Заседание софия, петък, 13 юли 2007 г. Открито в 9,03 ч

Възразявате срещу мораториума и тук господин Божинов дава някои интересни разсъждения. Не знам дали обърнахте внимание, но когато взех думата Ви казах, че съм готов да го подкрепя в такива рамки и в такива граници, в които Вие ще го предложите. Ами, ако го предложите в тези граници, в които в момента този закон действа, независимо дали е обжалван или не, тази система от наредби - закон в широкия смисъл на думата, ако Вие определите тези граници, тогава аз не виждам случая с Вашия добросъвестен взел кредит строител, който иска законно да построи нещо, как ще му се развали живота.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Говоря за тотален мораториум.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Аз не говоря за тоталния мораториум, говоря за мораториума по отношение на тези защитени територии, които ние тук обсъждаме. Ние не обсъждаме нищо тотално в момента. Ние обсъждаме едни точно определени казуси, по повод на които вие искате да дадете едно принципно разрешение, което накърнява правата на гражданите. За това става дума.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, преди да дам думата на госпожа Манева, ви моля да прецените следното. Има четири записали се оратори. Разполагаме с по-малко от 20 минути до обичайната почивка. Разбира се, можем да продължим с 5-10 минути тази част от нашето заседание, но нека се придържаме към конкретния текст, който е предложен, все пак с минимално отклонение от въпроса с по-широки съображения, господин Дилов сам обърна внимание, че господин Димитров засегна един по-широк кръг въпроси, така че да стигнем до гласуване на направеното предложение.

Имате думата, госпожо Манева, заповядайте.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, Демократи за силна България са внесли два законопроекта, свързани с изменение и допълнение на Закона за защитените територии. Първият е през 2006 г. Той отлежава повече от година и не вижда бял свят, въпреки че има всички основания, както и законопроектът, който внесохме преди една седмица – втория законопроект по повод случващото се в парк “Странджа”. Ние напълно съзнаваме и го доказваме с предложението си, че в закона има пропуски, които дават възможност за атаки срещу защитени територии. При това атаки не почиващи на някакви хипотетични предположения за поразии и резултати, а атаки, на които ние сме свидетели, свързани с непоправими последици за природата. Мисля, че трябва да си даваме ясна сметка, че с всичко, което може да се случи в една защитена територия, даваме възможност на нечисти интереси да побеждават в един правен спор, води до непоправими последици. Прецедент с необжалваемост на заповедта има в много закони. Не през м. декември, а точно преди два месеца тази зала гласува заповедите за защитени територии, които се обявяват по Закона за биологичното разнообразие, да бъдат необжалваеми. Не виждам никаква причина. Проблемът е абсолютно същият. По Закона за биологичното разнообразие се обявяват зоните по “Натура 2000”. Това са защитени територии. Няма никакви причини този режим да бъде различен по Закона за защитените територии. Това е бил мотивът ни. Заедно с това мотивът е свързан с желанието да направим всичко възможно като депутати да спрем посегателствата върху защитените територии.

Колеги, нашето средство е законът. Със закона можем да помогнем проблемите, които в момента съществуват, да се решат. И, господин Димитров, цялото Ви изказване почива на някаква концепция, която предполага непознаване на Закона за защитените територии. Никой не посяга върху правото на собственост. В природен парк “Странджа” имаме наличие на всички видове собственост – и частна, и общинска, и държавна. Никой не отнема правото да се водят спорове за граници на имоти. Няма такова нещо. Спорът е за режима, който се налага в парк “Странджа”. Така че не виждам никакви основания за Вашата реч от гледна точка на защита на интересите на собствениците. При това жалбата не е от собствениците. Жалбата е от кмета на Царево, който знаем, че е в една прекрасна комбинация с фирма “Краш”. И мисля, че данните, които излязоха първо за дейността на кмета, второ за самата фирма “Краш” правят абсолютно безпредметен коментара за някакви нарушени интереси на собствениците и ни задължават да реагираме по начина, който предлагаме. Така че първият текст от закона, който ние внесохме – втория Закон за защитените територии, изцяло се покрива, тоест той е база на текста, който Комисията по околната среда и водите прие и Правната комисия също подкрепи. Така че ние категорично ще застанем зад този текст и смятаме, че и в Закона за защитените територии необжалваемостта на заповедите трябва да остане. Обжалване има по цялата процедура до обявяването на заповедта, така че има начин хората да защитят интересите си преди обявяване на защитената територия. При това още една скоба – защитената територия е обявена преди 12 години и едва сега се намират причини за обжалването. Но това също е въпрос който трябва да си зададем и да отговорим преди да решим как да гласуваме.

Искам обаче да обърна внимание върху два текста, които в момента не са включени и в обобщения вариант, който ние ще гласуваме. Старият текст предвиждаше да задължим администрацията, министъра на околната среда в шестмесечен срок да направи преглед на всички административни актове, с които са обявени защитени територии. И навсякъде където има пропуски те да бъдат отстранени. Това е задължително. Не можем да приемаме един текст за необжалваемост на актовете и в същото време да допускаме, че някъде има неизправности, да позволяваме да има неизправности в тези документи, да позволяваме администрацията да не си свърши работата. За съжаление този текст беше отхвърлен, отложен някъде за края на годината. Нещо, което за мен е неприемливо.

Не беше приет и още един текст – за обявяване на Камчийски пясъци за резерват. Междупрочем историята на Камчийски пясъци показва много нагледно за какво става дума. И господин Ралчев, и защитниците от НДСВ просто нямате очи да говорите за правни системи, за нарушаване на право и така нататък. Няма по-грубо нарушение на правото, свързано с Камчийски пясъци. Камчийски пясъци са плаж, са дюни, които бяха изключително държавна собственост. На 17 юни 2005 г., в последните дни на правителството на НДСВ, се отменя актът за изключителна държавна собственост и тези дюни се обявяват за пасища. Аз, колеги, ще ви оставя тук снимките и моля, който се интересува да ги види за какво става дума, какво представляват Камчийски пясъци. Но моля никой да не си взема тези снимки, защото ние ще подадем сигнал в прокуратурата. Тази територия, която и по закон, и с акт за държавна собственост, и по Конституция е изключително държавна собственост, става частна държавна собственост, става собственост на няколко фирми и статутът на Камчийски пясъци от защитени територии е заличен. Повече от една година министърът на околната среда не прави нищо, въпреки че той имаше право да издаде заповед по чл. 19 от Закона за биологичното разнообразие. Има право да направи това и за защитената територия природен парк “Странджа”. Няма защо да чака решението на петчленния състав. Още сега трябва да се изрази воля, че там няма да се позволи никакво посегателство, никаква дейност, която може да застрашава парка, докато не се потвърди категорично неговият статут.

Това беше условието, което ние поставихме в Комисията по околната среда и водите. С доста големи усилия вчера комисията гласува препоръка към министъра на околната среда и водите незабавно да упражни правото си по чл. 19. Ще се радвам, ако днес някой от министерството каже нещо по този въпрос, защото имаше достатъчно време. Това е заповед с два текста – съвсем ясни са правомощията по чл. 19.

Камчийски пясъци са фрапиращо доказателство защо непременно трябва да направим това, което в момента се предлага за обсъждане, да обявим необжалваемостта на актовете за обявяване на защитените територии, за да сложим още една възможност за опазване на тези територии. Няма да говоря отново за това какво представлява България, какво представляват защитените територии, какво не се прави през последните години – не само че не се прави, а се позволява да се руши това, което е направено, да се снема статутът на защитени територии, обявени преди много години и да не се обявява нито една защитена територия.

По приетите територии с “Натура 2000” през м. януари т.г. –министърът на околната среда и водите трябваше да издаде заповеди поне за териториите за защита на птиците, които са около 84. По закон той е длъжен да го направи за една година. Досега не е издадена нито една заповед. Администрацията не си върши работата, нещо повече, тя участва в рушенето на природата, защото с Камчийски пясъци – замените, които са станали след това, са станали с участието на Нихат Кабил и Джевдет Чакъров.

Кой може да накара администрацията да направи нещо за защита на природата? Последната инстанция сме ние, длъжни сме да бъдем на нивото на своите отговорности и да гласуваме този закон. Благодаря ви. (Частични ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, три реплики по две минути, три минути дуплика – искаме ли да стигнем до решение или не? (Реплики.)

Аз не знам какво е настроението на залата, чувствам, че има желание да се гласува този законопроект, но ако всеки реши пространно да изкаже всичко, което мисли по въпроса за защита на природата, няма да направим това. Ето защо ви призовавам малко да ограничим желанието си за дебат, за да можем да стигнем до гласуване. (Реплика от народния представител Филип Димитров.)

Ще си позволя до известна степен да огранича това право, господин Димитров.

Давам думата на господин Батилов.

ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бях подготвил извинение към Народното събрание за това, че преди два дни сравних Народното събрание с негодниците сеирджии в йеменското пристанище, когато на 6 октомври 2002 г. българските и френските морячета горяха, а те наблюдаваха и един-единствен...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Батилов, по законопроекта, ако обичате.

ТОДОР БАТИЛОВ: Моля Ви, господин председателю, по законопроекта е, защото ние слушахме дългите излияния на господин Ралчев.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Именно и затова изпадаме в положение да не можем да стигнем до гласуване.

ТОДОР БАТИЛОВ: Аз трябва да му противопоставя нещо.

Отговорът ми е следният: след изказването на господин Ралчев разбирам, че не трябва да поднасям извинения. Господин Ралчев каза, че това е чисто правен въпрос. Ако е чисто правен въпрос, какво прави парламентът?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Дискутира, без да стига до решение.

ТОДОР БАТИЛОВ: Да го изнесем на една правна дискусия.

Възразявам срещу начина, по който вечно няма време. Разбирам, че днес ще гласуваме и ще се откажа от пространно и аргументирано изказване. Мога само в рамките на тези три-четири минути да кажа: първи правен аргумент, ако трябва да ограничаваме не съда въобще, а съдебен състав и конкретни хора, носещи огромна съдебна власт, ще ви посоча един подготвен факт, той е общоизвестен.

На 12 април 2006 г. председателят на Бюджетната комисия на Висшия съдебен съвет същият Андрей Икономов е внесъл предложение за обсъждане на сделка с оръжие – на всички бивши следователи и охрана на стойност 300 000 лв., като е заявил, че те са се договорили да го продадат на една от фирмите на един от завод “Арсенал”. Съдебният съвет – висшият синод на съдебната власт, се е занимавал с търговска сделка за оръжие. Накрая стигнали до извода, че трябва да го предложат, като намалили цената.

При условие, че това е незаконно, грубо нарушение на закона, защото с оръжие може да се занимава само и единствено търговско дружество, което има лиценз, аз питам: има ли опит за извършено престъпление от същия този съдия?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Батилов, по законопроекта, ако обичате.

ТОДОР БАТИЛОВ: Ако бяха го осъдили, нямаше да има днешният ден, защото днешния ден не дължим на себе си. Дължим го на тези хора, които господин Ралчев само дето не ги кръсти екомафиоти, както ги кръщават.

Ние сме длъжни днес да приемем този закон и по последния ми аргумент, заради който всички други ще оставим.

Уважаеми колеги, в Административнопроцесуалния кодекс е издигнат принципът – когато се отнася за национална сигурност, административният акт не подлежи на обжалване. Ако вие счетете, че унищожаването на природата не е национална сигурност, не я засяга, то аз ще се съглася с вас.

Затова ви моля: при толкова много груби нарушения на закона от тези, които претендират, че трябва да го спазват, ние сме длъжни днес да ги коригираме, да им сложим бариерата, а след това да обсъждаме последиците. Благодаря, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Батилов.

Господин Костов, заповядайте за процедурен въпрос.

ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги! По начина на водене – процедурно не бяхте прав, господин председател, да отнемете правото на реплика на колегите. Това не е демократичен дебат. Просто трябваше да им дадете думата, щом искат да говорят.

Аз Ви предлагам един изход и той е прост: отложете с половин час началото на контрола – нека да започне в 11,30 ч., дайте възможност до 11,00 ч. да завърши тази дискусия, да може всеки да каже това, което има. Тук сме търпеливи – тези, които са задали въпроси, ще почакат половин час. Но не отнемайте думата на народните представители, не сте в правото си да го правите. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По това възражение, уважаеми колеги, да постъпим по следния начин. Да продължим дискусията до 11,00 ч., в 11,00 ч. ще започне парламентарният контрол, ще се откажем от почивката си. Контролът по силата на правилника е фиксиран от 11,00 ч. – едва ли чисто процедурно можем да променяме това, така че да разполагаме с още 30 минути за дискусия и вземане на решение. Иначе приемам критиката за неправомерността на ограничаване правото на реплика. Считах, че процедирам в съответствие с духа на залата, която желае днес да стигне до решение.

Има ли реплики към господин Батилов?

Господин Димитров, заповядайте за реплика.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Батилов! Днес в тази зала чухме много философски изказвания. Аз имам конкретен въпрос. Министърът на околната среда и водите господин Джевдет Чакъров излезе във всички медии и беше най-загриженият човек по темата. Как пък не прие плана за управление на парк “Странджа” и този въпрос да го няма? Как може да има дебат, господин председател, и да не дадем думата на Министерството на околната среда и водите да изясни този въпрос? Защо той не използва част от своята енергия да приеме плана за управление и днес да нямаме казус, да не трябва българският парламент да решава този въпрос?

Аз се надявам министерството да излезе с позиция и да ни обясни защо енергията на господин Чакъров отиде в посока да прави медийни изявления, а в продължение на две години да не приеме плана за управление на парка и такъв казус да няма? Нека да бъдем по-прагматични, тъй като след всички тези философски изказвания хората не разбират кой носи вината за това положение, а господин Чакъров в голяма степен е виновник. От неговите изказвания в пресата излиза, че той е най-загриженият в България, най-големият защитник на природата. Вероятно това е много хубаво, прекрасно, но защо не си свърши административната работа? Това ми е въпросът. Благодаря за вашето внимание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.

Господин Батилов, заповядайте за Вашата дуплика.

ТОДОР БАТИЛОВ (КА): Уважаеми колеги, съкратеното ми почти четири пъти изказване не даде възможност наистина за едно спокойно аргументиране. Но аз ще кажа следния аргумент - дали ще го наречете философски или нефилософски, аз си служа с аргументи. Съдиите говорят само чрез съдебните актове, това е постулат в правото и не е от сега. Тогава може ли обществото да критикува съдебния акт? Може, прави обществена критика, включително и парламентът.

Питам: на какво правно основание председателят на Върховния административен съд излиза пред обществото по висящо дело и започва да коментира, че съдебният състав е постъпил правилно, че лоши са тези, които стоят на улицата и протестирали, до такава степен, че в българския Върховен административен съд нямало да могат да се намерят пет съдии. Това изказване какво е? Закононарушение ли е или точно съдийска практика?

Затова аз благодаря на ръководството на Народното събрание днес, благодаря на всички вносители, че прецениха, че трябва да се отговори на обществения интерес. И отговарям: в Конституцията е записано, че земята е национална ценност. А цялата тази страшна история, която се развива долу, е земеделската земя да стане строителни площадки. Затова твърдя, че в момента нашият закон е животоспасяващ и ние сме длъжни да го приемем. Благодаря Ви, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата господин Любен Дилов.

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, ще се опитам да говоря само по същество. Отново ви припомням, че не би трябвало да изпадате в съмнение в момента, че някой ви кара да нарушавате чл. 120 от Конституцията. Не е така! Вижте внимателно текста. Става дума, че чрез този закон ние се опитваме да извадим за продължително време правото да се оспорват границите на вече обявени защитени територии, природни забележителности, исторически места и буферни зони. Ние не правим друго. Просто приемете, че няма лоши и добри, приемете, че едни изключително умни адвокати, на които им се плаща добре, са намерили начин да пробият една защита. Както хакерите пробиват една система, така и те са намерили начин да оспорват границите.

Аз не бих си позволил тук да говоря като трамваен публицист за българските съдии. Имал съм и друг път възможност да го кажа - българското право е диспозитивно. Попитали са Върховният административен съд: “знаете ли колко е часът?” Той е отговорил: “Знаем.” Това са го попитали. Не са го попитали: “Вие обичате ли българската природа и искате ли да я защитите?” Вероятно щяха да отговорят друго. Тези адвокати са попитали: “Правилно ли са очертани границите?” И те са отговорили: “Ами не са правилно очертани.” Защото са очертавани в продължение на 70 години и няма как да са правилни спрямо сегашния момент. В същия статут са границите на Борисовата градина, границите на храм-паметника “Св. Александър Невски”, който е исторически защитено място, Шипка и т.н. Те са в същия казус.

Затова моето желание и моят призив към вас е да не пренасяме спора в области, в които трябваше да го водим по времето, когато приемахме Черноморския закон, а да се съсредоточим именно върху този текст. В нашия законопроект с Мартин Димитров и Надежда Михайлова сме предложили едно може би по-тежко решение, а именно че за започналите, но неприключили съдебни производства срещу заповедите и постановленията, ако бъде приет този закон, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, да се възстановяват от бюджета на Министерството на околната среда и водите. Ние намираме това за справедливо.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това е по друг закон.

ЛЮБЕН ДИЛОВ: Може би е регламентирано в друг закон, но просто исках да изтъкна, че го намираме за справедливо, защото наистина – пак не меря вини – смятам, и тук беше прав колегата Мартин Димитров, че до голяма степен, за да сме на този хал са виновни две поредни министерства. Просто трябваше малко по-ритмично, малко по-стегнато да се подават документите на Висшия експертен екологичен съвет, те да се обявяват и може би нямаше да се вкараме в тази ситуация.

Няма да казвам всички други аргументи, които бях приготвил, но пак ви повтарям: не влизаме в колизия с чл. 120, за друго става дума. Не отнемаме правото на никого и не накърняваме права на обикновения човек, особено на хората, които живеят в защитения парк Странджа. И тук не става дума само за Странджа. Ние се втренчихме в морето, но една много малка част от самата Странджа е на морето. Всички останали хора искат да им бъде защитен паркът. Те не искат да им се секат горите, те не искат земята им да става земеделска земя. И те бяха пред НДК, трябваше да дойдете да ги видите. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики? Не виждам.

Думата има господин Тодоров.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, на всички тук е ясно, че върховният орган на държавата е българският парламент и ние трябва да вземаме не прибързани решения, както се случва – да правим неща в последния момент. Този колективен орган трябва да вземе едно правилно решение, а не като един съд например от няколко човека да вземе едно неправилно решение и ние се мъчим и спорим кой трябва да решава тези въпроси. Считам, че защитените територии трябва да бъдат защитени от държавата. Това са въпроси на държавата и българският парламент трябва да реши наистина кой ще ги оспорва и кой няма да ги оспорва. Тези територии започнаха да падат като крепости. Първо, каза се за Камчийски пясъци - там съм роден и ще ви кажа трагедиите на този район. Сега ще падне Странджа, утре – Витоша, и т.н. И някакви си човечета там, трима-четирима, ще решават въпросите как ще бъде осакатена държавата.

Без съмнение тук има една група от няколко личности, които се стремят това да се случва, защото те един път направиха така с Камчийски пясъци, сега – със Странджа. Вложили са там своите неща и ще ги сърби, ако тези територии наистина бъдат защитени, защото кранчето им ще бъде затворено. Недейте така, нека залата не се поддава на такива неща!

Ще ви кажа накратко за Камчийски пясъци. Един наистина прекрасен район, където аз съм се родил и съм живял в едни прекрасни условия. Не само пясъци, там е девствен лонгоз, там има блатно кокиче, което го няма никъде. Да направим една комисия сега и идете да видите, че нищо няма. Този район се разпродаде и то не на българи, а на чужденци. И само чакат момента да го унищожат изцяло. Нито ще има пясъци, нито ще има лонгоз, нито ще има кокичета! Там тотално е разпродадено на 100%, само чакат нашия сеир, че няма да защитим тази територия и след 2 3 години – елате ни вижте!

Това ли искате да се случва с всички защитени територии в България? Крепост след крепост – пясъците, Странджата и т.н. Всичко да унищожим, да го разпродадем и най-важното да не бъде българско, защото се изкупува тотално от чужденци. Мога да ви направя справка за Камчийски пясъци, че в тях няма участие на никакви българи. Ще бъде изкупено и унищожено и чужденците ще ни се смеят, ще кажат: в този парламент има ли ги тези или ги няма?

Ето в това е трагедията, уважаеми! Да защитим българските територии. В комисията поставихме единодушно този въпрос, единодушни трябва да бъдем и в решението на Народното събрание. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Тодоров? Не виждам.

Думата има господин Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи дискутираните четири законопроекта. Не защото по този начин ще изразим несъгласие с основния принцип, че актовете на изпълнителната власт следва да подлежат на съдебен контрол. Не само, господин Филип Димитров, всяка идея за необжалваемост на актовете на изпълнителната власт буди дискомфорт. Не вярвам в тази зала да има народен представител, който би пледирал за необжалваемост на актовете на изпълнителната власт ей така. Защото обжалваемостта на тези актове всъщност е практическата проява на принципа за разделение на властите.

Но също така, уважаеми колеги, е безспорно, че няма държава, в която принципът за обжалваемост на актовете на Министерския съвет да е доведен до своя абсолют. Няма такава държава в света. Нещо повече, аз ще продължа, че не познавам управляващо мнозинство от прехода до днес, което да не е предлагало закон, в който да се предвижда изключение от принципа за обжалваемост на актовете, като се започне от актове за екстрадиране на чужденци от съображения за национална сигурност и се мине през предложения за необжалваемост на актове за приватизация на значими обекти, включително и за приватизация.

Ако има основание да се налага изключение от това правило, то актовете за обявяване на защитени територии най-заслужават да влезнат в приложното поле на тези изключения. Както вече изтъкна и почитаемият д-р Берон, актът на министъра на околната среда и водите, който и да е той, е само завършек на една достатъчно прозрачна процедура, която дава възможност на всички заинтересовани страни да участват в процеса преди да се стигне до този финален акт на министъра на околната среда. И нека това имаме предвид.

Разбира се, щом е допустимо актове на изпълнителната власт, при които е възможна много по-висока степен на субективизъм, да не подлежат на съдебен контрол, то още по-възможно следва да бъде необжалваемостта на актовете на един министър, когато той си слага подписа след като е завършена една, както вече казах, достатъчно прозрачна процедура.

Господин Димитров, моля да ме извините. Винаги съм се възхищавал от Вашите експертни изказвания, но в случая тезата Ви, че приемането на плана за управление на защитената територия би направило невъзможно това решение на съда е една несръчна манипулация. Приемането или неприемането на плана за управление на защитената територия не снема въпроса – дали някой има правото да отнеме акта или да промени границите на защитената територия.

Моля да ме извините, но в случая я няма пряката връзка. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Николова, заповядайте за реплика.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Местан! Няма спор, че ние отново като Народно събрание сме призовани да свършим една работа, която администрацията не е свършила. Така се случи с Търговския регистър, аз реагирах тогава, така се случва и сега, когато администрацията откровено призна вчера в Правната комисия, че не са могли да се справят с очертаването на границите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля да се ограничите в една минута.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: С оглед на това ще подкрепя по принцип желанието на Народното събрание да реши, за кой ли път, несвършената работа от администрацията като принцип, защото правото не е изолирано от живота, но ми се струва, че е по-коректно да помислим за друга редакция между първо и второ четене. В смисъл да постановим едно спиране на всички административни производства за определен срок от време, докато администрацията си свърши работата. С този срок ние да я задължим да си свърши работата. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За втора реплика, заповядайте, господин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Местан! Вие във Вашето изказване много правилно посочихте, че това не е прецедент, че във всички досегашни народни събрания, във всички мнозинства е имало подобни действия за ограничаване на обжалваемостта на определени административни актове. Вие пропуснахте да уточните, че докато в тези действия, тези прецеденти, на които ние станахме свидетели и в управлението на ОДС, когато се забрани обжалваемостта на актове на Министерството на вътрешните работи за експулсиране на лица, които са заплаха за националната сигурност, и актовете, с които се забрани обжалваемостта на актове, които имат връзка с приватизацията, ставаше въпрос за актове в бъдеще време. Тоест ние априори с тези наши действия забранявахме да се обжалват актове, които трябваше да дойдат в едно бъдещо, неограничено време. Докато тук става въпрос за необжалваемост на актове, които вече са факт и то от доста години, и които са имали възможност досега сто пъти, всеки засегнат по досегашния правов ред да ги обжалва. Така че това е една много важна съществена отклика между онези актове, които Вие посочихте, и този, който ние сега ще гласуваме. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика господин Чернев.

ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим, от място): Аз искам изказване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие искате изказване?

В такъв случай, господин Димитров, имате време за трета реплика.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, искам да направя едно важно уточнение. В плана за управление, господин Местан, на парк “Странджа” са проведени консултации със съответните общини и те тогава са подкрепили границите на парка. Ако този план беше приет, това би бил много сериозен аргумент при евентуално съдебно обжалване, каквото се получава в момента за това какви са границите и какво е било прието.

Ситуацията би била много по-различна, така че спекулации от мен и колегите от СДС всъщност няма. Няма обяснение защо министър Джевдет Чакъров в този период при тази цялата загриженост, която проявява към управлението на парка, не е приел този план за управление. Затова помолих колегите от Министерството на околната среда и водите да обяснят по какви причини този план досега не е бил приет и какво е възпряло министерството и министърът да предприемат тези стъпки. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте, господин Местан, за Вашата дуплика.

Господин Чернев, ще трябва да изчакате господин Тюркеджиев.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин Димитров, използвах думата манипулация, а не спекулация. Аз правя някаква разлика между тези две думи, защото такава има. И второ, все пак Ви благодаря за уточнението, че разработен план за управление на защитената територия би бил някакъв аргумент, а не императив, който да спре едно или друго решение. Много е важно това уточнение от гледна точка на целите, които си поставят четирите законопроекта.

Уважаеми господин Казак, ако си позволих ретроспекция на опитите или успешните опити на всяко мнозинство да предлага законопроекти, с които се предвижда изключение от принципа за обжалваемост на актовете на Министерския съвет, това не беше с цел да укоря някого. Напротив, вероятно всяко мнозинство е имало своите основания за това. Направих го емоционално хладно. Тази ретроспекция не съдържаше оценка за актовете, а използвах тази практика само като аргумент за допустимостта днес и то с още по-голямо основание да разгледаме тези четири законопроекта и да ги подкрепим, както след малко нашата парламентарна група ще направи това. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Тюркеджиев, заповядайте.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Може ли една процедура?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Дал съм думата на господин Тюркеджиев. Заповядайте, господин Тюркеджиев.

АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, мисля, че като депутат от този избирателен район и човек, който има над 20 години стаж в община Царево, Малко Търново, мога да дам пояснение върху тези дребни пропуски, които тук някои от колегите казаха. Никой не каза какви са и аз ще ви ги кажа.

Дребните пропуски са тези. Когато заповедта за природен парк “Странджа” беше обявена, там беше записано, първо, изброяват се всички горски отдели от държавните лесничейства в Малко Търново и община Царево.

На второ място, записани са земеделските земи в размер на 27 хил. хектара от Малко Търново и 6 хил. хектара от община Царево. Само това.

Още нещо, този протокол и тази заповед бяха подписани с особено мнение от представител на Комитета по горите.

Ето, тези малки пропуски искам да станат известни на вас.

На последно място, което каза и господин Димитров, не две години. В протокола и заповедта е записано: “Природен парк “Странджа” се обявява като такъв заедно с План за управление”. Не две години, 11 години този Природен парк “Странджа” няма план за управление.

Затова именно днес тези законопроекти, които обсъждаме, лишават всъщност правото на тези собственици и ние загърбваме интереса на тези хора от тези райони, които непрекъснато стават все по-малко. Ще използвам думите на кмета на Малко Търново, който казва: “Да, нека да защитим природата, нека да защитим птиците, нека да защитим животните, но да помислим и за човека”, защото в Малко Търново останаха 2000 човека, в Царево са 7000 човека и стават все по-малко. Нека да защитим и техните интереси!

Накрая, непрекъснато се хвърлят обвинения към кмета на община Царево в какви ли не далавери. Не е така, защото неговото разрешение за “Краш” – аз също съм против това строителство, не ми харесва, защото съм завършил “Архитектура и благоустройство”, инженер-геодезист съм, не ми харесва това строителство, но той е разрешил това строителство след писмо от Министерството на околната среда и водите. Той не може да прави графологична експертиза. Той вижда подписа и печата на Министерство на околната среда и водите. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, господин Чернев беше пожелал думата, но виждам, че се отказва.

Не виждам други желаещи да продължат тази дискусия, затова я обявявам за приключена.

Преминаваме към гласуване.

Бих ви предложил процедура на гласуване, при която гласуваме четирите законопроекта ан блок, защото става дума за гласуване по принцип и защото още повече имаме предложение за обобщен текст, който може да се счита за обобщен доклад, съгласно доклада на комисията.

Подлагам едновременно на гласуване следните законопроекти за допълнение на Закона за защитените територии, внесени от:

- Иван Костов и група народни представители, № 754-01-99 от 6 юли 2007 г.;

- Атанас Мерджанов, № 754-01-102 от 10 юли 2007 г.;

- Георги Тодоров Божинов, № 754-01-103 от 10 юли 2007 г.;

- Любен Дилов и група народни представители, № 754-01-104 от 10 юли 2007 г.

Гласувайте тези четири законопроекта едновременно на първо четене.

Гласували 161 народни представители: за 154, против 3, въздържали се 4. (Ръкопляскания.)

Законопроектите са приети.

Моля ви да обърнете внимание на следното, уважаеми колеги. Извършихме гласуването едновременно по четирите законопроекта поради еднозначната воля, изразена по принцип в подкрепа на тези законопроекти от мнозинството. Има очевидно и против – от 161 гласували, 154 – “за”, 3 - “против”, 4 – “въздържали се”.

Юридическата практика в парламента изисква гласуване поотделно.

Бих искал да попитам залата има ли някой, който възразява формално на гласуването ан блок и желае да преминем към гласуване поотделно? Не виждам такива.

Ето защо това гласуване се отнася и за четирите посочени от мен законопроекта с този резултат, който е регистриран и който огласих.

Второто, което искам да фиксирам във връзка с този дебат, е, че становището на Комисията по околната среда и водите е следното: то приема единодушно четирите разгледани законопроекта и е изготвило обобщен вариант на Законопроект за допълнение на Закона за защитените територии. Той е пред вас в доклада на комисията. Тя предлага днешния ден да се счита и като първи, от който тече срока за предложения за второ четене.

Има ли обратно предложение на това? Ако няма, ще го подложа на гласуване, тъй като това е един вид процедурно предложение.

Моля, гласувайте, че от днешния ден върви срока за предложения за второ четене.

Гласували 154 народни представители: за 154, против и въздържали се няма.

Предложението се приема.

Заповядайте за процедурно предложение, господин Кобаков.

КОСТАДИН КОБАКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.

Предвид на това, че нямаше някакви големи проблеми, които да бяха засегнати, предлагам тридневен срок за предложения между първо и второ гласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направено е предложение за тридневен срок за предложения за второ четене. Понеделник очевидно е срок, в който може да се използва възможността за внасяне на предложения. Деловодството работи и днес до края на деня. Да може във вторник да се обработят постъпилите предложения и в сряда да преминем към гласуване на второ четене.

Моля, гласувайте това предложение.

Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.

Предложението се приема.

Преди да закрия, за да открием парламентарния контрол - не остана време, колеги, за един друг, също много чувствителен въпрос, свързан със Закона за медицинските изделия. В залата ви беше раздаден доклада на комисията, която вчера е разгледала въпроса. Искам да оглася на вас и на онези, които слушат, само решението:

След проведената дискусия и гласуване Комисията по здравеопазването е решила да се даде едноседмичен срок на органите, които са отговорни за прилагането на новия режим, да намерят решение на откритите все още въпроси, свързани с приложението на приетия от нас Закон за медицинските изделия, и да информират и Народното събрание, и обществеността за пристъпването към прилагането на закона, повтарям, в едноседмичен срок.

Благодаря ви за вниманието.

Закривам тази част от заседанието. То ще бъде подновено след една минута с парламентарен контрол.