-во има за цел да сутанови, че вземането не се оспорва. Предявяването на възражението в срок е достатъчно да не влезе в сила ЗИ и да не се издаде ИЛ. Не е необходимо да се обосновава въражението.

Предявяването на възражението в срок е от съществено значение – ЗИ не влиза в сила. Кредиторът в едномесечен срок трябва да предяви иск за установяване на вземането си – положителен установителен иск. Чл. 422, ал. 2 Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 420. – трябва да се тълкува поправително – по скоро това следва да се отнася до предявяване на отрицателен установителен иск. Ако длъжникът пропусне да предяви това възражение му се преклудират правата да предяви отрицателен установителен иск. Той може да го направи само въз основа на новооткрити факти, писмени доказателства или новосъздадени писмени доказателства. Пред първа инстанция, искът се гледа по общите правила на исковия процес – 3 месечен срок от узнаване на фактите, респ. е могъл да се снабди с документите. Чл. 439. (1) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. (2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В хипотезите на чл. 410 предпоставка да се издаде ИЛ е ЗИ да е влязла в сила.

Хипотези по чл. 417 ГПК – издаване на ЗИ въз основа на документ, независимо от размера на вземането – изчерпателно са изброени случаите, но в ПЗР в особени специални закони (ЗАдв.) са посочени и други актове, въз основа на които може да се иска издаване на ЗИ. ЗнЗ, менителницата и други ценни книги са на последно място и се оказва, че изброяването не е изчерпателно. Тук са документите, които по стария ГПК бяха несъдебни изпълнителни основания. В теорията и практиката несъдебни означава не установени с обвързваща сила. В т. 11 е предвиден акт на административен орган, в т. 7 – акт за установяване на държавно вземане.

Искането за издаване на ЗИ е и искане за издаване на ИЛ. Освен ЗИ се иска и незабавно издаване на ИЛ. Препис от молбата не се връчва на длъжника. Съдът на практика проверява това, което проверява и при издаване на ИЛ – предвиден ли е документа в закона, редовен ли е от външна страна, удостоверява ли подлежащо на изпълнение право, легитимация на кредитор и длъжник. Постановява се разпореждане не само за издаване на ЗИ, но и на ИЛ, като за издаването на ИЛ се прави отбелязване върху ЗИ и върху документа, въз основа на който се издава. Когато изискуемостта настъпва въз основа на факт или насрещна престация, те следва да се докажат.

ЗИ не подлежи на обжалване. Подлежи на обжалване само разпореждането за издаване на ИЛ с частна жаллба в двуседмичен срок пред по-горен по степен съд. Основава се само на оплаквания в производството. По повод на тзи спорове – ТР 2/2005 г. – цели се бързина.

На длъжника се връчва препис от заповедта. ЗИ се връчва на длъжника от съдебен изпълнител, той ще получи и покана за доброволно изпълнение. Взискателят може веднага да започре ИП-во. В Чл. 420. (1) Възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 8, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. (2) Когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре. Съдът е длъжен да спре изпълнението в хипотезата на ал. 1 и може да спре изпълнението в хипотезата на ал. 2, т.е. не е задължен.

Определението за спиране се обжалва с частна жалба пред въззивен съд, не подлежи на обжалване пред ВКС

В хипотезата на издаден ИЛ въз основа на ЗнЗ не е допусната възможността да се иска спиране на изпълнението при представяне на надлежно обезпечение.

Целта на ЗП-во е кредиторът да може бързо да се снабди с ИЛ. В това производство не може да се изследва дали вземането съществува.

1. Започва по молба на заитересованото лице. Молбата трябва да е писмена, да сочи охранителния акт. При нужда - действа в подкрепа на искането и да бъде подписана.

2. Охранителните производства са родово подсъдни на районните съдилища. Местната подсъдност се определя от местожителството на молителя. При няколко молители - местожителството, на който и да било от тях.

3. Разглеждането, поради едностранния характер на производството става в закрито заседание. Възможно е и открито (напр. разпит на свидетел).

4. Важи принципът за дирене на обективната истина. В случая става служебно. За съда съществува задължението да провери по свой почин дали са налице условията за издаване на охранителен акт. Може сам да събира доказателства. Може да постанови молителят да се яви лично пред него, за да го разпита. Чл. 428 - декларация, потвърждаваща твърдените факти. За истинността й молителят носи отговорност по чл. 290а НК. Декларацията няма доказателствена сила за съда. Тя се преценява с оглед другите данни по делото. Допустими са всички доказателствени средства.

5. Съдът се произнася с решение: а) Ако са налице условията, уважава и издава акта. Това решение не подлежи на обжалване.

б) Отказът подлежи на обжалване. Жалбата се подава в 7 - дн. срок от деня на съобщението, чрез съда, издал решението. Ако решението се отхвърли, ОС сам съставя съотвтния охранителен акт.

6. Решенията по охранителните производства нямат сила на присъдено нещо. Въпросът дали молителят е имал право на охранителен акт може да се реши по исков ред - чл. 432 (3). Това не означава обаче безконтролна оттегляемост. Дали е оттегляем или стабилен зависи от предназначението и правните последици на охранителния акт. Принципът е - появят ли се в резултат правата на трети лица, охранителният акт не може да се оттегля.

7. Правните последици на охранителните актове се пораждат след влизането в сила. По естеството си те са разнообразни:

а) Формална удостоверителна сила на формалните охранителни актове (нотариалните удостоверения, решенията по чл. 436).

б) Оповестяващо действие на вписванията.

в) Създаване на ново правно полжение чрез актовете за разрешаване и потвърждаване на сделки или за назначаване на представители.

8. Спиране и прекратяване:

А) Спиране при наличието на спор относно охранителен акт, тъй като по принцип охранителните производства са безспорни (напр. започнал е исков процес относно правоотношение - условие за издаването на охранителен акт. Ако трето лице, узнало за охранителното прозводство, се противопостави на охранителния акт, тъй като оспорва пре’дицоалното материално правоотношение). Бъде ли спряно охранителното производство, съдът дава 1м. срок на молителя за предявяване на иска срещу третото лице. Спирането в тези хипотези цели предотвратяване на засягането на правата на третото лице.

Б) Прекратяване има, когато развитието на охранителното проиводство се преустановява окончателно, без да се издаде охранителен акт. Предпоставки - чл. 433.

9. Отменяне или унищожаване на охранителен акт, когато е порорчен - чл. 431. Право на иск има прокурорът, пасивно легимирани са лицата, за които охранителният акт е създал благоприятни правни последици. Исковият ред е възможен, тъй като охранителният акт не притежава силата на присъдено нещо (напр. порочно осиновяване, по чл. 164 СК може да се атакува с иск за унищожаване, включително и от прокурора). Може да се обжалват по общия ред атакуваните решения по охранителното регистърно производство. Легитимирано е и лицето, чиито права са засегнати - чл. 431 (2).

10. Възможно е преминаването от исково в охранително проиводство, когато в хода на исковия процес възникнат условия, при които може да се издаде охранителен акт. Обратното преминаване обаче е недопустимо в рамките на охранителното производство.

11. Разноските са за сметка на молителя.

Нотариални производства.

Нотариалните производства (НП) са изчерпателно посочени в член 465 от ГПК. Това са правни сделки с нотариални актове, удостоверявания, вписвания, отбелязвания и техните заличавания, нотариални покани, удостоверения, протести и справки от нотариалните книги. Извън тези случаи нотариално удостоверяване е недопустимо.

Нотариално удостоверяване. Това е писмено, свидетелствуващо изявление за знание по факти, извършено от нарочни държавни органи в пределите на тяхната компетентност по определен в ГПК ред и в посочената форма. Те имат обвързваща доказателствена сила за фактите, посочени в тях.

Органи на нотариалното производство. С обща компетентност са нотариусите при всички РС, държавните органи, вклячени в съдебната система - според ЗСВ, там, където няма нотариус неговата дейност се извършва от съда или съдията. С особена (специална) компетентност са кметовете и заместник - кметовете на общините и населените места, дипломатическите и консулските представители. Те могат да извършват само някой от нотариалните действия - нотариално удостверяване на дата, подпис, съдържание на документ. Не могат да извършват нотариални действия по сключване на правни сделки.