Заседание на Съвета Селско стопанство и рибарство Брюксел, 14-16 декември 2009 г. Председател г-н Eskil erlandsson

Съветът взе под внимание представянето на доклада на Комисията относно вариантите за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните и създаването на Европейска мрежа от референтни центрове за защита и хуманно отношение към животните (15307/09).

Една държава членка отправи искане за допълнителна работа въз основа на този доклад, а други държави членки припомниха необходимостта да се избягва създаването на допълнителна тежест и/или да се гарантира, че няма да се допуска нарушаване на конкуренцията с трети държави.

Основна информация

От няколко години насам в ЕС тече дебат относно начините за подобряване на предоставянето на информация за потребителите относно хуманното отношение към животните в животновъдството.

The conference: Конференцията „Хуманното отношение към животните — внасяне на подобрения посредством етикетиране?”, организирана в Брюксел на 28 март 2007 г.от Европейския икономически и социален комитет, Европейската комисия и германското председателство, даде възможност за провеждането на една първа широка дискусия с представители на всички групи заинтересовани страни.

Докладът повдига различни въпроси относно етикетирането и комуникацията във връзка с хуманното отношение към животните, както и относно евентуалното създаване на Европейска мрежа от референтни центрове за защита и хуманно отношение към животните, въз основа на резултатите от външно проучване, представено от Комисията през януари 2009 г.

След тази конференция през май 2007 г. Съветът прие заключения относно етикетирането във връзка с хуманното отношение към животните (9151/07), в които прикани Комисията да направи допълнителна оценка на въпроса за етикетирането във връзка с хуманното отношение към животните и да представи на Съвета доклад, за да даде възможност за задълбочено обсъждане на въпроса.

В оценката на въздействието, придружаваща доклада, не се представя окончателен вариант за етикетирането във връзка с хуманното отношение към животните, нито за евентуалното създаване на Европейска мрежа от референтни центрове за защита и хуманно отношение към животните Въпреки това по отношение на етикетирането във връзка с хуманното отношение към животните в нея се набелязват законодателен и незаконодателен вариант, които на този етап се смятат за най-осъществими (хармонизирани изисквания за доброволно посочване върху етикета на хуманното отношение към животните и/или етикет на Общността във връзка с хуманното отношение към животните).

Понастоящем липсва законодателство на ЕС за специфично етикетиране на продукти от животински произход във връзка с хуманното отношение към животните. Поради това липсват и хармонизирани изисквания за етикетиране на стандарти за хуманно отношение към животните в рамките на ЕС. Въпреки това през последните години се появиха редица частни схеми. От тях могат да се посочат следните:

• 
  схеми, насочени само към хуманното отношение към животните, (напр. етикетите „Freedom Food“ (UK), „Neuland“ (DE), „Animal Index System“ (AT))
  
• 
  схеми, насочени към различни аспекти, включително хуманното отношение към животните (напр. биологичното земеделие, етикета „Label Rouge“ (FR))
  
• 
  схеми, които са насочени към аспекти, различни от хуманното отношение към животните, но които оказват положително странично влияние върху хуманното отношение към животните (напр. етикети „защитено наименование за произход“ и „защитено географско указание“ (ЗНП/ЗГУ)
  

„Freedom Food“ е схема за селскостопански гаранции и етикетиране на храни, създадена през 1994 г. от Кралското дружество за предотвратяване на жестокото отношение към животните (Royal Society for the Prevention of Cruelty to Animals (RSPCA)) с цел по-хуманно отношение към селскостопанските животни и в отговор на растящото потребителско търсене на храни, произведени при по-високи стандарти за хуманно отношение към животните.

http://www.rspca.org.uk/freedomfood

„Label Rouge“ (Франция)

„Label Rouge“ е френска национална система за гарантиране на качеството на хранителните продукти, управлявана от министерството на земеделието. Тя е отворена за участие на производители и преработватели на хранителни продукти след доказване на способността им да спазват notices techniques, минималните технически изисквания за използване на етикета. Спецификациите във връзка с хуманното отношение към животните са свързани с начина на отглеждане, генетиката, максималната гъстота на стадото, произхода и вида на фуража, възрастта към момента на клането и транспорта. Логото „Label Rouge“ е създадено през 1965 г. Използването на етикета е подчинено на френското законодателство.

Крайният продукт не само се отбелязва с логото, но и предоставя по-подробна информация за производството, така наречените „caractéristiques certifiées“. Основният продукт в сегмента на „Label Rouge“ са птиците.

За повече информация:

http://www.poultrylabelrouge.com/

Законодателство относно търговията с яйца (ЕС)

Законодателството относно търговията с яйца е предназначено да информира потребителите за системата на производство, използвана при производството на яйца. Законодателството определя минимални стандарти, но ако желаят, държавите-членки са свободни да ги надхвърлят. Пример за това е кодексът на Обединеното кралство „Lion code“. Първото законодателство за общо етикетиране на яйца беше създадено през 1990 г. съгласно регламент на Съвета.

Въпреки че схемата за етикетиране произтича от законодателството на ЕС, мненията на заинтересованите страни, включително на организациите на производителите и организациите за хуманно отношение към животните, бяха взети под внимание при изготвянето на законодателството. Етикетирането на яйцата няма за цел да обозначи хуманно отношение към животните, въпреки че потребителите могат да купуват яйца от системата, която според тях предлага най-хуманното отношение към животните, ако последното е важен фактор при вземане на решението за купуване.

Съществуват четири вида етикети за позволени системи за производство: яйца от кокошки, отглеждани в клетки, яйца от кокошки, отглеждани подово, яйца от кокошки, свободно отглеждани на открито, и яйца от биологично производство. Задължителната схема за етикетиране на яйца беше въведена през 2004 г. след незадължителното етикетиране „яйца от кокошки, отглеждани в клетки“, което е в действие от 1995 г.

Необходимо условие за незадължителното етикетиране беше, че това е от значение за потребителите и те са готови да платят по-висока цена за яйца, произведени по системи, които според тях налагат по-високи критерии за хуманно отношение към животните.

Откакто се прилага това законодателство, делът на производството на яйца от кокошки, отглеждани извън клетки, значително се увеличи в почти всички държави-членки.

Съветът постигна частично политическо съгласие по текста на проект за регламент¹ за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (14482/08).

Политическо съгласие по целия текст би могло да се постигне на предстоящо заседание на Съвета².

Европейският парламент прие становището си на 22 април 2009 г.

През декември 2005 г. Съветът прие Регламент относно FLEGT (прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията) и упълномощи Комисията да започне преговори с трети държави, които желаят да сключат споразумения за доброволно партньорство³ (VPA).

Защита на животните, използвани за научни цели

Съветът взе под внимание устно представената информация от председателството относно актуалното състояние на предложението за директива относно защитата на животните, използвани за научни цели (15546/08).

Като благодари специално на чешкото председателство за неговата важна роля за постигнатия напредък, председателството информира Съвета за постигнатото предварително съгласие с Европейския парламент относно съдържанието на предложението. Това съгласие обаче не включва свързаните с процедурата на комитети разпоредби, които трябва да бъдат финализирани при испанското председателство.

Европейският парламент даде становището си на първо четене на 5 май 2009 г.

Съветът прие две решения, които постановяват, че извънредната помощ, отпусната между 1 януари 2010 г. и 31 декември 2013 г. от властите в Латвия и Литва за закупуване на земеделски земи, се счита за съвместима с вътрешния пазар.

Съветът постигна политическо съгласие по подобно решение относно Унгария и реши да го приеме на някое от предстоящите си заседания¹.

Съгласно насоките на Общността за държавната помощ за селскостопанския сектор, прилагани през периода 2000—2006 г., можеше да се отпуска държавна помощ за закупуване на земя в размер до 40 %—50 % от допустимите разходи за инвестицията. Националните законодателства на Литва и на Унгария използват тази възможност и предвиждат държавна помощ под формата на различни субсидии. Латвия разполага със схема за държавна помощ, която е в сила между 2002 и 2007 г.

Тази възможност е изключена от насоките за 2007—2013 г., като се предвижда постепенното ѝ премахване до 31 декември 2009 г.

Унгария, Латвия и Литва поотделно изпратиха заявление до Съвета с искане последният да обяви техните държавни помощи за закупуване на земеделска земя, отпуснати между 1 януари 2010 г. и 31 декември 2013 г., за съвместими с общия пазар.

В изпълнение на член 108, параграф 2, трета алинея от Договора, Съветът трябва единодушно² да обяви отношението си в срок до три месеца от подаването на заявление от държава членка за разрешение за отпускане на такива помощи.

Общата извънредна помощ за периода 2010—2013 г. възлиза на:

• 
  4 милиарда HUF¹ за Унгария (16848/09);
  
• 
  8 милиона LVL² за Латвия (16846/09); както и
  
• 
  55 милиона LTL³ за Литва (16843/09).
  

Съветът взе под внимание тримесечния доклад за положението на пазара на млечни продукти.

Последните цифри показват по-нататъшно подобряване на цените на млечните продукти през последните седмици и стабилизиране на изкупните цени в държавите членки, макар нивото им да остава относително ниско (16813/09).

Опростяване на общата селскостопанска политика (ОСП)

Съветът взе под внимание изразените от министрите мнения във връзка с опростяването на общата селскостопанска политика (ОСП) въз основа на работен документ на Комисията (16208/09).

При шведското председателство, което изведе този въпрос като приоритет, темата беше разглеждана по различни начини и от различни гледни точки, по-специално от работната група на ръководителите на ветеринарни служби и конференцията на разплащателните агенции, както и в рамките на семинар, проведен в Брюксел през септември.

Съветът прие заключения относно опростяването на ОСП през май, като прикани Комисията да разгледа и оцени до края на годината списък с 39 конкретни предложения за опростяване, представен от 16 държави-членки.

Понастоящем някои държави-членки изразяват удовлетворение от резултата от оценката на Комисията на 39-те предложения за опростяване на ОСП и по-специално от ангажимента на Комисията да подготви през следващите месеци редица проекти за актове и предложения в отговор на направените предложения, включително и алтернативни решения.

Други обаче изтъкнаха, че оценката на Комисията не е дала положителен отговор за много от направените предложения и биха желали тези предложения да бъдат разгледани отново в рамките на политически процес.

Освен това няколко делегации посочиха области, в които според тях има възможност за допълнително опростяване, и поискаха по-специално Комисията да възприеме по-пропорционален и основан на риска подход при извършване на контрол, на проверки на съответствието и налагане на финансови корекции.

Бяха направени редица предложения за подобряване на работата на експертната група на Комисията по опростяването на ОСП. Комисарят записа грижливо тези предложения.

В близко бъдеще Съветът би желал да прикани службите на Комисията да представят проектите за актове и предложения, посочени в работния документ, и да продължат да работят по различните текущи проекти за опростяване, по-специално в рамките на експертната група по опростяването на ОСП.

На заседанието на Съвета от 24 април няколко делегации съвместно представиха списък с 39 конкретни предложения за опростяване на ОСП (9103/09).

Съветът проведе ориентационен дебат относно бъдещето на ОСП с особен акцент върху политиката за развитие на селските райони (15372/09). Дебатът в Съвета относно бъдещето на политиката за развитие на селските райони е продължение на предишните разисквания при чешкото¹ и френското² председателства, които се съсредоточиха върху първия стълб на ОСП.

Държавите-членки бяха приканени да обмислят бъдещите предизвикателства, които смятат за най-важни за европейското селско стопанско и селските райони, както и промените, от които се нуждае програмата за развитие на селските райони, за да бъдат посрещнати тези предизвикателства при спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност.

Някои министри подчертаха, че въпреки наличието на доста добра политика, все още има място за усъвършенстване, тъй като е необходимо общо мото, което според тях би могло да бъде „Зелен растеж“. Други настойчиво призоваха за структурни промени; замяна на сегашната структура по направления с нова по-ясна структура с по-конкретни цели. Други изтъкнаха нуждата от преработване на някои отделни мерки и установяване на баланс между определянето на целите и опростяването.

Във встъпителното си слово представителят на Комисията подчерта, че засилването на конкурентоспособността, опазването на околната среда и създаването на нови работни места са трите най-важни предизвикателства, пред които сме изправени, когато говорим за бъдещото развитие на селските райони.

След обсъждането той заяви, че е прекалено рано да се посочват каквито и да е цифри, и прикани държавите-членки да обмислят някои въпроси, повдигнати от повечето делегации, като определянето на критерии за разпределяне на финансовите средства, които да заменят досегашните критерии.

В заключение шведското председателство посочи, че е необходимо развитието на селските райони да остане елемент от общата политика с цел да се посрещнат важни предизвикателства като устойчивото развитие, изменението на климата, управлението на водите и биологичното разнообразие.

Настоящият регламент относно политиката за развитие на селските райони за периода 2007—2013 г. посочва, че държавите-членки и регионалното финансиране на развитието на селските райони имат за цел да подобрят:

• 
  конкурентоспособността на секторите на селското и горското стопанство;
  
• 
  околната среда и селската природа;
  
• 
  качеството на живот в селските райони и насърчаване на диверсификацията на селскостопанската икономика.
  

Съветът взе под внимание представянето от Комисията на съобщението “По-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа“, както и ангажимента на Комисията до края на 2010 г. да представи доклад за напредъка по отношение на посочените в него конкретни предложения.

Съветът очаква разискванията относно по-нататъшната работа по този въпрос и по-специално взема под внимание ангажимента на Комисията.

През втората половина на 2007 г. цените на селскостопанските стоки растяха все по-бързо и до началото на 2008 г. достигнаха извънредно високи нива. Проведеният през юни 2008 г. Европейски съвет поиска от Комисията да представи доклад по тези въпроси до декември 2008 г.

В отговор, Комисията предложи да подобри мониторинга на развитието на цените на селскостопанските стоки и храните, да анализира въздействието на спекулацията върху цените на селскостопанските стоки и да проучи функционирането на веригата за предлагане на хранителни стоки.

Други въпроси

а) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно предоставянето на информация за храните на потребителите

• 
  Информация от председателството
  

б) Преговори с Русия във ветеринарната и фитосанитарната област.

• 
  Информация от Комисията
  

Между ЕС и Руската федерация не съществува официално споразумение във ветеринарната и във фитосанитарната област: преговорите се основават на договорености като сертификати за износ и меморандуми за разбирателство. Преговорите се водят от Комисията въз основа на няколко мандата, предоставени от Съвета¹.

в) Международна конференция по въпроса за ГМО в селското стопанство и производството на храни в Европа (Хага, 25—26 ноември 2009 г.)

• 
  Информация от делегацията на Нидерландия
  

Някои делегации горещо благодариха на Gerda Verburg, министър на земеделието, природата и качеството на храните, и на колегата ѝ Jacqueline Cramer, министър на жилищната политика, териториалното устройство и околната среда, които съвместно организираха тази проява.

Делегациите на Австрия и на Унгария приветстваха идеята Комисията да представи предложение, с което да се даде възможност на държавите членки да приемат национални мерки за регулиране и/или забрана на отглеждането на ГМО на собствената им територия¹.

Комисарят Василиу припомни на министрите политическите насоки на председателя Барозу относно ГМО: „Например в област като ГМО следва да се предвиди възможността за съчетаване на система на Общността за издаване на научно обосновани разрешения с предоставянето на свобода на държавите-членки да избират дали да отглеждат генетично модифицирани култури на своята територия.“

На заседанието на Съвета по селско стопанство през ноември 2009 г. (вж. съобщение за печата 16290/09), по отношение на процедурата на издаване на разрешения за генетично модифицирани продукти делегацията на Нидерландия се изказа в полза на спешна промяна на законодателството на ЕС с цел преодоляване на проблема с несинхронизираното одобрение на ГМО. Освен това нидерландският министър се възползва от случая да покани делегациите за участие в международната конференция за ГМО, която ще се проведе в Хага по инициатива на неговото министерство.

г) Премахване на производствения налог за производителите на захар чрез отмяна на член 51 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета

• 
  Искане на делегацията на Полша
  

Представителят на Комисията припомни, че производственият налог беше въведен главно, за да се гарантира, че реформата в сектора на захарта не се отразява на бюджета на ЕС за периода 2007—2013 г. Реформата въведе отделени от производството преки плащания за производителите на цвекло, което частично компенсира намалението на цените.

Мариан Фишер Бойл подчерта също, че като източник на приходи за бюджета на ЕС производственият налог би могъл да се обсъжда само на подходящ форум.

д) Преходна помощ на Общността за производителите на захарно цвекло в държавите-членки, прилагащи схемата за единно плащане на площ

• 
  Искане на делегацията на Словакия
  

Представителят на Комисията изтъкна възможността да се предостави държавна помощ на производителите на захарно цвекло съгласно Общия регламент за ООП.

е) Световна търговска организация (СТО) — Споразумение за търговията с банани

Информация от Комисията

Мариан Фишер Бойл посочи също, че Комисията има намерение своевременно да представи на Съвета подходящите предложения за решение.