Законът изисква също физическото лице да е достигнало определена възраст-най-малко 14 години

І. Наслед.право е онази част от ГП, която регулира имущест.отношения, които се пораждат по повод смъртта на гражданите във връзка с преминаването на тяхното имущество към други лица.

ІІ. Наследяване (наследствено правоприемство) е преминаването на имуществото на починалия (наследодател) към други лица (негови наследници). ЗН предвижда 2 вида наследяване: 1/по закон, т.е. законът указва реда на наследяване; 2/по завещание, т.е. на основата на волята на наследодателя, изразена в особен документ, наречен завещание.

Способност за наследяване - ЗН определя по негативен начин кой може да бъде наследник. Според чл.2 „Не може да наследява нито по закон, нито по завещание: а)който не е заченат при откриване на Н. б)който е роден неспособен да живее." До доказване на противното този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен. ЮЛ могат да наследяват само по завещание, ако съществуват в момента на ОН

Наследството като съвкупност от права и задължения преминава към наследниците цялостно и едновременно. Те не могат да приемат само част от него и да се откажат от другата част. Това е универсално (общо) правоприемство.

Съществува и частно правоприемство по случай на смърт, което възниква на основание на завет, извършен приживе от починалия. Частният правоприемник получава само конкретно определеното в завета имущество, и то не непосредствено, а чрез наследника.

III. Наследство (наследствено имущество, наследствена маса). Това е обектът на наследственото правоприемство. То представлява съвкупност от имуществените права и задължения на наследодателя. Личните неимуществени права не влизат в Н, освен някои, к. са свързани с имущ - напр. Автор.право.

В Н не влизат и някои имуществени права: вещното право на ползване по чл.56/ЗС; правата и задълженията по договори, сключени с оглед на личността (трудовият договор и др.), както и за издръжка, пенсия. В Н не влиза застрах.сума по д-р в полза на ТЛ, защото правото да получи тази сума е лично право на лицето, посочено в застрах. договор (освен ако в договора не е посочено ТЛ).

IV.Откриване на Н - това е Юф, при наличието на който възниква правото на наследяване. Според чл.1 от ЗН Н се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия.

Времето и мястото на ОН имат важно значение. С оглед на времето на ОН се определят наследствените правоотношения - кои са наследниците, каква е Н маса, каква част се следва на всеки и т.н. Има се предвид законът, който е в действие при ОН. Мястото на ОН има значение за определяне компетентността на държавните органи във връзка с наследяването.

1. Кръг и ред:-І.първи ред: децата (по заместване - др. низходящи), ІІ -втори ред: родителите; ІІІ-трети ред: братя и сестри (по заместване - техните деца и внуци) и възходящите от втора и по-голяма степен; ІV-четвърти ред: съребрени от ІІІ до VI степен вкл.;

Всички посочени роднини + съпругът образуват кръга на наследниците. Право да получат наследството имат тези от първия ред, ако такива няма - от втория ред и т.н.

2.Размер на дяловете 1/първи ред: по равно, 2/втори ред: по равно.

3/трети ред: а) ако са само възходящи от 11+ степен - по равно; б) ако са само братя и сестри - по равно; в) ако има и от двете групи - първите получават 1/3, а вторите - 2/3 (ако са еднокръвни -1/2 от това).

4/четвърти ред: по-близкият по степен и низходящите му изключват по-далечните по степен.

Преживелият съпруг наследява заедно с този ред роднини, които са призовани към наследяване:

а) с първи ред: по равно с всяко дете.

б) с втори ред: 1/2 (2/3 ако е над Юг брак).

в) с трети ред: същото, ако е само с една от двете групи; но ако има и братя и сестри, и възходящи от П+ степен -1/3 (1/2 при Юг брак)

Ако няма други - съпругът наследява всичко.

Трябва да се има предвид, че преживелият съпруг поначало е собственик на 1/2 от общото имущество (в СИО) - тази част не влиза в наследствената маса. Като наследник той получава посочените дялове от имуществото на починалия, което включва другата половина от СИО + личното му имущество.

Заместване - чл.10: низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените. Братята и сестрите - също, но само от своите деца и внуци.

Особени правила - Преминаване на наследственото имущество към държавата - когато няма наследници по закон или по завещание или всички са се отказали или загубят право да го приемат. Приема се винаги по опис.

I. Наследяване по завещание

Завещание - обща х-ка: едностранен, личен, отменим (от завеща­теля), безвъзмезден, формален акт, с който едно лице се разпорежда с имуществото си (или част от него) за след смъртта си.

Съдържание на завещанието - Завещанието съдържа разпореждания относно лицето, в чиято полза са, и относно предмета. Може да има и неимуществени разпореждания. Може - и модалитети (срок, условие, тежест).

Активна и пасивна способност -Активна - само дееспособен може да завещава. Пасивна - ФЛ и ЮЛ. Само чужда държава не може недв. имот в Б-я.

Нотариално завещание -Компетентен орган - всеки нотариус (рай. съд) + 2 свидетели. Действия: 1/проверка на самоличността на завещателя; 2/проверка на дееспособността на завещанеля; 3/завещателят изявява волята си устно и нотариусът записва; 4/нотариусът прочита записаното завещание; 5/означава мястото и датата; 6/завещанието се подписва от завещателя, свидетелите и нотариуса. Всичко се извършва пред свидетелите и се отбелязва от нотариуса.

Саморъчно завещание – 1/изцяло ръкописно + дата + подпис. 2/пазене: от завещателя или др. лице или нотариус. 3/обявяване : от нотариус, с протокол, отбелязване, подписи. 4/искане за обявяване: от заинтересонаните лица, до рай. съдия – да определи срок.

II.Запазена и разполагаема част

Запазената част е за определен кръг наследници - низходящи, съпруг, родители. С тази част наследодателят не може да се разпорежда чрез завещание или дарение. Законът определя запазената част на всеки от посочените роднини (чл.29). Разполагаема част е останалото му имущество.

Приемане на наследство - едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да придобие наследството. А/приемането произвежда д-е от откриване на насл (обратна сила). Б/няма срок за приемане, но може рай. съдия да определи такъв срок (преклузивен) по искане на всеки заинтересован. В/приемането: направо (изрично - с писмено заявление до районния съд, или мълчаливо) или по опис. Г/приемането не може да се оттегли; д/приемането под условие, за срок или част от наел е недействително; е/грешката не влияе;

Приемане на наследство по опис -Цел - да ограничи отговорността си до полученото. Как - изрично, писмено, пред рай. съдия, срок - 3 месеца от узнаването, вписване. Винаги по опис приемат Н: недееспособните; обществените организации; държавата.

Лицето, което се е отказало, се изключва от кръга на наследниците -неговата част уголемява дяловете на останалите. Отказът от наследството не го лишава от правото да получи завет.

Когато едновременно са призовани няколко лица - между тях се формира наследствена имуществена общност - всеки притежава идеална част; прилагат се правилата за съсобствеността.

Отговорност на наследниците за дълговете на наследодателя: 1/съобразно дела на всеки; 2/поначало - с цялото си имущество, но ако е прието по опис - до размера на полученото; 3/залогът и ипотеката следват вземането; 4/кредиторите могат да искат отделяне на имуществото; и
28. Делба на недвижимости: а) същност, предпоставки и видове; б) доброволна делба - процедура (ЗС, ЗДС, ЗОС, ЗКИР, ЗУТ) ; в) съдебна делба -  процедура и фази (уредба в ГПК, ЗС, ЗДС, ЗОС, ЗКИР, ЗУТ); г) промяна в подробния план и в кадастъра; д) делба, извършена приживе; е) промяна на идентификатори вписване
І. Делба на наследство - обща х-ка. 1/прекратява имуществената общност и създава на нейно място отделни имущ права на сънаследниците върху реално определени обекти; 2/може да се иска от всеки сънаследник (от заветник - не); 3/няма давност; 4/трябва да участват всички наследници.

Видове делба: доброволна и съдебна; пълна и частична;

II. Доброволна делба -Това е договор. Може и чрез съдебна спогодба.

Форма - за валидност - писмена с нотариална заверка на подписите (освен за дв. вещи до 50лв). Делбата се счита извършена в момента, в който подписите бъдат нотариално удостоверени.

1. Делба-дарение: д-р м/у наследодателя и неговите наследници, с който той приживе и безвъзмездно прехвърля имуществото си, като го разпределя между наслед-те. Уредба-ЗЗД (за дарението).

Форма: за недв.имоти - нотариален акт; за движими - писмена форма с нотариално заверени подписи или с предаване.

Дарението става задължително приживе на наследодателя - от деня на изричното му приемане от всички наследници без изкл. Те ста­ват собственици и не могат да искат нова делба след смъртта му.

За бъдещо имущество - не може (нищожност).

С изрична уговорка може да се запази ползването.

2.Делба-завещание: едностр.акт, по правилата на завещанието-произвежда д-е след смъртта му.

1. Общах-ка: а) СД е особено исково конститутивно производство, по реда на което се установява и принудително осъществява потестативното право на делба(ПД).

б)Особеностите на СД произтичат от особения и предмет.

Предмет на СД е правото на делба (ПД) - то е потестативно право, елемент на всяка съсобственост, независимо от произхода й. То принадлежи на всеки съсобственик, независимо от дела му. Не се погасява по давност.

ПД е право, по силата на което носителят му с едностранно волеизявление по реда на това производство, независимо от волята на останалите съсобственици, може да предизвика прекратяване на съсобствеността спрямо всички.

в)Производството с конститутивно, защото правото е потестативно.

г) Производството е двуфазово: в първата фаза се установява ПД(фазапо допускане на СД), а във втората фаза съдебно признатото ПД се осъществява.

д) Страни в СД трябва да бъдат всички настоящи участници в имуществената общност, предмет на СД. Другарството е задължително и ако някои от съсобствениците не участва. СД е недействителна Съдът следи служебно.

е)Всеки от съсобствениците има двойно правно качество по делото, независимо от формалната роля, която заема; т.е. всеки за своята част е ищец, а за частите на другите - ответник. Това се отразява върху отговорността за разноските - съответно на дела..

ж)Производството може да има и други усложнения: 1/съделителите могат с осъдителни искове да предявят взаимни притезания, произтичащи от съсобствеността (напр. за добиви, подобрения и др.) 2/възлагане на неподеляем жилищен имот.е) Подсъдност - районния съд, независимо от цената.

2. Първа фаза -фаза по допускане на СД.

а)Започва с писмена молба (по общите изисквания), към която се прилагат различни документи в зависимост от характера на съсобствеността, (напр. за наследство - удостоверение за смъртта на наследодателя и за това кои са неговите наследници).

б) В първото заседание всеки от съд може да оспори правото на някой от тях да участва в делбата, размера па неговия дял или принадлежността на някой от имотите към имущ. общност. Това са трите въпроса, по които във втората фаза не може да се спори, защото се решават със СПН с Р за допускане на делбата.Няма ограничения за доказателствата.

в)първата фаза завършва с Р, което се ползва със СПН по 3 въпроса: 1/между кои лица. 2/относно кои имоти и 3/при какви дялове трябва да се извърши СД. Тези 3 въпроса не се пререшават.

Когато съдът е решил подсъдни нему преюдициални спорове, предявени с искове, по тях също има СПН.

3. Втора фаза - фаза по извършване на СД

а)Това е своеобразно изпълнение на Р от първата фаза.б) Освен това втората фаза на СД може да бъде използвана и за да се разрешат споровете между съделителите по т.нар. „сметки помежду им". Чрез предявяване на тия спорове се идва до обективно съединяване с иска за СД на осъдителни искове между съделителите, отнасящи се до облигационни притезания, възникнали по повод на имущ. общност,

в)Едновременно във втората фаза съдът започва процесуални действия, целящи да се осъществи ПД. Това може да стане: чрез образуване на дялове и разпределянето им като обекти на изключителна собственост на съотв.съделител – разделителен протокол.

След тегленето на жребия или от деня, когато е влязъл в сила раздел, протокол (когато той определя носителите на дяловете) настъпват вещноправните последици на СД. В полза на отделните съделители възниква изключително право на собственост върху имотите, включени в техните дялове. В това се състои конститутивният ефект на СД, който се прибавя към СПН, с която е установено ПД.

Промяна на ПУП

Подробният устройствен план (ПУП) се създава като приложение на общия градоустройствен план. В случай, че за населеното място няма общ устройствен план, се създава направо ПУП. Подробните устройствени планове могат да бъдат застроителни и регулационни, по вертикалното планиране, кварталнозастроителни и силуетни, за архитектурно-художествено оформяване на населеното място или части от него, комуникационни, за благоустрояването и други необходими планове.

Планът се придружава от планове за вертикално планиране, планове-схеми за комуникационно-транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация и при нужда – за зелени системи, за геоложки проучвания, за топлоснабдяване, газоснабдяване, за далекосъобщения и други, които се одобряват едновременно с подробния устройствен план като неразделна част от него.

Подробните планове определят в окончателна форма предвижданията и установяват необходимите мероприятия за архитектурно-градоустройствено изграждане, преустройство и развитие на населеното място и свързаната с него зона на влияние.

Кога се налага изработване или изменение на ПУП? Ето някой от най-често срещаните случай:

- при урегулиране на поземлен имот с цел строителство;

- при промяна предназначение на земеделски земи;

- при изменение на съществуващ кадастрален план с цел корекция на непълноти (пример: липса на достъп до даден имот);

- при съдебна делба на урегулирани имоти.

Искане за изработване или промяна на действащ подробен устройтсвен план се подава до кмета на общината от собственика на имота или упълномощено лице.

Чл. 54. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2006 г.) Измененията в кадастралната карта по чл. 53 се одобряват със заповед от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър или от овластен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър. Заповедта се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местонахождението на имота.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2006 г.) Агенцията по геодезия, картография и кадастър незабавно предава на службата по вписванията скица - копие и извлечение от одобрения кадастрален регистър на недвижимите имоти за всеки отделен имот при:

1. разделяне или съединяване на недвижими имоти по искане на собственика;

2. разделяне на недвижими имоти в резултат от промяна на граници на административно-териториални единици, землищни граници, граници на територии с еднакво трайно предназначение;

3. разделяне на недвижими имоти при промяна на трайното предназначение на част от имот;

4. отстраняване на непълноти и грешки.

(4) При съдебна делба съдът възлага обособените дялове, след като са получили идентификатори в кадастъра по реда на този закон.

(5) При доброволна делба се прилага редът по ал. 4. Недействителна е доброволна делба, ако дяловете на съделителите не са получили идентификатори в кадастъра.

-обекти на авторското право и сродните му права;

-обекти на индустриална собственост като: обекти на патентното право, обекти на правото на означения, обекти на правото на промишлен дизайн;

-всички други обекти, отнасящи се до интелектуална дейност.

Изискванията за правна закрила на обектите на авторското право включват произведението да е резултат на творческа дейност и да отговаря на възможни изразни средства и форми на творческа дейност.

Обектите на индустриална собственост са също интелектуални резултати, които могат да бъдат изобретения и полезни модели (обекти на патентното право), марки и географски означения, а също и фирми (обекти на правото на означения), промишлен дизайн (обекти на правото на промишлен дизайн), както и права, произтичащи от нелоялна конкуренция.

Противоправното използване от трети лица на правно закрилян обект на интелектуална собственост, т.е. без съгласието на и въпреки волята на притежателя на субективни права, съставлява нарушение на права върху обекти на интелектуална собственост. Многообразието и различията в правния режим на обектите на интелектуална собственост предопределят различия и в правната уредба във връзка с нарушенията на правата върху тях. Българското право не съдържа общо определение на понятието нарушение на права върху обекти на интелектуална собственост.

Извършването на маркетингова дейност е свързано с възможността да се допускат нарушения на права върху обекти на интелектуална собственост или с необходимостта да се извършват правни и фактически действия за защита срещу нарушения от трети лица.

Видове нарушения на правата върху обекти на интелектуалната собственост

Практическото осъществяване на маркетинговата дейност изисква да се обърне внимание на2q видовете нарушения според видовете обекти на интелектуална собственост, разграничавани в зависимост от техните признаци. Признаците на различните обекти се определят в национални и международноправни актове.

права върху обекти на авторското право и сродните му права;

права върху обекти на индустриална собственост;

всички други права, отнасящи се до интелектуална собственост.

1. Нарушения на права върху обекти на авторското право.

2. Нарушения на права върху обекти на индистриалната собственост.

3. Нарушения върху всички други права върху обекти във връзка с интелектуална дейност (върху ноу-хау и шоу-хау).

Посочването на видовете обекти е неизчерпателно, но за улесняване прилагането на закона са изброени различни видове произведения на литературата, изкуството и науката, като: литературни произведения, включително произведения на публицистиката и компютърни програми; музикални произведения; сценични произведения; филми и други аудиовизуални произведения; произведения на изобразителното изкуство; произведения на архитектурата; фотографски произведения; проекти, карти, схеми, планове и др; графично оформление на печатно издание; преводи и преработки на съществуващи произведения; периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни; аранжименти на музикални произведения и фолклорни творби.

Чл. 94. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) Който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване.

(2) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.

(3) При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението.

(4) Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.

Чл. 94а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение:

1. от петстотин до сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 94, ал. 3 и 4, или

2. равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри.

(2) При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.

ПАТЕНТНО ПРАВО /ПРАВО НА ИНДУСТРИАЛНА СОБСТВЕНОСТ/

Патентното право има два самостоятелни обекта на закрила- изобретенията и полезните модели. ЗП не съдържа дефениция на понятието изобретение. Законът само посочва признаците, които трябва да притежава едно изобретение, за да бъде признато за патентоспособно. Като изобретение може да се квалифицира техническо решение на задача, което са отнася до която и да е област на стопанството, науката, културата, здравеопазването и отбраната. Не е достатъчно обаче да е налице изобретение, за да се получи за него патент. За да се получи патент са необходими 3 кумулативно поставени от закона условия.Те са визирани в чл.6 ЗП. Съгласно него :

(1) Патенти се издават за изобретения от всички области на техниката, които са нови, имат изобретателска стъпка и са промишлено приложими.

Марка е търговска марка, марка за услуги, колективна марка и сертификатна марка.

Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Правото на регистрация принадлежи на първия заявител. Правото върху марка включва правото на притежателя є да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който:

1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана;

2. поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката;

3. е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на Република България и използването на знака извлича без основание облаги от отличителния характер или известността на марката или ги уврежда.

Правото върху марката може да е притежание на две или повече лица.

Всеки съпритежател може да я използва без съгласието на останалите и без да се отчита за това, освен ако между тях е уговорено друго в писмена форма. При използването на марката притежателят може да посочва регистрацията й, като в близост до нея поставя латинската буква R, заградена в кръг.

Срокът на действие на регистрацията е десет години от датата на подаване на заявката.

Чл.51. (1) Под географско означение се разбира наименование за произход и географско указание.

(2) Наименование за произход е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и чието качество или свойства се дължат предимно или изключително на географската среда, включваща природни и човешки фактори.

(3) Географско указание е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход.

Правната закрила на географското означение се предоставя чрез регистрацията му в Патентното ведомство. Правото на заявяване принадлежи на всяко лице, което извършва производствената си дейност в определеното географско място, и стоката, която произвежда, отговаря на установените качества или особености. Регистрирано географско означение може да се използва само от лице, което е вписано като негов ползвател.