Заседание софия, сряда, 13 септември 2006 г. Открито в 9,00 ч

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОДОБРЯВАНЕ И ПРИЛАГАНЕ НА ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА.

Вносител е Министерският съвет, законопроектът е от 17 март 2006 г.

Помолих да се изясни каква готовност имат представителите на Министерския съвет да представят мотивите към законопроекта. Както ви съобщих в началото на заседанието, разговарях с министър Гагаузов. Той пое ангажимента да осигури авторитетно представяне на мотивите.

Междувременно, предлагам да се запознаем с представените доклади. Има доклад-становище на водещата Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.

Няма доклади на Комисията по правни въпроси и на Комисията по бюджет и финанси.

Има процедурно предложение на народния представител Владимир Кузов. Имате думата.

ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Моля да допуснем в залата арх. Димитър Димитров – председател на Гражданския общински съвет.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Кузов, този вид присъствия могат да бъдат по линия на следящите дискусията като гости на Народното събрание. Става дума за експерти, представители на Министерския съвет, които обикновено присъстват в пленарната зала – в самата зала. Разбирам, че това е неправителствена организация. (Реплика от народния представител Владимир Кузов към председателя господин Георги Пирински – встрани от микрофоните.)

Може би да постъпим така: да поканим да присъстват на съответните места за гости на парламента... (Реплика от народния представител Владимир Кузов към председателя господин Георги Пирински – встрани от микрофоните.) За изказване – не може да се случи такова нещо.

Преди всичко предлагам да гласуваме в пленарната зала да присъства заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Ковачев.

Моля, гласувайте предложението за допускане в залата на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Ковачев.

Гласували 80 народни представители: за 79, против 1, въздържали се няма.

Моля, поканете господин Ковачев в залата.

Що се отнася до присъствието на представители на неправителствени организации, правилникът не позволява тяхно участие в дискусиите. Знаете, че дискутират народните представители и по покана на председателя – представители на вносителя, които отговарят на въпроси и дават становища. Същевременно предлагам да бъде поканен представителят на сдружението, което спомена господин Кузов, на балкона на пленарната зала, за да може да проследи дискусията, да има възможност евентуално по-нататък – в работата в комисии, да представи становището на съответните граждански структури, които представлява. Благодаря ви.

Кой ще представи становището на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство?

Господин Паскалев, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

относно Законопроект за одобряване и прилагане

на Общия устройствен план на Столична община,

№ 602-01-13, внесен от Министерския съвет

На свои редовни заседания, проведени на 5 и 12 юли 2006 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди Законопроект за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на Столична община, № 602-01-13, внесен от Министерския съвет.

На заседанията на комисията присъстваха представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на омбудсмана, на Столична община, на общини, съседни на Столичната община и на различни неправителствени организации и граждански сдружения.

От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и господин Петър Диков – главен архитект на Столична община.

Съгласно установената в последните два века законодателна практика, непроменена независимо от различните форми на държавно устройство и управление, Общият устройствен план (наричан в миналото “Общ градоустройствен план”) на столицата на България се приема и прилага със специален закон. Съгласно § 10, ал. 1 от действащия Закон за изменение и допълнение на Закона за одобрение и приложение на Общия градоустройствен план на София от 1998 г. Столичната община, съгласувано с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, трябва да изработи и представи за одобряване проект на нов градоустройствен план. Съгласно ал. 3 на същия параграф от същия закон новият Общ градоустройствен план на Столичната община се одобрява със закон.

Очаква се новият закон да доведе до постигане на следните по-важни резултати:

- създаване на съвременна планова основа за цялостно хармонично развитие и благоустрояване на столицата София, гарантиращо потребностите в достатъчно далечно и обозримо бъдеще – до 2020 г. Трябва да се има предвид, че последният одобрен със закон план е от 1961 г. и с предвиден срок за прилагане до 1980 г.;

- изграждане на система за поддържане и прилагане на плана на основата на ясни правила и норми, гарантиращи устойчиво развитие и предпазващи от вреди и конфликти, при зачитане правата и интересите на собствениците, комфорта на населението и гостите на столицата;

- стимулиране развитието и осъществяването на местните инвестиционни инициативи и най-добрата реализация на собствеността на поземлените имоти.

В хода на обсъжданията бяха изразени редица становища от представителите на гражданските сдружения и професионални организации, на отделни общини – съседни на Столичната община, на специалисти от професионалните среди, работили по създаване на проекта на плана, на омбудсмана и на народни представители, членове на комисията.

В резултат на дискусията надделя становището, че приемането на нов Общ устройствен план на Столичната община е безспорна необходимост. Наред с това бяха направени редица бележки и конкретни предложения, насочени към прецизиране на разпоредбите на законопроекта в отделните му части, които е целесъобразно да бъдат обсъдени между двете четения на законопроекта.

Необходимо е да бъдат прецизирани правилата и нормативите за застрояване на отделните територии и устройствени зони, като се отчете и специфичният характер и режим на отделни обекти, като се преодолеят противоречия с действащата нормативна уредба.

Внимателно трябва да бъдат обсъдени предложените изменения в Закона за устройство на територията, като същевременно се помисли някои от специфичните разпоредби на проекта, касаещи правомощия на Столичната община, да бъдат развити в Закона за устройство на територията, за да могат да се прилагат и от останалите общини.

Преобладаващата част от изказалите се народни представители, както и представителите на съседните общини не споделят предложените в законопроекта разпоредби за създаване на Столична агломерация и на съвета към нея. При необходимост това може да стане по пътя на доброволното сдружаване и по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация и на Закона за регионалното развитие. Не се споделя и предложението за промяна на землищните граници между Столична община и община Самоков, тъй като противоречи на принципите за извършване на промени в границите на отделните общини и по-специално – Закона за устройство на територията на Република България.

Сериозни възражения бяха изказани и относно реда, предложен в законопроекта, за изменение и допълнение на плана. В тази връзка между двете четения трябва да бъде потърсено и намерено адекватно решение, което не само да бъде практически целесъобразно, но същевременно да кореспондира с правомощията на органите на законодателната и на изпълнителната власт, като се отчетат и правомощията на общинския съвет като орган на местното самоуправление.

Бяха направени и основателни бележки от правно-технически и редакционен характер, които ще бъдат взети предвид при подготовката на законопроекта за второ гласуване.

В резултат на гласуването с 9 гласа “за”, 1 глас “против” и без “въздържал се” Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши да предложи на Народното събрание Законопроектът за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на Столична община, № 602-01-13, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Има ли желание заместник-министърът да вземе отношение в началото на заседанието?

Заповядайте, господин Ковачев.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Благодаря, господин председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предвид обстоятелствения доклад на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, аз ще си позволя съвсем накратко да представя принципите на Законопроекта за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на Столична община. Това е законопроект, който беше много широко дискутиран, имаше голям обществен отзвук, доста спорове се разразиха по него.

Във всички етапи на дискусията беше очертано консенсусно положение, че подобен законопроект е нужен на нашия столичен град. Защо е нужен този законопроект?

На първо място, защото, както казахме, старият законопроект беше приет през 1961 г. и в момента той представлява една риза, която е доста отесняла за столицата. Поради тази причина трудно можем да осъществяваме модерно градоустройство на столичния град, трудно можем да развиваме града извън пределите, които са определени през 1961 г. На всички от вас е ясно, че е невъзможно да спазваме пространствените предели на града, които са установени още в средата на миналия век.

Поради тази причина се очертаха и други неблагоприятни тенденции, като най-малката от тях беше драстичното поскъпване на имотите в София, които започнаха да стават все по-малко и по-малко. Най-вече се търсят свободни имоти за промишлени зони, имоти за офиси. Това доведе до спекулативно покачване на цените. Това е една от неблагоприятните тенденции, които се очертаха в София.

Както имах възможност да кажа и пред комисията, липсата на модерен, цялостен закон за устройството на столичния град доведе в последните 10-15 години до така нареченото градоустройство на парче, което означава устройване на части от територията на града без цялостна визия за устройството на целия град. По този начин отделните райони на столицата не винаги се свързваха по начин, по който те могат да си взаимодействат най-добре. Именно поради тази причина ние сме свидетели на доста, бих казал, хаотични, понякога необмислени решения при устройството на столичния град, за които дори самият главен архитект на София не е имал вина в миналото.

Именно поради тази причина още преди шест години започна активна работа по създаването на новия Закон за Столичната община. Той днес е на вашето внимание. Трябва да се има предвид, че това е един доста сложен закон както в правно отношение, така и в техническо отношение.

Той е съставен от две части. Първата част е текстовата част на закона, която е съставена от правни норми, които в по-голямата си част имат за идея да отчитат спецификата на столичния град, тоест да въвеждат правила за устройство и строителство в столичния град, които са различни от правилата за устройство и строителство по отношение на останалите населени места и селищни образования в страната. Именно това е логиката на Закона за устройство на територията, че ние имаме един град с по-различни функции, с по-различно значение от останалите градове в България. Той е много важен за всички нас и поради тази причина именно се изисква неговият план да бъде приет със закон, и то не само графичната част, картинката на плана, но този закон трябва да бъде придружен с ясно написани специфични правила за прилагане на този план. Именно и това е идеята на текстовата част на закона. Поради тази причина не трябва да се смята, че този закон противоречи в много голяма степен на Закона за устройството на територията. Да, действително той въвежда различни правила и нормативи, понякога различни от тези в Закона за устройството на територията, но той е създаден не за да му противоречи. Той е създаден, за да надгради разпоредбите на Закона за устройството на територията и да създаде нови разпоредби, които всъщност да се отнасят единствено към столичния град, именно отчитайки неговата специфика и значение.

Що се отнася до самата графична част на плана, тя е предмет на дълги разработки. Още от 10 години се работи върху тази част на плана. В един период до 2020 г. се предвижда запазване, дори бих казал, увеличаване на зелената система на столичния град. Също така се предвижда вече и териториалното развитие на столичния град като особено ценни са новите терени, които се предвижда да бъдат застроени с високотехнологични паркове, да бъдат застроени с офисни сгради, така че София действително да се превърне в един модерен европейски град.

Бих казал, че особено добра част от плана е частта, която предвижда развитието на транспортно-комуникационната система, така че ние всички да се избавим от тези задръствания, които са се превърнали в част от нашето ежедневие.

Оставайки с ясното съзнание, че това е един нормативен акт, който не е съвършен, както всеки един нормативен акт, който се предоставя на вашето внимание, аз считам, че въпреки всички гласове, които отчитаха ясно някои отрицателни черти на закона, положителните черти са много повече. Смятам, че това ще бъде една значителна крачка напред в развитието на столичния град и поради тази причина ви моля след една задълбочена дискусия да подкрепите на първо четене Закона за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на Столичната община, като поемам задължението лично аз и моите експерти в процеса между първо и второ четене да участваме активно в дейността по усъвършенстване на разпоредбите както на текстовата, така и на графичната част в случай, че това се налага. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.

Уважаеми колеги, преминаваме към обсъждане.

Господин Кузов желае думата. Имате я. Заповядайте.

ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми дами и господа, както се казваше в един филм: слушайте внимателно, няма да повтарям!

През последните 10-15 години щетите от разграбването от общинските съвети ще бъдат нищо в сравнение с щетите, които ще нанесе сега приеманият, така наречен Нов устройствен план.

Проектозаконът за приемането и прилагането на този план, както и приложението към него предвиждат недвисмислено узаконяване на всички изготвени до момента на влизането му в сила частични изменения, както и придаването предварително на законен вид на утрешните нарушения. Унищожаването на зелената система на града, ликвидирането на заложените в предишните градоустройствени планове зелени клиновидни връзки между града и Витоша, застрояването на Подвитошките ливади, както и необратимото влошаване и нарушаване на екологичната обстановка, са част от най-видимите последици от започналата реализация на този план още преди да бъде приет.

Целият многогодишен път на създаването на този план на всички нива е съпътствано от конфликт на интереси. Сблъскахме се с конфликта на интереси при самото одобряване при забавянето на доклада по ОВОС по време на изготвянето на проекта на Общия устройствен план по време на възлагането на Доклада по ОВОС, в процеса на одобряването на предварителния и окончателния проект на Общия устройствен план от Националния експертен съвет при Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от Столичния общински съвет.

Като завършек на тази каскада от нарушения министърът на регионалното развитие и благоустройството подвежда Министерския съвет да приеме Закона за прилагане на Общия устройствен план, а лично министър-председателят да подпише мотивите за внасянето му в Народното събрание. Подписвайки мотивите министър-председателят става един неволен участник в цялата тази истерия за незабавното, спешно приемане на Проектозакона за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на Столичната община като единствено условия за спиране на хаоса и незаконното строителство. В същия миг всички – без изключение – и изготвилите го, и приелите го, и поръчалите го, и десетките граждански и екологични организации и институцията на националния омбудсман признават, че планът и произтеклият от него проектозакон са лоши. Омбудсманът се убеди лично не само че планът е непрофесионален и антиекологичен, но и че проектозаконът е юридически несъстоятелен, влизайки в сила. В противоречие е и с Конституцията.

Гражданите на София едва ли заслужават, уважаеми дами и господа, подобен абсурден план и проектозакон да бъде приет на прага и на европейското ни членство. Те се разминават по всички показатели с европейските и международните практики. Едва ли е нормално екологичната прогноза за 2020 г., съгласно Доклада по ОВОС да бъде значително по-лошо от екологичното състояние на 2002 г. Едва ли е нормално в контактния град да останат да живеят 95% от жителите му, а в периферията – едва 5%, при условие, че в нормалните европейски градове съотношението е 60-65 към 30-35%. Едва ли е нормално ежегодно през Софийското поле да преминават над 2 млрд. кубически метра чиста вода – това са повече от два язовира като “Искър”, а планът да не предвижда нито една нова водна площ. Проектантите забравят, а може би имат дълбока амнезия, че наред със залените клинове, свързани с единната зелена система, предишните планове са предвиждали единна водна система.

Имаме няколко въпроси към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на които ми се иска господин Ковачев да говори, ако ме чува. (Шум и реплики в залата.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, господин Ковачев, да обърнете внимание на въпросите. Господин Ковачев, моля Ви!

ВЛАДИМИР КУЗОВ: Въпросите ми към господин Ковачев са като вносители за какво население е разработен планът? (Реплики.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, за момент!

Моля господин Ковачев да обърне внимание на въпросите, които господин Кузов ще зададе.

ВЛАДИМИР КУЗОВ: За какво население е разработен планът до 2020 и 2050 г.? Каква е реалната площ на зелената система, предназначена за публичен достъп и каква следва да бъде, за да се постигне минимума от 50 квадратни метра на жител, съгласно Световната здравна организация? Има ли Планът технико-икономическа обосновка и съпоставени ли са варианти на тази база? Защо не е спряно разработването на окончателния устройствен план при условие, че процедурата по ОВОС не е приключила? Защо Общия устройствен план е разработен преди изготвянето на Стратегия за развитие на Столична община, както и на Регионалния план за развитие на Югозападния регион, съгласно Закона за регионалното развитие и приетата методика за работата по него, визираща последователността на проучванията и да се извършва от по-високо към по-ниско ниво?

Затова, уважаеми дами и господа, моята молба към вас е не само да не приемем днес на първо четене Законопроекта за Общия устройствен план на столицата, а и да го върнем за доразработване, за едно обсъждане с всички граждански комитети, с гражданите на столицата, защото смятам, че този план и този законопроект се изработва единствено и само за тях. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Кузов?

Господин Кътев, заповядайте за реплика.

ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.

Уважаеми колеги! Господин Кузов, Вие чели ли сте предложението за закона или прочетохте нещо, което някой друг Ви е написал? Аз останах с убеждението, че четете нещо, което не разбирате. И сигурно е така. Защото по-нататък в дискусиите ще се разбере има ли нужда от такъв закон, няма ли нужда, колко години този проект се върти из Столичната община, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерския съвет, а дори и в парламента. Аз смятам, че Вие изразявате едно чуждо мнение без да разбирате от проблема и съм готов да Ви задам конкретни въпроси, на които съм сигурен, че Вие няма да ми отговорите, защото просто не разбирате тази материя.

Нещото, което всеки български гражданин и всеки столичанин го разбира, е това, че трябва да има такъв закон. Разбира се, аз съм участвал във всичките негови фази, които са били на обсъждане. Вие сигурно тогава сте били далеч от тези неща, не са Ви интересували. Но обществено обсъждане, обсъждане с граждански организации, с екоорганизации многократно е имало. Всички са изразявали своето становище. Аз по-нататък в изказването си ще кажа своите бележки по закона – и аз имам несъгласия, но не в такъв вид, които да отхвърлят закона да не се приема. Това не е продуктивно и гражданите на София няма да Ви бъдат благодарни, затова че призовавате да продължава хаосът. Вие призовавате да продължи хаосът в застрояването на София. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли втора реплика? Няма.

Господин Кузов, заповядайте за дуплика.

ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Господин Кътев, благодаря за репликата, която направихте. Аз се питам откога е този Общ устройствен план, не е ли от 2003 г.? Тъй като от трибуната се разбра, че Вие сте най-ревностният защитник на интересите на обществото, на софиянци, чудно как върнахте някои имоти на Ваш човек, който надали ги притежава?! Но това е въпрос на други разговори.

Далеч съм от мисълта, господин Кътев и уважаеми дами и господа, София да няма Общ устройствен план – да продължават кражбите, да продължават незаконните строителства, да продължава унищожаването на междублокови пространства, на зелени площи. Всички вие знаете, че съм един от хората, който най-много е внасял проекторешения, с които да има мораториум върху тези зелени площи. Но този устройствен план, дами и господа, който в себе си съдържа неясноти, в който има противоречия, спрямо който има преписки във Върховна прокуратура, спрямо който върви съдебно дело във Върховния административен съд, как ще обясните утре на българските граждани, на софиянци, че той е удачен, след като срещу него има толкова правни проблеми. Ако Вие успеете това да обясните, господин Кътев, как с толкова проблеми този устройствен план ще бъде удачен, аз ще се радвам.

Но, господин Кътев, нека да не забравяме, че София е най-големият град в България и в момента дори се радва на огромен интерес от провинцията – виждате, че постоянно се увеличава. София все пак има някакъв капацитет. Знаете, че тя не може да бъде преуплътнена. А това се цели и в новия градоустройствен план. Затова смятам, че би трябвало да се отложи разглеждането на този план, да се вземе отношението на всички, да има една голяма обществена дискусия, която, господин Кътев, ако Ви попитам кога се проведе, не може да ми кажете, защото не се е провеждала такава голяма дискусия.

Затова отново казвам, че аз не съм против и естествено е София да има устройствен план, за да са ясни правилата, по които ще се развива бъдещето на софиянци и на София. Но той не трябва да бъде направен на всяка цена, за да се търсят някакви партийни или други интереси.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, засега са се записали още четирима народни представители за изказване: Любен Дилов, Янко Янков, Силвия Алексиева и Анастасия Мозер. Остават 2-3 минути.

Господин Дилов, предлагам след почивката да направите своето изказване, за да има възможност да се развие дискусия. След почивката то ще се председателства от господин Любен Корнезов, който за радост отново се включва в работата на Народното събрание.

Бих искал да се възползвам от случая и да пожелая успешен мандат на госпожа Мозер като заместник-председател за тази сесия, и да изразя благодарност към госпожа Михайлова, която през изминалата сесия много пълноценно изпълняваше и функциите на председател. Благодаря ви.

Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)

Господин Дилов, имате думата за изказване.

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Ковачев каза, че е по-добре все пак да приемем този план.

Аз не съм сигурен, че каквото и време да си дадем между двете четения, ще можем да променим някои от неговите изключително сериозни несъвършенства. Те са в много посоки. Една от посоките, която мен лично много ме притеснява, може би защото най-малко познавам тази материя, е правната посока. В този смисъл намирам за доста обезпокоителен факт липсата на становище от Комисията по правни въпроси. Нямам представа, господин председател, дали тя изобщо се е занимавала с този текст. Защото както в становището на омбудсмана, така и в многото коментари на граждани и специалисти се изтъкват сериозни проблеми, като започнем с проблеми, които са в противоречие с чл. 84, т. 1 от Конституцията, да речем, за начина и реда, по който се приемат закони и как те се променят след това. Тоест, ние сега ще приемем един голям закон и след това с административни актове ще разрешим да бъде променян от други органи. Може би притеснението ми там е толкова голямо, защото най-малко разбирам, но съм длъжен да го заявя пред вас.

Що се отнася до философията на законопроекта, който ни е предложен, бих искал да започна с една реплика, над която почти имам авторство, а именно, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.

А този план, уважаеми дами и господа, е правен от много малки хора, просто незабележими! И те са незабележими във всякакъв смисъл. Не можем да забележим днес никъде главният архитект на София, който години беше наред автор на този план, даже това се свързва с неговото име. Надявам се, че по някакви обективни причини не можем да забележим днес и кметът на София в три мандата, а все пак това е нещо, което би трябвало живо да ги засяга. За един период от време то беше обявено едва ли не за смисъл на техния професионален живот, а това именно е този законопроект, който разглеждаме в момента.

Огромното му несъвършенство, още от времето на неговото създаване, което „Гергьовден” е изтъквал нееднократно, от 1999 г. насам, е пълната липса на конкуренция, пълната липса на състезание на идеи и ако това можем днес лесно да го вменим на старата Столична управа като вина, то не трябва да си затваряме очите, че вина за това имат и министерствата на градоустройството в три поредни кабинети.

Не може да се решава съдбата на един голям град без да има състезание на идеи! А такива нямаше още от самото създаване. Този план е правен без всякакво въображение. В него има две цифри, и двете са сбъркани - броят на хората и броят на автомобилите. Те вече са повече от предвиденото в този план за 2020 г.

Общият устройствен план предвижда нарастването на София до 1,5 млн. жители, което вече не е актуално. Няма да говорим за предвидения максимален брой коли и за това как ги поема комуникационната, транспортна схема на града. Достатъчно е просто да се разходите днес по улиците и ще разберете.

Не е ясно точно лимитирано в самия град плановете и сроковете, в които се ъпгрейдва този план. Въртят се цифри: 2020 г., 2050 г. при очевидността, че към 2007-2008 г. той вече не е актуален.

Изобщо не са предвидени последствията от влизането ни в Европейския съюз и вълната от емигранти, които трябва да бъдат посрещнати в България, като гранична на Европейския съюз, държава. Това изобщо го няма по никакъв начин.

В общия устройствен план не е предвидено евентуално разрастване на София на юг вследствие на инвестиционните инициативи, поети от някои, според мен, градообразуващи фактори. Колкото и да е спорен проектът „Суперборовец”, все едно е дали той ще се реализира чрез някаква централизирана инициатива или от само себе си, той вече почти е факт и по следващите разраствания и развитие на този район би могло да се смята, че в близка перспектива ще доведат до сливане на Софийска и Самоковска общини.

За жалост въобще не беше помислено за изграждане на международен коридор под Витоша, заобикалящ София, свързващ магистрала „Тракия” като пряк път към Кулата; за транспортна връзка, обединяваща планинските курорти Витоша – Паничище – Боровец, обиколен път на Витоша. Каквито и реконструкции да се правят на сега съществуващите околовръстни пътища, те са недостатъчни.

Много са нещата, които ми дават основание да кажа, че този план беше направен от хора, които се опитваха всякак да се преборят с хаоса, който настъпи с влизането на реституционните закони в сила и въобще си отказаха правото да мислят за града си като градоустройственици.

Като цяло се получи един от най-тежките дисбаланси на града  – неговото килване на юг към Витоша и изобщо никакви градоустройствени и материални стимули за развитието на града на север, където е много по-добре за всички и като свободни територии, и като възможност за създаване на нови комуникации, и като отслабване на това напрежение, което се стреми да преуплътни града с всички възможни средства.

Още в самото наименование на плана съм длъжен да ви кажа, че според специалисти съществува едно сериозно несъвършенство. Наименованието на законопроекта не отговаря на съдържанието на разработените текстови и графични материали, които по същество се отнасят за две различни по характер и съдържание общи устройствени планове, а именно Общ устройствен план на Столичната община, разработен в мащаб 1:250 000 в съответствие с чл. 106 на Закона за устройство на територията и Част трета, Глава четвърта на Наредба № 01/8 на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. И второ, Общ устройствен план на гр. София, разработен в мащаб 1:10 000, в съответствие с чл. 107 на Закона за устройство на територията и Част трета, Глава пета на Наредба 01/8 на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това означава, че със Законопроекта за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на Столичната община трябва да се одобрят и двата плана.

Оттук следва, че наименованието на закона според нас трябва да бъде „Закон за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на гр. София и Столичната община”. Отпадането на гр. София от наименованието на закона може да доведе до сериозни правни проблеми и оспорване на легитимността на цялото усилие и на целия общ устройствен план.

Този пропуск в наименованието на закона се е отразил и в съдържателната му част, която според нас също трябва да бъде редактирана, но да речем, че това е предмет на един професионален спор в самата комисия и би могло да бъде поправено до второ четене.

Как обаче до второ четене да бъдат поправени всички философски и принципни недомислия на плана, липсата на сериозен отговор на въпроса как той се доусъвършенства, как той се променя? Според мен, аз отново подчертавам, най-сериозният проблем е неговата законодателна част, тоест частта, в която бъдещи общински съветници, кметове на града и неправителствени организации ще бъдат напълно наясно, че този план е конституцията на гр. София и на Столична голяма община и как те могат да се възползват от него.

В момента наистина се остава с убеждението, че е направено нещо аморфно, което въпреки, че е правено десет години, сякаш е правено в последния момент в пристъп на лудост по време на буря с цел именно да продължи това не съвсем изяснено състояние на града  – една мътна материя, в която се оправят няколко души, между другото те се оправиха много добре през последните години.

По тази причина мнението на „Гергьовден” е, че законопроектът не може да бъде подкрепен в този му вид на първо четене. Фактическото основание да го твърдим най-малкото е липсата на сериозен правен анализ от страна на Комисията по правни въпроси за последствията, които ще настъпят от разминаванията, които имах удоволствието да ви посоча. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Дилов.

Първа реплика – господин Кътев, заповядайте.

ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Изказването на колегата Дилов-син ме провокира и ме накара да се замисля сериозно по някои основни въпроси, свързани с приемането на този законопроект.

Ако в бъдещите дебати още някой от членовете на опозицията не подкрепи законопроекта – може би ще има и такива изказвания, за мен не става ясно какво правим ние тогава? Как така, както каза колегата Любен Дилов-син, един 10-годишен труд, подготвен за законопроект, многократно обсъждан и променян от една управляваща София политическа сила, която е ОДС в различните й варианти, и сега ние се отказваме от този труд!?

За съжаление не виждам бившия кмет на София.

Господин Дилов, Вие като близък на ръководството на Столичната община, бихте ли ни обяснили какво е становището на ръководството по отношение на този законопроект? Защото ако и новото ръководство не го припознава като такъв, тогава ние защо го обсъждаме? Откъде идва този закон? Нали знаете, че не Министерството на регионалното развитие и благоустройството е управленският орган, който е разработвал, обсъждал закона и трябва да го защитава в този му вид? Според изискванията на Конституцията и на законите в България то е органът, който трябва да го внесе чрез Министерски съвет в парламента. А самият закон, като такъв, е правен от ръководството на Столичната община?! Така че ако отхвърляте законопроекта на Столична община е едно, а ако отхвърляте законопроекта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, е съвсем друго. Изяснете си позициите! Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.

Господин Дилов, заповядайте за дуплика.

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.

Позицията ми е пределно ясна, господин Кътев. Аз мога да отговарям за ОДС за времето, в което съм в ОДС. За това, което са правили преди това, не смятам да нося отговорност.

Съвсем ясно казах, че от 1999 г., мога да Ви извадя и входящите номера на всички писма, с които непрекъснато сме се обръщали към всяко следващо Министерство на регионалното развитие и благоустройството с една проста молба: “Организирайте паралелен конкурс за Общ устройствен план на гр. София”. Защото това, което в момента се случваше и това, което правеше арх. Стоян Янев, е безумие и безсмислие. Той си беше едновременно поръчител, изпълнител и човек, който се произнасяше за това как е изпълнено заданието!? Оставяме настрана закони за обществените поръчки. Оставяме настрана моралността на акта! Няма да спечели крайният продукт от цялото това нещо.

Съвсем откровено ще ви кажа, че в миналия мандат, мисля, че беше м. септември 2003 г., да не сгреша, господин Праматарски и госпожа Мозер внесоха един общ наш труд, който се нарича “Закон за София”, който се занимаваше само с административната част на София. Тоест, той поставяше София под особен статут и даваше възможност на нейния малък парламент да прави това, което ние с вас в момента ще трябва да правим, тоест да разглеждаме тези дискове, ред по ред да четем закона, да се произнасяме по мащаби, по клинтове на застрояване и да спорим за неща, за които ще имаме същия проблем, който е имал Кортес, когато се е срещнал с Монтесума. Тоест, изобщо няма да се разбираме помежду си за какво говорим, а не за политика, понеже това е една много специфична материя.

Така че в този план аз се чувствам напълно спокоен. Иначе запитването Ви е съвсем основателно. Редно е да чуем мнението на Софийска община. Аз самият съм силно изненадан, че господин Бойко Борисов, който има способността да се изкаже по абсолютно всеки въпрос на мирозданието, не е засегнал този въпрос още, но се очаква тези дни и това да се случи. Но това не сваля от отговорност на сегашните вносители, сегашното министерство, тоест те трябва да помислят дали не трябва да си изтеглят проекта и дали не трябва да го преработят. Благодаря ви. (Реплика на народния представител Олимпи Кътев.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител господин Янко Янков.

ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин заместник-министър! Законопроектът за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на Столична община, внесен от Министерския съвет, продължава установена досега законодателна практика Общият устройствен план на столицата да се одобрява със закон от Народното събрание. Придържането към тази традиция е нормативно регламентирано с разпоредбите на чл. 127, ал. 7 от Закона за устройство на територията и на § 10 от действащия Закон за одобрение и приложение на Общия градоустройствен план на София след изменението му през 1998 г.

Според действащото законодателство Законът за устройство на територията регламентира три режима за одобряване на общите устройствени планове на териториите на отделните общини или на части от тях. Общото правило е, че това са въпроси, които са от самостоятелна компетентност на общинските съвети. Общите устройствени планове на градовете с население над 30 000 жители се одобряват от Националния експертен съвет към министъра на регионалното развитие и благоустройството, тоест режимът е аналогичен с този на обектите от национално значение, като същевременно е допусната и правната възможност по решение на общинските съвети и други общи устройствени планове да бъдат внасяни за приемане от областния или от Националния експертен съвет.
Третият специфичен режим е редът за одобряване на Общия устройствен план на Столичната община.

На този етап по отношение на различните режими в нормативната уредба за одобряване на общите устройствени планове има аргументи както за тяхното запазване, така и за промяната им. Струва ми се, че при развитието на процесите на децентрализация и увеличаване на самостоятелните правомощия на органите на местното самоуправление, имаме сериозни основания в перспектива да потърсим и други законодателни решения в тази област.

Законопроектът, който обсъждаме сега, е бил внесен и в предишното Народно събрание и е бил подкрепен на първо гласуване от Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, макар и с редица забележки, но поради това, че е бил внесен в края на мандата, не се стигна до разглеждането му в пленарната зала. Не мога да не отбележа, че по една значителна част от направените тогава забележки е имало консенсус относно тяхната основателност и бе логично да бъдат взети предвид и отразени в сега внесения законопроект с оглед подобряване на неговото съдържание, но се оказа, че това не е направено. Поради това значителна част от тези забележки бяха направени и сега, по време на дискусиите в комисиите. Трябва да подчертая обаче, че независимо от някои слабости на предложения законопроект, надделя становището, че те са отстраними между двете гласувания и приемането на законопроекта е безспорна необходимост за развитието на общината.

Липсата на актуален Общ устройствен план на Столичната община, съобразен със съвременните реалности, е сред основните причини и предпоставки за появата на строителни решения в отделни части на територията на общината, които предизвикват сериозни спорове и противоречия. Затова аз и моите колеги от Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепим законопроекта на първо четене.

Не бих искал да се спирам в детайли по отделните разпоредби на законопроекта, но мисля, че има няколко принципно важни въпроса, които заслужават сериозно внимание и трябва да бъдат обект на задълбочено обсъждане между двете гласувания с оглед намирането на адекватни законодателни решения.

Един от основните въпроси според мен е свързан с последващите изменения в плана след неговото приемане. Очевидно е, че предложените в законопроекта процедури и компетентни за това органи са обосновани с практическа целесъобразност. Този аргумент обаче е неприемлив, тъй като е недопустимо акт, приет със закон, да бъде променян от друг орган, освен от Народното събрание. Няма спор, че ще се налагат промени в плана. От една страна Законът за устройство на територията е предвидил основания за това, а от друга – в законопроекта се предлагат други, извън посочените в ЗУТ, като някои от хипотезите са доста спорни като основания само за Столичната община, но не и за останалите общини. Освен това не става много ясно в коя част на плана – графичната, текстовата или в двете, ще се налагат изменения. Възможно е това да е само в графичната част, без да се налагат промени в правилата и нормативите за устройство и застрояване в отделните зони, чийто териториален обхват и разположение върху територията не е описан в текстовата, а е обозначен по съответния начин само в графичната част на плана.

Наред с това възникна и съвсем основателният въпрос в състояние ли е парламентът като цяло или отделните народни представители, изхождайки от правото си на законодателна инициатива, да направят промени сега или в бъдеще за графичната част при условие, че за това се изисква съответната проектантска правоспособност, придобита по съответния ред, установен от Закона за устройството на територията и Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.

От друга стана не намирам за приемливо парламентът да бъде поставен да действа в условията на тъй наречената обвързана компетентност, тоест да приеме това, което му предлага законопроектът, без да може да направи съответните изменения и допълнения в него.

Изнесеното ме навежда на мисълта, че трябва добре да обмислим дали със закона трябва да бъде приета и графичната част на плана, или той трябва да разпише правилата за устройство и застрояване на отделните видове устройствени зони, при съобразяването на които да бъде изработена и одобрена по съответния ред графичната част на плана, както и условията и редът, по които могат да се правят съответните изменения в нея. Разбирам, че това е дискусионен въпрос, но мисля, че има достатъчно основания да потърсим решения в посока, различна от предложената в законопроекта.

Дискусионна е и специфичната уредба, предложена в законопроекта, по отношение на вещноправния статут и режима на отчуждаване на отделни имоти във връзка с реализацията на плана. Не мисля, че това е въпрос, чието решаване по предложения начин, различен от режима по Закона за устройство на територията, Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, е достатъчно обосновано и има място в този закон. Още повече, че Общият устройствен план, който е обект на регламентация, не е и не може да бъде основание за отчуждаване, без наличието на влязъл в сила подробен устройствен план.

Предложението в Законопроекта за въвеждане на такси за определени дейности, които неправилно са наречени специални, е целесъобразно, но същевременно не намирам достатъчно аргументи, за да приема, че подобни такси следва да се събират само в Столичната община, а не и в останалите общини за аналогични решения и дейности. В този смисъл намирам за целесъобразно това предложение да залегне в разпоредбите на Закона за устройство на територията и по този начин от тях да се ползват всички общини.

Дискусионен е и въпросът за създаването със закона на Столична агломерация в предложения териториален обхват и правомощия на Икономическия и социален съвет. Подобна регламентация нарушава принципа на самостоятелна компетентност на отделните териториални общности и техните органи за самоуправление. Поставят в неравностойно положение едните общини спрямо Столичната община, което е неприемливо. Действащото законодателство дава възможност на отделните общини да се сдружават на доброволен принцип за решаване на проблеми и задачи от взаимен интерес. Механизми за решаване на подобни въпроси са заложени както в Закона за местното самоуправление и местната администрация, така и в Закона за регионалното развитие и подзаконовите актове по неговото прилагане.

В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта е предложена промяна в Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове. По същество тези промени не касаят промени в установеното от закона териториално деление по съществуващите териториални граници на Столичната община, произтичащи или свързани с подобряването или прилагането на Общия устройствен план, а представляват промяна в установените и съществуващи административно-териториални граници на две съседни общини в противоречие на реда, установен в Закона за административно-териториалното устройство на Република България и чл. 136, ал. 2 от Конституцията на Република България. Считам, че отнемането и предаването на територии от една община на друга извън установения в закона ред е недопустимо. Евентуална промяна в Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове с предлаганата в законопроекта посока би могло да се реализира, като бъдат изпълнени условията на Закона за административно-териториалното устройство на Република България и с постигнато съгласие между засегнатите общини.

В заключение си позволявам да отбележа, че немалка част от предложенията, направени от други народни представители, имат своето основание и целесъобразните от тях ще бъдат обсъдени и взети предвид при подготовката на законопроекта за второ гласуване. Надявам се, че преобладаващата част от народните представители са убедени в необходимостта от приемането на законопроекта и заедно ще положим усилия за подобряването му между двете гласувания, което от своя страна ще създаде необходимите предпоставки Столичната община да се развива на основата на един съвременен устройствен план. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Янков.

Има ли реплики към господин Янков? Няма.

Давам думата за процедура на господин Кътев.

ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Моето процедурно предложение е главният архитект на Столичната община – Петър Диков, да бъде допуснат в пленарната зала. Той е тук и считам, че това е допустимо от нашия правилник. Даже нещо повече – ако прецени, може да вземе отношение по принцип по законопроекта. Благодаря.

Има ли обратно процедурно предложение? Няма.

Моля, гласувайте.

Гласували 85 народни представители: за 83, против 1, въздържал се 1.

Процедурното предложение се приема.

Моля да поканите главния архитект в залата.

Давам думата на госпожа Алексиева.

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги народни представители, обсъждаме един специфичен, специален законопроект, по който безспорно има и две много важни противоречия, които не мога да не споделя тук. Мисля, че те са ясни, разбрани са от постоянната комисия и от народните представители, разбира се, но съм длъжна да ги оглася, за да бъде нашето обсъждане наистина по-задълбочено и по-съществено.

Първото противоречие е в самото наше законодателство, което дава право със специален закон да одобряваме Общия устройствен план на столицата. Безспорно това е важно и необходимо, тъй като столицата има нужда от по-голямо внимание, от повече усилия и от повече гаранции. В същото време, обсъждайки този законопроект, ние можем да се произнасяме по неговите текстове, по неговите съществени организационни действия, които ще гарантират във времето изпълнението на Общия устройствен план, контрола по това изпълнение, но в същото време ние не можем и нямаме право да обсъждаме по същество Общия устройствен план на столицата. Може би тук съвсем са прави неправителствени организации, граждански обединения и сдружения, които повдигат много въпроси, много правилно ги отправиха и към нас в комисията и може би към много от вас, уважаеми колеги, и в същото време може би голяма част от тях не знаят, че ние по същество по Устройствения план не можем да се произнасяме, защото нямаме това право. Това право е на Столична голяма община, това право в частност е на министъра, в неговите правомощия съгласно Закона за устройство на територията.

Второто противоречие, което трябва също да отбележа, се състои от факта, че ние ще приемем днес, 2006 г. този законопроект, който обсъждаме сега, който е одобрен от Столична голяма община през м. август 2003 г. Тоест дистанция от три години за Общ устройствен план и то на една столица. Ние съзнаваме какво означава в реалността и в действията, които Законът за устройство на територията е позволявал в този период да бъдат извършени – дали правилно, дали неправилно, дали целесъобразно или нецелесъобразно ние това тук не можем в момента също да коментираме. Факт е обаче, че голяма част от това, което е извършено на територията на София, вече не отговаря даже и в самата картова основа на това, което е по време на самата разработка. Един общ план – това са усилията на изключително широк кръг от експерти, специалисти, които са работили в същото време и много години.

В тази връзка аз заставам тук с ясното съзнание да приканя да подкрепим този законопроект на първо четене. Защо? Защото прави са всички, които защитават тезата, че не може повече столицата да работи въз основа на план отпреди повече от 45 години. Това е факт. Тоест ние трябва да гледаме напред и да приемем това, което в момента ще ни гарантира, и правила, и право да развиваме столицата в едни темпове, които времето подсказа, че сме изостанали. Защото те бяха много екстензивни и не зависеха от всички, които са имали възможността под една или друга форма да влияят.

Един Общ устройствен план дава обща философия и рамка за развитие на този град. Така че, колкото и да има някои пропуски или несъгласия, в крайна сметка общото е важно, то е съществено и то може вече да доразвие отделните елементи на Общия устройствен план във времето с по-голяма прецизност, с по-голяма отговорност и с повече може би въздух и пространство в столицата, така както ни се иска и така както гражданите с право отстояват това свое право да съществува това пространство, този въздух, тази зелена система и най-вече спокойствието в организацията и в условията на живот на този голям конгломерат.

Какво ми се иска още да споделя? Общият градоустройствен план дава основа за изграждане на общоградските системи. Това е изключително важно и ако не ги приемем, ние ще се забавим особено в тези процеси, като инфраструктура, транспорт и всичко останало, аз няма да се спирам подробно върху тези системи. То дава възможността по-балансирано и равномерно да се развива територията на столицата. Така че това са плюсовете, които ние трябва да оценим и да защитим в този аспект.

Безспорно като специалист не мога да не засегна и онези три най-важни, съществени, проблемни теми в Общия градоустройствен план, дотолкова, доколкото ми се иска да ги повторя, тъй като ние ги коментирахме и дискутирахме в комисията много пъти.

На първо място, това безспорно е проблемът със зелените площи на столицата. Аз няма да стана адвокат на колегите, които са работили, но ние трябва все пак да отчетем, че във времето, когато е разработван Общият градоустройствен план, нямаха нормите, които сега действат по Закона за устройство на територията и нормативната уредба, която я допълва. Така че не можем да се сърдим, когато като законодатели своевременно и прецизно не сме отчели някои действия и тогава не трябва да хвърляме вината само на тези, които са длъжни в крайна сметка да четат закона. Целесъобразността невинаги е възможност за влияние, забрана или отмяна на каквото и да е действие.

За мен по-важният проблем си остава в разработката. Това ще бъде следващата стъпка, за която трябва да се мисли, защото там може да бъде осъществено със следващ етап на развитие на устройственото планиране, а това е териториалният обхват на столицата. Защото в момента в регулационните граници трябва да си признаем, че съществува недостиг на територия за резервни терени за развитие на столичния град, каквито в следващите години сигурна съм, че ще бъдат необходими, тоест даже обхват, който излиза от границите на самата столица. Но понеже тя е голяма и влияе силно и притегателно на всички населени места, които са около нея, аз съм уверена, че една по-устройствена разработка трябва да бъде направена именно на тези влияния, на тези посоки и действия и на онези резервни терени, които трябва да се гарантират във времето за столицата, като една столица, която ще се развива и усъвършенства.

Друг от проблемите, които ще засегна – третия, на самата същинска част на устройствения план, това е интензитетът на застрояване. Но тук веднага мога да кажа, че с подробните планове това право на Столична голяма община в лицето на главния архитект заедно с правата, които по закон трябва да дадем за контрола, това да бъде много добре контролирано и управлявано най-вече, защото това е във възможностите на Столична голяма община.

Благодаря на всички онези граждански организации и сдружения, които защитиха много пламенно своите позиции и заявявам, че те имат право, защото всеки има право и иска от своята гледна точка да се развива населеното място и още повече, когато става въпрос за столицата, по-добре и по-планомерно. Но трябва да се признае, че в този аспект има приоритетност на някои задачи и затова аз съм привърженик да приемем един план, а не да го отречем, да го отложим и отново да оставим на хаотичното развитие на територията, така както последните години, за съжаление, се развиваше и управляваше територията на столицата.

Смятам, че общият градоустройствен план дава възможности за много конкретика, за много принципи и критерии, дава възможност за приемането на правила, които ще са ясни, регламентирани и най-вече ще важат за всички. Той ще даде може би голяма възможност да ограничим явните конфликтни частни намерения на много действия и инициативи. Нека да има частна инициатива, но нека да се знае, че тя трябва да бъде развита при ясни правила, които са за всички, тоест, без приоритетност и без правото един да го постигне, а друг да не може по силата на други лобистки или влиятелни действия. Така че общият градоустройствен план може да гарантира такава заявка за правила, принципи и последователност в действията.

Мисля, че по-важният въпрос ще остане в организацията на прилагането на общия градоустройствен план. Тук вече могат да бъдат прецизирани някои от текстовете в предложения законопроект, за да може да се гарантира и изпълнението на общия градоустройствен план, и още повече, нека да си кажем, че това е въпрос и на финансово обезпечаване за реализирането на всички следващи действия и мероприятия по изпълнението на този общ градоустройствен план. А тук вече възможностите на Европейския съюз и структурите могат да бъдат сериозни, значими и своевременно да бъдат усвоени фондове, които да подпомогнат реализирането на един общ градоустройствен план.

В заключение бих искала да кажа, че приемането на първо четене на този законопроект ще бъде един много важен и съществен знак – знак за важността на градоустройството като планиране, за устройственото планиране в неговата дълбока същност на терминология – нещо, което в съвременна България през последните 10 години и отхвърлихме, и забравихме. Оттук дойдоха множеството проблеми и множеството инициативи, а няма да бъде пресилено да кажа и множеството безобразия, които не само в столицата, по цялата територия на България се реализираха.

Народното събрание с приемането на първо четене ще даде знак, че се уважава устройственото планиране като наука, която е важна и не може да не я съблюдаваме във времето, защото то е оценило тази важност и значимост.

Сигурна съм и ще направя предложение да удължим и срока до максималния, който ни гарантира нашия правилник, за да можем много внимателно да прегледаме текстовете – може би трябва да сложим и срокове, както е даден срок за рамковата програма в Заключителните разпоредби. Но може би в чл. 23 и 24 също трябва да се дадат срокове за разработването на наредбите, за да не се отлагат те, които са специфично записани тук. Има върху какво да поработим между първо и второ четене.

Приканвам ви колеги, отчитайки важността и философията на проблема, да подкрепим законопроекта на първо четене. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Кирчев.

ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо Алексиева! Благодаря за обширното изложение. Напълно съм съгласен, че може би е много по-добре да приемем един Общ устройствен план на гр. София, който е преди всичко философия. Няма идеален план. Тук са представители на обществени и неформални организации, слушали сме ги – благодаря им много за мнението. Аз не съм градостроител. Интересувам се от тези проблеми, но не съм професионалист. Навремето бях казал: когато започна да се създава Бразилия през 1960 г. Лусио Коста беше издигнат в култ, след това го изгониха от Бразилия. Няма идеален проектант. Мисълта ми е тези уважавани специалисти между двете четения наистина да дадем максималния срок, но ...

Страшно много се опасявам да не стане като със Закона за Черноморското крайбрежие – като дадем този хубав срок, отново да дадем възможност този законопроект да бъде скрит и забравен, защото днес се оказва, че, без да обиждам строителите, в битката за бърза печалба се извършва най-варварското унищожаване на зелени площи, на свободни площи и т.н. в нашите градове, не само в София.

Също съм съгласен, че трябва да го приемем. Моята молба е към тези сдружения, които толкова много поддържам в комисията... И накрая се съгласих, че този план трябва да бъде приет. Не казвам, че е лош план – прав е Олимпи Кътев, толкова време се е разработвал, а ние не трябва да го приемем, защото постоянно някой трябва да е срещу този план. Затова моля между двете четения тези уважавани колеги – нашите архитекти и инженери, да направят максимума за нещо добро за София. Иначе няма смисъл да го отлагаме.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не знам доколко това беше реплика, но чухме едно мнение.

Има ли желаещи за втора реплика? Няма.

Ако желаете, можете да вземете думата, но аз не чух становище, което е против Вашето.

Процедурата за срока ще бъде направена евентуално след приемането на закона и тогава това ще се гласува. Сега няма процедурно валидно предложение за удължаване на срока между първо и второ четене, защото законът евентуално може да бъде отхвърлен.

Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание госпожа Мозер.

АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като депутат от София неведнъж съм повдигала въпроса, зададох въпроси и на господин министъра, на които той отговори доста общо, защото проблемите на София са свързани с проблемите на цялата страна. Когато говорим за корупция, положението в София – безразборните неща, които стават тук, асоциацията е мигновена.

Приоритетите на едно законодателство, особено засягащо определен район, се знаят най-добре от хората, които живеят в него. Каквото и да е, те са тези, които са най-близко до тях и тяхното мнение е особено важно. Както знаем, през последните месеци и дори години гражданите на нашата столица неведнъж ясно са изявявали неудовлетворение от състоянието на най-големия град в Република България. Медиите ежедневно коментират кризата с боклука, критичното намаляване на зелените площи, което е едно от престъпленията срещу гражданите не само на София, а общо взето, защото знаем колко е важна екологията за настоящето и за бъдещето, а и безконтролното строителство, липсата на модерни паркинги и гаражи, безразборното изграждане на бензиностанции, липса на детски и спортни площадки, липсата на канализация.

Аз много се надявам, господин Кирчев, след като сте поканили тук главния архитект и заместник-министъра, че ще им дадем възможност да чуят това, което имаме да им кажем. А Вие можете да поискате отделна среща с тях или да им представите Вашето мнение, защото инак всичко това става безпредметно. Така ми се струва.

Беше обсъждан един Общ устройствен план на столицата, изготвен преди това. Сега има вече съвсем конкретно предложение.

Аз също считам и ще го кажа още в началото, че е добра идея да приемем този градоустройствен план с всичките му дефекти и нужди от допълнения, а след това между първо и второ четене да се направят необходимите добавки.

Нуждата от него е явна, ясна. Тя е свързана също така с това, което ще се предложи в пленарната зала – въпросът за децентрализацията в България и по-голямата самостоятелност на местната власт – нещо, за което се застъпва и моята парламентарна група. Много отдавна, в предишни парламенти, ние от Народен съюз също сме стояли зад тази идея, защото тя е абсолютно необходима, ако искаме ефективно да бъдат решавани въпросите и то на място, а не отдалече.

Искам да кажа, че и омбудсманът се захвана доста сериозно с този проблем, защото към него бяха отправени много забележки. Благодарение и на него, и на желанието на гражданите бяха направени обсъждания в по-голямата част от 24-те района на София – там, където имаше голямо гражданско вълнение, конкретни предложения и ясно изразени критики към този план.

Искам да кажа, че според правилата за този план, ние сме говорили и преди това с главния архитект, този план трябва да се постави на вниманието на гражданите. Предложените промени и планове за съответните райони трябва да бъдат конкретно и ясно поставени на вниманието на гражданите, да бъдат обсъдени в съответните райони, за да могат хората да кажат по-ясно мнението си и да знаят, че имат такава възможност. Това не навсякъде е станало. В част от тези обсъждания, примерно в 25. избирателен район съм присъствала и аз. Това е нещо изключително важно, защото в правилата за градоустройствения план се предвижда и се препоръчва да има подобни обсъждания по съответните райони и да се приложат европейските практики на нарочни консултации и с опозицията, и с народни представители, избрани от съответните райони, с цел да се гарантира консенсус и подкрепа. Да се продължи практиката за обсъждане с хората, а не само в пленарната зала. Защото утре хората са тези, които ще имат възражения и забележки по тези въпроси. А в края на краищата приоритетите са техни и те най-добре знаят.

Съжалявам, че днес говорим по въпроса за градоустройствения план на София. Знаете колко неща липсват тук, в столицата. Има градове, които след Втората световна война бяха разрушени до основи, 90 на сто, а днес не можете да познаете, че е имало някакъв проблем.

А ако погледнете София, тя на много места изглежда на град след бомбардировки, защото няма план, няма график, който да задължи общината да се справи с облика на столицата, да разреши огромните проблеми с канализацията и с организацията на града.

Искам да вярвам, че между първо и второ четене ще бъдат направени конкретни предложения, тях вече ги има, но те да бъдат взети много сериозно под внимание. Вярвам, че този град ще престане да се развива хаотично, защото това, което виждаме, е срам и позор въобще в развитието на нашата държава. Не трябва да се дава възможност за незаконни строежи и да продължава незаконното навлизане в паркове и градини и с този градоустройствен план това да бъдат узаконено. Надявам се, че ще се направи всичко възможно това да бъде спряно.

Съгласна съм с мораториума, който се искаше тук – да бъдат спрени строежите до приемането на този градоустройствен план, защото след това ще бъде късно.

Аз ще подкрепя на първо четене този законопроект с надеждата, че между първо и второ четене ще бъдат направени сериозни промени и добавки, за да може София да се превърне в един зелен, добре уреден, добре поддържан град, защото законът и правилата нищо не струват, ако не се прилагат и ако няма контрол върху това, което става. В момента ние нямаме подобна система. Вярно, когато до нас достигне нещо, се обръщаме към кмета или към съответните органи, за да се намесят и да спрат някои нарушения, които се правят. Ще продължаваме да правим това, защото това в края на краищата е нашето задължение като законодатели и като представители на тези райони. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Мозер.

Има ли реплики към изказването и към тезите, които защити госпожа Мозер? Няма.

Има думата народният представител господин Кътев.

ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.

Драги колеги! Доживяхме и до това чудо – в парламента управляващата коалиция да защитава план, Общ устройствен план на българската столица, изработен, гласуван и внесен от сегашната опозиция в цялост.

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Ние не сме го внесли, но няма значение.

ОЛИМПИ КЪТЕВ: Не, повтарям, трябва да знаете процедурата, господин Дилов: внесен е и е гласуван от Столичния общински съвет, доминиран от всичките СДС-та и ОДС-та, каквито ги има, ВМРО, “Гергьовден”, всичките БЗНС-та целокупно го гласуваха и го вкараха чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройството в Министерския съвет като през пощенска кутия. Това е процедурата.

Има ли нужда от Общ устройствен план София – столицата на европейска България? Мисля, че никой в тази зала не се съмнява в това, че има.

Още в кря на ХІХ и началото на ХХ век, едно-две десетилетия след Освобождението на България от иго, ние сме имали Общ устройствен план на столицата и то такъв - съвременен, европейски. По-късно, 30-те години въз основа на това, че София се развива като европейски град, има нови устройствени планове. За съжаление, в последните 45-50 години София няма нов устройствен план, тоест, движим се по нещо, създадено преди 3-4-5 десетилетия. Ако някой любознателен народен представител погледне последната книга на Иван Бърнев с фотоси, снимки от точно тези прилагания на общите устройствени планове през тези години, ще види, че София не е стояла на едно място. Тя се е развивала и е минала през много перипетии. За добро или лошо сме стигнали до този етап, в който трябва да извършим следващата стъпка.

Три години са много за един столичен град. Сигурно след три години ще бъдат увеличени многократно и автомобилите, и застрояването, и жителите на столицата. Може би ще намалеят с малко и зелените площи, но това не значи, че ние трябва да седим и да чакаме в безкрайни обсъждания.

Искам да уверя пленарната зала, че процедурите, които са съпътствали обсъждането на този законопроект, са спазени перфектно. Поне аз съм присъствал на три такива заседания, не знам дали има някой тук – не се сещам, освен Савин Ковачев, когато се правеха такива в столичната баня. Там в разкопките, в ремонта Столичната община на три пъти беше организирала такива обсъждания. Тоест процедурите, които са необходими по закон, са изпълнени. Естествено и нормално – прави са колегите, които казват, че няма съвършен Общ устройствен план, особено за такъв голям средностатистически европейски град, и то столица на държавата. Затова и подходът към решаването на тези въпроси, и действията по него трябва да бъдат може би по-специфични, може би по-различни, отколкото ако се приема Общият устройствен план на Русе, на Варна, на Самоков или на който щете друг град.

Разбира се, като народен представител, роден и израснал в София, си спомням годините, в които София не беше това, което е сега. Като деца, като ученици, като студенти градът завършваше на 4-и километър, там въртеше тролеят, петицата вървеше до Бояна. Ходехме на излети, през поляните на Драгалевско-Боянско-Симеоновското поле се качвахме на Витоша, но сега годините са други. Ние трябва да мислим съвременно.

Затова е необходимо сериозно отношение към този въпрос. Нещо повече, за да се сформира мнението на пленарната зала, аз бих помолил главния архитект да вземе отношение като представител на новата власт в Столичната община – за мен ще бъде много важно дали новото ръководство на Столичната община припознава този Общ устройствен план.

Несъмнено трябва да се направят редица поправки между първо и второ четене. Сега съм от другата страна – като народен представител от Софийска област, и виждам, че колегите от Столична община се опитват да засегнат интересите на близките до столицата общини. Така или иначе те вече се съединяват – и Божурище, и Костинброд, и Елин Пелин, ако щете и Горна Малина –животът ги съединява със столицата.

Не бих се съгласил и не бих подкрепил становище за преоразмеряване на Самоковска община примерно. Грешките, които са направени преди 45 години, когато са дадени територии от Самоковска община на столичния град, не бива да се повтарят, камо ли пък да се разширяват. Същата е връзката с изкуствено създадени или предвиждани да се създадат органи, които биха се намесвали в самоуправлението на общините от Софийска област.

Бих препоръчал между първо и второ четене да се обърне по-сериозно внимание на южната дъга на столицата, тоест магистралата  –   тя е коментирана многократно, която беше предвидено да минава от Дупница през Самоков, Ихтиман и да свързва двете магистрали „Струма” и „Тракия”, и на редица други конкретни въпроси, които интересуват нашата общественост.

Затова моята препоръка е да се изоставят на втора ръка политическите пристрастия – кой го правил, кога го правил. Дошъл е моментът да направим нещо добро за София и за столичните граждани. Нека да се обединим, да го гласуваме на първо четене, да направим необходимите промени и София да има съвременен Общ устройствен план като съвременна европейска демократична столица. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики към изказването на господин Кътев?

Първа реплика – господин Кузов.

ВЛАДИМИР КУЗОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Господин Кътев, днес ще Ви питам в няколкото амплоа, в които съм виждал, че умеете да се преобразявате.

Питам Ви първо в амплоато на човек, интересуващ се от историята: от какво иго сме се освободили – като пояснение към Народното събрание?

Другото, което искам да Ви попитам като бивш областен управител: защо НДСВ в миналия парламент, вероятно в съглашение с ДПС, остави този Общ градоустройствен план да стои тук, да отлежава? Вероятно за да втасва и сега, след като е втасал, да се разглежда. Или може би поради друга причина - за да могат да се раздадат редица имоти на някои хора. Това е въпрос към Вас също.

Как наричате това като човек, който се интересува и от юридическата материя: автор на Общия устройствен план арх. Митю Виделов е и председател на Националния експертен съвет по устройство на територията. Окончателният проект е приет от този Национален съвет, председателстван от Савин Ковачев, който също е автор на Общия устройствен план. Като как го виждате това нещо? Дали е някакъв конфликт на интереси или корупция и т.н.?

Знаете ли, господин Кътев, колко дела има заведени във Върховния административен съд? Общо 3: № 6084, № 10162, № 3858 – в Софийски градски съд три дела за този Общ устройствен план. И други сигнали има във Върховна прокуратура.

Смятате ли, че трябва да приемем един Общ устройствен план, който е с толкова юридическо обременение? Тук ви благодаря, че поканихте господин Диков да изрази отношението на общината към този план, за да може да се избегне в бъдеще евентуалното изплъзване по тъч линията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.

Господин Кътев, имате право на дуплика. Всъщност под формата на въпроси да приемем, че това беше реплика.

ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Да, ако това е дуплика. Няма да ограмотявам колегата по отношение на българската история. Ако я е забравил, да си я припомни.

Що се отнася до Общия устройствен план на столицата, пак трябва да повторя, че той се обсъжда, работи, разработва в продължение на десетина години. Не от НДСВ, а от ръководството на Столичната община, господин Кузов! Знаете ли какво е било, трябва ли да Ви го припомням поименно? Ако трябва, мога да го направя, но се надявам, че Вие го знаете. Разработван, обсъждан, обсъждан, обсъждан, обсъждан, гласуван от Столичния общински съвет и предаден в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което го е вкарало в Министерския съвет. Пак трябва да Ви повторя, защото сигурно за Вас е трудно да разберете някои процедурни неща, но човек трябва да бъде малко и чиновник, и бюрократ, защото такъв е животът. Министерският съвет в края на мандата на предишното правителство го е вкарал в предишното Тридесет и девето Народно събрание. Не му е дошъл редът, сега му е дошъл редът и ние го гледаме и го гласуваме.

Това че има дела, уважаеми колега – аз съм бил областен управител на 22 общини, малки или големи – няма значение. Всички те по една или друга причина са приели общи устройствени планове. Няма община, в която да няма някой недоволен, който нещо да не обжалва. Това не значи, че когато се прави Общ устройствен план за 2 милиона човека, няма да има три дела. Нормално, нека ги има – това е демокрацията, това е свободният съд, той ще отсъди. Това не значи, че заради три дела 2 милиона човека не трябва да имат Общ устройствен план. Ако не Ви е ясно, в частна консултация бих Ви го обяснил. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, Вие изявихте желание да се изкажете. Заповядайте!

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, аз категорично ще гласувам против този закон и ще се опитам да ви обясня защо.

Аз присъствах на много срещи на гражданите със столичния архитект, организирани от омбудсмана на Република България. Там хората питаха защо трябва да се приеме един толкова лош закон. Аргументацията на кметството беше: дайте да приемем закона, пък после ще го поправяме.

За съжаление, такава аргументация чух и от някои колеги тук, които говориха преди малко. Аз мисля, че това е изключително опасно. Защо? Защото този градоустройствен план узаконява всички тези беззакония, които бяха вършени през последните години, узаконява това незаконно строителство, на което всички сме свидетели.

За информация ще ви кажа, че около една трета от зелените площи и парковете, както и междублоковите пространства в София вече са застроени. Няма такъв град, уважаеми колеги, в Европа, където да сме свидетели на подобни криминални процеси. Сега от нас тук се иска за узаконим този грабеж. Аз не приемам това.

Навсякъде чуваме, че планът е лош. Навсякъде чуваме, че по-късно ще се поправи. Пак ви казвам, колеги: защо трябва да приемем нещо, което е лошо, нещо, което не върши работа, нещо, което ще узакони престъпленията, извършени от предишния кмет, а може би и от по-предишния и т.н.?

Какъв е изходът? Според мен изходът, колеги, е много ясен. Предложили сме го със Стела Банкова още преди доста време. Предлагаме десетгодишен мораториум върху застрояването на парковете, зелените площи и междублоковите пространства не само за София, а за големите български градове. Ето това е решението!

Този мораториум може да се приеме, след което кметството да бъде така добро да изработи един нормален градоустройствен план. Ние ще го приемем, ако трябва, тук, в парламента. Това е решението.

Аз знам, че някои от присъстващите тук бързат – бързат за узаконят онова, което е натворила строителната мафия, но аз мисля, колеги, че ние като народни представители трябва да защитаваме интересите на гражданите, а не на строителната мафия, ето защо ви призовавам още веднъж да отхвърлим този законопроект. Той не е в интерес на софиянци. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Владимиров.

БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Христов! Позволих си да Ви направя тази реплика само поради една причина и то е да не се употребяват термини така както не бива да се употребяват, защото Вие постоянно се опитвате да вмените на Народното събрание, че се опитва да узакони всички безобразия в строителството, които са направени в София.

Искам да ви кажа, че всички процедури, които са правени до момента с частични изменения и са законни – със строителни разрешения, този план дали се приема или не, няма никакво значение. Те са си законни и този план по принцип не влияе върху тях.

Ако искаме да спрем тези неща да се решават на парче без да се държи на показателите за общото, за озеленена площ на човек от населението от столицата, за зелените клинове и за запазване на зелената система, както и равномерно урбанизиране на цялата територия, ние трябва да приемем един план, който дава рамката и оттам нататък вече работа на общината е да направи философията по отделните имоти. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Владимиров.

За втора реплика има думата господин Кътев.

ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, доц. Христов! Вярно е, че предизборната кампания още не е започнала, но Вие продължавате с Вашата демагогия – чули-недочули, разбрали-недоразбрали, прочели-недопрочели и каквото Ви дойде на устата, това си го казвате тук, от тази трибуна. Пълна лъжа и невярно е, че една трета от столичните зелени площи, паркове, градини, поля са застроени незаконно. Пълна лъжа!

Това може да си го говорите на вашите сбирки с вицепрезидентите, които са кандидати за такива. Може да си го обсъждате, но това не е вярно! И не се опитвайте от трибуната на Народното събрание и нас да ни вкарвате в такъв грях, в който вие сте влезли вече! Няма такова нещо!

Аз затова Ви припомних нещата. Аз не знам къде сте роден, но аз съм кореняк – софиянец, израсъл, раснал и знам София в последните 50 години как се е развивала и къде е била.

Аз, между другото, ще Ви посъветвам да прочетете какви са европейските нормативи за зелени площи и колко са те в България. Може би във Вашата дуплика, ако го знаете, бихте отговорили. Ако не, аз пак в частна консултация ще Ви кажа колко са.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откога народните представители дават вече частни консултации, господин Кътев? (Оживление.)

ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ, встрани от микрофоните): Трябва да се ограмотяваме!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако няма трета реплика, имате думата за дуплика, господин Христов.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Явно господин Кътев не е доразбрал нещо, както обикновено, затова няма да му отделям такова внимание, но ще му кажа, че това, което казах - че една трета от зелените площи и междублоковите пространства в София са застроени, аз не казах, че са незаконно застроени. Можете да извадите стенограмата, уважаеми господин Кътев! Този цитат е на господин Бойко Борисов - кмет на Столична община. Той твърди това, не е Минчо Христов. Бойко Борисов твърди, че една трета от тези площи са застроени. Това твърди той!

За мораториума ще ви кажа, че в Англия има, уважаеми колеги, стогодишен мораториум и той върши прекрасна работа. Ние сме предложили само десетгодишен мораториум. Виждате, че в това отношение сме далеч, далеч по-скромни от англичаните.
Що се отнася до уважаемия колега, който също ме репликира, искам да му кажа следното. Уважаеми колеги, обръщам се и към вас с това: вземете становището на Консултативния съвет по законодателство към председателя на Народното събрание. Вземете това становище, прочетете го и вижте какво пише там. И нека някои колеги да бъдат така добри да не ни баламосват, да не лъжат, да не прокарват своите лични корпоративни или всякакви други, бих нарекъл мафиотски интереси в интерес на строителната мафия и да погледнат или да си спомнят за хората, които са ги пратили в това Народно събрание. Ето това мога да ви кажа, уважаеми колеги. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Списъкът на народните представители, които предварително заявиха желание да се изкажат по този законопроект, приключи, но парламентарните групи имат още време.

Господин Сотиров, заповядайте.

ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Понеже се казаха много неща във връзка с проекта за Общ градоустройствен план на София аз ще се опитам да бъда сравнително кратък.

Действително преобладаващото мнение, че трябва да бъде приет Общ градоустройствен план е правилното мнение, защото София се нуждае от приемането на нов Общ градоустройствен план. Трябва да има бързо, но не прибързано приемане на Общия градоустройствен план. Затова, ако не бъде направено предложение, както беше анонсирано, аз ще предложа процедурно, ако подкрепим на първо четене този законопроект, да бъде даден по-голям срок, защото бяха основателни много от критиките, отправени в залата, че този проект има сериозни несъвършенства. Но аз смятам, че много от тях могат да бъдат отстранени. Естествено няма идеален законопроект, особено който касае толкова комплицирана материя и който засяга толкова разнопосочни интереси. Никога не може да бъде подготвен законопроект, който да дава отговор на всички въпроси и да защитава всички интереси, но мисля, че може да бъде намерен един по-добър баланс.

Понеже тук на няколко пъти се спомена за интересите на строителната мафия, мисля, че ако осем години беше бавено по един или друг начин приемането на Общ градоустройствен план на София, беше и до голяма степен точно поради тези интереси. Защото всичките безобразия, които станаха в София, станаха до голяма степен поради липса на Общ градоустройствен план.

Това, което стана, господин Христов, в София, става точно поради липсата на този Общ градоустройствен план при действащата ситуация.

Във всички случаи приемането на нов Общ градоустройствен план, ако, разбира се, между първо и второ четене законопроектът бъде коригиран в посоки, които коментирахме и в комисията и мисля, че има обща воля това да бъде извършено, до голяма степен ще бъде пресечена възможността да се извършва това, което досега се извършваше.

Задължително трябва да бъдат преработени специфичните норми за застрояване, които да предвидят София оттук нататък да не може да бъде застроявана, както виждаме, че бяха съсипани цели столични квартали, като “Лозенец” и други, които са по-преуплътнени като строителство дори от централната градска част. Трябва да се съобразят европейските стандарти, да гарантираме зелените площи, да гарантираме степента на озелененост на столицата, така както се предвижда в Европа, защото засега това, което е факт в София и което се допуска от специфичните норми, е действително едно презастрояване, преуплътняване и ние трябва действително да коригираме това, което се предлага в посока да бъдат защитени максимално и зелените клинове. Мисля, че дори и без интервенция в графичната част на Общия градоустройствен план това би могло да бъде направено при една добра воля от всички нас.

С Общия градоустройствен план имаме и още една възможност. В София има много сгради – става въпрос и за зелените площи, и за парковете в централната градска част, които биха могли да бъдат изведени в специален списък към този закон и за които да бъде гарантиран такъв режим, при който те да не могат да бъдат застроявани. Също за уникалните сгради, които има в центъра на София и към които има апетити, дори и такива, които са частна собственост, със специалния закон да не допуснем тези сгради да бъдат съсипвани. Защото досега действащото законодателство не дава достатъчно ефикасни механизми от страна на държавата и на общините да предпазват уникални съоръжения от унищожаване. Ако ние действително си дадем един разумен срок между първо и второ четене и коригираме така предложения текст, можем да създадем една възможност градът да се развива в една по-добра посока и да не се случва това, което се случваше досега.

И още нещо, с което ще приключа. Тъй като много се говори какви са предвижданията колко щяло да бъде населението на София, моето убеждение е, че ние не трябва да разтягаме чергата според човека, а трябва да се съобразяваме с възможностите за развитие на града. София няма неограничени възможности за развитие. Градът трябва да бъде проектиран за развитие, така че да отговаря на европейските стандарти и колкото това развитие допуска като население – дали ще бъде милион и двеста хиляди или милион и петстотин хиляди, така да бъде проектиран градът. Иначе, ако ние проектираме града съобразно желанието да се живее в София, трябва да проектираме София за 3 или 4 милиона, а градът няма този капацитет. София е обградена от планини и ние трябва действително да се качим по върховете на планините, за да удовлетворим желанието на всеки да живее в София. В крайна сметка действително трябва да намерим оптималното решение не съобразно кой желае да живее в града, а какво може да поеме София като град, без да бъде съсипана като място за живеене и като столица на България. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, заповядайте за реплика.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги! Понеже беше споменато моето име, искам да ви кажа, че това, което казах преди малко и което ви казвам сега, е, че аз не съм против приемането на градоустройствен план. Но аз съм против приемането на лош градоустройствен план. Това искам да го подчертая.

И второ, това, което мисля, че беше редно на тези обсъждания – вие можете да вземете стенограмите на обсъжданията от институцията на омбудсмана – там гражданите категорично се обявиха против този план. Те казват, че схемата “дайте да го направим, пък после ще му мислим” не е добра схема. Обърнете се към гражданите на София, към гражданските сдружения и вижте какво мислят те. Аз съм категорично за това да се вземе тяхното мнение, а не той да се пише на парче тайно, вече ви казах от кого. Това искам да ви кажа, иначе аз не съм против приемането на градоустройствен план. Напротив, аз съм “за”, но не за този план.

Мисля, че можем да наложим един мораториум до изработването на един добър градоустройствен план, за да спечелят софиянци от това. Те няма да загубят. Ще загуби, пак ви казвам, строителната мафия. Ето за това става дума. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика към господин Сотиров? Няма.

Господин Сотиров, заповядайте за дуплика.

ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин Христов, имам претенции, поддържам контакти с гражданските сдружения и знам техните претенции. Те са поканени да участват и в заседанието на Комисията по местно самоуправление и регионална политика и се надявам, че много от техните предложения, които са резонни, ще бъдат възприети. Но блокиране на приемането на Общ градоустройствен план в никакъв случай с никакви мораториуми не дава възможност да бъде прекратено това, което се извършва досега.

В крайна сметка има Конституция, има права. Ние не можем да спрем развитието на града, да спрем възможностите за привличане на финансиране на инфраструктурни обекти за развитието на града. Няма как с мораториум да решим универсално всички въпроси. Това може да бъде решено с нова концепция, с нова рамка за развитието на града, което дава общият градоустройствен план и точно в него могат да бъдат заложени точно такива разпоредби, които да ограничат възможността за застрояване и съсипване на зелени площи, за преуплътняване на града и така нататък. Точно това имам предвид и това може да бъде решено с приемането на закона, а не с мораториум.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В изказванията на няколко народни представители бяха поставени въпроси към главния архитект, който ако желае може да вземе отношение към законопроекта.

Заповядайте, господин Диков, за да чуем Вашето мнение и мнението на Столична община по този законопроект.

ПЕТЪР ДИКОВ: Благодаря за възможността да говоря от най-високата трибуна в Република България.

Първо, искам да ви заявя, че новото ръководство на общината в лицето на кмета Борисов стои зад приемането на плана и това беше декларирано в специално писмо до министъра на регионалното развитие и благоустройството преди още да бъде внесен от Министерския съвет с молба за по-бързата му процедура. Общото мнение в общината е, че приемането на плана, първо, ще даде възможност за ясен и прозрачен контрол върху управлението на развитието на град София, включително и върху работата на общинската администрация и второ, ще даде възможност за яснота на инвеститорите какво става със София, за да могат те да бъдат с възможности и желание да инвестират в развитието на един модерен европейски град.

В неделя бях в Прага и искам да споделя, че от това, което видях там, си представих, че това ще бъде в София след 7-8 години – един подреден, чист и интензивно работещ център; едни благоустроени жилищни квартали и по професията една огърлица от модерни технологични бази, логистични центрове и обслужващи обекти.

Мисля, че приемането на Общия устройствен план на София ще бъде крачка в това, което декларираха народните представители в откриването на тази последна сесия, тоест работа в посока на приемането ни в Европейския съюз. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.

Ако няма други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта, можем да преминем към гласуване.

Обявявам разискванията за приключени.

Моля, гласувайте на първо четене Закоконопроекта за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на Столичната община.

Гласували 116 народни представители: за 106, против 6, въздържали се 4.

Законопроектът е приет на първо четене.

Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Алексиева.

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ): Правя процедурно предложение да дадем максималния срок от три седмици за писмените предложения между първо и второ четене на законопроекта. (Реплики от опозицията: “Малко е.”)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е малко, за три седмици може да се напише нов закон.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): След две седмици чакат последния ден.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точно така. Знаете каква е практиката.

Има ли обратно процедурно предложение? Няма.

Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване срока за предложенията между първо и второ гласуване.

Гласували 110 народни представители: за 107, против 2, въздържал се 1.

Процедурното предложение е прието.

Имате думата за процедурно предложение, госпожо Станкова.

ИВА СТАНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам във връзка с приемането на първо четене на Законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина срокът за предложения между първо и второ четене също да бъде увеличен на три седмици, тъй като преди да бъдем пуснати в тази кратка ваканция беше обявен срок от две седмици. Поради това, че много от колегите отсъстваха и не можахме да подготвим и да обсъдим сложните проблеми в този законопроект, внасям предложението за срок от три седмици.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.

Моля, гласувайте.

Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.

Процедурното предложение е прието.