Настоятелството, известно още като “Настоятелство на одеските българи

Настоятелството, известно още като “Настоятелство на одеските българи”, е замислено като благотворителна органзация, без право на политическа инициатива. Това обаче не удовлетворява нейните членове, които възнамеряват да извършват именно политическа дейност в името на бълг.освобождение. Все пак те са принудени да се съобразяват с изискванията на руската политика. Членовете на Настоятелството поддържат постоянна връзка с Добродетелната дружина и дори участват в нейните инициативи (какъвто е например случая с обсъждането на предложението за създаването на сръбско-бълг. дуалистична държава).

След неуспеха на акцията през 1867-1868г Одеските настоятели прекратяват контактите си с революционната емиграция в Румъния.

Сближаването с групата на “младите” начело с Левски и Каравелов става очевидно, когато в Одеса временно се заселва Ф.Тотю. В навечерието на освободителната война пък Одеското настоятелство разгръща широка пропаганда в подкрепа на българската кауза и допринася съществено за създаването на българското опълчение.

Според някои историци, всичко това отново доказва, че калъпи от рода “консервативни политически организации”, в което няколко поколения бълг.историци се опитват да поставят Добродетелната дружина и Одеското настоятелство, са неприспособими за полит.реалности в българското възрожденско общество.

През вт.пол. на 60-те г. на ХІХв се появява още една емигрантска формация, която заема важно място в политическия живот на тогавашното бълг.общество.

Възникването на тази организация, придобила широка популярност под името Таен български централен комитет –ТБЦК или БТЦК (Български таен централен комитет), се намира в пряка връзка с полтическите сътресения в Букурещ от нач.на 1866г.

През ІІ.1866г в Румъния е извършен преврат срещу княз Александър Куза. Свалянето на Куза фактически накърнява интересите на Турция, тъй като според съществуващите след Парижкия мирен договор международни спогодби султанът продължава да притежава върховните владетелски права над Влашко и Молдова. Обвинението на Румъния не е прието разумно и от западните ВС, които непосредствено след Кримската война стават гаранти за запазване статуквото на Европейския Югоизток.

Всичко това изправя новото румънско правителство пред сериозни затруднения.

За да демонстрира своето раздразнение от извършената насилствена промяна в Букурещ, Турция струпва около 20 000 войници по границата на Румъния.

Тази организация обединява дейци с различна политическа ориентация – едни от тях са склонни към радикални действия, други възлагат надежди на западните ВС, трети са убедени еволюционисти и смятат, че трябва да се върви по пътя на реформите чрез преговори със султана.

За разлика от другите политически групировки този комитет не е подчинен на руската политика. ТБЦК възниква при конюнктурни политически обстоятелства, този път свързани с румънското правителство.

За кратко време са изготвени устав и програма ная комитета, според които главната цел на новата организация се свежда до освобождаването на България чрез въоръжено въстание. Плановете на Тайния комитет предвиждат да се изгради широка нелегална мрежа от комитети в бълг.земи, Румъния, Сърбия и Южна Русия. Бъдещото въстание се разглежда като част от една по-мащабна въоръжена акция срещу Високата порта, в която ще се ангажират всички християнски народи на Балканите.

Цялостната дейност на ТБЦК трябва да бъде подкрепена материално и морално от новото румънско правителство, за което е и подписано и специално съглашение.

Веднага след учредяването на Тайния комитет членовете му пристъпват към изпълнение на своите планове.

За кратко време в по-големите градове от двете страни на Дунав възникват комитети. В емигрантския печат започва шумна революционна пропаганда.

Но през лятото на 1866г напрежението между Букурещ и Цариград е преодоляно чрез намесата на западноевропейската дипломация.

Така Тайния комитет трябва да продължи своята дейност без чужда материална помощ. Този обрат на събитията охлажда революционния ентусиазъм на ТБЦК. Неговите лидери се отказват от замисленото въстание и възприемат по-умерена конформистка позиция.

По този въпрос те плътно се доближават до “старите”, но ги изпреварват с цели 2 години.

По-късно през 1867г. е изготвен и мемоар до султан Абдул Азис, в който се предлага на турското правителство създаването на българо-турска дуалистична държава, като в рамките й да се създаде българско автономно конституционно княжество със своя войска, Народно събрание и администрация.

Мемоарът е изпратен в Цариград по нарочен пратенки – Гълъб войвода, който преоблечен като френски моряк успява да проникне в летния дворец на султана и лично да връчи посланието на Тайния комитет на един от придворните адютанти.

Мемоарът е написан под формата на ултиматум и завършва със заплахата, че ако Високата порта отхвърли предявените искания, българите ще прибягнат до силата на оръжието.

Всъщност ТБЦК няма сериозни намерения и възможности да изпълни заканата си, така че в този смисъл мемоарът има характер на политически блъф.

Както се очаква високата порта изобщо не реагира и отминават мемоара с презрително мълчание. Въпреки това документът предизвиква известен ефект, който се дължи на обстоятелството, че съвпада по време счетническата акция на П.Хитов и Ф.Тотю. Чистослучайното съвпадение на двете прояви създава впечатлението, че са свързани по между си като дело на една и съща политическа организация. Това придава по-голяма тежест и на двете прояви. В контекста на ултимативния мемоар Високата порта възприема четите като опасен симптом на надигащата се бълг. революция. Но по-съществен е техният ефект по отношение на българите.

Важно място в мемоарите се отделя на твърдението, че по-добре за ВС е те да подтикнат Високата порта към предоставяне на автономия на бълг.народ, тъй като в противен случай българите сами с оръжие в ръка ще извоюват свобода, а никой няма интерес от поредното усложняване на Източния въпрос.

Въпреки това по-активните му членове не прекратяват своята революционна дейност. С натрупания вече политически опит, те се превръщат в основното ядро на всички по-сетнешни политически формирования сред бълг.емиграция.

Сходството обаче в действията на Букурещкия организационен център и този в Белград предполага възможността за предварителна координация на предприетите действия.

Замислената и недотам успешно проведена четническа кампания все пак има резултат. Една част от участниците в нея се включват в състава на ІІ бълг.легия, организирана през есента на 1867г. врезултат на споразумение между Добродетелната дружина и Сърбия, подкрепена от Русия. Целта на откриването на това бълг.военно училище в Белград е подготовката на военни специалисти за предстоящото въстание. Средствата за обучение са отпуснати от Русия, а работите с бълг.младежи се извършва от руски офицери.

Нормализирането на сръбско-турските отношения прави излишни българите в Белград. През 1868г легията се саморазпуска.Така за пореден път Сърбия доказва, че се интересува само от своите собствени интереси.