Заседание на научното жури на 17 февруари 2021г от 13: 30ч в заседателната зала на ректората на всу "Черноризец Храбър"
Изтегляне 336.35 Kb. Pdf просмотр
|
| ОБОБЩЕНИЕ И ИЗВОДИ От направените изследвания, статистически анализи и психологични интерпретации, може да обобщим и изведем като съществени следните изводи: > Тревожността е мултифакториално преживяване, което може: • да присъства в структурата на личността, като личностова черта и да определя базото социално функциониране на индивида; • да е ситуативно преживяван като емоционален резонанс на въздействието на външните стимули и да се изчерпва и променя във времето; • да е функционално разстройство в смисъла на болест от групата на невротичните заболявания, което може да бъде преодоляно с психотерапия и психологично консултиране ; • да е симптом или да бъде част от синдром на ендогенно психиатрично заболяване, което подсилва психопатологичната картина на болестта; • да е проявление или функция на успеваемостта на личността, която 20 работи под напрежение и тревожност (адреналинов поведенчески модел) за постигането на целта и няма изградени годности за преодоляване на стреса, възстановяването на емоционалния и психичния баланс; • да е тревожно преживяване като предпазна мярка при сериозно или продължително фрустриране в контекста на защитните механизми. > В друг план на обобщие считаме, че алекситимията има свой континуум на проявление, който зависи от: • личностовата предиспозиция на индивида; • развитието и възпитанието през ранните години на детството; • емоционална свързаност с родителите и значимите обекти в живота; • преживените и фиксирани (впечатани) психотравми, предимно тези от детските и юношески години. > При значителна част от изследваните лица в групата, изградената годност за емпатия има обратна взаимовръзка с алекситимията: • Данните от изследването потвърждават предположението, че високата алекситимия се свързва с ниско ниво на емпатия, като тук намираме потвърждение на предположението за негативен опит в отношенията или, че са несемейни поради наличие на личностови особености. • иското ниво на алекситимия при обвързаните се свързва с наличието на партньор, с които те споделят своите преживявания и са емоционално удовлетворени. • Образованието се свързва с нови знания и умения като високата степен на образование дава нови умения за емпатия и нови знания свързани с изразяването на емоционалните преживявания - алекситимия. • Емпатията и алекситимията могат да са предиктори за успешно придобиване на висше образование. • Този модел дава възможност да се насочи консултативния процес при едно първоначално изследване на нивата на емпатия и алекситимия, като може да се определят и рискови фактори, а именно ниско ниво на емпатия с високо ниво на алекситимия. На база направени анализи и интерпретации, относно модел за психологично консултиране и психотерапия, считаме, че най-подходящи са техниките, използвани при Когнитивно-поведенческата психотерапия в интеграция с други парадигми. Изтегляне 336.35 Kb. Сподели с приятели:
|