Заседание софия, петък, 9 юни 2006 г. Открито в 9,05 ч

Доброволна и кризисна дестилация

Чл. 43т. (1) Всеки производител има право да извършва дестилация на трапезно вино и вино, годно за производство на трапезно вино.

    (2) Дестилацията на трапезно вино и вино, годно за производство на трапезно вино, се открива всяка винарска година на 1 септември.

    (3) Производителите, които извършват доброволна дестилация, представят ежегодно до 20 август декларация за предаденото за дестилация вино на Изпълнителната агенция по лозата и виното.

    (4) Количеството вино, което всеки производител на вино има право да дестилира, не може да надвишава 40 на сто от най-голямото количество вино, произведено и декларирано през предходните три винарски години.

Чл. 43у. Кризисна дестилация може да се прилага при излишъци на пазара на вино и/или при проблеми, свързани с качеството на произведените вина.

Чл. 43ф. (1) Кризисната дестилация е доброволна и може да бъде ограничена до определени категории вина и/или определени производствени райони.

     (2) При определени условия, определени с наредба на министъра на земеделието и горите, кризисната дестилация може да се прилага и за качествени вина.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по Глава шеста “а” от законопроекта. Няма желаещи.

Моля да гласуваме новата Глава шеста “а” и § 17 от нея в редакция, предложена от комисията.

Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.

Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Има предложение от народния представител Пламен Моллов за създаване на § 17а, което е подкрепено от комисията и е отразено на систематичното му място в § 17 относно членове 43т до 43ф.

Комисията подкрепя текста на вносителя по § 18.

Комисията подкрепя текста на вносителя по § 19.

Комисията предлага да се създаде § 19а със следното съдържание:

“§ 19а. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите “е Националната лозаро-винарска камара” се заменят със “са Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) и Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки (АПВТСН).

3. Алинея 3 се изменя така:

“(3) Националната лозаро-винарска камара и Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки са юридически лица със седалища в София”.

4. В ал. 4 думите “Националната лозаро-винарска камара приема” се заменят с “Националната лозаро-винарска камара и Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки приемат”.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.

Моля да гласуваме текстовете за параграфите от 17а до 19а включително, подкрепени от комисията.

Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.

Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Има предложение от народния представител Пламен Моллов за създаване на нови параграфи от 19а до 19з, което е подкрепено от комисията.

Комисията предлага следната редакция:

“§ 19а. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създават се нови точки 8 и 9:

“8. разработва и приема задължителни за регистрираните винопроизводители добри практики за производство и предлагане на пазара на вино и на продукти от грозде и вино;

9. разработва и предлага за одобрение от министъра на земеделието и горите и министъра на икономиката и енергетиката ръководство за прилагане на добри практики и управление на безопасността на продуктите при производството и търговията с винено грозде, вино, спиртни напитки и други продукти от грозде или вино.”
2. Досегашната т. 8 става т. 10 и в нея след думите “продукти от грозде и вино” се поставя точка, а текстът до края се заличава.

3. Досегашните т. 9-16 стават съответно 11-18.

§ 19б. Създава се чл. 54а:

“Чл. 54а. Членове на АПВТСН могат да бъдат:

1. физически и юридически лица, които са производители, вносители и/или търговци на спиртни напитки;

2. научни организации, училища, специализирани лаборатории, институти и други организации;

3. производители на лозов посадъчен материал, както и други лица, които съдействат или допринасят за развитието на производството и търговията на спиртни напитки в Република България.

§ 19в. В чл. 56, ал. 1 след думите “продукти от грозде и вино” се поставя точка, а текстът до края се заличава.

§ 19г. В чл. 58, т. 1 думите “и винопроизводство” се заличават.

§19д. В чл. 59, ал. 1 думите “за преработка и правилна обработка на вината” се заличават, а думите “важни от гледна точка на защитата на качеството” се заменят с “в областта на лозарството”.

§ 19е. В чл. 64 думите “т. 8” се заменят с “т. 10”.

§ 19ж. В чл. 66а се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2:

а) в т. 1 накрая се добавя “както и на приетите от НЛВК и задължителни за винопроизводителите добри практики за производство и предлагане на пазара на вино и на продукти от грозде и вино”.;

б) създава се т. 9:

“9. извършва проверки за спазване изискванията за издаване на придружителни документи за превоз на грозде, вино и продукти от грозде и вино.”

2. В ал. 3, т. 2 накрая се добавя “включително и търговски обекти за търговия на едро и дребно.”

§ 19з. В Глава осма се създава чл. 66г:

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.

Комисията предлага следната редакция за § 21:

“§ 21. В чл. 69 след думите “продукти от вино и грозде” се поставя запетая и се добавя “спирт, дестилати”.”

"§ 21а. В чл. 70 след думите "продуктите от вино и грозде" се поставя запетая и се добавя "спирта, дестилатите".

§ 21б. В чл. 71 след думите "представяне на вината" се поставя запетая и се добавя "спирта, дестилатите"."

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 22 и § 23.

По § 24 има предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.

Комисията предлага следната редакция на § 24:

"§ 24. В чл. 76 думите "при производството и съхраняването на грозде, вина, напитки и продукти от грозде и вино и спиртни напитки" се заличават, а след думите "чл. 22" се добавя " 22б", след думите "чл. 40" се добавя "40б" и след думите "чл. 42" се добавя "43, 43а, 43б, 43в, 43е, 43ж, 43з, 43м, 43р, 43с"."

По § 25 има предложение от народните представители Васил Калинов и Пламен Моллов, които са подкрепени.

Предложението на народния представител Васил Калинов по буква "а" е оттеглено, а по буква "б" се подкрепя от комисията.

Комисията предлага следната редакция на § 25:

"§ 25. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:

1. Наименованието се изменя така: "Допълнителни разпоредби".

2. В § 1:

а) в т. 17 думите "ферментация на вино, винаса и пикет" се заменят с "ферментация на вино и/или пикет";

б) т. 20 се изменя така:

"20. "Здрави и с приемливо качество винени утайки" са тези утайки, които не са с отклонение в цвета и/или аромата и са безопасни";

в) създават се т. 44-51:

"44. "Синтетичен спирт" е течен алкохолен продукт, който не е получен чрез ферментация, дестилация и ректификация на суровини от земеделски произход, водното съдържание на продукта не е с произход от вложените суровини и физико-химичните показатели не отговарят на съответното приложение към наредбата по чл. 36.

45. "Обособяване на обекти за дестилация" е физическо разделяне на съоръженията за винопроизводство от съоръженията за дестилация с цел осъществяване на контрол.

46. "Неутрален алкохол" е етилов алкохол от земеделски произход, който отговаря на изискванията за етилов алкохол по Приложение № 1 към Наредбата за определенията на видовете спиртни напитки и е предназначен за използване при производството и смесването на спиртни напитки.

47. За нуждите на контрола при прилагането на чл. 51 под "спирт" да се разбира "всяка водно-алкохолна смес над 80 обемни процента.

48. "Вторични продукти" са гроздовите джибри и винените утайки.

49. "Здрави и с приемливо качество винени утайки" са тези утайки, които не са с отклонение в цвета и/или аромата и са безопасни.

50. "Добри практики" е системата от основни хигиенни и технологични правила за работа, които се прилагат при производството и търговията с винено грозде, вино, спиртни напитки и други продукти от грозде или вино, за да се сведе до приемлив минимум рискът от замърсяване на продуктите чрез производствена или човешка дейност.

51. "Система за анализ на опасността и критични контролни точки (НАССР)" е система за процедури, чрез които се осъществява самостоятелен контрол и се осигурява безопасността на продуктите за човешкото здраве в съответствие с изискванията на Кодекс Алиментариус."

3. Създава се § 1а:

"§ 1а. Министерският съвет приема тарифа за таксите, които се събират от Изпълнителната агенция по лозата и виното."

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Изказвания по тези параграфи има ли? Няма желаещи.

Моля, гласувайте параграфите от 19а до 25 включително, които са подкрепени от комисията.

Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.

Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията предлага да се създадат "Преходни и заключителни разпоредби".

Комисията предлага следната редакция на § 26:

"§ 26. Параграф 17 влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз."

Комисията предлага да се създаде § 26а:

"§ 26а. Разпоредбата на § 18, т. 1 относно вноса на спирт, дестилати, спиртни напитки не се прилага за държави - членки на Европейския съюз, от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз."

Комисията не подкрепя предложението на вносителя за създаване на Допълнителна разпоредба и предлага тя да отпадне.

Комисията предлага следната редакция на § 27:

"§ 27. Навсякъде в закона:

1. Думите "винено бренди" се заменят с "бренди".

2. Думите "министърът на икономиката", "министъра на икономиката", "Министерството на икономиката" се заменят съответно с "министърът на икономиката и енергетиката", "министъра на икономиката и енергетиката" и "Министерството на икономиката и енергетиката".

3. Думите "чл. 8, ал. 8" се заменят с "чл. 8, ал. 11".

4. Думите "пунктове/те за дестилация на ферментирали плодови материали" се заменят с "малки/те обекти за дестилиране"."

Има предложение от народния представител Пламен Моллов за създаване на § 28, което комисията приема.

Комисията предлага следната редакция на § 28:

"§ 28. В чл. 1 ал. 2 от Закона за храните (обн., ДВ,…) се изменя така:

"(2) Изискванията и правилата по ал. 1 относно виното и спиртните напитки се уреждат със Закона за виното и спиртните напитки."

Комисията подкрепя предложението на народния представител Пламен Моллов за терминологията на законопроекта и то е отразено на систематичното си място – в § 27, т. 4.

Комисията предлага да се създаде § 29:

"§ 29. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Националната лозаро-винарска камара изпълнява разпоредбата на § 19, т. 1."

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Моллов.

Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма.

Моля за гласуваме наименованието "Преходни и заключителни разпоредби", § 26 и § 26а от тях, наименованието "Допълнителна разпоредба" на законопроекта и от § 27 до § 29 включително, подкрепени от комисията.

Моля, гласувайте.

Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.

Текстовете са приети, а с това и Законът за виното и спиртните напитки.

Благодаря Ви, господин Моллов.

Обявявам почивка до 11,00 ч., след което ще продължим с Парламентарен контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ:

Новопостъпили питания за периода 2-6 юни са следните:

Постъпило е питане от народния представител Филип Димитров към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно политиката на правителството по отношение на проекта "Красива България". Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 юни.

Постъпило е питане от народния представител Нигяр Джафер към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно държавните средства за домовете за медико-социални грижи за деца, методиката и нормативите за определяне на издръжката на децата в тези домове. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 юни.

Постъпило е питане от народния представител Минчо Куминев и Стела Банкова към Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, относно политиката на българското правителство спрямо развитието на ядрената енергетика. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 юни.

Има писмени отговори на министъра на външните работи господин Калфин на въпрос към народния представител Иван Иванов.

Писмен отговор от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос на народния представител Иван Иванов.

Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос от народния представител Васил Паница.

Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на питане на народния представител Мария Капон.

Госпожа Капон има още едно питане, на което министър Вълчев е отговорил.

Госпожа Капон е отправила питане и към министъра на вътрешните работи Румен Петков, който отговаря писмено.

Госпожа Капон получава писмен отговор от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров. Госпожа Капон има и още два отговора от министър Джевдет Чакъров.

Госпожа Капон получава писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.

Народният представител госпожа Капон получава още един отговор от министър Гагаузов.

Господин Нено Димов получава писмен отговор от министъра на правосъдието Георги Петканов и от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров, както и писмен отговор на въпрос, отправен към министър Гагаузов.

Министърът на правосъдието Георги Петканов отговаря на питане на народните представители Евдокия Манева и Елиана Масева.

Госпожа Манева получава и писмен отговор от министър Чакъров, от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил.

Министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров отговаря на питане на народния представител Йовко Йовков.

Министърът на отбраната Веселин Близнаков отговаря на въпрос на народния представител Николай Камов.

Министърът на културата Стефан Данаилов отговаря на питане на народните представители Ненко Темелков и Росица Янакиева.

Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров отговаря на въпрос на народните представители Трифон Митев и Петър Мръцков.

Министърът на земеделието и горите Нихат Кабил отговаря на въпрос на народния представител Евгений Жеков.

Министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски отговаря на въпрос на народния представител Борислав Китов.

Заповядайте, госпожо Банкова, за процедура по отношение на парламентарния контрол.

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми колеги, за пореден път изразявам остър протест срещу начина, по който ръководството на парламента връща въпросите на народните представители. Според Конституцията народните представители, по-точно министрите са задължени да отговарят на въпросите на народните представители, защото тези въпроси, господин премиер, се поставят от хората. Те са ни задължили да поставим тези проблеми.

Така че когато се връщат и не се допускат въпросите на народните представители – в този случай ръководството на парламента погазва Конституцията и волята на хората, които са ни изпратили тук.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Каква е процедурата, госпожо Банкова?

СТЕЛА БАНКОВА: Конкретното ми възражение…

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Правилникът не съдържа възражения!

СТЕЛА БАНКОВА: За трети път ръководството на Народното събрание отказва да приеме моя въпрос към министъра на вътрешните работи Румен Петков за нарушаване на собствеността, за погазване на правата, за застрашаване на живота на хората в село Пелишат.

Обръщам се към плевенчани, за да ги информирам, че министърът на вътрешните работи…

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, нямате право!

СТЕЛА БАНКОВА: …отказва да отговаря на техни въпроси.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Правомощие на председателя на Народното събрание е да…

СТЕЛА БАНКОВА: Много моля ръководството на парламента да коригира своето отношение и да приема въпросите…

ПРЕДСЕДАТЕЛЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това не е процедура, госпожо Банкова!

СТЕЛА БАНКОВА: Напротив, процедура е!

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, заемете мястото си!

СТЕЛА БАНКОВА: Не само аз възразявам срещу това, че Вие връщате и не приемате нашите въпроси към министрите!

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Банкова, моля заемете мястото си!

СТЕЛА БАНКОВА: Това е въпрос и към Вас, господин премиер, въпрос на политическа чест и достойнство е Вашите министри да отговарят на въпросите, които ние им поставяме, а да не се крият зад отказа на ръководството на парламента. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други възражения и възмущения има ли да изрази някой от микрофона? (Оживление в мнозинството.) Няма.

Преминаваме към питането на народния представител Николай Камов към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев относно Националната програма за развитие на Република България за периода 2007-2013 г.

Имате думата, господин Камов.

НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин министър-председател, Националният план за развитие на Република България за периода 2007-2013 г. е стратегически документ за развитието на страната в средносрочен план. Това е първият мащабен план за развитие след 1989 г. и пряко засяга общата политика на правителството. Като такъв планът трябва да дава ясен отговор за състоянието на обществото ни, за перспективите пред неговото развитие, за приоритетите, които си поставяме като нация през следващите седем години. Според националните оперативни програми средствата от структурните фондове на Европейския съюз ще се разпределят както следва: за земеделие и селски райони – 46,1%, рибарство и аквакултури – 0,4%, конкурентоспособност - 7,6%, човешки ресурси – 7,6%, транспорт – 12,7%, околна среда – 12,7%, регионално развитие – 11,6%, административен капацитет – 1,2%

Основателен е въпросът каква е целта на националния план и оперативните програми към него - да бъдат стратегия за развитие на страната или просто програма за усвояване на структурните фондове на Европейския съюз? В този смисъл прави впечатление, че политиките, свързани с изграждане на информационното общество в страната, бяха включени като приоритетна област в правителствената програма, но почти нищо не се споменава за тях не само в Националния план за развитие, но и в оперативните програми.

Този приоритет е изведен и като един от основните за Европейския съюз чрез нова стратегическа рамка “J - 2010 г.” – „Европейско информационно общество за растеж и заетост”. Тя ще се отнася и за България след окончателното ни приемане. Според нея средствата за информационни технологии следва да се увеличат с 80% до 2010 г.

Във връзка с това моля да отговорите на следните два въпроса:

Първо, как приоритетите, залегнали в правителствената програма, ще бъдат защитени в Националния план за развитие на Република България 2007-2013 г.?

Второ, защо развитието на информационното общество не е приоритет на Националния план за развитие на Република България 2007-2013 г.?

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Камов.

Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на отправеното към Вас питане.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Камов! Националният план за развитие на Република България за 2007-2013 г. има характер на управленска програма от гледна точка на приоритетите и секторите, които ще бъдат финансирани чрез него. Това е документ, който определя визията, стратегическите цели, финансовите ресурси и институционалната рамка за тяхната реализация.

Планът заедно с оперативните програми е предпоставка за стартиране, а не програма за усвояване на структурните фондове на Европейския съюз. Съвсем разбираем е стремежът на всяко министерство за самостоятелно участие в оперативните програми на Европейския съюз, ако може с отделна програма. Това обаче не е най-правилният подход, тъй като е възможно да настъпят промени в процеса на конкретизация на приоритетите и да се създадат проблеми при усвояването на необходимите за тях средства. Това налага съществуващите програми да се развиват хоризонтално, което дава възможност за по-голяма свобода за избор на направленията за развитие на страната, без да се налага непрекъснато да ревизираме вече постигнати договорености с Европейския съюз. Този подход ще ни даде възможност тази година да стартираме подготовката на Националната програма за развитие на икономика на знанието, с която да поставим нови приоритети като формиране на трайна научна и технологична политика, изграждане на центрове за знание и компетентност във важни за страната направления, разработване на нови механизми за ефективно финансиране на научните изследвания и иновации. Трябва ясно да се разбира, че в периода 2007-2013 г. финансирането ще върви по линия на приоритетите, а не по линия на мерките. И затова, макар и последните да са по-слабо представени в този начален план от Националния план за развитие, за който Вие говорите, развитието на информационната и комуникационната инфраструктура си остава важен елемент на работата на това правителство.

Като част от усилията на българското правителство за синхронизиране на националните политики с тези на общността и максималното ни вписване в европейските приоритети и задачи в сферата на високите технологии, е нашата инициатива да подготвим един предварителен документ – визия за областите, в които България има капацитет да изгражда и развива високотехнологична индустрия. Тя беше обсъдена при посещението у нас на 10 април т.г. на европейския комисар по изследванията и развитието господин Янес Потачник.

Уважаеми господин Камов, в отговора ми на първия Ви въпрос ще отбележа, че стратегическите цели, залегнали в Националния план за развитие за 2007-2013 г., напълно съответстват на правителствената програма. Там например ясно е посочено: “Постигане и поддържане на висок икономически растеж с динамична икономика на знанието в съответствие с принципите на устойчивото развитие и повишаване на потенциала на човешкия капитал и достигане на равнища на заетостта, доходите и социалната интеграция, осигуряващи високо качество на живот”. Тези две цели отговарят на една обща стратегическа цел, а именно развитие на зряло информационно общество в България, чиито елементи са динамичната икономика на знанието, високата заетост и социалната интеграция, постигнати чрез повсеместно внедряване и използване на информационните и комуникационни технологии. Инвестициите в развитието на икономиката, основана на знанието, ще повишат капацитета едновременно за разработване и внедряване на нови технологии. Тази стратегия се фокусира върху необходимостта от инвестиции в образованието, последващо обучение, увеличаването на трансфера на нови технологии и изграждането на връзка между научните, образователните и бизнес организациите.