Заседание софия, петък, 9 юни 2006 г. Открито в 9,05 ч

По втория Ви въпрос бих искал да акцентирам върху факта, че във формулираните в Националния план за развитие 2007-2013 г. стратегически приоритети развитието на информационното общество не присъства отделно като част от три стратегически приоритета: повишаване на конкурентноспособността на икономиката, развитие на човешките ресурси и подобряване на социалната инфраструктура и устойчиво и балансирано регионално развитие. Реализацията на стратегията за развитие на информационното общество ще върви в рамките на създадените оперативни програми, развитие на човешките ресурси, развитие на конкурентоспособността на българската икономика и регионално развитие.

В заключение, искам отново да акцентирам върху два важни пункта. Първо, планирането на политиките в оперативните програми е по приоритети. Липсата на самостоятелни оперативни програми за всеки отделен приоритет не означава, че правителството не поставя акцент върху неговата реализация. Това е механизъм за подготовка на по-ефективно усвояване на финансирането по линия на европейските структурни фондове и Кохезионния фонд. По този начин ще избегнем и трудностите по координацията и съгласуването на административните рамки и институционалното обезпечаване на бъдещите оперативни програми.

Второ, трябва ясно да се разбира, че Националният план е документ в развитие. Той не означава и не завършва с мандата на едно правителство, а отразява динамиката в посоката на развитие, появата на нови приоритети и акценти на работа.

Разбира се, трябва да сме наясно, че някои от приоритетите още не са достатъчно добре разгърнати. В тази посока се работи ежедневно. Целта обаче е да намерим разумния баланс и да реализираме най-важните национални цели и стратегически задачи. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.

Господин Камов, имате право на два уточняващи въпроса. Заповядайте.

НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин министър-председател, благодаря Ви за отговорите. По първия въпрос, все пак очевидното желание на правителството, още на предишното правителство е било по-амбициозно. Дори ще цитирам при една неотдавна проведена дискусия думите на заместник-министъра на финансите, който буквално заявява, че “когато започнахме да правим този план, имахме амбицията да правим цялостна стратегия, което би било нормално, както е и факт, че Националният план не представлява такава цялостна стратегия”.

Струва ми се, че правителството имаше достатъчно време, а и малко време остава все пак да се коригира планът в посока на това да се превърне в истинска стратегия за развитието на България, още повече, че илюзиите в нашето общество са твърде големи по отношение на средствата от Европейския съюз. Тяхното усвояване би трябвало да бъде ясна проекция на приоритетите на държавата.

Второ, по отношение на информационното общество. Съгласен съм с Вас, че не може по всеки приоритет да има оперативна програма. Окуражаващ отговор е, че този приоритет ще бъде защитен във всички оперативни програми хоризонтално.

Но ето какво се получава в сравнение със Словения. В Словения са успели при подготовката на същия план да осигурят 10% от фондовете да отидат пряко в информационните технологии. По оценка на работодателските организации у нас за България към днешна дата това е само 1%!

И моят уточняващ въпрос е: как правителството възнамерява да защити значително по-висок процент, насочен от фондовете в областта на информационните технологии, тъй като това е обявен приоритет на правителството и Вие също се съгласихте с това, подчертахте го даже! Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Камов.

Господин Станишев, заповядайте за отговор на допълнителния въпрос, отправен към Вас от господин Камов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Камов! Както казах и в моя отговор, развитието на информационното общество е реален приоритет на това правителство. Неслучайно за първи път беше създадена Държавната агенция за информационни и телекомуникационни развития. Във връзка с това искам да Ви разкажа малко по-подробно за работата по Националния план за развитие.

Броят на оперативните програми беше определен още преди съставянето на това правителство, както и техните наименования. Наред с това работата по прецизирането на приоритетите в рамките на всяка оперативна програма продължи през есенните месеци и в края на годината беше приет първоначален вариант на Националния план за развитие, който в максимална степен да отчете свършената досега работа.

Разбира се, сблъскахме се с реалността, че всяко ведомство, отговарящо за един или друг сектор от развитието на българската икономика или общество, по принцип би желало да има самостоятелна програма за този сектор, което изглежда много атрактивно, но това съдържа няколко риска:

- първо, риска България действително да изглежда като държава, която не знае какво иска и постоянно да предоговаря броя на оперативни програми, което би предизвикало доста сериозен скептицизъм от страна на европейските институции;

- второ, прекаленото стесняване на една програма, която е заложена чрез разбиването на приоритети, заложени в нея, в други оперативни програми, съдържа риска от неусвояване на средства, тъй като ако една програма е по-широко заложена, при отхвърлянето на проект в рамките на един приоритет може да се замества с друг – от друг приоритет или друг подобен в рамките на същия приоритет.

Затова по-широкото полагане на оперативните програми дава възможност и за по-висока усвояемост пред Европейския съюз.

Изрично при приемането на този първоначален вариант на заседанието на Министерския съвет, анализирайки пропуските, недостатъците, липсата на някои елементи в националния план, в моето изказване подчертах, че е необходимо да се отдели повече внимание на науката и образованието, на информационните и комуникационни технологии, на редица такива важни елементи на развитието на информационното общество. По този въпрос, както казах, се работи, тъй като този вариант е изпратен за експертиза, част от нея е готова, самите ведомства уточняват различните елементи от приоритетите и начините за тяхното постигане. Затова когато обсъждахме този вариант, настоявах всяка една институция, която отговаря за определен сектор, в това число Държавната агенция за информационни и комуникационни технологии, да разработи своите програми хоризонтално, за да бъдат включени в различните оперативни програми, да имат достатъчно финансиране.

Вие посочихте примера със Словения. Разбира се, могат да се вземат за сравнение много държави. Всяка една обаче има своята специфика. Както разбирате, например Словения никога не е имала този огромен проблем със своята инфраструктура – имам предвид пътна инфраструктура, железопътна и много други. В България пътищата са в окаяно състояние, както всички знаем, и развитието на тази част от инфраструктурата е приоритет за всеки български гражданин, за бизнеса и за конкурентоспособността на икономиката. Какво ще се залъгваме, че ще правим информационно общество, центрове за компетентност и високи технологии, ако до тях няма нормален път и съответната нормална инфраструктура?

Наред с това в рамките на правителствения Съвет за координация, контрол и реализация на националните инфраструктурни проекти на последното му заседание беше разгледано състоянието на националната информационна инфраструктура. Още тази година ще се заделят допълнителни средства за завършването на южния пръстен на държавната информационна мрежа. Надявам се следващата година да се напредне и със северната част от обръча, което е много съществено за развитието на информационните технологии и за електронното управление в държавния сектор, в публичния сектор. Това също е част от информационното общество.

Мога да Ви уверя, че въпросът, който поставяте, е важен за правителството като цяло и за мен, ще правим необходимото в рамките на балансите, на общото развитие на страната този сектор да получи ускорено развитие през следващите години. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станишев.

Господин Камов, заповядайте да изразите своето отношение към отговора на министър-председателя.

НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин министър-председател, за мен остава открит въпросът за фокуса в плана за следващите седем години. Ако се съди по разпределението на средствата, каквото и да се каже, човек остава с впечатление, че 46% приоритет за България е земеделието. Като народен представител от такъв район в никакъв случай не бих могъл да се противопоставя, но дали това е тежестта на този приоритет за България?

Мисля, че информационните технологии именно като обявен приоритет на правителството трябва да получат много по-силна подкрепа именно от кабинета, защото ако се подходи ведомствено, както и Вие отбелязахте, едва ли някой ще се погрижи да модернизира системи, които би могъл да управлява по начина, по който ги е управлявал досега, без да се безпокои много.

Третото безпокойство е свързано със сроковете. Мисля, че обективно има изоставане и много кратко е времето, в което всичко това, за което Вие споменахте и аз поддържам като възможност да бъде осъществено, ще трябва да се случи. Надявам се, че правителството няма да бъде упрекнато в забавяне и това да влезе в кръга от забележки на Европейския съюз във връзка с нашето присъединяване. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Камов.

Народният представител Мартин Димитров е отправил питане към министър-председателя относно удължаване на Споразумението с Международния валутен фонд.

Заповядайте, господин Димитров.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа! Тройната коалиция и българското правителство удължи Споразумението с Международния валутен фонд с шест месеца, но много малко беше казано на българското общество какво налага тази промяна. Още повече, през последните години сме слушали депутати от левицата, от БСП да казват, че Международният валутен фонд е причината заплатите в България да не растат бързо.

Уважаеми господин министър-председател, аз и моите колеги от Съюза на демократичните сили Ви даваме сега трибуна да обясните на българския народ причините за удължаването на това споразумение. Смятаме, че е много важно политиката на правителството да бъде обяснявана на българските граждани – да казвате защо нещо се случва, какви резултати очаквате, какви ползи има за България от удължаването на това споразумение, каква ситуация очаквате, за да се налага това споразумение да бъде удължено. Пак Ви припомням, че от вашата партия – БСП, имаше страшно много критики срещу Международния валутен фонд. Сега аз и моите колеги от СДС сме много учудени как с лека ръка, без особени мотиви, това споразумение беше удължено. Надявам се на ясен и изчерпателен отговор от Ваша страна. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.

Господин Станишев, заповядайте да отговорите на питането.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Благодаря Ви за любезната възможност, която ми предоставяте да поясня мотивите за решението на правителството за удължаване на Споразумението с Международния валутен фонд. Впрочем бих си позволил да вмъкна един коментар извън конкретния отговор – сигурно ако не беше удължено споразумението, щяхте да ни критикувате защо не е удължено. Сега поставяте другия въпрос от другата страна, което е нормално, естествено за опозиционна политическа сила – това е работата на опозицията да пита, да настоява правителството да отговаря на въпросите.

Както знаете, българското правителство договори с Мисията на Международния валутен фонд удължаване с шест месеца на Предпазното споразумение, което изтича през септември 2006 г. Съгласно договореното удължаване на срока всички финансови и структурни критерии и мерки за изпълнение ще бъдат разчетени до края на 2006 г.

В началото на 2007 г. българското правителство няма ангажименти към Международния валутен фонд по отношение на политики, критерии и мерки за изпълнение. През този период ще има техническа процедура по приключване на споразумението и изготвяне на доклад пред борда на директорите на Международния валутен фонд. Така страната ни ще има само формално споразумение с Международния валутен фонд към датата на пълноправното ни членство в Европейския съюз без това да влияе на ангажимента ни да съставим и изпълняваме конвенгертна икономическа програма, одобрена от Европейската комисия.

Независимо от срока на споразумението фискалните критерии от действащото споразумение с фонда са валидни до края на настоящата година. В този смисъл евентуалното неудължаване на споразумението ненужно би съкратило срока за изпълнение на структурните критерии и мерки само до м. септември т.г. без това да променя ангажиментите ни по фискалните критерии. И мисля, че това е достатъчно силен и ясен аргумент за удължаване срока на действието на споразумението с Международния валутен фонд.

Решението на правителството е съгласувано с Европейската комисия. Темата бе обсъдена с еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси господин Хоакин Алмуня по време на неговото неотдавнашно посещение в България, доколкото си спомням на 15 май т.г. По време на срещата с министъра на финансите и с мен това беше уточнено. С него беше обсъдена също така икономическата политика на правителството до периода на присъединяването на страната ни към Европейския съюз.

Смятам, че решението е взето не просто така, а със сериозни аргументи след продължителни разговори с мисията на Международния валутен фонд, след консултации с Европейската комисия и изразява насоката на политиката на правителството. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станишев.

Господин Димитров, имате думата, за да зададете допълнителни въпроси към министър-председателя.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа, защо България е единствената страна, която влиза в Европейския съюз и продължава споразумение с Международния валутен фонд? Как така при другите десет страни, които влязоха не се наложи да се стигне до такова удължаване?

Господин министър-председател, отговорете на този въпрос: какво е по-различното между България и онези други десет страни, които влязоха в Европейския съюз?

Друго нещо – СДС подкрепя удължаването на това споразумение, защото смятаме, че правителството е рисково и едно такова споразумение ще увеличи външните фактови за контрол, за да не се стигне до големи бели. За нас това удължаване, господин министър-председател, ако ме слушате, означава следното нещо, че Вие сам признавате, че вашите министри са рискови и че ако няма споразумение в края на 2006 г. най-малкото излишъкът на България ще бъде похарчен много набързо. Надявам се на ясен отговор от Ваша страна на този въпрос.

Аз в тази зала от Ваша страна чух следното признание: инициативата за удължаване на споразумението с Международния валутен фонд изцяло идва от българското правителство. Ваши министри в българските медии се опитаха да обяснят едва ли не, че инициативата идва отнякъде другаде. Хубаво, Вие си казахте, че това си е Ваша инициатива, но Вие не отговорихте защо я предприемате.

Пак Ви казвам, останалите страни, които влизат в Европейския съюз, нямат споразумение, което да изтича след датата на членството. Очевидно е, че между България и тези страни има някаква разлика, за да има такова разминаване. Вие като министър-председател е хубаво на българския парламент да обясните каква е тази разлика, както и на българските граждани, за да знаем.

Благодаря да очаквания от Вас отговор.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.

Заповядайте за отговор, господин Станишев.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин Димитров, хубаво е все пак да слушате, когато се опитвам да говоря, а не да преиначавате моите думи.

Първо, пак обръщам внимание на това, че при неудължаване на споразумението това би означавало, че България трябва все едно да изпълни фискалните мерки, които са залегнали в действащото споразумение, което изтича в края на м. септември т.г., да ги изпълнява до края на годината, но това щеше да съкрати сроковете за изпълнението на структурните мерки до края на м. септември, докато при удължаване на споразумението те се удължават до края на м. декември т.г., което практически е по-удобно за България. Знаете, че в момента има изключително много приоритети, свързани с Европейския съюз и те невинаги се покриват с това, което е важно и приоритетно за Международния валутен фонд.

Второ, за разликата между България и другите десет страни, които влязоха в Европейския съюз досега.

Първата голяма разлика между нас и повечето от тях е, че те не са имали никога валутен борд.

Второто го подчертавам отново, че споразумението ще бъде по-скоро формално до м. март т.г., до пролетта, когато ще изтече окончателно и ще бъде използвано от Международния валутен фонд за техническо оформяне на доклада пред борда на Международния валутен фонд. Мисля, че това беше достатъчно ясно казано в моя отговор.

Трето, Вие казахте, че това е форма на застраховка срещу рисковото правителство.

Уважаеми господин Димитров, знаете, че бизнесът е изключително плашлив, когато има политическа нестабилност или лоша икономическа среда в една страна, но данните не на правителството, а на Българска народна банка са, че за първите три месеца за тази година преките чуждестранни инвестиции са нараснали и са станали 755 млн. евро за три месеца от годината! За същия период от миналата година преките чуждестранни инвестиции са били 392 млн. евро, което някак си не се връзва с това, което Вие казвате – повтарям, като статистика. Тя не включва, например, такива постъпления като приходите от приватизацията на ТЕЦ „Варна” – 206 млн. лв. и ангажимент за инвестиции за още 40 млн. евро в българската енергетика.

Аз разбирам, че Вие имате политическа теза и тя трябва да бъде повтаряна, за което Ви пожелавам успех, обаче искам отново да подчертая, че правителството има собствена фискална политика. Една от основите на политиката на това правителство на тройната коалиция е да се запази макроикономическата стабилност и финансовата стабилност като основа за ускорено икономическо развитие. Впрочем това личи и от макрорамката на бюджета за 2007 г., която беше дискутирана на политическия съвет на коалицията. Тя беше определена. Тя е достатъчно рестриктивна и разумна и не означава, че след като се замине Международният валутен фонд, ще харчим безразборно средства. Вие това много добре го знаете.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.

Господин Димитров, имате право да изразите отношението си към отговора на господин Станишев. Имате думата, заповядайте.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми господин Станишев, казвате, че изказването ми е политическо. Сега ще Ви дам няколко икономически аргумента.

Казвате: нямало страни, които да са с валутен борд от последните десет. Моля Ви се, господин Станишев! Това са неоспорими факти, лесно проверими. Дайте да видим Балтийските страни, които са с валутен борд, пък влизат в Европейския съюз, защо пък те нямат удължаване на споразумението с Международния валутен фонд?

Освен това тук имаме депутати с доста добра памет – споразумението трябваше да изтече м. септември 2006 г., пък Вие го удължавате с шест месеца. Защо не го удължавате с три месеца? Кое налага едновременно членство в Европейския съюз и споразумение с Международния валутен фонд? Очевидно, че България е по-рискова от другите страни.

По отношение на инвестициите – повод за гордост, господин министър-председател, нямаме, защото ако отнесем инвестициите към броя на населението в България, те са между 4-5 пъти по-малко от средното за източноевропейските страни – тези, които влязоха в Европейския съюз. И ако има тази година известна интензификация, тоест да има повече инвестиции, това се дължи най-вече на предстоящото членство в Европейския съюз. И ако докладът на Европейската комисия беше по-добър от това, което е, щеше да има и повече инвестиции. Обаче за съжаление, уважаеми дами и господа от тройната коалиция, лошият доклад на Европейската комисия е една от предпоставките за влошаване на инвестиционната среда в България.

Освен това, ако България влезе, уважаеми господин министър-председател, с предпазни клаузи в Европейския съюз, инвестиционната среда в България ще се влошава. И ако някой от вас не си дава сметка за тази работа – много лошо за България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.

Народният представител Евгений Жеков е отправил въпрос към министър-председателя за обгазяването на гр. Стара Загора и изпълнение на решение на Народното събрание от 2 септември 2005 г.

Господин Жеков, имате думата. Заповядайте.

ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Моят въпрос е свързан с тежкия проблем на жителите на Старозагорска област – обгазяването. Този проблем в последните дни се изостри много. Факт е първият протестен митинг, организиран от над 30 граждански организации и сдружения, сред които църквата и двата големи синдиката.

Трябва да ви кажа, че гражданите на Старозагорско вече не вярват на никого. Не вярват нито на нас – депутатите, нито на местната власт, а още по-малко на централната. Те искат не приказки, а конкретни действия и резултати, като под резултати разбират единствено прозрачен и чист въздух.

Господин министър-председател, както знаете, по въпроса за обгазяването има две решения на две народни събрания и 11 конкретни препоръки за действия в доклада на Временната парламентарна комисия, която проучи дейността на правителството във връзка с обгазяването на Стара Загора.

В тази връзка Ви задавам следния въпрос: Какво от решението на Народното събрание от 2 септември 2005 г. и 11-те препоръки от доклада на Временната парламентарна комисия за обгазяване на Стара Загора до момента е изпълнено, какво не е и кога в какви срокове ще бъде изпълнено?

Господин министър-председател, дължа да Ви обърна внимание, че ме интересуват преди всичко конкретните действия, предприети от изпълнителната власт, и тези които ще бъдат предприети, а не докладите и отчетите на чиновниците. Благодаря Ви предварително за отговора.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Жеков.

Господин Станишев, имате думата да отговорите на отправения към Вас въпрос. Заповядайте.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Жеков! Благодаря за въпроса, който продължава да бъде както изключително важен, тревожен и същевременно много, много сложен, и то сложен не само от техническа гледна точка – от гледна точка на обективните показатели, а и сложен психологически. Защото е създадена среда на подозрителност и недоверие - среда, в която трудно се чуват дори най-сериозните и тежки аргументи, които почиват на доказани факти. Този въпрос действително неведнъж е стоял в дневния ред на Народното събрание, на парламентарния контрол, на него са отговаряли няколко министри, отговарял съм и аз. Напомням това, за да подчертая съпричастността на правителството към проблема и още веднъж да изразя неговата политическа воля да изпълним нашите ангажименти към гражданите на Стара Загора и региона и да ги уверим, че ще направим всичко необходимо, за да постигнем в крайна сметка общата цел: да бъдат премахнати източниците на замърсяване на въздуха и да осигурим чиста околна среда, полезна, нормална за здравето на хората.

Бих искал да използвам тази трибуна, за да отправя благодарности към Президента на Републиката господин Георги Първанов за организираната от него на 6 юни т.г. среща по проблема с обгазяването на Стара Загора. В нея, както знаете, взеха участие министри, заместник-министри, представители на местната власт и Гражданското обединение “Стара Загора”. Мисля, че това е един добър пример за инициатива на президентската институция, която внесе в момента необходимото успокояване и показа, че се предприемат конкретни действия и за в бъдеще.