Заради епидемията изкупиха всичкото Тамифлу Лекът за грип липсва в аптеки и болници


Изписват пациент след инфаркт, той издъхва



страница3/3
Дата01.02.2018
Размер366.31 Kb.
#52378
1   2   3

Изписват пациент след инфаркт, той издъхва
Смъртта на 58-годишния Костадин Ушев разследват прокуратурата и полицията. Мъжът от село Долен, община Сатовча, починал в петък. По непотвърдена информация той бил приет преди 10 дни с инфаркт в кардиологично отделение на МБАЛ - Благоевград. Изписан е, но във фаталния ден, към 10,00 часа сутринта, пак е постъпил в здравното заведение. След няколко часа издъхнал. Костадин е брат на Сотир Ушев, бивш шеф на НОИ и Агенцията по заетостта. В момента е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело". По искане на близките е започнала проверка на случая. "Костадин се оплакваше от известно време от болки в гърдите. Той живее тук с майка си, не работеше, имаше проблеми с нервите. Сотир идва често, той помага и на брат си, и на майка си", каза кметицата на Долен Валентина Мицикулева. Вчера директорът на МБАЛ-Благоевград д-р Владимир Пандев не отговаряше на мобилния си телефон.

Владимир Симеонов


Кметовете с пари за доктори и забавачки

Одобряват през февруари проекти за 350 млн. от хазната
Кметовете ще бъдат стимулирани да откриват забавачки и кабинети за спешна медицинска помощ. Такива проекти ще са приоритет при разпределянето на фонда от 350 млн. лева, заделени от бюджета за общините, научи "Стандарт".

През февруари кабинетът ще разгледа предложенията на кметовете за развитие на градовете и регионите. Проектите за детски градини са важни за държавата заради демографския срив. В тази насока ще бъдат насърчавани големите общини. Лекарските грижи пък са с предимство за малките населени места. Голям шанс ще имат и проекти, даващи работа на младежи до 25 г. Изграждането и ремонтът на пътища между селата също могат да бъдат финансирани от хазната.




Болница без вода, 7 села на тъмно
Заради обледеняване на проводниците седем селища в Бургаско останаха без ток вчера. На тъмно в продължение на 3 часа в неделната сутрин бе и Суворово, Варненско Електрозахранването е нормализирано след работата на аварийните екипи.

Близо 6 часа най-голямата болница в морската столица "Св . Марина" остана без вода заради спукан тръбопровод. "Аварията е отстранена и зареждането с питейна вода започна преди обед", съобщи шефката на здравното заведение проф. Жанета Георгиева.



Стела Николова, Кръстина Маринова


Частни болници с повече пари от държавните

"Софиямед" с приходи колкото Александровска и ИСУЛ
Частните болници продължават да набират скорост. Това показват реалните приходи на лечебните заведения по здравна каса за 2013 г. Общо 1,599 млрд. лв. е изплатила здравната каса за 2013 г. на около 370 клиники у нас. Това е със 152 млн. лв. повече в сравнение с 2012 г. Най-много пари отново са заработили големите държавни болници. Първа по приходи е университетската клиника "Св. Георги" в Пловдив с 86,29 млн. лв., а непосредствено след нея се нарежда "Св. Марина" във Варна с 66,56 млн. лв. След тях идва ред на големите софийски болници. През 2013 г. класацията оглавява "Пирогов" с 45,5 млн. лв. На второ място пък е частната клиника "Токуда" с 44,72 млн. лв. През 2012 г. обаче техните места бяха разменени. "Токуда" не е единствената частна болница, която си съперничи с държавните за челните места в усвояването на средства от касата. "Софиямед" в столицата например вече мери сили по приходи с големи клиники като Александровска и ИСУЛ. За 2013 г. те са заработили съответно 26 млн. лв. и 24 млн. лв., а тя - 21 млн. лв. Все повече частни неголеми болници и в провинцията печелят по каса, колкото най-големите държавни в повечето области. В Пловдив например "Каридад" е с 8 млн. лв., "Каспела" с 15 млн. лв, "Здраве" с 12 млн. лв. Първата частна онкологична болница в страната "Централ онко хоспитал" е с 11,6 млн. лв. В същото време 20 от 28-те областни болници в страната са с приходи между 7 млн. лв. до 16 млн. лв. С добри постъпления е и специализираната "Сити Клиник" в София. Още през първата си година тя е с 11,8 млн. лв. приходи по каса. Реално обаче заработките на частните болници са още по-големи, защото в тях се извършват повече операции кеш или пък има по-голямо доплащане, което не се калкулира в средствата им по НЗОК.

През тази година обаче не е ясно дали болниците ще могат да увеличат парите си от касата. Бюджетът на фонда за клиниките и онкомедикаментите е малко над 1,150 млрд. лв. Оперативният резерв на касата вече е 212 млн. лв., тъй като 67 млн. лв. бяха дадени за болниците за м. г. Дори към тази сума да се прибавят и 94-те млн. лв., които са заделени като втори резерв на касата, пак няма да се стигнат 1,55 млрд. лв., колкото са приходите им за 2013 г. Единственият вариант е актуализацията на бюджета на НЗОК, но той е под въпрос.



Мария Чипилева


Компаниите и здравните фондове се договарят:
Тайни клаузи понижават цените на лекарствата

Безплатни първи дози и допълнителни изследвания са бонуси за пациентите
Развитието на науката и иновациите в медицината поставят на изпитание бюджетите дори и на най-богатите страни. Преди десетина дни правителството прие рестриктивни мерки - въвеждане на задължителни отстъпки и забавяне на навлизането на нови лекарства, за да ограничи разходите на Националната здравноосигурителна каза (НЗОК). Те предизвикаха острата реакция на бизнеса. Затова решихме да проверим как е в другите европейски държави, какво мислят фирмите и институциите у нас.
Механизми за контрол на обществените разходи за лекарства се възприеха от почти всички държави. През последните три години опит за това у нас бяха доброволните отстъпки, които здравната каса прие за лекарствата за домашно лечение и за рак в болниците. Резултатите обаче не бяха особено добри - от 2350 позиции през миналата година се дадоха отстъпки за около 120. Този механизъм нямаше как да сработи по много причини. Затова сега правителството реши касата да иска задължителни отстъпки за всеки иновативен медикамент, както и да отложи плащането му минимум с една или три години. Според бизнеса тези условия са прекалено рестриктивни и затова няма да проработят. Пациентите пък са категорично против отлагането на включването на лекарствата по-късно за реимбурсация. Все пак промяна трябва да има, както според властите, така и според фирмите и пациентите. Въпросът е каква.

Навлизането на най-новите и скъпи терапии затруднява джоба не само у нас, но и в останалите страни, а хората искат да имат достъп до това лечение, както и фирмите до държавния пазар. Затова фармацевтичните компании са склони да предоставят продуктите си на здравните фондове на различни цени в зависимост от конкретните условия - гарантирани обеми, процент на реимбурсация като цяло (остатъкът, който не покриват фондовете обикновено при скъпите лекарства се поема от самата компания като отстъпка за пациента). Те обаче са съгласни при условие, че това няма да стане публично достояние. Причините са механизмите на ценообразуване, според които цените на лекарствата се реферират в различните държави и навсякъде се възприемат едни от най-ниските. Така най-минималните стойности след договарянето в една държава ще трябва да са валидни за всички останали. В същото време другите страни няма да гарантират същия обем закупени лекарства или пък здравните фондове там ще плащат по-малка част за всяка опаковка, както е у нас, и компаниите ще работят на загуба. Затова повечето власти в ЕС въведоха "механизми за споделяне на риска". Те са официално регламентирани в законодателството им, но договорените условия за плащане на лекарствата от фондовете не се огласяват. Така пациентите и фирмите са доволни, че лекарствата се предлагат на пазара, а фондовете - че контролират разходите си и успяват да вържат бюджета.



Основните механизми могaт да се обобщят в две големи групи - споделяне на финансовия риск и споделяне на риска на база резултата от лечение. В отделните държави се прилагат най-често механизми и от двата типа. Те обаче се налагат, когато обществените фондове са решили, че искат да отложат включването на един медикамент за реимбурсация, а не, както се предлага у нас - отстъпка да се дава задължително, съчетана със забавянето от месеци на достъпа до лечение. Най-честата практика според доклад на Лондонския колеж по икономика и политически науки по поръчка на ЕК е Споразумение за понижаване на цената при надвишаване на обема. Този механизъм се прилага в близо 40% от случаите. При него се сключва споразумение между фонда и компанията, при което се определя една цена за лекарството до даден обем продажби, а при надхвърлянето му, стойността се намалява. Подобен тип механизъм са т. нар. отстъпки в натура. При тях касата например покрива 1000 опаковки от лекарството, а всяка над този обем се плаща от фирмата. Или пък компанията финансира лечението на всеки десети пациент. Договарянето на фиксиран процент от цената на продукта също съществува като вариант. Тя може да бъде и прогресивна, ако е обвързана с обема опаковки и отстъпката да се увеличава над определена стойност. Друг вариант е даването на безплатни първи дози или определяне на горна граница на продължителността на лечението, което се финансира от фонда. Предоставянето на допълнителни услуги от фирмата при реимбурсиране на нейния продукт също е често използвано особено в Англия и Уелс. Там компанията плаща допълнителни изследвания или посещения на медицински сестри по домовете при пациентите, които са на определени лекарства. Също така интересен механизъм е финансирането от фонда на едно лекарство за една локация - да кажем рак на гърдата. А фирмата да поема сама разходите за друга локация, при която то действа - примерно рак на дебелото черво. Другата основна група механизми е заплащането според резултатите. Там фирмите дават отстъпки, ако пациентите не са се повлияли от лечението. В някои страни пък договорите не се подновяват, ако няма резултат от иновативната терапия. Продължителността на споразуменията варира от година (в Белгия) до 4 г. (в Нидерландия) или за неограничен период, който подлежи на преразглеждане (Франция, Малта, Обединеното кралство). Най-често обект на споразуменията стават лекарства за рак или за хронични заболявания като диабета. Инсулинът например е обект на допълнителни договорки в Италия и Португалия. Онкологичните препарати за различни локации са обект на договори в повечето страни.

Мария Чипилева


Касата: Мотивираме фирмите за по-евтини медикаменти
Задължителното централизирано договаряне на отстъпки от стойността за медикаментите за лечение на злокачествени заболявания е една от мерките за усъвършенстване на механизмите за заплащане на лекарства от бюджета на НЗОК. Пожелателният характер на договаряне демотивира фирмите да участват в такава процедура. Задължителното централизирано договаряне дава възможност лекарствата в болниците да се заплащат на максимално близки цени. В настоящия момент НЗОК заплаща за едни и същи медикаменти широк диапазон от различни стойности в отделните лечебни заведения.

През 2013 г. заплащането на нови лекарства с ново международно непатентно наименование за домашно лечение се извършваше на шестмесечен период. По този механизъм от 1 юли 2013 г. НЗОК трябваше да плаща 6 нови молекули за заболявания, за които е осигурила друга терапия. За тази цел са нужни допълнителни 12 000 000 лв. до края на годината. Изискването заплащането на всички нови молекули да се извършва при предоставена отстъпка от цената им, както и задължително ежегодно договаряне на отстъпки за лекарства без аналог с фирмата, дава възможност за прогнозиране и планиране на годишния бюджет.



Pожден ден:
Проф. Александър Чирков, сърдечносъдов хирург, бивш шеф на болница Света Екатерина - 76 г.


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница