13 и най-слабо тревожни са хората с висше образование (М=37.13). Такава тенденция има и при личностната тревожност, като най-тревожни са хората с начално образование (М=43.25), следвани от тези със средно образование
(М=40.80) и най-слабо тревожни са хората с висше образование (М=39.40).
Тези данни потвърждават данните в ръководството на теста, а
именно „Резултатите показват, че влиянието на фактора „образование” не е еднопосочно, а се модерира от пола. При мъжете лицата с виеше образование имат значимо по-високи средни балове и по двете скали, докато при жените също се регистрират значими различия, но в обратната посока.“
Няма значимо различие по отношение на здравния статус.
Посоката на връзката образованието и ситуативна
тревожност е обратна, т.е. с увеличаване на образованието намалява тревожността, при единица увеличение на образованието имаме намаление на ситуативната тревожност с -3.029.
Има тенденция за връзка на работния статус и тревожността да е права, при повишение на заетостта, ситуативната тревожност се повишава с 0.925.
Посоката на връзката работния и личностната тревожност е права, т.е. с увеличаване на заетостта се увеличава и личностната тревожност, при единица увеличение на заетостта имаме увеличение на личностната тревожност с 1.265.
Тенденция за връзката на образование и личностната тревожност, тя е обратна, при повишение на нивото на образование се намалява и личностната тревожност с -1.480.
Данните от изследването показват няколко важни тенденции - тревожността е сложен феномен в психичният живот на хората, тя има както вътрешни, така и външни фактори. Тя бива както черта т.е.
постоянна в поведението, така и състояние, както и реакция. Може да бъде провокирана от външни фактори, но може да бъде предизвикана и от вътрешни. Може да бъде свързана с различни провокиращи фактори и може да бъде подържана през целия живот. Това е феномен, който не може да се постави в рамките на модела,
свързан със здраве и болест, а по скоро в модел свързан с дименсии.
Тревожността е болестотворна, когато засяга функционирането. Висшето образование е фактор понижаващ тревожността, емоционалните партньорски отношения, независимо дали са свързани с официализирането също оказват влияние, както по
отношение на протектирането, така и по отношение на възникването на тревожността. Работата също не е еднозначен фактор, от една страна показва наличие на протективен механизъм, но може и да бъде източник на тревожност.
Сподели с приятели: