Заседание на научното жури на 17 февруари 2021г от 13: 30ч в заседателната зала на ректората на всу "Черноризец Храбър"

11
Трета глава. Анализ и интерпретация на резултатите от
емпиричното изследване.
В тази глава е представен статистическия и психологичен анализ на получените данни.
Анализ на хипотеза 1
Ще се наблюдават различия по отношение на семейния статус, доходите, работния статус, здравния статус, образователна степен и алекситимията и емпатията. Като ще се наблюдава влияние на семейния, здравния, работния статус и доходите върху алекситимията и емпатията.
Данните показват, че най-високо ниво на емпатия имат Не обвързаните
(М=50,62), Вдовците/иците (М=50,00), Семейните (М=49,18), Разведените
(М=48,81), Обвързаните (М=45,00), Не семейните (М=42,60).
Данните показват, че най-високо ниво на алекситимия имат
Несемейните (М=66,68), Вдовците/иците (М=66,00), Разведените (М=61,09),
Семейните (М=61,00), Необвързаните (М=56,10), Обвързаните (М=52,00).
По отношение на емпатията най-емпатиини са тези с доходи над 1000 лева (М=51,16), следвани от тези с доход между 500 -1000 лева (М=49,53), най-слабо емпатийни са тези с доход до 500 лева (М=46,58).
По отношение на алекситимията с най-ниско ниво на алекситимия са тези с доходи над 1000 лева (М=56,08), следвани от тези с доход между 500-
1000 лева (М=56,30), най-високо ниво на алекситимия са тези с доход до 500 лева (М=64,38).
Най-емпатиини са студентите (М=49,40), работещите (М=48,54), пенсионерите (М=47,54), с най-ниско ниво на емпатия са безработните
(М=46,33).
С най-ниско ниво на алекситимия са студентите (М=55,59), следвани от работещите (М=59,34), безработните (66,25), като с най-високо ниво на алекситимия са пенсионерите (67,09).
С най-високо ниво на емпатия са самоопределилите се като здрави
(М=49,92), следвани от хората с телесна (соматична) патология (М=49,51), като с най-ниско ниво са хората с психични заболявания (М=44,34).
А най-високо ниво на алекситимия са хората с психични заболявания
(М=67,46), следвани от хората с телесна (соматична) патология (М=59,68), като с най-ниско ниво на алекситимия са самоопределилите се като здрави
(М=57,52).
С най-високо ниво на емпатия са хората с висше образование
(М=49,20), следвани от хората със средно образование (М=46,52), с най- ниско ниво на емпатия са хората с начално образование (М=45,20).
С най-високо ниво на алекситимия са хората с начално образование
(М=76,00), следвани от хората със средно образование (М=63,18), с най - ниско ниво на алекситимия са хората с висше образование (М=58,85).
Посоката на връзката образованието и алекситимията е обратна, т.е. с увеличаване на образованието намалява алекситимията, при единица

12 увеличение на образованието имаме намаление на алекситимията с -3.775.
Връзката на работния статус и алекситимията е права, при повишение на заетостта, алекситимията се повишава с 3.332.
Посоката на връзката фамилния статус и емпатията е обратна, т.е. с по- сериозното обвързване намалява емпатията -1.263.
Данните от изследването показват значимостта на алекситимията и емпатията, както в норма, така и в патология. Данните се свързват с демографски параметри и водят до интересни и на пръв поглед неочаквани изводи. Фокусът на тези характеристики показва, че те могат да носят информация на широк кръг специалисти, не само клинични и консултативни психолози, но и такива свързани с организационна психология, управление на човешките ресурси и подбор на кадри. Данните от изследването показват и важността на емпатията за отношения и предиктивната стойност на този параметър в контекста на консултирането. Алекситимията е фактор, които е важен за друг феномен - синдромът на емоционално прегаряне, като изследването недвусмислено подкрепя този извод. Данните от изследването показват, ясната нужда тези параметри да бъдат изследвани и в по-широк план, като те показват значимостта им и за други сфери извън психологията, а именно медицина, както и човешкия капитал - стопанското управление или икономиката.

Изтегляне 336.35 Kb.

Сподели с приятели: