Заседание софия, петък, 27 юни 2008 г. Открито в 9,03 ч

ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Министерството на здравеопазването прави трансфер на касата, а не Министерството на финансите.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Първият източник винаги е Министерството на финансите, а другото е форма. Ако имате коментари върху бюджетните технологии, с удоволствие ще ги изслушам. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Димитър Абаджиев към министър Орешарски.

Заповядайте, господин Абаджиев, да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.

ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин министър, във втората година на пълноправно членство в Европейския съюз на граничните пунктове в Русе и Гюргево продължава събирането на такси за преминаването на Дунав мост. Не само че тези такси се събират, а и регулярно се увеличават от българската и румънската страна. Проблемът с таксите е чувствителен не само за гражданите на Русе и региона, а и за всички българи, които пътуват за Европа през Дунав мост, който е единственият всъщност мост по границата с Румъния.

В отговор на въпрос на евродепутата Николай Младенов, Европейската комисия ясно обясни, че такива такси са възможни само ако това не противоречи на принципите за свободно движение в общността. За всеки е ясно, че все по-скъпото преминаване по единствения мост на р. Дунав е съвсем конкретна пречка за свободното движение на хора и стоки. Към момента таксата за преминаване в двете посоки възлиза на близо 35 лв., което е сериозен разход за българските граждани особено при сегашното ниско ниво на доходите. Намирам за недопустимо, че не само увеличението на тези такси, но и събирането им изобщо, липсата на алтернативни маршрути за преминаване на р. Дунав между България и р. Дунав, от една страна, прави още по-належащо отпадането на таксите за преминаване на моста при Русе – Гюргево.

В тази връзка, уважаеми господин министър, моля да ми отговорите на следните въпроси:

Смята ли българското правителство да предприеме конкретни мерки и да се ангажира с конкретен срок за премахването на таксата за преминаване от българска страна на Дунав мост?

Водени ли са разговори с румънските власти за премахването на таксите и кога може да очакваме българските граждани да се почувстват наистина европейски граждани и да пътуват свободно когато и колкото често пожелаят през Дунав мост? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин Абаджиев, условията за използване на Дунав мост от страна на Република България и Република Румъния са регламентирани с междуправителствени спогодби, с които се урежда и въпросът със събиране на такси от двете страни преди преминаването по моста.

От наша страна конкретните размери и такси за преминаване на превозните средства по Дунав мост в посока Русе–Гюргево са определени с Тарифа № 12 по Закона за държавните такси. В момента аналогичните такси, които събира румънската страна, са средно с по 8 на сто по-високи от одобрените с нашата Тарифа № 12. Набраните по този ред приходи постъпват в бюджета на фонд „Републиканска пътна инфрастуктура” и на общо основание се изразходват за поддържане, реконструкция и модернизация на цялостната пътна инфраструктура на територията на страната.

Направеното от Вас предложение за премахване на таксите всъщност го мотивирахте едностранно - само от гледна точка на принципа за свободно движение. Аз веднага бих искал да Ви отговоря, че принципът за свободно движение няма нищо общо със заплащането на такси за ползване на определени съоръжения. Мога да дам много примери как редица такси в границите на Европейския съюз за ползване на пътна инфраструктура не означават, че гражданите, които ползват магистрали, тунели или други съоръжения, не могат да се движат свободно на територията на страната.

Това беше отклонение, защото Вие използвахте само този мотив.

При вземане на крайното решение и в разговорите с румънската страна, които водят компетентните български власти, трябва да се вземат предвид и редица други съображения. Не на последно място, предварителният план да се събират такси и по Дунав мост-2, което е условие за отпускане на необходимото финансиране. Вие сам можете да си отговорите на въпроса дали е възможно по единия мост да има такси, а по другия - не. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Абаджиев за реплика.

ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин министър, съжалявам, че по един напълно технократски начин отговорихте на моя въпрос. Защото според мен наистина е нужна малко повече политическа воля и да се помисли дали наистина съществува проблем.

Отново ще повторя, че Европейската комисия отговори на депутата Младенов, че няма проблем да се събират такси от съоръжения, освен в случаите, когато това пречи на принципа на свободно движение на хора. В този случай таксите пречат на този принцип. Защо? Защото това е единствената граница между България и Румъния, тоест единствената северна граница с Европейския съюз, по която може да се минава от това конкретно място.

Примерът, който Вие дадохте с магистралите, не е коректен, защото навсякъде съществуват алтернативни маршрути и ако човек не иска да плаща за магистрала, може да мине по съседния успореден път. Тук, господин министър, гражданите няма как да използват алтернативни маршрути, освен да тръгнат с лодки. Но с лодки също не могат да тръгнат, защото все още сме извън рамките на Шенгенското пространство и имаме гранични пунктове с Румъния.

Така че плащането на тази такса в този конкретен случай пречи на принципа за свободно движение на хора. Проблемът наистина не е малък, той вълнува българските граждани, които пътуват, и не би трябвало, според мен, по такъв чисто технократски принцип, основавайки се само на определени наредби, да отговаряте на него. Наистина трябва да се намери някакво решение, да се влезе в разговори с румънската страна и да се направи всичко възможно да отпаднат тези такси, докато няма други алтернативни маршрути за преминаването на тази единствена граница. Сърбия не е член на Европейския съюз, тоест тази такса наистина пречи на този принцип. Аз го казвам не само като единствен мотив, а като мотив, който наистина реално съществува. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин министър, за дуплика.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Господин Абаджиев, пак едностранно интерпретирате. Казах, че се водят разговори. И това, което казах, е, че в тези разговори трябва да се отчитат много повече фактори, освен доброто желание да отпаднат таксите, което имаме всички - да облекчим преминаването. Но има и други съображения и се опитах да Ви обърна внимание на тях. Това е, което направих. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва питане от народния представител Лидия Шулева към министъра на финансите Пламен Орешарски.

Госпожо Шулева, заповядайте да развиете Вашето питане.

ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Напоследък представители на производители и дистрибутори в търговията с горива твърдят, че делът на сивия сектор е около 50%. Значителни количества горива и суми се губят по веригата производител – вносител – търговски обекти – крайни потребители. Основната причина е невъзможността да се упражнява фискален контрол върху голяма част от търговските обекти. Производството и продажбата на некачествени горива, неизпълнението на определени технически изисквания са характерни за дейността на фирмите от сивия сектор. Голяма част от бензиностанциите в страната са изградени с много компромиси от гледна точка на техническата и противопожарната безопасност.

Значителният сив сектор в търговията с горива означава по-малки постъпления в бюджета от акцизи и ДДС. Наличието на сив пазар създава условия за нелоялна конкуренция.

Моето питане към Вас е: какви мерки ще предприеме Министерството на финансите за гарантиране на фискален контрол на бензиностанциите и за ограничаване на продажбата на горива без ДДС и акциз? Какъв е режимът на регистрация на бензиностанциите в страната, на какви изисквания трябва да отговарят собствениците? Задължителна ли е фискализацията на бензиностанциите и колко от тях не са фискализирани и не се осъществява директен контрол върху продажбите? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски да отговори на питането на народния представител Лидия Шулева.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Шулева! Вие цитирате „50 на сто”, ефектна цифра, разбира се, но Вие сама знаете, че не е така, защото доскоро сте отговаряли частично за този сектор в качеството си на вицепремиер в предходното правителство.

Искам да Ви кажа, че последните анализи, които правим, сравнявайки, тоест не четейки вестници, а сравнявайки потреблението в страната като обем – данни на статистиката, и горивата, които са обложени с акциз, въобще не показват такива разлики. Трябва да ви кажа, че двата обема са доста близки един до друг. Всичко останало, извън цифрите, са свободни изкази. Това не означава, че няма малка разлика, която се стремим да затваряме. В последните години, в това число проследяваме и периода от 2001 до 2005 г., има тенденция на доближаване на тези обеми – количеството, което се потребява, и количеството, което е обложено.

До този момент са реализирани редица мерки, смятаме да ги задълбочим и са насочени към по-добър информационен обмен между различните служби в Републиката, в това число и по-добър обмен на информация между НАП и „Митници”, които всъщност са най-пряко отговорните и за ДДС, и за акциз. Създаваме оперативен контрол, разширяваме дейността на мобилните групи. Ще се върна към тези мерки и по повод на следващите Ви два въпроса.

По отношение на втория въпрос – изискванията за регистриране на бензиностанциите. Следва да имате предвид, първо, че регистрацията и лицензирането на представители на който и да било отрасъл на икономиката е извън правомощията на Министерството на финансите. На настоящия етап, съгласно българското законодателство, не се изисква специален регистрационен или разрешителен режим за започване на дейност като бензиностанция.

По въпроса дали е задължителна фискализацията, естествено че е задължителна и не само за бензиностанции, а за всички търговски обекти.

Ще Ви обърна внимание, че Наредба № N 18 от 2006 г. е специална за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Само за миналата година на територията на цялата страна сме извършили общо 493 проверки на бензиностанции и газостанции, при които са установени 78 административни нарушения. При тези проверки е установен само един обект, който работи без електронна система с фискална памет, който, знаете какъв е редът, веднага е запечатан и е започната първа ревизия, извън глобите, които са наложени.

Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лидия Шулева да зададе до два уточняващи въпроса към министър Орешарски.

ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря.

Преди да задам уточняващите въпроси, бих искал да направя един малък коментар на това, което каза господин Орешарски. Понеже той спомена, че трябва да се базираме на цифрите, аз действително се базирам на цифри. Ако вземем цифрите от месечните отчети за запасите на нефт и нефтопродуктите - документ, който правителството е приело, ще се види, че съгласно това, което правителството предвижда като дневни запаси, тоест, официални данни, акцизът, който трябва да събира Министерството на финансите, е в размер на 1 млрд. 543 млн. за газьола, вместо 1 млрд. 282 млн., колкото е планирало Министерството на финансите. Тоест тук малката разлика се изразява в порядъка на 200 млн.

За безоловния бензин: там наистина нещата са по-близки. Вместо 516 млн. са планували 509 млн. Но не мисля, че разлика от 200 млн. не заслужава внимание. Така че най-напред бих искал да кажа, че те се губят.

На второ място, ако министър Орешарски направи съпоставка на доста данни, които навяват на мисълта за нерегламентиран внос и износ на границите на България на нефтопродукти, ще види, че тази цифра, която не аз тиражирам, а самите производители - за 50% сив пазар, ще излезе.

Бих искала да се върна на един много сериозен въпрос – за така наречените временни вносове, през които минават горива, които в крайна сметка са един нерегламентиран внос за страната, респективно по-нататъшни продажби.

Бих искала да обърна внимание и върху още един аспект от Вашето изказване. Нямам предвид наличието на касов апарат на бензиностанциите. Вие знаете, че за да може да се установи действително количеството, което се продава в големите вериги на бензиностанциите, самите бензин-колонки са свързани с касовите апарати. (Председателят дава сигнал за изтекло време.)

На много места това не е направено и там възможностите за злоупотреби са изключително големи. (Председателят дава сигнал за изтекло време.)

Моят уточняващ въпрос е: какво бихте направили Вие в тази посока? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Вие сте права, госпожо Шулева, че когато се работи с цифри, трябва много внимателно да се прецизира обхватът, но не разбрах запасите какво отношение имат, тъй като те не са облагаеми нито с акциз, нито с ДДС, докато не излязат от склада. Това също го знаете. Затова аз използвах израза „потребление”. Това е облагаемата база. Та потреблението в страната е на много висок процент, не искам да казвам точната цифра, във всички случаи над 90% е обложено.

Ще ви бъда благодарен, ако ми помогнете с методиките да установя малкия процент, който все още не излиза от чисто аналитичните сметки. Но при всички случаи ви казвам, той е едноцифрен и то в долната му граница.

По отношение на Вашето твърдение, аз споменах думата електронна система на фискална памет, в случаите, в които бензиноколонките не са свързани с касовия апарат, отсъстват, един такъв обект е установен, отсъства въобще фискална памет, моите органи по приходите не биха могли да считат, че има фискална памет, само ако на касата има такава, а не в цялата система на дистрибутиране. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лидия Шулева.

Госпожо Шулева, в рамките на две минути можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Орешарски.

ЛИДИЯ ШУЛЕВА (БНД): Благодаря.

Бих искала само да уточня, че когато посочих тези цифри, става въпрос за отчетите, които са дадени от държавния резерв. Те не касаят запасите, а това, което е приел Министерският съвет като средно дневна консумация. На базата на нея е изчислена тази минимална разлика, както вече стана дума, от 200 милиона. Така че не става въпрос за някакво пренебрежимо малко число. Това са официалните данни на правителството, не на някой друг.

По втория въпрос – за наличието на връзка между бензиноколонките и фискалната апарат, информацията, която все пак се тиражира, и която заслужава да я провери Министерството на финансите, има над 2500 бензиностанции, които са извън веригите и за които се твърди, че за голяма част от тях бензинколонките не са свързани с фискалната памет. Така че би трябвало Министерството на финансите да обърне внимание точно на този вид бензиностанции, за да установи дали това е така или не.

А що се касае до вноса, с удоволствие бих предоставил данни на аналитици, които са се потрудили да направят съпоставки, които би трябвало да са работа на Министерството на финансите. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Мартин Димитров, към министъра на финансите господин Пламен Орешарски за тримесечните отчети.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господа министри, дами и господа народни представители! През месец февруари Министерският съвет прие Постановление № 15, с което задължи всички министерства да се отчитат за изпълнението на програмните бюджети след всяко тримесечие, в края на месеца, който следва приключилото тримесечие.

След края на първото тримесечие на 2008 г. се оказа, че повечето министерства не са направили подобен отчет. Особено любопитно е да се каже, че Министерството на финансите не беше готово в срок с въпросния отчет.

Този пример, който давате, министър Орешарски, според мен не е най-добрият в тази насока. Тук много хора вероятно са си задали следния въпрос: ако един нормален български гражданин не си подаде данъчната декларация в срок, го глобяват. Какво се случва с министерствата, които не изпълняват закона и постановленията на Министерския съвет или правилата, които сами са си приели? Идеята на тези отчети е следната: да е ясно как се харчи държавният бюджет и дали програмите, които са заложени в началото на годината се изпълняват. Само пет министерства бяха готови в срок: на икономиката, на транспорта, на околната среда, на културата и на държавната администрация. Всички останали министерства не си изпълниха това ясно разписано задължение в съответния срок.

Така че въпросът ми към вас е: за второто тримесечие ще се повтори ли тази картина? Какви санкции смятате да предприемете, не смятате ли, че като министър на финансите трябва да дадете пример – вие трябва да бъдете първите, с най-добрия отчет и да покажете как съответната програма се изпълнява, какво се случва, как работата и бюджетът на съответното министерство се отразяват на живота на хората, какво се случва точно, какво е изпълнението.

Благодаря за вашето внимание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин Димитров, прав сте! Това тримесечие беше първото, в което трябваше отделните ръководители на министерства и централни ведомства да направят публични отчети по тримесечия. Половината и повече от тях, в това число Министерството на финансите се забави с няколко дни, за което търпим критика. Ще направим усилия, изготвил съм допълнителни указания. Ще изготвя още едни, ако е необходимо, ще преценим още един път, за да подсетя всички колеги, ръководители на министерства и централни ведомства, за задълженията им поне по няколко нормативни акта. Смея да се надявам отсега, че през второто тримесечие всички отчети ще бъдат своевременно на вниманието на публиката. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мартин Димитров – право на реплика.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин министър, ще си позволя да отправя два съвета към Вас. Първият е, ако министерствата не предоставят подобни отчети, да им спрете финансирането, за да е ясно, че който не направи отчет за какво се харчат парите и как се изпълнява приетата програма, няма пари. И да видите как ще има отчети. Това е първото ми конкретно предложение.

Второто ми предложение е, нека тези отчети да бъдат на достъпни места – на сайтовете на съответните министерства, и да не се налага използването на специални средства за откриването на въпросните отчети, а да бъдат достъпни, да бъдат публични, да бъдат явни. Това е идеята за тези отчети.

Наистина господин министър на финансите Орешарски, Ваша задача е да бъдете водещ в това отношение. Тоест признахте си, че Вашият доклад е закъснял, но оттук нататък Министерството на финансите трябва да бъде образцово в това отношение. Първо, да публикува, и второ, да показва какво се случва с бюджета на Министерството на финансите, което е и основното по отношение на изработването на програмните бюджети, тъй като за програмно бюджетиране основно се говори. Ако попитате и в българския парламент, всички са “за”. Това е нещо много важно, но като конкретно изпълнение проблемите стават все по-тежки. Не виждаме резултати от това нещо. За да ги видим, хубаво е през второто тримесечие да има отчети, да е ясно кое за какво се харчи, да се видят нещата как стоят. Тези министерства, които не публикуват отчети, да им се спре финансирането или да им се намали финансирането, което получават от републиканския бюджет, за да има стимули да се изпълняват законите.

Пак Ви повтарям, господин министър, ако един нормален гражданин не си подаде данъчната декларация в срок, го глобяват безкомпромисно - всякакви обяснения не важат, че бил болен, че бил закъснял по някаква уважителна причина, няма значение – той се глобява. По същия начин трябва и министерствата да започнат да изпълняват законите, за да се види, че има някакъв ред и отговорност. Благодаря за вашето внимание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министърът на финансите господин Пламен Орешарски се отказва от правото си на дуплика.

Вторият въпрос на народния представител Мартин Димитров е отново към министъра на финансите Пламен Орешарски, този път е на друга тема – относно харченето на излишъка през 2008 г.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Както си спомняте, миналата година харченето на бюджетния излишък се превърна в една доста нелицеприятна картина, в която в крайна сметка топката беше подадена и към парламента, и правителството по документи – така изглежда, изхарчи около 1 млрд. лв. за 18 работни дни, което дори в европейски контекст изглеждаше доста съмнително и доста проблематично. До момента не е ясно точно за какво са изхарчени тези пари.

Тази година отсега е ясно отново, че ще има голям бюджетен излишък. Отново се повтаря същата ситуация.

Господин министър, тъй като в Бюджетната комисия Ваши колеги признаха, че са започнали подготвителни действия по харченето на преизпълнението на приходите, каквото и да означава това, ще Ви поискам допълнителна информация. Ясно е, че около 400 млн. лв. може да харчите и без разрешението на парламента. Въпросът ми е: започнали ли сте да ги харчите? Дали вече харчите преизпълнение на приходите? Ако отговорът е „да”, за какво?

Вторият ми уточняващ въпрос е дали пак в края на годината отново в такива кратки, бедствени срокове, от порядъка на 10 работни дни, ще бъдат вкарвани решения за това как да се харчи излишъкът, които са очевидно непрозрачни от гледна точка на това, че обществени поръчки от порядъка на няколко дни не могат да се организират и проведат?

Така че, господин министър, надявам се на разяснение от Ваша страна, още повече сериозната и честна политика на Министерството на финансите би била, ако отсега се представят пред обществото конкретни проекти и се каже – ето тук ще отиде излишъкът. А не да се говори по принцип за инфраструктура, което е имагинерно общо понятие, а да се каже, че от еди-кой си километър до еди-кой си километър на магистрала “Тракия” са отделени еди-какви си средства и бъдат изброени съвсем конкретно, защото това е конкретният, това е честният начин на разходване на тези средства.

ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, от място): Правим го, сега го правим.

МАРТИН ДИМИТРОВ: Още повече, господин министър, Парламентарната група на Обединените демократични сили е внесла решение, което ще бъде гласувано в българския парламент и което вероятно доста ще затрудни Вашите колеги. Ние искаме целият излишък да отиде в Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на пенсионната система и само доходността от този фонд да отива за пенсии и да бъде предпоставка за намаляване на осигурителната тежест, което е алтернативно решение спрямо всички неясни харчове, които обичайно се правят от сегашното правителство. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски, за да отговори на въпроса на народния представител Мартин Димитров.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин Димитров, съвсем точно ще отговоря на въпросите, които зададохте.

Но преди това искам да Ви обърна внимание на следното. Споменахте за миналата година, но не преди това не споменахте, че миналата година беше първата, в която Народното събрание разглежда разпределението на превишенията на приходите над разходите – превишение, за което Вие може да не знаете, но аз ще Ви кажа, че е налице от 1997 г. насам. (Реплика на народния представител Мартин Димитров.)

За 1998 г. не беше никак малко, направете справка. Всъщност Вие пледирате сега, че сме внесли в парламента решение парламентът да одобри разходването на тези средства, но пропуснахте като обстоятелство, че това правителство е първото, което създаде регламент за прозрачност в разходите.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Кажете за тази година.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: За тази година не сме започнали. Първият Ви въпрос беше дали сме започнали – не, не сме.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Чакате края на годината.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не питайте от място, ще Ви дам думата.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Дали пак в края на годината, това е Ваша хипотеза. Следим изпълнението на бюджета. На този етап има добри показатели, най-вече в разходната част. Но по стара българска традиция разходите през второто полугодие са значително по-високи – и инвестиционни, и индексирането на пенсиите и заплатите добавя по-големи разходи през второто полугодие в сравнение с първото. Затова на този етап все още е рано да правим твърди заключения. Можем само да прогнозираме. Аз не бих се ангажирал.

Днес, през м. юни все още, как ще приключи финансовата година? Мога само да правя предварителни прогнози. Ако реализираме достатъчно добро превишение на приходите над разходите, надхвърлящо законово изискваните 3% от брутния вътрешен продукт, вероятно ще внесем за разглеждане в парламента инвестиционните направления евентуално, за които ще бъде изхарчено. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, заповядайте.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Господин министър, от Вашите думи си направих следните изводи. Първо, Вие казвате, че не е ясно дали ще има голям излишък тази година, което, дори от чисто експертна гледна точка, показва, че не сте искрен с българския парламент. Ясно е отсега, че тази година ще има не 3%, а над 5% излишък в бюджета или преизпълнение на приходите.

Ако в средата на годината това признание не може да бъде направено, при положение че се вижда, че до момента има над 2 млрд. лв., като се махнат дори средствата от Европейския съюз, излишък, това е нещо очевидно. Вие казвате, че отново ще чакате края на годината и тогава ще вземете решение. Тоест, ще се повтори сценарият от миналата година, когато вероятно през м. ноември и м. декември ще бъде внесено решение за изхарчването отново на 1 млрд. лева, а може би 1 млрд. и половина лева. Тоест, повтаря се същият сценарий от миналата година – един много лош сценарий. Тръгнали сте по същия лош път, за съжаление. Този извод мога да си направя.

Още по-обезпокоително е, господин министър, че за средствата, които правителството може да харчи без разрешението на парламента, не считате за необходимо поне да информирате българското общество. Да, така е, нямате нужда от съгласието на българския парламент за около 400 млн. лв. тази година, но нищо не пречи вашите планове... До момента аз следя много внимателно изказванията на различните министри, които казват, че част от излишъка ще отиде за инфраструктурата – това са изказвания на министър Асен Гагаузов, на министър Петър Мутафчиев – всичките са в една и съща посока. Но въпросът е защо, за разлика от миналата година, когато говорите за програмно бюджетиране, не го приложите и за излишъка? Защо отсега не се напишат важните проекти, не дойдете в парламента, да ги донесете написани на един хубав лист и да кажете: „Тези седем проекта според нас са важни и трябва да бъдат финансирани”. Това би бил честният подход, откритият подход за харчене на излишъка.

Ако се повтори ситуацията от миналата година...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!

МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз разбирам, че искате да прекъснете въпроса, господин председател, тъй като е много неудобен, но не повтаряйте ситуацията от миналата година, която беше изключително непрозрачна, бих казал, и непочтена. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не исках да Ви прекъсвам, просто времето изтече отдавна.

Господин министър, имате думата за лошия път.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Две реплики само, господин председател.

Господин Димитров, отново ще Ви напомня, че това е първото правителство, което влиза в парламента. Вие казвате: „много лош път”. Алтернативата, практикувана досега, е въобще да не се влиза в парламента. Това по-прозрачно ли е? Вие ми отговорете!

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Толкова милиарда излишък никога не е имало!

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Второ, обещавам Ви, че ако нашите прогнози за края на изпълнението покажат определена сума, за която трябва да се влезе в парламента, ще го направя далеч по-рано, изненадващо и за Вас.

И на трето място, ще отворя една скоба: уточнете точно аспекта на критиките. От една страна твърдите, че приходните агенции не работят добре, а от друга страна ни критикувате за голямо преизпълнение на приходите. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Минчо Христов към министъра на финансите Пламен Орешарски.

Заповядайте, господин Христов.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги! Господин министър, ще Ви питам направо: считате ли, че налагането на наказателни глоби при предсрочното връщане на потребителски кредит е в интерес на потребителите, в интерес на ликвидността на банковата система като цяло, както и в интерес на конкуренцията в банковия сектор?

Възнамерява ли правителството да предприеме конкретни действия за премахването на тези наказателни такси?

Става дума за следното. Ако човек реши да върне предсрочно своя потребителски заем, той трябва да плати на банката допълнителна наказателна такса. Тази такса често достига 3-4 до 5% от целия заем и е извън лихвата, която гражданинът плаща по същия заем. Така, вместо банката да е благодарна на съвестния длъжник, който й връща парите предсрочно, тя го наказва. Това закрепостява длъжника към съответната банка и силно ограничава конкуренцията в банковия сектор.

В същото време постоянните ми опити чрез закон да върна наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити тук, в тази зала, удрят на камък.

Считате ли за справедливо, господин министър, онези, които раздават необезпечени кредити, и кредитните милионери, да бъдат недосегаеми, а съвестните граждани, които предсрочно връщат своите заеми, да бъдат наказвани?!

И второ, господин министър, в коя държава разликата между лихвите по кредитите и лихвите по депозитите е над 6-7%, с въпросната наказателна лихва, за която стана дума, може би стават над 10%. Годишната печалба на банките вече е около 1 млрд. лв. Не считате ли, че тази печалба е твърде голяма на фона на мизерията, в която живее голяма част от българското общество?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин Христов, Вие обичате да добавяте въпроси към предварително зададените такива, затова аз първо ще се спра на тези, които сте задали предварително.

Задавате въпрос дали глобите за предсрочно възстановяване са в интерес на потребителите и на ликвидността на системата. Не е в интерес на потребителите - никой не обича да плаща глоби, но е в интерес на ликвидността на системата, защото й позволява по-надеждно планиране на управлението на ликвидността.

Възнамерява ли правителството да предприеме конкретни действия? Тук ще се спра в малко по-големи детайли.

Действащият Закон за потребителския кредит е напълно хармонизиран с действащата Директива 87/102 на Съвета на Европейските общности от 22 декември 1986 г. и предвижда горен таван, до който могат да се санкционират потребителите, в частност дължимите от потребителя разходи, предвидени в договора за потребителския кредит, не могат да надвишават тримесечния еквивалент на годишния процент на разходите по потребителския кредит върху остатъка от кредита.

Бързам да Ви информирам, че има новоприета директива от 2008 г., която доста смекчава тези санкции – слага нов горен таван, значително по-нисък, и въвежда и други по-технически изменения, които са в интерес на потребителя. Страните членки имат срок две години и вече съм разпоредил съответно подготовката на промени в закона, така че да отговорим на директивата.

Що се отнася до останалите въпроси, мисля че те имаха преимуществено популистки характер и ще се въздържа на този етап. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Минчо Христов – право на реплика.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Извинявам се, господин министър, но 3500-те кредитни милионери, които се разхождат необезпокоявани и на свобода, не са популизъм! Никакъв популизъм не са! Преди две години, когато гледахме Закона за потребителския кредит, със Стела Банкова предложихме в закона да бъде записано, че при предсрочно връщане на кредит потребителите не дължат никакви такси. Вместо това банковото лоби в парламента прие едно витиевато изречение, с което даде възможност на банките да искат до три месечни вноски, което прави, пак казвам, до 4-5% от целия заем – с толкова той се оскъпява допълнително. Не е ли това, господин министър, рекет и грабеж?!

Добре, че тогава залата прие едно друго наше предложение, с което забранихме банките служебно да превалутират кредитите, тоест да дават кредит в левове, а да искат от потребителите по свое усмотрение валута.

До мен достигна информация, че някои банки си позволяват да включват клауза за превалутиране в своите типови договори, което е абсолютно незаконно. Целта е, ако се провали валутният борд, гражданите да понесат целия валутен риск върху себе си и така да бъдат ограбени.

Предвид тревожните сигнали от някои международни рейтингови агенции и Световната банка, предвид факта, че брутният външен дълг на България е вече над 46 млрд. долара, не смятате ли, че е време да бъдат предприети няколко конкретни мерки като: първо, въвеждане на наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити; второ, премахване на наказателната такса за предсрочно връщане на кредитите; трето, пълно разследване на така наречените кредитни милионери и конфискация на тяхното имущество; четвърто, закон за гарантиране на влоговете?

Вече трета година ние със Стела Банкова в тази зала предлагаме точно тези четири предложения и те се отхвърлят, за съжаление, от вашето мнозинство. Искам Вашето мнение, господин министър, като специалист по финанси да ми кажете необходими ли са тези мерки, за да спасим, не дай Боже, ако стане някаква кризисна ситуация, спестяванията на българските граждани.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правя Ви забележка, господин Христов. Ето Вашия въпрос, който е в две изречения. И сте го задали само относно наказателните глоби. Сега задавате още 5-6 въпроса, които нямат нищо общо с въпроса, който сте задали писмено.

Заповядайте, господин министър.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ако разрешите, господин председател, тези въпроси господин Христов ги задава от 1997 г. насам.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз съм ги слушал много повече от Вас, господин министър, но това е друга тема.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ще отговоря по-общо. Господин Христов, разберете накрая, че има свобода на договаряне в една либерална икономика и че отдавана директивите и декретите имат само рамков, препоръчителен характер, каквито са и директивите на Европейската общност. Тоест те дават рамката, вътре в която се настройват отделните национални регулации. От тази гледна точка не считам за необходимо да има никакви извънредни мерки, които да затормозят развитието на банковия сектор и на икономическата система като цяло. А част от въпросите Ви бяха безпредметни, защото например Закон за гарантиране на депозитите има. Не знам за какво пледирате. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва въпрос, зададен от народния представител Павел Шопов към министъра на финансите Пламен Орешарски.

Заповядайте, господин Шопов.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин министър, преди да мина към моя въпрос, една малка забележка. Българската икономика не е либерална. Никой не я е формулирал като либерална. Няма нито законово такова определение, нито някаква официална доктрина, която да я прави либерална. Що се касае до думата “либерална” или “либерално”, тя е вече мръсна дума в българския речник, защото знаем, че либералното до голяма степен докара България до това дередже.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хайде сега на въпроса.

ПАВЕЛ ШОПОВ: И сега към въпроса с тази предварителна уговорка, господин министър, че не е упрек за това, че Вие сте въвели тази система на банковите преводи и на банковите плащания, а друго правителство преди Вас, когато банката на покойния Емил Кюлев всъщност беше влязла в данъчните служби, в териториалните данъчни дирекции и събираше парса, и то много голяма, от плащанията, които държавата получаваше от българските граждани по най-различни поводи. И тази практика е от няколко години. Моят въпрос и упрек към Вас е за това защо не бъде прекратена тази грешна и порочна практика? Защото плащанията на гражданите за глоби, за данъци и всякакви още такси се извършват понастоящем само чрез банки. Както е известно на всички български граждани, има разкрити банкови клонове в самите териториални данъчни дирекции – там, където стават плащанията.

Това води до много негативи. Един от негативите е, че се нарушава тайната на данъчните задължения на гражданите, защото гражданите не плащат парите, които дължат, в система, която да е част от данъчните служби и териториалните данъчни дирекции, а това става чрез банки, които са външна институция и разкриват тайните. Това е единият негатив. Другият е пълното неудобство, защото огромната част от българските граждани, както и аз, си плащат парите в кеш. Аз например не ползвам тези съвременни начини на плащане, не желая и никой не може да ме принуди да правя това. Огромното мнозинство от българските граждани плащат по този начин. И още нещо, че банките получават такса за услугата, за извършваните преводи, което отново затруднява задълженията на гражданите.

Моят въпрос към Вас е не възнамерявате ли да въведете отново старата класическа изпитана система, безспорно по-удобна за много граждани – плащане чрез каси и гишета на дължимите суми така, както това продължава да е възможно при сбирането на вземанията в полза на общините. Защото при общините е така – там си се плаща на гишетата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски, за да отговори на въпроса на народния представител Павел Шопов.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин Шопов, мисля, че Вашият въпрос е породен от недостатъчната информация, която имате. Да, действително ние премахнахме касовото обслужване, което е изключително скъпо и в крайна сметка се заплаща също от българския данъкоплатец, макар и през бюджета, защото той трябва да поддържа инкасови служби, охрани и т.н. Но в същото време обръщам внимание, че в изнесените работни места на банките в териториалните клонове на НАП такса не се плаща. Националната агенция за приходите има договори с търговските банки. Така че, Вие пледирате да се върне касата, която вероятно трябва да открие гише до банковия клон, до банковото работно място, но на това работно място не се събира такса. И това мисля, че това отговаря на част от въпроса Ви.

Бих могъл да Ви отговоря още какви допълнителни възможности за плащане на данъци сме открили в последните две години както през Интернет, така и през пощите, които дават допълнителна възможност за удобство на гражданите.

Конкретно на Вашия въпрос – не виждам смисъл да се връщаме към кеш инкасото, когато изнесените работни места на банките не събират такси. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Павел Шопов – право на реплика.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Изключително неудовлетворителен отговор. Аз мисля, че щеше да бъде помислено за някаква корекция и за връщането на гишетата на касите в онзи вид, в който те съществуваха. Изнесените банкови гишета казах, че са нарушение, защото тези банкови преводи всъщност нарушават тайната на данъчните задължения на гражданите, господин министър. И това е така. Не знам Вие плащали ли сте скоро данъци, но, първо, трябва да минеш – и това е неудобството – през съответната служба на съответното данъчно управление, да видиш колко са ти данъците с лихвата, която да кажем е начислена, да слезеш... Това е една дълга верига, твърде неудобна за гражданите.

Не сте прав и за това, че гражданите не плащат допълнително за тази услуга. Спестено беше в последните две години. И аз следя за това, едни комисионни, които се начисляваха – до еди-колко си лева еди-колко си процента, след това намаляваше, но това бяха значителни суми. Като минимална такса за самите банкови преводи пак се плаща.

Нямат място тези така наречени от Вас изнесени банкови гишета в държавни институции. Те създават впечатление, че са част от самите държавни институции. Не зная по какъв статут се урежда, събират ли се наеми на тези банкови клонове там, но във всички случаи това, което се прави, е една чиста услуга в полза на банките и във вреда на българските граждани. Несъстоятелен е Вашият довод, че досега системата струвала скъпо. Тук се касае до милиарди, които се събират по този начин и държавата трябва да организира в удобство на българските граждани това събиране по стария класически начин. Хората просто го искат.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин Шопов, аз не разбрах напълно въпроса Ви. Мисля, че за нашите данъкоплатци не е много голяма разлика това дали на гишето стои касиерка на държавата или касиерка на една банка.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Има разлика и тя е огромна.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: За бюджета обаче е много по-изгодно да бъде касиерка на банка, защото не издържа касиерката на държавата, тоест на НАП.

А по отношение на данъчната тайна, аз мисля, че служителите на банките имат даже много повече опит и много повече отговорности по отношение опазване на банковата тайна. И аз бих призовал да се успокоите. Нямам сигнали при мен, че някой мой служител или на обслужващо гише на банка е издал данъчна информация. Такъв данъкоплатец досега, вече трета година, не се е оплакал. Не виждам откъде идват Вашите притеснения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за днешното му участие в парламентарния контрол.

Както вече съобщих, преминаваме към отговори на министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев.

Първият въпрос, който ще му бъде зададен, е от народния представител Ваньо Шарков.

Заповядайте, господин Шарков за въпроса Ви към министър Желев.

ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, наистина през последните години доста често, включително и в тази зала, и с Вашия предшественик проф. Гайдарски, доста широко бяха дискутирани и набелязани най-различни промени в системата за спешна медицинска помощ. Дори имаше случаи и на противоречащи си идеи на самото Министерство на здравеопазването. Все пак като резултат спешните приемни отделения, които бяха към центровете за спешна медицинска помощ бяха прехвърлени към болниците заедно с оборудването, което е, разбира се, държавна собственост и което беше доставено по линия на Световната банка. Това е стара тема, която ние сме дискутирали много често и което си беше живо нарушение. Това преместване беше кръстено “създаване на спешни портали”. Аз не съм видял в страната да има нито един спешен портал. Както и да ги кръщаваме истината е, че лекарите от системата на спешната медицинска помощ непрекъснато намаляват. Доколкото съм запознат – последните съкращения, които трябваше да бъдат направени в Министерството на здравеопазването, бяха направени точно с незаетите бройки в системата на спешната медицинска помощ.

В същото време в една съществуваща, макар и все още неприета Национална здравна карта пък се гласи обединяване на болници, спешна помощ и извънболнична помощ, като някакви обединени центрове за медицинско обслужване в общините с население под 25 хил. души. Забележете, че тези общини в България са 205. В тях има 120 филиала за спешна медицинска помощ и 80 болници.

В същото време Министерството на здравеопазването имаше отдел “Спешна медицинска помощ”. По времето на Славчо Богоев той беше закрит и бе създаден отдел “Отбранително-мобилизационна подготовка” и не знам си какви други такива неща...

В началото на мандата на проф. Гайдарски този отдел беше открит. След това към края на министър Гайдарски пак беше закрит и преобразуван в сектор или нещо друго.

В крайна сметка, господин министър, това, което искам да Ви питам е: все пак става въпрос за 192 филиала и 28 центъра за спешна медицинска помощ. Това е част от националната сигурност. Изключителна отговорност на държавата е спешната помощ. Има ли в Министерството на здравеопазването някаква идея за стабилизиране, развитие и подобряване на дейността на системата за спешна медицинска помощ? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев за отговор.

МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател.

Дами и господа народни представители, уважаеми колега Шарков! Действително, прав сте, че това е една от системите в самата система на здравеопазването, която е много чувствителна и много важна. Аз винаги съм декларирал моето лично отношение към този проблем в смисъл, че ще направя всичко възможно със силите и ресурса, с които разполага министерството, да укрепваме и развиваме спешната помощ в България.

Вие знаете, че тя претърпя доста промени от 1996 г. насам. Няма да се връщаме преди десетина години, когато тя беше разбита като система и да обясняваме защо така се е случило, но при ситуацията, която в момента съществува аз искам да кажа, че по спешната помощ в системата на здравеопазването в България е работено и през последната 2007 г. Ние също имаме намерение да я укрепваме и развиваме като щат и материална обезпеченост.

Бих искал да направя само един кратък преглед на това, което е направено през 2007 г.: тук са извършени няколко дейности по преобразуване на спешните отделния, както казахте. Чрез това преструктуриране и вкарването им в болниците на областните градове, всъщност се е постигнало освобождаване на системата на центровете за спешна помощ от специфични и характерни функции за други звена. По този начин се облекчи, според мен, пътя на пациента от дома му или от възникване на спешната ситуация до болничното заведение и се оптимизира начинът на хоспитализиране на тези, които се нуждаят от оказване на такава помощ. Това беше според мен добър ход.

В момента действително съществуват 192 филиала и 28 центъра. Те са естествения комуникационен и диспечерски пункт на спешната медицинска помощ с основна задача осигуряване на своевременна, адекватна медицинска помощ при спешно състояние, като приемат повиквания както от граждани, така и от общопрактикуващите лекари, от болниците, институциите, като пожарна, полиция, “Гражданска защита” и т.н.

За дейностите по ресурсното обезпечаване - трябва да кажем, че са закупени 155 нови автомобила. Те вече са разпределени миналата година. Действително аз също не смятам, че там е трябвало да се прави съкращения на щата, но, така или иначе, при наложените съкращения по този начин се е подходило. Аз лично не бих предприел такива мерки, но това вече е даденост. В същото време са направени доста точно ангажирани действия за включване на самите центрове, на системата към новата Национална система за спешни повиквания 112, с пилотен проект – Центъра в София.

Това е, което общо е правено през миналата година, а за тази 2008 г. ние естествено имаме намерение да усъвършенстваме съществуващата, да разработим и въведем нова нормативна база, която ще цели и допълнително, и следващо оптимизиране на дейността на системата като цяло.

Бих искал да кажа, че ще обърнем сериозно внимание, както на ресурсното обезпечаване, така и на подобряване на сградния фонд на така наречените спешни портали.

Тук е мястото да кажа, че едно от първите действия, които предприехме и аз лично настоявах много, е да бъде увеличено възнаграждението на колегите, работещи специално в системата на така наречените второстепенни разпоредители на бюджетни кредити на министерството, включително и на спешните центрове. Трябва да кажа, че след министерското Постановление № 118 от 30 май т.г., когато тези заплати бяха увеличени с 15% на базата на вътрешно преразпределение, колегите от спешната помощ получиха увеличение от 18%, което е жест и оценка на тяхната дейност. Разбира се, това не е онова, което на мен ми се иска, но в момента държавата разполага с този ресурс.

Само преди две седмици приключи процедурата по доставка на нови автомобили. Това са нови 100 санитарни автомобили. Те ще бъдат доставени до края на м. октомври т.г. – от тях 40 са високопроходими и 60 са нормални санитарни автомобили с 94 дефибрилатора, 134 АКГ-апарати с инфузионни помпи, със 100 бр. спешни чанти. Всичко това естествено потвърждава ангажираността на държавата и специално на министерството към този проблем. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ваньо Шарков. Той има право на реплика.

ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин министър, в интерес на истината очаквах да ми кажете какво смятате да се прави в системата за спешна помощ. Тези отчети, те са ясни – това, което е направено, кога сме я съсипали, кой е съсипал системата, какво е направено през 2007 г., едва ли толкова много интересува хората, които са в системата на спешната помощ.

Аз пак Ви казвам – ето, в проекта за Национална здравна карта пише: общини с население под 25 хил. души – 205 общини. В тях има 80 болници, 120 филиала за спешна медицинска помощ и следва предложение. Това е предложение и в него се казва: създаване на обединен център за медицинско обслужване, който се състои от филиалите за спешна помощ, медицински център с легла за краткосрочен престой плюс GP-практики, тоест това са общопрактикуващите лекари.

Искам, ако можете просто да кажете, какво е Вашето отношение към това обединение – обединение между филиали за спешна помощ, които са държавни, подчинени на държавата, финансирани от държавата и общопрактикуващите лекари, които са частници и които се финансират пък от Националната здравноосигурителна каса? Наистина ли смятате да го направите това нещо?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев. Той има право на дуплика. (Реплики.)

МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Нито една болница няма да изчезне, тя ще бъде преструктурирана в смисъл на функционално преустройство с понижаване или увеличаване на функции, да се разберем!

В това, което ще се предложи в Националната здравна карта никой и никъде не е говорил, че ще се закриват болнични структури. И това е само проект, който подлежи на обсъждане. Това е един работен вариант, който е обмислян и правен досега. Ние работим върху създадената рамка. Националната здравна карта ще стане ясна в началото на м. септември т.г. и това е един доста сериозен процес.

Иначе собствеността и финансирането нямат нищо общо с функционирането на системата, или ако имат общо, то не влияе на функционалната зависимост и обединение по функционален признак на една или друга част от здравеопазването, така че да можем да окажем достатъчната, компетентна и навременна помощ. Въпросът е на човешка направа и наредба. Разбира се, че след създаденото разделение на държавна, общинска и не знам каква си структура в здравеопазването преди десетина години и нацепването на системата се получиха гафове. Вие добре го знаете. Имаше добра функционираща система на спешна и неотложна бърза помощ. На някой му дойде на акъла да дели неотложността от спешността. Вие сега като колега бихте ли ми казали каква е разликата между спешност и неотложност? И как ще я направите?

ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС, от място): Пише го в наредбата.

МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Пише го в наредбата, която някой измисли. Аз знам кога, и Вие знаете кога. Затова си позволих да кажа, че при такава раздробена неадекватна система, сега сме поставени в условията да съчетаваме нещата, за да можем да окажем онази помощ, която гражданите искат и която ние сме длъжни да направим. Всичко онова, което е проект, е само проект и подлежи на задълбочена дискусия вътре в съсловието. След обществения дебат ще пристъпим към каквото и да било преструктуриране на системата. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен също от народния представител Ваньо Шарков, към министър Желев.

Заповядайте, господин Шарков, да развиете Вашия въпрос.

ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.

Очевидно по първия въпрос дебатът и разговорите не могат да се ограничават. Просто не стига времето.

Уважаеми господин министър, съгласно правното устройство за дейността на Националния медицински координационен център от 6 октомври 2006 г. (иначе центърът съществува от 2005 г., тъй като има годишен отчет за неговата дейност за 2005 г.), този център изготвя експертна оценка за състоянието и възможностите на медицинските сили и средства на страната, организира и осъществява координация на медицинското осигуряване на пострадалите при кризи, като координира дейността на медицинските екипи, националните консултанти и още доста други дейности и задачи.

Видно от електронната страница на Националния медицински координационен център, единственият отчет за дейността му е за 2005 г. Друг отчет няма, макар че устройственият правилник е от 2006 г. В същото време бюлетините за медицинската обстановка в страната, които този център изготвя, са само за един месец. Те са ежедневни бюлетини, но ги има от 23 септември до 6 ноември 2007 г., след това изчезват.

Господин министър, ако си направите труда да влезете в сайта (или накарате някой от Вашите подчинени да свърши тази работа), защото това е достъпният начин, по който гражданите могат да се запознаят с дейността на Националния медицински координационен център, ще видите, че на този сайт има една-единствена новина – нещо се е случило един-единствен път от 2005 г. до сега.

Моят въпрос е: има ли в Министерството на здравеопазването анализ за дейността на този Национален медицински координационен център? Изпълнява ли той функциите и целите, за които е създаден, и доколко тази негова дейност е публична? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев.

МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател.

Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колега Шарков, прав сте. Това е на сайта на центъра. Иначе неговите основни функции са да организира, управлява и координира дейностите по медицинското осигуряване на населението на Република България с приоритет при кризи, с организиране на спешната помощ, медицинска евакуация по назначаване и необходимото лечение, а на второ място – да анализира,съхранява и предоставя ежедневно специализирана информация за медицинската обстановка в страната и да изготвя експертна оценка на медицинската обстановка, състоянието и възможностите на медицинските сили и средства на страната, да координира действията на лечебните и здравните заведения, дейността на медицинските екипи и националните консултанти за своевременно медицинско осигуряване на пострадалите при бедствия и бедствени ситуации.

През 2007 г. центърът е реагирал на 187 пътнотранспортни произшествия, при 5 ситуации на наводнение, 6 ситуации на строителни сгради, 15 пожара, 3 обгазявания и 26 други бедствени ситуации. В резултат на тази дейност е оказана своевременна спешна медицинска помощ на 1185 пострадали и са хоспитализирани 736 болни.

Той активно участва в немалко международни изяви под егидата на Европейския съюз и НАТО за действия при кризисни ситуации. За периода 2006-2007 г. е участвал в седем такива учения.

Позволявам си да изкажа тази информация, защото явно няма достатъчно публичност в дейността или центърът не може да популяризира и отчете дейността си. Последната изява, която беше под егидата на центъра, беше учението „Струма 2008” за подготовка на медицинските структури за действия при терористични организации. Мисля, че там добре бе показана възможността за действие и квалификацията на екипа на центъра за координация на дейностите в такива ситуации.

Центърът работи по два проекта по програмата „Леонардо да Винчи”. Първият е с партньори Германия, Испания и Франция, а вторият е с партньорство с Обединеното Кралство. Финансирането е чрез Обединеното Кралство. Това е добър показател за международната дейност на центъра.

Има слабости и пропуски, които са анализирани и са обект на регулярна проверка от страна на министерството. Направени са съответните предписания за отстраняване на нередностите и пропуските в дейността му, включително и в публичността. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Ваньо Шарков – право на реплика.

ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, в интерес на истината се надявах, че за времето от 30 май до сега, откогато съм задал този въпрос, до днес нещо ще бъде променено.

Вие казахте, че една от задачите на този Национален медицински координационен център е изготвянето на експертна оценка на медицинската обстановка. В действителност за периода, който посочих в моя въпрос, има издавани ежедневни бюлетини на Националния медицински координационен център за медицинската обстановка в страната. Според Вас дали някого ползва такъв бюлетин, в който пише (можете да видите това и на сайта): „Бюлетин на Националния медицински координационен център за медицинската обстановка в страната от 8,00 ч. сутринта на 3 ноември до 8,00 ч. на 4 ноември: пътните настилки в голямата част от страната са мокри, поради мъгла е намалена видимостта до 50 м в района на Шипка, Петрохан, Троян – Кърнаре, 150 м в района на София. Затворени са проходите Твърдица – Елена, Етрополе...”. Какво общо има това с медицинската обстановка?! Това бюлетин на Националния медицински координационен център или е на Пътна полиция?

ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Има индиректна връзка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Не желаете.

Въпрос, зададен от народния представител Лъчезар Иванов към министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин министър, обръщам се към Вас по повод постъпила при мен на 11 юни 2008 г. жалба от група пациенти на хемодиализа в отделение по хемодиализа в БАЛ „Св. Петка” – гр. Видин, и по повод публикацията на един столичен вестник за положението в същата болница.

Основната причина, поради която реших да се обърна към Вас, бе цитирането в писмото до мен, че броят на пациентите, починали от 1 април 2007 г. до 30 май 2008 г., е общо 32 пациенти. Тук говорим за съдби и затова направих собствено проучване, при което установих следното. При извършване на справката, която направих аз, не се касае за 32 починали, а за починали от 1 януари 2008 г. – 30 на брой.

Само за справка ще съобщя, че през 2002 г. са починали 7 души, през 2003 г. – 11 души, през 2004 г. – 12 души, през 2005 г. – 9 души, 2006 г. – 14 души.

Обръщам се към Вас със следния въпрос. Предвид гореизложеното каква е причината за рязко нарасналата през последната година смъртност на пациентите в отделенията по хемодиализа? Какво смята да направи Министерството на здравеопазването по повдигнатите от мен въпроси и какви мерки ще се предприемат за разрешаването на съществуващите проблеми, които болните на хемодиализа представят?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев.

МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми колега Иванов! Данните ни доста се различават. Но преди това искам само да кажа, че болницата „Св. Петка” във Видин разполага с 9 диализни поста с 9 работещи апарата. Броят на лекуваните за 2007 г. пациенти е бил общо 60. От тях 40 са с хронична бъбречна недостатъчност. Броят на болни с хронична бъбречна недостатъчност в началото на тази година е 38, броят болни с хронична бъбречна недостатъчност в края на 2007 г. е 39. Диализираните от други центрове са трима.

Броят на проведените диализи за 2007 г. е общо 5766. Смъртността при болни на диализа е 13% или 8 човека са починали. По причина сърдечно-съдова недостатъчност - 5 и по белодробни причини – 3.

Според проверките, които са направени от назначена специална комисия и от страна на Националния консултант по хемодиализа, има значително намаляване на смъртността - 13% към 17% за 2006 г.

Не отговарят на истината цитираните 32 смъртни случая в периода 1 април 2007 – 30 май 2008 г. От направените проверки на документацията в болницата, официалните документи, които всеки може да провери по всякакъв начин, пациентите на диализа, които са починали, са 12.

Аз не знам откъде са Ви сведенията, знам че има доста анонимни подписки. Вие можете ли да покажете някоя с подписани имена?

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Мога.

МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Добре.

Това са официалните данни, които, ако се наложи, могат да се проверят по съответните начини. Но в интерес на истината трябва да кажем, че диализните центрове в България не разполагат с онази апаратура, която е необходима на България в момента. Затова сме предприели действия за провеждане на процедура за закупуване на нови апарати. Нуждите от тази апаратура за страната са 470 апарата за всички диализни центрове. До края на годината ще бъдат доставени 240 и в началото на следващата ще бъдат допълнени всички апарати, от които се нуждаят центровете, така че да бъдем адакватни на нуждите, които държавата и най-вече пациентите имат от тази апаратура.

Аз също разполагам с данни за това колко са починалите болни. За 2007 г. са 8, за 2008 г. дотук са 6 човека. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лъчезар Иванов за реплика.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин министър, считам, че Вашите консултанти, които са Ви изготвили отговора, не са си направили усилието дори да проверят, че в центъра е бил направен ремонт и са закупени два броя нови бикарбонатни хемодиализни апарати. Бих искал да Ви кажа, че не само че знам броя на починалите болни, а ще Ви дам поименен списък кой кога и от какво е починал.

Справката, която Ви е подадена от МБАЛ – Видин, по-точно от Районния здравен център – Видин, е с невярно съдържание. Но това говори още веднъж за значимостта на човешкия живот в България, за значимостта на един човек, който е болен, в случая от бъбречна недостатъчност. Това показва също едно отношение на администрацията към реалните проблеми на хората. Вие ме попитахте и аз ще ви покажа поименен списък, направил съм това усилие.

Ще завърша моето питане към Вас със следните думи, които бяха отправени в жалбата до мен и, забележете, до председателя на Комисията по здравеопазване, до господин Тодор Кумчев и до госпожа Ива Станкова. А те са следните: „Вие сте нашата последна надежда. Нашият живот е във вашите ръце. Тъй като бяхме заплашени, че ако се обърнем към компетентни институции, ще ни спрат лекарствата и хемодиализите, поради страх за живота ни предпочитаме да останем анонимни.”

Ще завърша с тези думи, защото ние все пак живеем в страна, която е член на Европейския съюз, и ще се обърна към всички хора да не се страхуват, а да се обръщат към нас, защото ние сме изпратени тук не само да правим политики и да браним своите политически партии, а да защитаваме интереса и здравето на хората.

С това завършвам. Ще предоставя подробен списък на моето разследване за починалите пациенти. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев.

МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Господин председател, уважаеми колега Иванов! Доколкото виждам, Вие разполагате със същия списък, който и аз имам. Можем да ги сравним един по един. Ако не ви се вярва, можете да се обърнете към съответните институции да проверят истинността на списъците ни. Аз твърдя, че не са починали 32 души в този период. Много бих искал да се обърна и аз към всички граждани на страната: ако имате сведения, данни и други притеснения, пишете си имената, за да бъде истинско това, което искате. Всичко друго, което е анонимно, превръща парламента най-малкото в не това, което трябва да бъде. И аз мисля, че този дебат тук е несъстоятелен. В дългата си практика на ръководител на различни нива съм се срещал с какви ли не анонимни сигнали и съм хабил толкова много обществена енергия, за да докажем накрая, че няма нищо вярно в случая.

Но все пак, ако някой действително има притеснения и основателни причини, може да сезира съответните инстанции и институции, които са за това да проверяват всяка една нередност в страната. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Донка Михайлова към министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев.

Заповядайте, госпожо Михайлова.

ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Съгласно промяна на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване, която предложихме заедно с народния представител д-р Тодор Кумчев, от 1 юли 2008 г. жените на възраст над 60 години и мъжете на възраст над 63 години ще заплащат при посещение при лекар и стоматолог 1 лв. потребителска такса, като разликата от 1,20 лв. следва да бъде изплащана от републиканския бюджет. Същият текст на закона задължава Вас, господин министър, и министъра на финансите да издадете наредба, с която да уредите начина на плащане на сумата от 1,20 лв. към лекарите в първичната и специализирана извънболнична помощ и лекарите по дентална медицина.

Тъй като преди един час д-р Шарков постави въпрос към министъра на финансите и получи отговор, че наредбата вече е издадена и публикувана, аз леко ще модифицирам своя въпрос към Вас, господин министър. Бих искала да ви попитам каква е процедурата на разплащане с лекарите от извънболничната помощ, която предвиждате? Какъв контрол върху изразходването на средствата от 10 млн. лв., които ще бъдат изплатени на лекарите в извънболничната помощ, предвиждате? Има ли гаранция, че ще бъде защитен интересът на българските граждани и тяхното безпрепятствено обслужване от лекарите? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев.

МИНИСТЪР ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Госпожо Михайлова, действително този случай и казусът с наредбата и поправката в закона предизвикаха доста интерес и немалко напрежение сред колегите в първичната помощ, но наредбата днес вече е факт. Тя е публикувана в днешния брой на „Държавен вестник” № 58. Всеки може да я види и да я прочете. Там ясно е казан начинът, по който ще стане разплащането и компенсирането на колегите от първичната помощ на база на поправката в закона.

Аз мисля, че министър Орешарски беше достатъчно подробен и обясни как ще стане. Действително ще се заплаща на тримесечие и ще се платят всички направени прегледи и отчетени по надлежния ред, указан в наредбата от колегите. Така че не виждам място за притеснение, най-малко в колегията от първичната помощ. От една страна, те ще бъдат компенсирани за тяхната работа така, както са работили досега, от друга страна, с поправката пък се цели облекчение на една голяма част от населението, което е един жест от страна на законодателите към населението от третата възраст на Република България. Средствата ще бъдат превеждани от Министерството на финансите към Министерството на здравеопазването и чрез трансфер тези пари ще бъдат прехвърлени към Националната здравна каса, която има механизми да следи за отчитането и точността на извършените дейности, така че да не се нарушават принципите на работа на колегите.

Аз смятам, че сме си свършили работата и няма място за притеснение относно и заплащането на лекарския труд на база на извършени прегледи, и за обществения ресурс, който отива в тази сфера на здравеопазването. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за реплика на народния представител Донка Михайлова, в рамките на две минути.

ДОНКА МИХАЙЛОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин министър! Удовлетворена съм от Вашия отговор и от това, че Вие и министърът на финансите спазихте своето задължение в срок и създавате предпоставки за безпрепятствено протичане на този процес, който създаде немалко обществено напрежение.

Ползвам повода, за да изразя своето убеждение, че промяната, която направихме в закона, и наредбата, която Вие издадохте, от една страна, разширява възможностите за достъп на хората в пенсионна възраст до извънболнична помощ, до стоматологичните кабинети.

На второ място, тази стъпка по никакъв начин не накърнява интересите на лекарите в извънболничната помощ, тъй като средствата, които те ще получат като разлика от 1,20 лв. за всеки преглед, на практика са осигурени от държавния бюджет, което беше потвърдено и от Министерството на финансите. Мисля, че тази стъпка защитава интереса и на всички български граждани, които имат интерес от това, че средствата от 1,20 лв., от доплащането, ще бъдат получени от лекарите, само ако те документират тези средства, ако те всъщност издадат касова бележка и като коректни данъкоплатци изпълнят своя дълг на данъкоплатци.

Мисля, че въпреки цялото напрежение, въпреки недобросъвестно изречените думи, че тази стъпка ощетява лекарите в извънболничната помощ, ние предприехме действие, което разширява достъпа до здравеопазване на възрастните хора. Благодаря Ви за коректно свършената работа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев за днешното му участие в парламентарния контрол.

Има две питания към министъра на земеделието и храните. Не знам дали ще можем да се поберем във времето до 14,00 ч. с двете питания.

Първото питане е от народния представител Яне Янев.

Господин Янев, заповядайте да развиете питането си към министъра на земеделието и храните.

ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин министър, днес стана ясно, че българската държава трябва да се въздържа от плащания по Мярка „Развитие и диверсификация на икономическите дейности” и Мярка „Инвестиции в селските стопанства”. Това стана ясно от специално писмо на Жан Люк ДеМарти до вашето ведомство и до Министерския съвет. Неслучайно още на 9 май 2008 г. внесох моето питане относно политиката на Министерството на земеделието и храните по отношение на еврофондовете за земеделие.

Аз съм първият човек в Република България, който твърдеше и се оказа точно така – че ще бъдат наложени санкции и по останалите мерки по САПАРД. Това е стенографирано както в протоколите на Народното събрание, така и в стенографските протоколи на Комисията по земеделието и горите. Нещо повече, аз съм единственият човек в тази пленарна зала, който многократно е твърдял, че трябва да се създаде специална парламентарна анкетна комисия, която да ревизира цялостната дейност на Държавен фонд „Земеделие”, респективно на САПАРД, за да може народното представителство, а оттам и българската общественост да узнаят кои са грандиозните корупционни схеми по САПАРД, които установиха от ОЛАФ и нашите компетентни власти.

Излишно е да припомням тези събития в детайли, тъй като те бяха съвсем скорошни и въпреки че бяха засенчени от темата с престъпността, породилите ги проблеми на този етап остават без решение. Затова е изключително важен въпросът дали реформата в Министерството на земеделието ще се изчерпи само със смяна на титуляра и с подмяна на една дума в названието.

Надявам се, господин министър, че имате такава визия за промяна и тя ще бъде публично оповестена. Разбира се, ако тя е достатъчно смислено обоснована и обхватна, не би било възможно да я представите подробно в рамките на днешното питане, но се надявам това да стане в близките седмици. Затова моите въпроси към Вас са:

1. Промяната в наименованието на министерството предполага ли промени в структурата и дейността му и, ако такива ще има, какви точно са те?

2. Във връзка с днешните събития по Програма САПАРД, предвиждате ли кадрови промени в най-високите ръководни нива на министерството, в това число Държавен фонд „Земеделие” и в Разплащателната агенция?

3. Считате ли, че ресорният заместник-директор на Държавен фонд „Земеделие”, който е отговарял досега по САПАРД, си е свършил работата, защото той многократно твърдеше и пред комисията, и пред обществеността, че всичко по САПАРД ще бъде изрядно след последната одиторска проверка? Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.

МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Янев! Бих желал да започна отговора си съвсем актуално във връзка с това, което поставихте току-що.

Това, което мога категорично да Ви кажа, е, че писмото за предлагане за спиране на двете мерки за диверсификация и за земеделското производство пристигна снощи. В момента се вземат всички необходими мерки в тази връзка, за да стане ясно точно какво е станало, какви са причините, каква е ситуацията. Не бих желал нещата да се преекспонират.

Това, което е направено в момента – създадена е работна група, която включва осем експерти от системата на САПАРД, двама души от разплащателна агенция, които трябва да изготвят екшън план. Те заминават на 1-ви на работна среща с експертите на Брюксел, на Земеделската комисия.

Позволете ми, господин Янев, да кажа още нещо. До този момент никъде никой не е казал, че има някакви допуснати процесии, които имат криминален характер в посочените от Вас две мерки. В момента се проверяват случаите. Докато не излезе окончателното становище на доклада, докато не стане ясно какво точно е станало там, всякакви други коментари нямат стойност. В тази връзка не бих си позволил да нарушавам функционалната работа като министър на земеделието и храните. В условията на пълна прозрачност към Европейската комисия се вземат всички необходими мерки този казус, който Вие поставяте, да бъде изяснен.

Господин Янев, искам да декларирам, че по никакъв начин никой, който е допуснал грешки, свързани в тази посока, няма да бъде укрит, ако се докаже, че въпросното лице или лица имат персонална отговорност. На тях ще им бъде поискана административна отговорност, включително структурни и персонални промени.

Позволете ми вече конкретно на въпросите Ви да отговаря по следния начин.

Ще има ли промени в структурите и дейността на министерството? Разбира се, че ще има такива промени. Най-малкото защото, както и Вие отбелязвате, министерството има ново име – Министерство на земеделието и храните. В тази връзка основната наша цел е да се сформира най-ефективната структура, която да гарантира проследяване на качеството и безопасността на храните по цялата верига – от полето до масата. Ще бъдат извършени и други структурни промени в Министерството на земеделието и храните, които, уверявам Ви, няма да бъдат символични.

Вярвам, че ще се съгласите с мен, че подобни промени ще бъдат ефективни, не бива да се предприемат прибързано и без преди това да е направен необходимият анализ. Само така може да бъде гарантирано, че новата структура ще работи по-ефективно. Ето защо съм издал заповед за сформиране на работна група, която да мотивира предложението за въпросните структурни промени. В близките дни чакам предложението на работната група, след което ще бъде пристъпено към промени в Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните. След като подобно решение бъде взето, веднага ще запозная членовете на Парламентарната комисия по земеделието и горите, чийто член, господин Янев, сте и Вие, с всички подробности. При всички положения новата структура на министерството ще допринесе за по-ефективна работа на администрацията, съобразена с европейските практики и опит.

Предвиждат ли се нормативни промени, свързани с усвояването на средствата на Европейския съюз в областта на земеделието? Да, нормативни промени се предвиждат, необходими във връзка с процеса на хармонизиране на българското законодателство с правото и изискванията на Европейския съюз в областта на земеделието и селските райони. За тази цел работната група в Министерството на земеделието и храните подготви законопроект за подпомагане на земеделието и развитието на селските райони, който премина през вътрешноведомствено съгласуване и в момента е в процес на междуведомствено съгласуване. След разглеждането му на заседание на Министерския съвет той ще бъде внесен за обсъждане в Народното събрание.

Със Закона за подпомагане на земеделието и развитието на селските райони се предвижда да бъде отменен и досега действащият Закон за подпомагане на земеделските производители, който е обнародван през 1998 г. и е претърпял множество изменения и допълнения. Сега действащият Закон за подпомагане на земеделските производители не урежда в достатъчна степен обществените отношения, които възникват в областта на държавната подкрепа и подпомагане на земеделието и селските райони – проблем, който ще бъде решен с приемането на новия закон.

По-конкретно бих желал да Ви информирам, че условията и редът за усвояване на финансовите средства по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. се регламентират с наредби, издадени от министъра на земеделието и храните, за всяка една от 24-те мерки, които вече стартираха или предстои да стартират през тази и следващата година. Към момента са обнародвани в „Държавен вестник” седем наредби и по тях вече е започнало набирането на заявления за подпомагане в областните офиси на Държавен фонд „Земеделие” разплащателни агенции на територията на цялата страна.

Бих искал да Ви уверя, че в Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. са предвидени и се създават надеждни системи за наблюдение и оценка. Наблюдението и оценката служат като важни инструменти в управленския контрол за по-доброто насочване на програмирането към нуждите на обхванатите сектори или райони, по-добро идентифициране на програмния процес и нуждите от промените в него. Работата по оценката се организира като непрекъснат процес в съответствие с общата рамка за наблюдение с оценка на Европейската комисия, като се започне от предварителната оценка, преминава се през междинна оценка – до 2010 г., и се стига до следващата оценка – през 2015 г. , в съответствие с чл. 85 и чл. 86 от Регламента на Съвета 1698 от 2005 г.

Предвиждат ли се кадрови промени в министерството и Държавния фонд „Земеделие”?

Господин Янев, всички необходими мерки за кадрови промени ще бъдат взети и те ще бъдат взети веднага и незабавно. Щом се установи някаква грешка, или допуснати слабости, или с цел оптимизиране на дейността, незабавно ще се пристъпи към кадрова промяна. Досега такива промени са взети в някои от отделите, тепърва предстоят и други. Персонални промени ще има, те са наложителни.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър. Времето отдавна изтече, ще имате възможност още веднъж да вземете думата, защото това е питане.

Господин Янев, имате думата.

ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Благодаря Ви, че вашите експерти и сътрудници са се постарали да Ви дадат информация, но тя все пак не е актуална във връзка със събитията, които се развиват в днешния ден.

Първият ми въпрос, на който искам да дадете отговор, ако сте в състояние, разбира се, е: колко от бенефициентите, които са разследвани от ОЛАФ и нашите служби по Програмата за развитие и диверсификация на икономическите дейности, са стигнали като сведение преди това до контролните органи, до Инспектората на вашето ведомство и до Държавен фонд „Земеделие”? Имате ли такава информация до момента или очаквате да дойде от Брюксел и тогава, постфактум, да се предприемат действия?

Второ, знаете ли в Мярката „Инвестиции в селските стопанства” в какви дейности точно са злоупотребите? Защо се спират парите всъщност по тази мярка?

Държа да ми отговорите на тези два конкретни въпроса.

Тъй като казахте за Програмата за развитие на селските райони, искам да Ви дам информация. Тъй като това е първото ми питане към Вас, аз ще бъда все пак снизходителен и дори ще осъществя среща с Вас, за да Ви дам малко повече информация как ваши експерти отиват по страната и провеждат образователни курсове по отношение на разработването на проекти, а всъщност се самопредлагат на бенефициентите, въпреки че са длъжностни лица, те да разработват подобни проекти. Това го имаме доказано едно към едно. (Реплики от залата.)

Господин председател, искам да помоля в залата разни кочияши и лакеи да спрат.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, нека да не се обиждаме.

ЯНЕ ЯНЕВ: Нещо конкретно. Знаете ли, господин Цветанов, че фирмите, в които е собственик един от заместник-изпълнителните директори на Държавен фонд „Земеделие”, разработват проекти по Програмата за развитие на селските райони на бенефициенти още от м. януари 2008 г.? След нашата среща ще Ви дам конкретно кои са фирмите и хората, ангажирани с този процес. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на земеделието и храните господин Валери Цветанов.
МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, дами и господа! Господин Янев, искам да Ви уведомя за следното нещо. Във връзка с конкретния Ви въпрос, който зададохте, какво точно е станало, във връзка с последните неща, които възникнаха от снощи и сега, както Ви казах от самото начало на моето експозе – позволете ми, докато не стане ясно кой, как, защо и какво, не можем да предприемем мерки. Не само аз в качеството си на министър на земеделието и храните, а и службите от DG-AGR. Става въпрос за конфиденциална информация, която трябва да бъде изяснена. Тези бенефициенти – позволете ми да не използвам тази дума бенефициенти, защото тя не е разбираема за масовия земеделски производител, тези земеделски производители, които са допуснали някакви неясноти, грешки и конкретно за нещата, всичко това ще бъде изяснено. До този момент ние не можем да представим такава информация.

Що се касае до самото писмо, в момента имаме запитване до DG-AGR дали имаме право да го допуснем и да го представим на медиите. В такъв аспект помолих днес на пресконференцията и Вас, господин Янев – дайте ни възможност да изчакаме инструкциите на Европейската комисия. В понеделник или във вторник, когато стане ясно вече какво е положението, ще Ви отговоря конкретно.

Пак Ви декларирам категорично: ако има някакви съмнения, ако има нещо, което е допуснато, незабавно и веднага ще предприема такива мерки, които са свързани с персонални промени. Няма да се поколебая, господин Янев, казвам Ви го категорично!

Второто нещо, което Вие ми казвате. В системата на Министерството на земеделието и храните – Вие знаете това добре, е създадена Национална служба за съвети в земеделието. Те са обучавани за безплатни проекти и такива проекти се правят.

Що се касае за този случай или такива случаи, за които Вие споменавате – този процес се контролира. Такива сигнали вече са разглеждани. Все пак, докато не дойде окончателно становище по въпроса какво става и как става, за такива случаи, за които Вие казвате, позволете ми тогава да застана пред Вас и да Ви ги кажа конкретно пред всички. Всичко това се проверява в условията на пълна прозрачност.

Освен това, господин Янев, искам да Ви помоля, както и всички народни представители – идвайте при мен и ми казвайте. Всеки Ваш случай, всичко, каквото се открие, е добре дошло. Трябва да има прозрачност. Този стил на работа като прозрачност и комуникация с всички аз го налагам и го искам. Добре сте дошли винаги. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Яне Янев, който да изрази своето отношение към отговорите на министър Валери Цветанов.

ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин министър, разбирам и наистина с основание сте притеснен от случващото се. Надявам се да не се получи същият прецедент както с предходния министър, на който му зададох две последователни писмени питания по отношение на одитните доклади за Разплащателната агенция и за Програма САПАРД. Той ми написа писмен отговор, че ме кани в неговия кабинет да ми предостави докладите. Отидох там – дълги и продължителни общи, безсмислени приказки и накрая ме излъга. Документът беше пред него, но на практика не ми го даде. Това е истината.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо не го взе?

ЯНЕ ЯНЕВ: Защото няма да тръгна да се бия с него в кабинета му!

Нещо повече, аз, господин министър, считам, че би било редно така, както се засекретиха други доклади по искане на колегите от Демократи за силна България, да не стане така, че да се засекретят и тези доклади по САПАРД и Разплащателната агенция! Много е важно, това е информация, която е свързана с публични средства и всички имат право да я ползват.

А що се касае до тези конкретни факти и данни, много е добре Вие да осмислите като цяло дейността, структурата, субординацията в Държавен фонд “Земеделие”. Там има много проблеми, които са от години и Вие ги онаследявате, не носите вина за това, но пък имате ангажимент да имате волята и силата да ги промените, за да могат наистина да станат по-ефективни процесите. В противен случай ние само ще реагираме, когато Брюксел ни отреже парите по една или друга мярка.

Желая Ви кураж и се надявам наистина това, което казахте и декларирахте от парламентарната трибуна, в най-скоро време да се случи. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, остават 4 минути до 14,00 ч. Имаме още едно питане към министъра на земеделието и храните от народния представител Минчо Христов.

Едно питане с отговорите изисква около 20 минути, което означава, че ще трябва да надхвърлим времето. (Реплики от КБ.)

Господин Христов, чувам „следващия път”.

Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда, 2 юни, от 9,00 ч.

Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,56 ч.)


Заместник-председател:

Любен Корнезов

Секретари:

Борис Николов

Георги Димитров

Каталог: Stenogrami -> Stenogrami Velichklov
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, четвъртък, 29 юни 2006 г. Открито в 9,01 ч
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, петък, 9 юни 2006 г. Открито в 9,05 ч
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, четвъртък, 20 март 2008 г. Открито в 9,05 ч
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, петък, 26 септември 2008 г. Открито в 9,03 ч
Stenogrami Velichklov -> Програма за заседанията на Народното събрание за периода 21-23 ноември т г., така както беше съгласуван на заседанието на Председателския съвет
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, петък, 29 септември 2006 г. Открито в 9,00 ч
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, сряда, 15 октомври 2008 г. Открито в 9,05 ч