Промишлена канализационна система за химически замърсени води с ЛЗТ и ГТ от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1

(2) Шахти по ал. 1 не се проектират, когато е предвидена промишлена канализационна система за отвеждане на отпадъчните води в съответните пречиствателни съоръжения.

1. от проходими тунели - 3 m;

2. от външните стени на помещения в подземни етажи - 6 m;

3. от клоновете на битовата канализация за отпадни води - 3,5 m.

(2) Когато изискванията по ал. 1, т. 3 не могат да бъдат спазени, битовата канализация за отпадни води се проектира от стоманени тръби, които се заваряват помежду им.

Чл. 476. Не се допуска свързване на битовата канализация за отпадни води към промишлената канализационна система.

Чл. 477. Дъждовните води от площадките на технологичните инсталации, от обваловките на резервоарите, от наливно-изливните устройства и от други места, където водите могат да бъдат замърсени с ЛЗТ и ГТ, както и водите след измиване на площадките и канавките се отвеждат в промишлената канализационна система. На отвеждащите клонове за дъждовни води и за отвеждане на водните количества от обваловките се предвиждат спирателна арматура и хидравличен затвор извън обваловката.

Чл. 478. (1) Промишлената канализационна система се проектира закрита, от строителни продукти с клас по реакция на огън А1 илиА2, така че да поема промишлените отпадъчни и дъждовни води, отвеждани в нея, и 50 % от водните количества за пожарогасене (в случай че това количество е по-голямо от изчислените количества дъждовна вода).

(2) Изчисленият разход на дъждовни води от обваловките на резервоарния парк или количеството вода за охлаждане на резервоарите при пожар се определя при регулиран отток съобразно условията за отвеждане на водите в промишлената канализационна система в продължение на 24 часа.

(2) Хидравличните затвори се предвиждат на разстояние един от друг не повече от 250 m в шахти с височина на водния стълб във всеки затвор не по-малка от 0,25 m.

(2) Разстоянията по ал. 1 може да се намаляват, както следва: за закрити задържатели с вместимост от 50 до 100 m³ - с 50 %, и за закрити задържатели с вместимост до 50 m³ - със 75 %.

(3) Разрешава се задържатели с пропускателна способност не по-голяма от 15 l/s да се обединяват в един блок със събирателните резервоари за улавяне на ЛЗТ и ГТ и с помпените станции към тях.

Чл. 482. (1) На разстояние най-малко 10 m преди и след задържателите на канализационната мрежа се предвиждат хидравлични затвори.

(2) За отвеждане на уловените леснозапалими и горими течности от няколко задържателя в общ колектор всяко присъединение към колектора се изпълнява с хидравличен затвор.

(2) Височината на стените на задържателя от нивото на течността в него до върха на стената е най-малко 0,5 m.

(3) Задържателите се ограждат с ограда, изпълнена от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с височина най-малко 1 m.

Чл. 484. (1) 3адържателите се състоят от не повече от две паралелно работещи секции с широчина най-малко 6 m. Допуска се индивидуалните (местни) задържатели да са едносекционни.

(2) Когато резервоарният парк е свързан с канализация, се предвиждат авариен резервоар или открити котловани, които се разполагат на разстояние най-малко 30 m от задържателите, с вместимост не по-малка от вместимостта на най-големия резервоар за ЛЗТ и ГТ, но не повече от 20 000 m³.

(3) За подземни аварийни резервоари разстоянието по ал. 2 може да се намалява до 15 m.

Чл. 485. Сградите на помпените станции за производствени отпадъчни води, съдържащи ЛЗТ и ГТ, се проектират от I или II степен на огнеустойчивост.

Чл. 486. Минималните разстояния от външните стени на приемните резервоари към помпените станции за производствени отпадъчни води, съдържащи ЛЗТ и ГТ, са най-малко:

1. до сградата на помпената станция - 10 m;

2. до други сгради и съоръжения - 20 m;

3. до жилищни или обществени сгради - 100 m.

(2) Разрешава се блокиране на метантанкове с помпени станции, при условие че са отделени с брандмауер.

(3) Топлоизолацията на метантанковете се изпълнява от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.
Раздел Х
Закрити складове от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.2
Чл. 488. (1) Закритите складове в зависимост от вида на съхраняваните материали в тях се приравняват към съответната категория по пожарна опасност.

(2) Разстоянията на закритите складове до съседни сгради и съоръжения се определят по табл. 39.

1. за сгради до пет етажа от І и ІІ степен на огнеустойчивост с височина не повече от 20 28 m - до 2000 m²;

2. за едноетажни сгради от ІІІ степен на огнеустойчивост с височина не повече от 8 m - до 900 m²;

3. за едноетажни сгради от ІV степен на огнеустойчивост с височина не повече от 8 m и за сгради, изпълнени от стоманени метални пожаронезащитени конструкции - до 600 m²;

4. за едноетажни сгради от V степен на огнеустойчивост с височина не повече от 8 m и за надувни складове - до 400 m².

(2) Застроената площ не се ограничава за складове от I и II степен на огнеустойчивост и от пожаронезащитени стоманени конструкции, предназначени за съхраняване на негорими материали. и изпълнени от пожаронезащитени метални конструкции. В случай че сградите са от III, IV и V степен на огнеустойчивост, те се проектират едноетажни, със застроена площ между брандмауерите съответно до 1000, 800 и 500 m².

(3) Разрешава се петкратно увеличаване на площите между брандмауерите по ал. 1 и 2 на закритите складове, при условие че се предвиждат автоматична пожарогасителни инсталации. пожарогасителна инсталация с вода за цялата площ на склада (независимо дали в приложение 1 към чл. 3 се изисква осигуряване на такава инсталация).

(4) Разрешава се проектирането на закрити складове от І и ІІ степен на огнеустойчивост с височина до 28 m, които се оборудват с автоматизирани системи за складиране (без пряка работа на персонал). Закритите складове се изпълняват от пожаронезащитени метални конструкции с автоматична ПГИ.

Складовете за съхраняване на горими материали и на негорими материали в горима опаковка, оборудвани с автоматизирани системи за складиране (без пряка работа на персонал), се проектират от І и ІІ степен на огнеустойчивост с височина до 28 m, без ограничение на застроената площ между брандмауерите. Същите могат да се проектират и от стоманени пожаронезащитени конструкции при условие, че са осигурени с АПГИ.

(5) Складове за материали и изделия по ал. 1 от навесен тип (най-малко едностранно отворени) с площ до 2000 m² вкл. се приравняват към откритите складове, а складовете с площ над 2000 m² – към закритите складове.

(6) Складовете, които са най-малко тристранно отворени, се приравняват към откритите складове.

(7) Силозните съоръжения се проектират в групи с максимален общ обем на групата до 50 000 m³.

(8) Минималното разстояние между две съседни групи силози е 12 m.

(9) Минималните разстояния от силозни съоръжения до съседни сгради и други съоръжения се определя по табл. 39, като металните силози се приравняват към IV степен на огнеустойчивост.

(2) Разрешава се проектирането на складове по ал. 1 от клас на функционална пожарна опасност Ф5 с площ до 2000 1000 m², при условие че са защитени с автоматична ПГИ и са осигурени с най-малко два директни изхода навън или с изходи през коридор, водещ непосредствено навън.

1. от I и II степен на огнеустойчивост със застроена площ до 2000 m²;

2. от ІІІ, ІV и V степен на огнеустойчивост, както и складове от пожаронезащитени метални конструкции съгласно чл. 489, ал. 1, т. 2, 3 и 4.

Чл. 493. За производствените цехове се допуска проектиране на междинни (буферни) складове за горими материали и изделия, както и на складове за негорими материали и изделия в горима опаковка (суровини, полуготова и готова продукция) за еднодневна (24-часова) работа, които се отделят с ограда от негорим материал.

Чл. 494. Разрешава се пристрояване и встрояването на закрити складове и навеси към производствени и други сгради, при условие че са отделени от тях по смисъла на чл. 16.

Чл. 495. По дългите страни на закритите складове се предвиждат врати за пожарогасителни и спасителни действия на разстояние до 50 m една от друга.

Чл. 496. (1) Във високостелажните складове на всеки 50 m се предвиждат проходи, напречно през стелажите, с височина най-малко 2 m и с широчина най-малко 1,5 m, които се защитават с негорими екрани.

(2) Негоримите екрани по ал. 1 се изграждат само в конструктивния обем на стелажите.

(2) При складиране на материалите и изделията на височина, по-голяма от 2,5 m, разстоянията по табл. 45 се увеличават с 25 %:

1. до сгради от IV и V степен на огнеустойчивост независимо от класа на функционална пожарна опасност;

2. до сгради от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б;

3. до сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1 - Ф4.

(3) Горимият амбалаж се складира на стифове (фигури) с размери до 20 х 15 m и с височина до 8 m. Три броя стифове образуват една група, като разстоянието между стифовете е най-малко 5 m, а разстоянието между групите - най-малко 15 m.

(2) Максималната площ на една група материал е 900 m². Разстоянието между отделните стифове в групата не се нормира.

1. широчина - в зависимост от дължината на отделните трупи;

2. дължина - до 100 m;

3. височина - до 4 m.

(2) Площадките за складиране на продуктите по ал. 1 се ограждат с ограда, изпълнена от материали с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с височина най-малко 2 m, на разстояние най-малко 5 m от складирания материал.

1. между купите - 25 m;

2. до сгради и съоръжения - 50 m;

3. до железопътни линии за редовно движение - 70 m;

4. до вътрешнозаводски железопътни линии - 30 m;

5. до пътища от републиканската пътна мрежа - 20 m;

6. до вътрешнозаводски пътища - 10 m;

7. до открити складове за дървен материал - 60 m;

8. до открити складове за груб фураж - 80 m.

(2) Складовите площадки се ограждат с ограда, изпълнена от материали с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, на разстояние най-малко 5 m от складираните материали.

(2) Площадките се ограждат с ограда, изпълнена от материали с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и се осигуряват с необходимото количество вода и средства за пожарогасене.

Раздел ХІІ
Складове за ЛЗТ и ГТ от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.2

Чл. 505. В зависимост от пламната им температура (определена в закрит тигел) течностите се делят на:

1. леснозапалими течности - с пламна температура до 55 °С включително;

2. горими течности - с пламна температура над 55 °С.

Чл. 506. (1) Складовете за ЛЗТ и ГТ в зависимост от общите обеми на резервоарите се разделят, както следва:

1. при съхраняване на ЛЗТ над 2000 m³ или на ГТ над 15 000 m³ – I категория;

2. при съхраняване на ЛЗТ до 2000 m³ или на ГТ до 15 000 m³, включително вместимостта на авто- или железопътните цистерни, които могат едновременно да се обработват и да чакат за обработка – II категория;

3. хранилища, навеси и открити площадки за съхраняване на ЛЗТ и ГТ в резервоари, варели и други маломерни опаковки.

(2) Съвместното съхраняване на ЛЗТ и ГТ се приема по приведен обем, като 1 m³ ЛЗТ се приравнява на 5 m³ ГТ.

(3) Допуска се при подземно съхраняване на ЛЗТ и ГТ допустимите обеми по ал. 1 да се увеличават със 100 %.

1. подземни - когато най-високото ниво на течността в резервоара е най-малко с 0,2 m по-ниско от най-ниската проектна кота на прилежащия терен и когато са проектирани с околовръстен, плътно допиращ се до стените им насип, превишаващ най-високото ниво на течността в тях с не по-малко от 0,2 m, с широчина в най-горната му част най-малко 3 m;

2. полуподземни - когато са вкопани на не по-малко от половината от височината им и най-високото ниво на течността в резервоара не превишава с повече от 2 m най-ниската проектна кота на прилежащия терен;

3. надземни - когато не отговарят на изискванията по т. 1 и 2.

(2) Надземните резервоари се приравняват към подземните резервоари при следните условия:

1. когато е предвиден плътен околовръстен насип с дебелина най-малко 3 m спрямо стените на резервоара и насип над него с дебелина най-малко 0,2 m;

2. когато резервоарът е положен в саркофаг и е засипан с пясък; саркофагът се изпълнява като стоманобетонна подпорна стена на разстояние най-малко 1 m от стените на резервоара, с дебелина най-малко 0,3 m, с височина най-малко 0,3 m над резервоара и с насип над него най-малко 0,2 m.

Чл. 508. Не се допуска проектиране на резервоари в подземни бункери, галерии, пещери и др., както и съхраняване на ЛЗТ и ГТ в открити ями и котловани.

Чл. 509. (1) Резервоарите за съхраняване на ЛЗТ и ГТ се проектират, както следва:

1. метални (хоризонтални, вертикални или сферични);

2. стоманобетонни;

3. от полимерни материали – в съответствие с БДС EN 976-1 „Подземни резервоари от усилени със стъклени влакна пластмаси (GRP). Хоризонтални цилиндрични резервоари за безнапорно съхраняване на горива на нефтена основа. Част 1: Изисквания и методи за изпитване на резервоари с единична стена” и БДС EN 13341:2006 „Термопластични статични резервоари за надземно съхранение на горива за битово отопление, керосин и дизелови горива. Резервоари от формуван чрез раздуване полиетилен, ротационно формуван полиетилен и полиамид 6, получен чрез анионна полимеризация. Изисквания и методи за изпитване”.

(2) При проектиране на резервоари за ЛЗТ и ГТ от полимерни материали максималният обем на единичния резервоар е 2 m³, а общият обем на склада - 10 m³.

(3) Металните вертикални резервоари са:

1. с неподвижен (стационарен) покрив;

2. с понтон (неподвижен покрив и плаващ над течността понтон);

3. с плаващ (подвижен) покрив с ограждащ борд с височина най-малко 0,3 m, на разстояние не повече от 1 m от стената на резервоара.

Чл. 510. (1) В покривите на вертикалните резервоари за ЛЗТ с обем, по-голям от 500 m³ (с изключение на резервоарите с плаващ покрив), се предвиждат лесноизхвърлящи се звена за поемане на взривната вълна при евентуална експлозия, заварени с 50 % олекотени шевове в сравнение с шевовете на други звена по покрива.

(2) Лесноизхвърлящи се звена се предвиждат, както следва:

1. за резервоари с обем от 500 до 5000 m³ - най-малко 2 броя;

2. за резервоари с обем от 5001 до 15 000 m³- най-малко 3 броя;

3. за резервоари с обем над 15 000 m³ - най-малко 4 броя.

(3) Лесноизхвърлящите се звена се разполагат симетрично, като общата им повърхнина е равна на 50 % от повърхнината на покрива на резервоара.

(2) Металните носещи конструкции, върху които се монтират резервоари за ЛЗТ и ГТ, се защитават до достигане на огнеустойчивост най-малко R 60 или се проектират с водни инсталации за охлаждане.

(2) Резервоарите за ЛЗТ с вместимост до 400 m³ включително, както и резервоарите, предназначени за съхраняване на ГТ с пламна температура от 55 до 120 °С, се изпълняват с дихателни тръби (отдушници) с огнепреградители.

(3) Резервоарите за ГТ с пламна температура над 120 °С се изпълняват с дихателна тръба.

(4) Дихателните тръби на резервоари за ЛЗТ и ГТ в помещения се проектират извън сградите, на разстояние 2 m над покривите, или на външна стена на височина най-малко 3 m от земята и на разстояние 2 m от прозорци, врати и други отвори. Дихателните тръби се проектират с огнепреградител.

(5) Допуска се обединяване на дихателните тръби на няколко резервоара, при условие че смесването на парите на съхраняваните в тях ЛЗТ и ГТ не предизвиква запалвания, пожар или взрив.

Чл. 513. (1) Нивопоказателите и приспособленията за вземане на проби към резервоарите за ЛЗТ и ГТ се осигуряват срещу искрообразуване, течове, пароотделяне и натрупване на опасни потенциали от статично електричество.

(2) Не се разрешава вграждането на нивомерни (контролни) стъкла в стените на резервоари за ЛЗТ и ГТ.

(3) Разрешава се използването на нивомерни стъкла за резервоари с обем до 200 m³, при условие че нивомерните стъкла са защитени от механични повреди и са изолирани от резервоарите посредством спирателна арматура.

Чл. 514. (1) Разрешава се автоматизирано преливане на ЛЗТ и ГТ по самотек от основните резервоари в междинни резервоари, в авто- и железопътни цистерни, в танкери и др.

(2) В случаите по ал. 1 тръбопроводите се предвиждат с резервна спирателна арматура с автоматично и ръчно действие, монтирана до резервоара, на разстояние от 5 до 50 m от стената му.

(2) Максималната обща вместимост на резервоарите от една група е, както следва:

1. за резервоари с плаващ покрив – 200 000 m³;

2. за резервоари с понтон или със стационарен покрив: 120 000 m³ - при съхраняване на ГТ, и 80 000 m³ - при съхраняване на ЛЗТ.

(3) Максималната вместимост на единичните (отделните) резервоари е не повече от:

1. за резервоари с плаващ покрив - 120 000 m³;

2. за резервоари с понтон - 30 000 m³;

3. за резервоари с неподвижен покрив - 20 000 m³.

1. между надземни резервоари - 40 m;

2. между надземни и полуподземни резервоари - 35 m;

3. между надземни и подземни резервоари - 30 m;

4. между полуподземни резервоари - 25 m;

5. между полуподземни и подземни резервоари - 15 m;

6. между подземни резервоари - 15 m.

Чл. 517. (1) Минималните разстояния между стените на съседни надземни резервоари в една група се определя в зависимост от диаметъра и конструкцията на резервоарите, както и от вида на съхраняваната в тях течност по табл. 46.

(2) При определяне на минималните разстоянията между резервоарите се приема по-голямото разстояние по табл. 46, но не повече по-малко от:

1. 40 m за резервоари с неподвижен покрив или с понтон - 1,50 m;

2. 30 m за резервоари с плаващ покрив - 2,50 m.

1. при подземни резервоари и хранилища - с 50 %;

2. при полуподземни резервоари и хранилища - с 25 %.

(2) Разстоянието между стените на подземните резервоари от една група е най-малко 0,5 m.

1. до помпени станции за ЛЗТ - 8 m;

2. до помпени станции за ГТ - 5 m;

3. до оста на хидрантите на наливно-изливните устройства за ЛЗТ и ГТ - 5 m;

4. до оста на железопътни линии за редовно движение - 20 m;

5. до оста на вътрешнообектови и маневрени железопътни линии - 12 m;

6. до края на платното на пътища от републиканската пътна мрежа - 10 m;

7. до вътрешнообектови пътища - 5 m;

8. до съседни резервоари за амонячна вода - 1 m;

9. до съседни сгради разстоянията се определят по табл. 39, като складовете за амонячна вода се приравняват към производства от категория по пожарна опасност Ф5Д.

(2) Разрешава се намаляване до 1 m на разстоянието от подземни резервоари за ЛЗТ и ГТ до помпени станции с не повече от три основни помпи, подът на които е под нивото на прилежащия терен, при условие че стената на помпената станция към резервоарите е без отвори (с изключение на отворите за тръбопроводи).

(3) Разрешава се намаляване до 1 m на разстоянието от помпени станции до надземни резервоари за ГТ с пламна температура над 120 °С, при условие че помпените станции са извън обваловката на резервоарите.

Чл. 521. Разрешава се намаляване до 1 m на разстоянието между надземни резервоари за ЛЗТ с обем до 50 m³ и за ГТ с обем до 100 m³ , при условие че общата вместимост на групата резервоари за ЛЗТ е до 200 m³, а за ГТ - до 400 m³, и минималното разстояние между групите резервоари е, както следва:

1. между групи с ЛЗТ - 10 m;

2. между групи с ГТ - 5 m;

3. от група с ЛЗТ до група с ГТ - 7 m.

(2) В случаите, когато теренът създава условия за разливане на течността при авария към съседни сгради, съоръжения, реки, езера и др., резервоарите се проектират с насип независимо от единичната и общата им вместимост.

(3) За двустенни резервоари се разрешава насипите по ал. 1 и 2 да не се изпълняват, при условие че резервоарите са проектирани с вградена система между стените за сигнализиране и за предотвратяване на разлив при възникване на пробив в основния резервоар.

Чл. 523. Обваловки, в които са разположени надземни или полуподземни резервоари, се разделят посредством вътрешни (междинни) насипи или стени на части с площ до 2500 m² , без площта, заемана от резервоарите.

Чл. 524. (1) Минималното разстояние от стените на резервоарите до долния вътрешен ръб на основните (външните) насипи или стени е, както следва:

1. при резервоари с обем от 500 до 2000 m³ включително - 5 m;

2. при резервоари с обем над 2000 m³ - 10 m.

(2) Не се нормира разстоянието от стените на резервоарите до вътрешните (междинните) насипи или стени.

(3) Разстоянията по ал. 1 не се нормират, ако резервоарите са осигурени със стабилни инсталации за пожарогасене и охлаждане.
Чл. 525. (1) Външните (основните) насипи или стени се проектират на височина 0,2 m над нивото на разлятата течност.

(2) Обемът на обваловките се приема равен на:

1. вместимостта на резервоара - за единични надземни резервоари;

2. надземната вместимост на резервоара - за единични полуподземни резервоари;

3. единичната вместимост на най-големия резервоар - за група надземни резервоари;

4. най-голямата надземна единична вместимост - за група полуподземни резервоари.

(3) Вътрешните (междинните) насипи или стени се предвиждат на височина, с 0,3 m по-малка от височината на основните (външните) насипи или стени.

Чл. 526. За осигуряване на достъп към всяка подгрупа резервоари към външните насипи или стени се проектират най-малко две срещуположни стълби-преходи от негорим материал с широчина най-малко 2 m и с наклон не по-голям от 45°. За резервоари със стабилни и полустабилни инсталации за пожарогасене минималната широчина на стълбите е 0,8 m.

Чл. 527. За групите резервоари с вместимост над 1000 m³ се осигурява възможност за прехвърляне на течностите в случай на авария или пожар от един резервоар в друг.

Чл. 528. (1) Контролните шахти за обслужване на тръбопроводи, паропроводи, газопроводи и др. се предвиждат извън обваловката на резервоарите.

(2) Не се допуска транзитно преминаване на електрически кабели и въздушни електрически линии през или над обваловката на резервоарите.

(3) Подземни електрически кабели се проектират на разстояние най-малко 2 m от необваловани резервоари.

Чл. 529. За единични резервоари с обем над 5000 m³ и за всяка група резервоари с общ обем над 10 000 m³ се проектира обходен път. За резервоари с по-малка вместимост се проектира задънен път с обход или с площадка с размери най-малко 12 х 12 m за преминаване на пожарните автомобили. Пътното платно се проектира с широчина най-малко 6 m с трайна настилка и се защитава срещу заливане с ЛЗТ и ГТ.

Чл. 530. (1) Сградите и съоръженията на територията на складове за ЛЗТ и ГТ се проектират от I или II степен на огнеустойчивост или едноетажни от стоманени пожаронезащитени метални конструкции.

(2) Складовете за ЛЗТ и ГТ се проектират с ограда от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с височина не по-малка от 1,5 m.

(3) Минималното разстояние от оградата на склада до резервоарите, сградите и съоръженията, в които се съхраняват ЛЗТ и ГТ, е, както следва:

1. при складове от I категория: за ЛЗТ - 10 m, и за ГТ - 5 m;

2. при складове от II категория: за ЛЗТ - 4 m, и за ГТ - 2 m.

(4) Не се ограничават разстоянията от резервоарите до пътищата за противопожарни цели, по които не се предвижда преминаване на други превозни средства.