Възможно поведение на ответника след получаване на препис от ИМ

Ответникът има възможност да избира между три поведения:

- признание на иска

- пасивно поведение

- защита на ответника срещу иска.

Защита по същество. При тази защита ответника се защитава срещу съществуване на материалното право, което ищецът е въвел с петитума. Възражения – правоизключващи, правоунищожаващи, правонамаляващи, правопогасяващи. Тези възражения трябва да бъдат написани в отговор на исковата молба и почти се преклудират с подаване на отговора – чл. 131, ал. 2, т. 3 от ГПК. Материалноправните възражения са:

-Правоизключващи са такива възражения, при които ответникът се позавава на факти, които изключват възникването на материалното правоотношение. Например: сделка, която е формална и ищецът иска да му бъде предадено владението на недвижим имот закупен от ответника, но договорът е сключен в писмена форма – възражение, че договорът е нищожен. Това възражение изключва възникването на материалното право въведено от ищеца в исковата молба.

-Правоунищожаващи възражения, при които ответника се позовава на унищожаемост на договора. Претендира се предаване на някаква вещ – сключена сделка при крайна нужда и явно неизгодни условия, в който случай сделката е унищожаема.

-Правонамаляващи възражения - иск за заплащане на продажна цена, но поради скрити недостатъци на вещта се прави възражение за намялаване на цената.

-Правопогасяващи са възраженията, при основателност на които същите водят до погасяване на материалното право.

Няма пречка ответникът да използва и двете защити.

В отговора на искавата молба се преклудират: възражението за местна подсъдност; за недопустимост на иска поради нередовност на исковата молба; за наличие на договор за отнасяне на спора пред доброволен арбитраж; правото да се предяви насрещен иск, инцидентен установителен иск.
Задължения на съда

Първоинстанционно производство. Разглеждане на делото.

Разглеждането на делото преминава през две фази

–подготвителна и

–фаза по същество.

Подготвителната фаза има за задача да подготви делото за разглеждане и решаване в следващата фаза.

Целта на новия ГПК е подготвителната фаза да премине в закрито разпоредително с.з., в което делото да бъде подготвено. В това първо закрито /подготвително/ с. з. по силата на чл. 140, ал. 1 ,съдът извършва проверка на редовността и допустимостта на предявените искове, както и на другите искания и възражения на страните и се произнася с определение по всички въпроси.

Първото нещо, което се проверява е дали искът е редовен и допустим /прави се нова проверка на ИМ молба. Това се налага поради факта, че първото разпореждане на съда не е окончателно в см., че може да оттегли разпореждането ,че ИМ е редовна и допустима; в отговора на ИМ ответникът може да е направил възражение ,че искът е недопустим- напр. В отговора ответникът посочва,че е налице влязло в сила СР- този иск вече е бил разгледан. В отговора може да се предяви и насрещен иск, обратен иск/.

След като счете, че исковете са редовни и допустими, съдът се произнася по исканите док.средства/допуска или не/ и насрочва с.з. по същество. По изключение - Когато в отговора по чл. 131 са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе и в първо открито с. з. по делото и тогава това първо по делото заседание няма да бъде по същество.

Двойната размяна на книжа на първия етап отнема повече време, но след това –спестява. Сега имаме единична размяна на книжа – чл.140,ал.2 ГПК.

Чл. 140. (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

(2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото.

(3) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните, на които връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Ако някой от исковете е недопустим т.е налице е прекратително определение по насрещен иск, то подлежи на обжалване с частна жалба –чл.140, ал.3 ./въззив, касация/.Ответникът обжалва прекратителното определение.

Когато съдът е действал по чл. 140, ал. 1 ,в определението си съдът може да съобщи на страните проекта си за доклад по делото /чл. 140, ал. 3/, да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Първо по делото открито съдебно заседание – първо о.с.з:

чл. 143 – “след разрешаване на предварителните въпроси” – въпроси на допустимост на предявените искове и редовността на предявените в производството искове. Ищецът може да направи възражение, който е ответник по евентуално предявените с отговора по чл. 131 искове. По предварителните въпроси съдът се произнася с определение.

След разрешаване предварителните въпроси съдът пристъпва към отделяна на спорното от безспорното – изясняване на фактическата страна на спора. Последното става /чл. 143; 145, ал. 1/ като се задават въпроси /по фактите, които насрещната страна твърди/ на всяка една от страните. Съдът се обръща към ищеца – Поддържате ли иска? Ответникът по всеки един от фактите заявява дали оспорва или признава. Ответникът в отговора си на ИМ също е посочил факти. Пита се ищецът дали ги признава или не. В следствие на диалоговия режим се стига до концентрация на доказателствения матариал, за да се установи, по кои факти съществува правен спор.

Ново - Съдът, по силата на ГПК, указва на страните да допълнят и конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях – чл. 145, ал. 2. Съгласно чл. 145, ал. 3 съдът приканва страните към сключване на спогодба -предлага се на два пъти в процеса:
- в етап първо по делото с.з. след определяне спорното от безспорното – ако страните постигнат спогодба, делото се прекратява с определение.;

Указания на съда

Чл. 145. (1) Съдът поставя въпроси на страните за изясняване на фактите, като указва значението им по делото.

(2) Съдът указва на страните да допълнят и конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях.

(3) След това съдът приканва страните към спогодба и посочва нейните последици. Ако спогодба не се постигне, съдът прави доклад, който се отразява в протокола.

Чл. 149. (1) След събиране на доказателствата съдът отново приканва страните към спогодба. Ако спогодба не се постигне, съдът дава ход на устните състезания.

Ако не се постигне спогодба,съдът прави доклад по делото , който се отразява в протокола-чл.146 ГПК. В доклада съдът е длъжен да направи правна квалификация на спора, защото от правилната правна квалификация на спора зависи правилното развитие на делото и правилно съдебно решение. Когато спорът не квалифициран или е сбъркана, ще доведе до различно развитие на делото, а от там и до негативни последици. Съдържание на доклада чл. 146.
Доклад по делото

Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа:

1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;

2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника;

3. кои права и кои обстоятелства се признават- кои факти са спорни и кои са признати

4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване- не се нуждаят от доказване – общо известни,съдебно известни и безспорни факти;

5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

(2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.

(3) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

(4) Съдът се произнася с определение по доказателствените искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими.

Докладът по чл. 146 може да бъде направен по чл. 140, ал. 1 и не сме пред изключенията на чл. 140, ал. 2. Докладът по делото е само един. Той се изготвя преди да започне събирането на доказателствата.

С подаване на ИМ, респ. отговора по чл. 131, за ищеца, съотв. за ответника се преклудира възможността да сочат твръдения и доказателства, които са могли да посочат с ИМ, респ. отговора по чл. 131. В устния доклад, съдът указва на страните,че имат последна възможност да сочат доказателства във вр. с чл. 146, ал. 3 вр. ал. 2 – когато съдът е дал указания на страните. Края на първото подготвитeлно о.с.з е крайния момент,до който страните могат да сочат доказателства.

Ако съдът не изпъли задължението си по чл.146, ал.2. Страните не могата да се позоват на това и да искат да сочат допълнителни доказателства след края на първото подготвително о.с.з. Съгласно чл.271 – дава възможност решението на първа инстанция да се обжалва пред въззивна инстанция поради допуснати съществени процесуални нарушения. Предмет на въззивното производство – процесуални нарушения.Въззивният съд ще допусне док.ср-ва, които страната не е посочила, но не поради нейна вина.
ПРАВНА ПОМОЩ

В чл. 23, ал. 2 ЗПП има три императивни и комулативни предпоставки: лицето да няма средства, да има искане от него и интересите на правосъдието да изискват това.

Чл. 94. Правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита.

Чл. 95. (1) Молбата за правна помощ се подава в писмена форма до съда, пред който делото е висящо.

(2) В определението, с което се уважава молбата, съдът посочва вида и обема на предоставяната правна помощ.

(3) Определението за предоставяне на правна помощ има действие от подаването на молбата, освен ако съдът постанови друго.

(4) Определението се постановява в закрито заседание, освен ако съдът прецени за необходимо да изслуша страната за изясняване на всички обстоятелства.

(5) Определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба.

(6) Определението на съда по частната жалба е окончателно.
Прекратяване на правната помощ

Чл. 96. (1) Правната помощ се прекратява:

1. при промяна на обстоятелствата, поради които е предоставена;

2. със смъртта на физическото лице, на което е предоставена.

(2) Съдът служебно или по искане на страна или на назначения служебен адвокат постановява прекратяване изцяло или частично на предоставената правна помощ считано от момента на настъпване на промяна в обстоятелствата, обусловили предоставянето й.
Лишаване от правна помощ

Чл. 97. (1) Съдът служебно или по искане на страна или на назначения служебен адвокат лишава страната от правна помощ изцяло или частично, ако се установи, че условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) В случая по ал. 1 страната е длъжна да внесе или да върне всички суми, от плащането на които е била неоснователно освободена, както и да заплати определеното възнаграждение на назначения й служебен адвокат.
Последици от прекратяването и лишаването от правна помощ

Чл. 98. (1) Назначеният служебен адвокат упражнява правомощията си до влизането в сила на определението за прекратяване или за лишаване от правна помощ, ако това е необходимо за предпазване на страната от неблагоприятни правни последици.

(2) От постановяването до влизането в сила на определението за прекратяване или лишаване от правна помощ се прекъсват сроковете за обжалване, след което започват да текат отново.
Напътване на страните за правната помощ

Чл. 99. Съдът информира страните за техните законни права и задължения във връзка с правната помощ, както и за правните последици при неизпълнение на задълженията им.

Допустимо е в два случая:

- когато исковете от /респ. срещу/ другарите имат за предмет техни общи права или задължения. Например: иск за собственост, предявен от съсобствениците, или договорен иск, предявен от лицата, намиращи се на една страна в материалното правоотношение - купувачи, изпълнители, възложители, наемодатели и пр.

- когато исковете почиват на едно и също основание /т.е. един юридически факт/. Пример: деликтен иск, предявен от няколко пострадали срещу причинителя.

Съществува и едно допълнително изискване - исковете на другарите да подлежат на разглеждане по един и същ процесуален ред и да са подсъдни на един съд. В противен случай производството следва да бъде разделено. Например: ако в една искова молба до Районния съд, подадена от двама ищци, единият претендира от ответника обезщетение в размер на 8 000 лв., а другият- 12 000 лв., производството следва да се раздели, като това по втория иск бъде изпратено по подсъдност на Окръжния съд.

При субективното съединяване на искове родовата подсъдност се определя от цената на отделните искове, а не от сбора им. Ако всяка отделна претенция от или срещу другарите е по-малка от 10 000 лв., делото е подсъдно на Районен съд, макар и сборът на отделните претенции да е над 10 000 лв.

1. Обикновено другарство - налице е, когато материално-правното положение на другарите е различно и следователно решението може да не е еднакво спрямо тях.

Например, ако няколко лица твърдят, че са съсобственици на даден имот и искат осъждане на ответника да им предаде владението му. В случая е налице обикновено другарство, тъй като едни ищци могат да са съсобственици, а други - не /всеки защитава своето право на собственост/. Дори и при обикновеното другарство обаче може да има факти, които следва да бъдат установени еднакво спрямо другарите В дадения случай това е фактът на осъществяване на фактическа власт на ответника върху имота, който не може да е различен спрямо отделните ищци. Или иск, предявен от няколко лица в качеството им на наследници на починалия титуляр на правото - те са обикновени другари, тъй като всеки от тях има самостоятелно материално-правно положение по своята претенция /отделно от това някои ищци може да са наследници, а други - не, един може да е получил изпълнение, а друг - не/. Общият факт на принадлежността на правото към патримониума на наследодателя им следва да е установен еднакво.

2. Необходимо другарство - налице е, когато предвид еднаквостта на материално-правното положение на другарите в конкретния спор, съдебното решение трябва да е еднакво спрямо тях.

Например: съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на имущества в режим на съпружеска имуществена общност. Ако имотът е общ, решението по отношението на съпрузите не може да е различно- искът ще се уважи или отхвърли и по отношение на двамата.

3. Задължително другарство - представлява частен случай на необходимото другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. По правило е налице само в изрично предвидените от закона случаи или когато естеството на спора го налага /съдебна делба, производство за разпределяне ползването на съсобствен имот /. То обуславя задължение за съда служебно да следи за участието на всички задължителни другари в процеса, Недопустимо е съдът служебно да конституира задължителен другар. За съда е налице правото и задължението само да даде указания на ищеца в този смисъл, като при неизпълнение делото се прекратява.

При необходимото другарство /вкл. задължителното/ всички действия на разпореждане с предмета на спора /например оттегляне или отказ от иска/ трябва да са извършени по общо съгласие на всички другари.
33. Защита срещу незаконно уволнение по Кодекса на труда.
Сегашната уредба – чл. 225, 344-345, 360 КТ.

Предпоставки за защита.

1. Уволнение – прекратяване на ТПО независимо и против волята на работника и служителя. Според съдебната практика уволнение се възприема като уволнение тесен смисъл – едностранно прекратяване на ТПО.

2. незаконност на уволнението – извършването му в противоречие с императивни разпоредби на трудовото законодателство. Нищожност на основанията за уволнение. В този случай не е необходимо никакво юридическо действие – уволнението не поражда действие (ако е извършено от некомпетентен орган или не е в предписаната от закона форма – чл. 335 КТ).

Основания за уволнения при които незаконността трябва да бъде призната само по установения в КТ ред. Уволнението поражда правни последици и трябва да се атакува поради:

-не е спазено изискването за предизвестие – чл. 220 КТ;

-несъответствие за посоченото в заповедта за уволнение и предписаното от закона основание. Не е предписано по целесъобразност; липсва воля за прекратяване на ТПО; възможно е предвидено в закона основание да е неприложимо към конкретният случай (изборен служител е уволнен дисциплинарно – чл. 325 КТ); дисциплинарно уволнение поради нарушение не на трудови, а на обществени или моранли задължения.

- несъответствие между фактическите обстоятелства и основанията за уволнение – ако е налице преустройство в предприятието, а работника и служителя се уволняват поради закриване на предприятието; липса на качества за изпълнение на възложената работа (обективна, а не субективна невъзможност).

-неспазване на процедурата за уволнение – не е поискано предварително разрешение на инспекцията по труда за уволнение на бременна работника и служителя.

1. отмяна на уволнението от работодателя или от органа който го е извършил – чл. 344 ал. 1 и 2 КТ.

Правна същност – последващо волеизявление на работодателя или органа които е извършил уволнението чрез което се установява незаконността на акта от извършилия го субект. Правото за отмяна на уволнението е потестативно право на органа който го е наложил. Осъществява се по искане на работника и служителя чрез сезиране – чл. 344 ал. 1 КТ. Това е рекламационно производство, искът по чл. 344 КТ могат и да предявяват и наследници (за наследствена пенсия). Срокове – чл. 358 ал. 1 т. 2 КТ (срокът е давностен), след изтичането му уволнението не може да бъде отменено от съда или да бъде оспорено от работника и служителя. Чл. 344 ал. 2 КТ – работодателя може да отмени сам заповедта за уволнение до подаване на иск от работника и служителя (след като съдът е сезиран само той може да се произнесе). Работодателят може да признае иска и производството се прекратява.

2. отмяна на уволнението по съдебен ред – чл. 344 ал. 1, 3, 4 КТ – това е най-сериозната процесуална гаранция – влязло в сила съдебно решение. Има четири иска.

3. чл. 360 ал. 2 КТ – специален ред за оспорване на незаконно уволнение. Оспорването става по административен ред. Що се отнася до изборните служители в органите на изпълнителната власт и държавните органи споровете относно прекратяването на ТПО се разглеждат според К. и специалните закони. За освободените от обществени организации и политически партии – по предвидения в закона ред или устава.

Иск за отмяна на незаконно уволнение ЧЛ. 344 ал. 1 т. 1 КТ

1. страни –

a. активно легитимирана страна (има право на иск, защото претендира, че е нарушено материално право на труд - работника и служителя, който смята, че уволнението му е незаконно. Може да бъде представен и от наследник на работника и служителя, ако почине в процеса на производство (защитава се както моралният, така и материалният интерес)

b. пасивно легитимирана страна (ответник) – работодателя по ТПО. Ако ТД е сключен по чл. 61 ал. 2 КТ (с по-горестоящ орган), призовава се по-горестоящият орган, а работодателя играе роля на подпомагаща страна с интерес в спора по чл. 174 ГПК – той плаща обезщетението.

2. предмет на иска – две неразривно свързани искания – признаване уволнението за незаконно и искане на отмяна на незаконното уволнение. Според решение на ВС искът за признаване на незаконното уволнение и неговата отмяна е неразделен. Ако бъде отхвърлен решението има установително действие, а ако е уважен – конститутивно (промяна в правната действителност – от прекратено ТПО, към отмяна на прекратяването).

3. правни последици – прекратяването на ТПО се заличава с обратна сила. На основание чл. 354 т.1 КТ – времето от уволнението до отмяната му се зачита за трудов и осигурителен стаж. Отмяната на уволнението се вписва в Т. Книжка. Когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в предвидения срок, основанието за уволнение е чл. 325 ал. 1 т. 2 КТ (това се вписва в ТК).

1. Страни. Процесуалната легитимация е същата, както по иска за незаконно уволнение.

2. Предмет на иска – признаване незаконността на уволнението, отмяна на незаконното уволнение и възстановяване на работата от която работника и служителя е уволнен. Ако искът бъде отхвърлен, съдебното решение има установително действие – признава законния характер на уволнението. Ако бъде уважен, има конститутивно действие – промяната се изразява в признаване на уволнението за незаконно, то бива отменено и поради това ТПО се възстановява, каквото е било преди това (без промяна). При възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини – чл. 345 ал. КТ. ФС. има два елемента. Според ВС за възстановяване на работника и служителя на работа не се издава изпълнителен лист. Волята си да се яви на работа работника и служителя изразява с конклудентни действия. Не е необходимо работника и служителя да изрази волеизявление за възстановяване – става със самото съдебно решение. “Уважителни причини” – болест, повикване на военна служба.

Иск за обезщетение

Чл. 344 ал. 1 т. 3 във връзка с чл. 225 ал. 1 и 2 КТ. На основание чл. 344 ал. 1 т.3 работника и служителя може да оспорва законността на уволнението пред работодателя или съда и да иска обезщетение.

1.страни – активно легитимирана да предяви иска е работника и служителя, чието уволнение е признато за незаконно от съда. Искът може да се предяви от наследниците, те могат да встъпят в иска.

2. предмет на иска – компенсиране на понесените от работника и служителя имуществени вреди от незаконното уволнение. Характерът на компенсираните вреди е уреден в чл. 225 ал. 1 и 2 КТ. Решение на ВС гласи, че обезщетението по чл. 225 ал. 1 КТ по същността си цели да компенсира вредите които изправната страна търпи от действията на неизправната страна.

3. предпоставки за иска – незаконно уволнение, признато от съда за такова. Най-често исковете се съединяват обективно – няколко иска от едно и също лице, с различен предмет един съд и едно и също производство. От уважаването на главния иск зависи и уважаването на аксесорния (но не винаги – необходими са и други предпоставки). Решение на ВС – обезщетение се дължи когато вследствие на незаконното уволнение работника и служителя е останал без работа (има се предвид работа по ТПО – сигурен доход) и от това е претърпял вреди. Вредата има материален характер – не се обезщетяват неимуществени вреди. Вредата трябва да бъде пряка последица от незаконното уволнение.

По своя характер иска за обезщетение е осъдителен – работодателя се осъжда да изпълни едно парично притезание.

Размер на обезщетението – базата е брутното възнаграждение за месеца преди уволнението – чл. 228 ал. 1 КТ – основанието пораждащо обезщетението е незаконното уволнение.

4. Периодът за който се дължи обезщетението – 6 месеца. Когато работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-нископлатена работа. Съображението е че това време е достатъчно за да се установи незаконността на уволнението от друга страна работника и служителя трябва да е назначен или да си търси работа, а не да разчита само на обезщетението. Ако в този период е получавал обезщетение за безработица според КСО то се приспада от дължимото от работодателя.