Заобиколени сме от безброй загадки за които се смята, че едната част от тях са познаваеми, а другата част са непознаваеми за човека. Имам предвид загадки от "принципно" естество в макро и микро мащаб

Тази парамита е просветителското качество на способност на ума да се концентрира в една единствена насока, да се изключат всички останали смущаващи мисли, да може да се запазва обективност и безпристрастност в наблюдението, за да може да се постигне онази душевна спокойна и стабилна медитативност на ума, онази стабилност за безусловно съзерцание, която води до самадхи и в крайна сметка до Нирвана. Нашият ум има тенденцията да отскача от една мисъл на друга, лесно да се разсейва, да бъде неспокоен.

Поради тази причина ние сме заети главно с егоистични мисли. От друга страна егоистичните мисли стават причина за неспокойството на ума. Получава се затворен кръг. Ние попадаме в капана на "мислене по силата на навика", движим мисълта си по предварително изградени схеми, по "старите пътища", в една несъзнателна автоматизираност.

Цялото наше поведение е съставено от отделни шаблони, които са резултат от някакви първични матрици.

Умът трябва да се тренира за да може да излезе извън "мисленето по навик".

Съвършеност на концентрация и медитация, Дхарана - означава да се излезе от този навик.

Чрез продължително самонаблюдение, човек трансформира себе си цялостно. Когато се разчистят тези "навици" човек разкрива своята истинска природа.

5. 
   Праджна Парамита - Съвършеност на Мъдростта.
   

Тази парамита е просветителското качество на трансцеденталната мъдрост, вникването в същността на нещата, съвършено разбиране.

Тя се изразява в няколко основни принципа, които се разбират от Бодихисватва не само теоретически, а като практическа опитност. Ето някой от тях:

1. 
   Всички същества имат природата на Буда.
   
2. 
   Светът на Самсара е светът на Нирвана.
   
3. 
   Четирите благородни истини:
   

1. 
   Същността на нещата, когато са взети сами по себе си е шуня-правна, тоест илюзорна. Дори категориите като време, пространство и причина не могат да се вземат като отделни единици.
   
2. 
   Всички неща са свързани в едно цяло. Абсолютната реалност, от закона на Карма - закона за причина и следствие.
   
3. 
   Абсолютната реалност не може да се познае от обикновения ум. Единствено с помощта на Праджна може да се разбере мистерията Абсолютната реалност.
   
4. 
   Идеята за "Аз" е също илюзорност.
   

Шестата парамита трансформира останалите пет парамити до тяхната трансцедентална същност. Тя е най-важната парамита и не може да бъде обяснена с думи, а само с МЪЛЧАНИЕ.

Това може да извърши само съвършен човек.

В заключение ще цитирам мнението на Буда в съкратен вариант относно всякакви философии, догми, религии и други учения: "……Обмисляйте, анализирайте и проверявайте в практиката и ако резултатите потвърждават казаното и спомагат за доброто на всички, приемете истината и я следвайте, приложете я в живота си”.

Ние робуваме на автоматичното мислене. Вземете решенията на базата на "Логическо мислене" на базата на "Свободна воля" - но и двете са илюзия.

Идеята, че имаме Свободна Воля е проява на най-голямото невежество, най-голямото незнание. Цялото логическо мислене, което може да проявим, е само израз на предварително заложена програма в нашият ум от обществото. Всяко решение, което се взема не е Свободна Воля, а Обусловеност, сляпо следване на дадена логическа схема. ……

…… Самото "знание", че нашето мислене не е свободно, ни прави свободомислещи. …….

Когато знаем, че няма "Свободна Воля", нашата привързаност към нашите действия изчезва. Ние знаем, че всяка мисъл и всяко действие са само закономерна реакция в една безкрайна верига на причини и следствия. Ставаме свободни от самите себе си. Тогава може да победим себе си, което е най-голямата победа. Вече не придаваме толкова голямо значение на своята логика, на самия здрав разум."

Представените извадки от учението на Буда показват, че в това учение Свободната Воля, Човешката Сила, Човешката Логика изведнъж загубват всякакъв смисъл. Нещо повече, човекът се приравнява към някакво нищожно същество, което представлява нещо само когато мълчи. Вероятно и това не е случайно, обаче, до ден днешен няма еднозначно разгадаване на тази загадка, освен някои недоказани предположения. За отбелязване е обстоятелството, че сериозните изследователи вече не се хващат на въдицата на Будизма. Те считат, че са необходими по-нататъшни усилия за изучаване и изясняване на разглежданите от нас понятия.

Според мен, не е разумно да издигаме Свободната Воля в някакъв култ, тъй като това е очевидна крайност, която неминуемо ще ни отведе в царството на някакъв абсурд или в път без изход. Независимо от това трябва да се признаят някои възможности на Свободната Воля да влияе върху всяка човешка съдба.Трябва да се отчита, че тези възможности могат да доведат не само до желаните от нас корекции в съдбата, но и до нежеланите такива. Желаните корекции могат да бъдат постигнати само когато нашите действия са морални и природосъобразни. И понеже, и тези неща са доста субективни, то, вероятно, трябва да бъдат търсени нови природни закони за съобразяване с обкръжаващите ни зависимости. Във всички случаи, обаче, разумните, моралните и природосъобразните действия са за предпочитане пред пълното бездействие или пред действия повлияни от нашите емоции. Често пъти Върховния Разум (Господ Бог) ни подава някои знаци, с които иска да ни предпази от значими и фатални съдбовни грешки. Вероятно на всеки му се случвало това и вероятно всеки разбира за какво става въпрос. В такива случаи необходимо е с пълна сериозност и отговорност да се отнасяме към тези "подсказки". Напълно е възможно, че тези загадъчни знаци са именно неразбираеми за нас информационни връзки, които свързват нашето несъвършено съзнание със по-съвършеното такова. Като евентуален носител на такава връзка може да бъде някаква частичка от нашия дух, Между другото, човешкия дух е най-загадъчната съставка на всеки от нас и който засега е непознаваем за хората. Тази субстанция е много по-загадъчна и от субстанцията наричана душа. Между другото, за душата също така не се знае много, но все пак нещичко се знае. По експерементален път вече е установено, че тя има определено тегло и някакви мъгляви очертания.

Лично аз, се отнасям с голямо внимание и уважение към тези загадъчни неща, които вероятно са пряката ни връзка със свръхсъзнанието. Между другото, същността на всичките религии е именно в установяване на вид духовна връзка на човешкото съзнание с това загадъчно свръхсъзнание, ксоето се нарича как ли не. Това е вид индиректна връзка на човека с Бога, която не може да не бъде претрупана с човешки грешки. Това съвсем не значи, че трябва да подценяваме съществуващите официални и неофициални религии. Съсем не и даже трябва да се отнасяме с голямо уважение към всяка от тях, тъй като те имат исторически заслуги, които не могат да бъдат отричани.

Директното общуване на нашето съзнание и подсъзнание със свръхсъзнанието има безспорни предимства. Образно казано, това е все едно да произвеждаш някаква продукция и да я пласираш направо на потребителя без посредник. Печалбата при това ще бъде винаги по-голяма в сравнение с пласиране на същата продукция чрез посредник. Предполагам, че се разбира какво искам да кажа. Става въпрос за вид лична вяра, упражняването на която е много отговорна задача и която е по-силите само на подготвените за това личности. Между другото, за да стане още по-ясно, ще прибегна до учението на йога. Подчертавам учението, което е придобито през хилядолетия по емпиричен научен начин. За конкретния случай привеждам всеизвестната постановка за трите вида карма. Санчита карма е съвкупност от действия от предишни животи и от този живот, чиито резултати още не са дали плод. Прарабда карма е действията произтичащи от Санчита карма. Агами карма е действията, освободени от невежество, страх, страдание и несъвършенство, при което ставаме единни с Космическата Воля. Счита се, че в първите два вида карма (Прарабда и Санчита) няма свобода, няма свободна воля и всичко в нас и около нас е съдба. Твърди се, че тя е като кръвожаден лъв, нападащ от миналото. При Агами карма този кръвожаден лъв се превръща в ревящ лъв, който е опитомен и действа в наша полза и способства за нашата Победа. Между другото, над това струва да се замислим и което реших да споделя. В никой случай не твърдя, че това е нещо Абсолютно. Съгласно природосъобразния принцип и морал няма нищо Абсолютно, тъй като всичко е Относително. Всеки е със своята съдба, карма и свободна воля и всеки трябва да мисли и действа самостоятелно, преодолявайки всякакви внушения и въздействия.

Ше опитам да формулирам някои комбинирани подходи за въздействие върху съдбата, кармата и свободната воля, които са ориентирани към мъдростта на Изтока и рационализма на Запада. Един от тези подходи гласи, че приемането на съдбата не е фанатизъм, който отрича възможността ни да създаваме и да творим. Обаче, отричането на съдбата е фанатизъм издигнал в най-висок ранг свободната воля. Да приемем и да следваме съдбата си в съгласие с универсалния космически закон е мъдрост. Приема се, че стремежът към тази мъдрост осмисля и уравновесява живота.

Търсенето на мъдрост ден след ден е свързано с духовното ни развитие. Грижата за съответствие между житейското и духовното ни развитие осигурява щастието. Това явление и чувство е най-силно при реинкарнация (вселяване) на Духа в тялото на новородено човешко същество. По своята същност това е връзката на човека с Висшия Разум (Господ Бог). В последствие тази връзка се запазва или се изтънява, при което човекът се отдалечава от щастието.

Всеки индивид трябва да се стреми по достоен начин да се посреща всички нещастия в тоя живот. Нещастията могат да ни убиват, но могат и да ни каляват. Всичко зависи от духовната и физическата ни настройка. Да осъзнаем нещастието и да не работим за щастието или да осъзнаем щастието и да не способстваме за неговото възцаряване на Земята е грубо потъпкване на Кармичния Закон. В този смисъл важна житейска цел е при постигане на лично щастие, да споделяме това явление и чувство с другите. Подчертава се, че задължителни предпоставки за всичките ни духовни търсения и изживявания са релаксация и медитация.

Релаксацията осигурява мускулно отпускане и разтоварване, при което преодоляваме физическата си форма и достигаме до съкровената си същност. Когато релаксацията е придружена от ясно и концентрирано желание (молитва), то извършваме определен вид връзка с подсъзнанието и даже със свръхсъзнанието (потапяме се в медитация), при което връзката може да бъде силна, слаба или никаква. Тези връзки се формират от силите на нашето съвършенство, които се измерват с човешките качества.

Техниките за релаксация и медитация са много, като всеки сам открива най-подходящата за себе си. Научим ли се да достигаме до истинския си Аз, а не да се разпиляваме по множеството си лъжливи Азове, които водят до неудовлетворение, то ние ще сме изпълнили задължителното условие за постигане на хармония и щастие.

Астрологията, като една от най-древните науки има свое виждане по въпроса за съдба, карма и свободна воля. Това виждане не е еднозначно. В този смисъл съществуват значителен брой методики стигащи до определени отговори. Тези методики се базират на планетарно въздействие върху човека на всичко земно и неземно което го обкръжава. Въздействието се изчислява на база съществуващите закони на математиката, физиката и механиката. Обаче, крайните резултати, според нас, категорично не са достатъчно точни, поради ред причини. На първо място, астрологията не може да обхване изцяло въздействието на всичко това, което е материално и почти не отчита въздействието на онова, което не е материално. А въздействието на онова, което не е материално е в порядъка на половина от общото въздействие. Това е така поради действието на закона на взаимното равновесие. Следващият важен фактор, който също така изкривява астропогическите предсказания са различията в извадките базирани върху класическа и квантова физика и механика. Сега тези изчисления се извършват по класически методики, а методики базирани върху квантова физика и механика тепърва се разработват.

Спирам съвсем бегло върху една популярна астрологическа методика. Тя предлага способи, с които можем да изследваме Физиката си и да търсим връзка с Душата си.

Чрез точка Локус Фортуна се посочват кармични идеали за живота в това съществуване. Освен това, чрез опозиционната й точка на обективното съзнание, тя сочи житейските области, които биха ни донесли желаните емоции (радост, щастие, удовлетвореност). Привържениците на тази методика считат за важно да имаме тези ориентири в критични за нас моменти, тоест когато сме на кръстопът или изправени пред избор.

Приема се допускането, че Локус Фортуна е резултатна от взаимодействието на трите фактора - енергиите на Слънце, Луна и Асцедента. В случая Слънцето символизира същността, уникалността и волята на личността. Въздействието на Луната се свежда към емоционалността, спонтанността, и инстинктите..Същността на Асцедентата се свързва с индивидуалността. По същество това е точка, през която се проявяват планетарните енергии. Приема се, че пренебрегването на някои от факторите или изкуствено завишаване на ролята на някои от тях, води до нарушаване на равновесието и до дисхармония. Най-хармоничното им обединяване става в точка Локус Фортуна и тя се изчислява като разлика от сбора на градусите на Луната и Асцедента и градусите на Слънцето. Твърди се, че всяка личност може да търси своето щастие, като по пътя си се изправя и противопоставя на нещата, събитията, енергиите, които я спират или пречат. Те се намират в опозиционната точка на Локус Фортуна, която се нарича Точка на Обединеното Съзнание. Изчисляват се значенията на Локус Фортуна за всички зодиакални знаци от Овен до Риби.

По мое мнение, за изясняване на загадките за съдба, карма и свободна воля може да допринесе и вникване в не по-малко загадъчното явление известно като Магика или Хипноза. По своята същност Магика или Хипноза не е някаква мистика, а една от най-древните науки все още не докрай изяснени и до ден днешен. Това е така защото тази наука, както и йогистика има емпирична същност, която все още не е изяснена достатъчно от научна гледна точка.

За да станат ясни въздействията на Магика върху разглежданите от нас компоненти, налага се в определена степен търпеливо изясняване на нейната същност. Предвид съществуващата обществена значимост и лигитимност ще засегна не общо Магика, която е много по-сложно и по-разностранно понятие, а само Хипноза. Това ще бъде и по-логично, тъй като тя е в основата на дейността на психиатри, психоаналитици, психотерапевти и други психоспециалисти.

Хипноза е многолико понятие и поради това има много дефиниции. Избирам едно от тях, което се свежда към това, че хипноза е контролиран прозорец, даващ достъп до неизвестно човешко подсъзнание. За съжаление за това все още не се знае достатъчно, тъй като наред с неизяснени от научна гледна точка неща се добавя и смесица от невежество и комерсиални интереси. Буквално до преди миналия век всичко това е било до такава степен замъглено и усложнено, че хипнотичните сеанси предизвиквали любопитство и страх. В последствие, по типично реформаторски маниер, хипнотичната практика е била изчистена от мистичния ритуализъм. Така е било поставено началото на съвременното обяснение на трансови състояния и феномени.

Независимо от това все още се водят дискусии за същността на хипнозата. При това съществуват две понятия за хипноза. Първото понятие се свежда към това, че това е променено състояние на съзнанието, а второто, - че това е несъзнателно влизане в някаква роля. По мое мнение тези дискусии са излишни, тъй като те се препокриват. Това е така, защото и двете понятия осъществяват директен и контролиран достъп до подсъзнанието, а в някои случаи и до свръхсъзнанието.

Този достъп се осъществява чрез хипнотичен контролиран транс, който е естествено състояние на човешката психика, присъщо на всеки един от нас, при наличие на съответни условия и фактори. Трансът е ментален феномен и означава излизане от границите на нормалното възприятие, контролирано от съзнанието и получаване на достъп до подсъзнанието. В зависимост от дълбочината на транса прозорецът към подсъзнанието може да ни отведе и в по-загадъчна област наричана свръхсъзнание. С други думи, проникваме в подсъзнанието си толкова далече, колкото по-дълбок е трансът. Може да се предположи, че краят на нашето подсъзнание е начало на загадъчното свръхсъзнание.

Мисля не е излишно да напомня, че обемът на информация в нашето подсъзнание е невероятно по-голям от обема на информация в нашето съзнание. Това е така, защото информацията на нашето съзнание е информация събрана в течение на сегашния конкретен живот, а информацията на нашето подсъзнание е някаква сумарна, компресирана и бързотечна от неизвестно засега естество. И именно в тази и чрез тази информация вероятно трябва да търсим загадките за съдба, карма и свободна воля.

Носителите на информация на нашето съзнание са знаци и по-рядко символи. Тази информация се представя като цяло в линейна временна последователност. За разлика от нашето съзнание, подсъзнанието борави със символи и още някакви други носители, които засега не са известни на хората и които са значително по-съвършени. За да четеш символи, трябва до голяма степен да се откажеш от стандартното линейно логическо мислене. При това символните носители вероятно служат само като връзка на подсъзнанието със свръхсъзнанието.

Между другото, ако сравним съществуващи азбучни знаци с йероглифи, то вторите носители са безспорно по-бързи от първите. Така за предаване на някаква информация в първия случай буквите се подреждат в някаква линейна последователност и логичност. Във втория случай за решаване на същата задача ще бъде достатъчен един или няколко йероглифи, които съдържат в себе си всички необходими части на изречението или даже на мисълта.

След това бегло сравнение на информационните носители, може да се каже, че започваме да навлизаме в същността на хопнотичната комуникация. Нейната същност се свежда към волево въздействие на хипнотизатора върху сетивата на хипнотизирания, при което той променя възприятията си спрямо заобикалящата го действителност. Основно правило при хипнотична комуникация е да изхождаме от представите на клиента, а не да натрапваме му своите собствени представи. С други думи, започваме да мислим с негова логика и да му внушаваме негови понятия, с които той не може да не се съгласи. По този начин хипнотизирания впада в контролирания от хипнотизатора транс, който отваря прозорец към неговото подсъзнание и към неговите психопрограми, които са основни фактори формиращи кармичните стъпки и действия, влияещи на хода на всяка човешка съдба. Нататък всичко е в ръцете на хипнотизатора, при което от особена важност е помислите и действията на хипнотизатора да бъдат "чисти". В смисъл, че хипнотизаторът трябва да бъде добронамерен и с висок морал. Ето защо, моя съвет е, да се отнасяме винаги с повишена критичност към хипнотизатори, психоаналитици, психотерапевти, психоанализатори и към всички, които се занимават с психика. Нещо повече, всеки е способен самостоятелно да вникне в тази специфична информация и да потърси прозорец към своето подсъзнание. Едни от най-достъпните пътища за това са релаксация и медитация, упражняване на които не трябва да излизат извън рамките на разумното.

Сега нека да се потопим в емоционалната част на хипнозата и по-точно във факторите върху които тя се крепи. Тези фактори по своята същност са наши особености, които всеки хипнотизатор (нека под думата хипнотизатор да се разбира всеки от тази общност) използва за проникване в нечие съзнание и подсъзнание.

Започвам от движението на очните ябълки, които са специфични за всеки от нас. Тези движения са свързани с типа мислене, тоест с начина по кайто се обработва получената информация. След обработка, която се извършва от нашата психика, очните движения очертават хоризонти на нашия вътрешен свят. Наблюденията върху тези очни движения позволяват на хипнотизатора да разбере невероятно много за процесите характерни за вътрешния свят и динамика на човека с когото се работи. При всеки въпрос, изискващ обмисляне погледът и посоката на погледа на всеки човек се променя. Тази промяна дава информация по какъв начин всеки човек обработва поставените въпроси. Погледът при това може да бъде нагоре вляво, нагоре вдясно, хоризонтално вляво, хоризонтално вдясно, надолу вляво и надолу вдясно. Аналогични наблюдения се извършват и с контрола над речта, над неговата сила, тембър, бързина, подбор на думи и други речеви нюанси. Възможни са и някои обобщения. За тези, при които визуалното възприятие се явява водещо се използват думите като светло, тъмно, ясно и т.н. Например, "не се вижда светлина в тунела", "положението му не е розово" и други подобни. При слуховия тип хора преобладават думите чувам, говоря, слушам, тихо, гръмко и т.н. Например, "нещо в мен извика", "не ми звучи добре" и други. При хора с преобладаващи кинестатически усещания преобладават думите леко, тежко, топло, студено, меко , твърдо, широко, тясно и т.н. Например, "широко му е около врата", "сладка работа", "олекна ми" и други подобни. Всички тези особености са много важни и съществени за успешна комуникация между хипнотизатора и хипнотизирания. Тези особености допринасят за намиране на общ език и единение между тях. Колкото по-голямо е това единение, толкова по-лесно хипнотизаторът влиза "под кожата" на хипнотизирания, толкова по-бързо го въвежда в транс и получава достъп до прозореца на неговото подсъзнание.

След тези пояснения вече сме по-наясно с психохоризонта, предоставящ информация по разглежданите от нас понятия. Напомням, че всяка информация в нашето подсъзнание няма пространствени и времеви граници. Така се изявяват причините, които могат да доведат предстоящите събития до нежелателен или даже фатален край. Обикновено тези причини са свързани със страха или с други отрицателни програми на нашата психика.

Очевидно е, че изясняването и логическото подреждане на тази сложна информация по оптимизиране на карма, свободна воля и съдба е много тежка и често пъти непосилна задача даже и за напреднали специалисти. Ето защо някъде от седемдесетте години на двадесетия век тези задачи започнали да решават с помощта на НЛП (нервно лингвистично програмиране). Създадени са и се създават множество програми и алгоритми за рещаване на тези задачи. Съвсем е очевидно, че колкото по-подробни са изходните данни, толкова са по-точни получаваните резултати. Напомням, че изходните данни обхващат всички нервни и лингвистични особености на конкретната личност. Разбира се, че към тях се отнасят зрителни, слухови, звукови и всички други особености на личността. Съвременната математика предоставя алгоритми с използване на всички видове програмиране: линейно, изпъкнало, комбинирано, вероятностно и др.

Съвсем е очевидно, че стойността на тези прогнози е невероятно висока, при което потреблението им е ограничено. Независимо от това броят на специалистите по НЛП постоянно нараства, което е свързано с все по-нарастващото им търсене. Към генериращи тези изследвания се отнасят политическите, космическите, спортните и частните области.

Към недостатъците на тези прогнози, освен тяхната висока стойност, се отнасят също така и тяхната недостатъчна достоверност и краткотрайност. Например, за следене на дадени политически, космически, спортни или частни прогнози са необходими непрекъсваеми потоци от входяща и изходяща информация, което засега е достъпно само на свръхдържави, свръхмонополи и свръхбогаташи. Независимо от това потенциалът на това направление (на този хоризонт) се счита за много перспективен. Предполага се, че посочените недостатъци ще бъдат преодолявани все по-успешно.

Не е излишно да напомня, че разгледаните персонални особености се използват и в такива специфични области като медицина и правораздаване. Сигурно всеки е запознат с успешното диагнозтициране и лечение с използване на тези особености в очните и психотерапевтичните медицински заведения. Или, например, използване на детектори на лъжата при изясняване на заплетени правнонаказателни казуси. Вярно е, че резултатите получавани чрез детектори на лъжата все още не се приемат като стопроцентови доказателства, но те допринасят за успеха на тези разследвания Това е така, защото получаваните резултати чрез детектори на лъжата са верни само, ако изследваното лице продължава да изживява житейската роля, при която е извършено разследваното деяние. Често пъти под влияние на стреса дадена житейска роля се променя и получаваните резултати чрез детектори на лъжата стават не съвсем верни. Детекторът на лъжата може да бъде също заблуден и когато изследваното лице успява волево да променя своето поведение. Обикновено такива лица са тези, които са запознати с човешката психика. Предполага се, че в перспектива използваните детектори за медицински и правни области ще стават все повече и повече съвършени, при което и получаваните резултати ще бъдат достатъчно точни.