7. Статистически методи.
Статистическата значимост на изследваните резултати (ефекти) се вижда по стойността на оцененото ниво на значимост р. Стойността на р. се интерпретира като вероятността за грешка при отхвърляне хипотезата за нулев ефект (грешка от първи род). Колкото е по- малко р. толкова е по- сигурно отхвърлянето на нулевата хипотеза и съответно приемане на предположението, че наблюдаваният ефект е статистически значим.
Нулевите хипотези се отхвърлят обикновено при p<0.05
(<5%). При стойности близки до праговата се казва, че ефектът е маргинално значим.
Линейният коефициент на корелация показва посоката и силата на линейната статистическа асоциация между променливите, за които е пресметнат.
Форми на изследване на надеждността
Вътрешната консистентност оценява резултатите на отделните пунктове в рамките на един тест.
Алфа на Cronbah този показател отразява вътрешната консистентност между пунктовете/въпросите в даден инструмент. Колкото е по-близък до 1, толкова консистентността /т.е. вътрешната надеждност/ е по- висока.
Факторният анализ е многомерен статистически метод, чрез който се извличат линейни комбинации от взаимно зависими променливи. Всяка комбинация се обобщава чрез една единствена окрупнена променлива, поради което основната цел на факторен анализ е редуциране размерността на данните от гледна точка на броя на променливите, необходими за включване в даден анализ. Участващите променливи (наречени първични) обикновено представляват емпирични индикатори на една обобщена величина, наречена „латентна” и отразяваща явление, което няма собствен индикатор за измерване.
Дискриминантният анализ е статистически анализ, с който може да се предскаже дали една категориална променлива може да бъде полезна при определянето на това дали даден набор от променливи са ефективни при прогнозирането на дадена категория.
8. Инструментариум на изследването.
8.1. Торонтска скала за Алекситимия (TAS-26).
Сподели с приятели: |
