Заседание в следния състав: Председател: Иво Хинов Членове: Антон Урумов

Приложимото европейско право е чл. 267 ал.2 ДФЕС във връзка с чл.94 б."а" и б."б" от Процедурния правилник на Съда на ЕС във връзка с чл. 47 и чл.48 от Хартата на основните права на ЕС.

А именно изискванията на чл. 267 ал.2 ДФЕС, уточнени в чл.94 б."а" и б."б" от Процедурния правилник на Съда на ЕС относно съдържанието и условията, на които трябва да отговаря актът на юрисдикцията на държавата-членка, с който тя иска от Съда на ЕС да се произнесе. Тези изисквания следва да се преценят от гледна точка на това, че след като получи Преюдициалното заключение, за национална юрисдикция да не са налице пречки (произтичащи от съдържанието на запитващия акт -а именно изразено предварително становище) да може да постанови своя краен акт по съществото на спора, съобразявайки се с това Преюдициално заключение.

Доколкото такива пречки са свързани с нарушение на основните принципи - а именно нарушение на принципа за справедливо разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд (чл. 47 ал.2 от Хартата на основните права на Европейския съюз) и презумпцията за невинност (чл. 48 ал.1 от Хартата), възниква и въпросът какво е тяхното проявление в конкретния разглеждан случай. А именно дали те са нарушени от изразяване на предварителното становище в Преюдициалното запитване.

Това тяхно проявление в конкретния случай се отнася и до възможността запитващата юрисдикция, когато прилага в крайния си акт Преюдициалното заключение, да достигне в този краен акт (или да й се забрани да достигне) до по-различни фактически и правни изводи от онези, формулирани в нейното Преюдициално запитване.

Възможно е общностното право да регулира процесната хипотеза с други правни норми - които не са известни на запитващата юрисдикция. Ако тези други норми имат отношение към така поставеният въпрос, моля Съда на ЕС за се произнесе и относно тяхното действително значение, съпоставено с нуждите на конкретния случай.

§10.1. Общи положения

Институтът на Преюдициалното запитване се отнася и до наказателно-правни въпроси, поради което става част от наказателния процес.

С това по необходимост предизвиква промяна на съгласуването между проявните форми на различни правни принципи, но също така и дава възможност за формиране на нови правни положения (развитие на правото), извън онова, за чието обслужване той е създаден.

Относимите в случая принципи са тези за непредубеденост на съда (разбиран като забрана да бъда съдия онзи, който е изразил свое предварително становище по делото) и за обективност на съда (разбиран като постановяване на крайния акт след като съдът е възприел реалните и информирани становища на страните). Всички те са свързани с принципа за право на защита на обвиняемия и на пострадалия. Първият дава формална защита, защото определя общо качеството на съда като "решаващ орган без предварително мнение и открит за доводите на страните", а вторият дава реална защита, защото задължава съдът да формира становището си след като изслуша доводите на страните - като тези доводи са направени след информиране на страните за всички относими обстоятелства.

Понастоящем тези два правни принципа са съгласувани, като всеки един от тях намира приложение - съдът трябва едновременно да не е изразил предубеждение и да постанови акта си след като изслуша доводите на страните.

Това равновесие между прилагането на двата принципа е нарушено с института на Преюдициалното запитване. С него се дава ясен приоритет на втория принцип, като се стеснява приложното поле на първия. С Преюдициалното запитване се гарантира правилното прилагане на европейското право (а оттам и защита на правата на страните), но това става чрез изразяване на становище от съда по основни въпроси по делото, което се случва още преди постановяване на крайния акт. Т.е. формиране и изразяване на становище, по предвидения за това ред, макар и преди окончателния акт, не се възприема като предубеденост.

§5.2. По първия въпрос

Преюдициалното запитване е институт на европейското право и поради това има предимство пред всяка една национална правна норма, прилагането на която възпрепятства или намалява ефекта на приложението му (т.48 от С-487/12, т.58-59 от С-399/11).

Нормата на чл. 267 ДФЕС посочва, че запитващата юрисдикция отправя преюдициален въпрос към Съда на ЕС. Доколкото целта на този въпрос е да получи отговор, касаещ конкретен спор, неизбежно е в този въпрос да фигурира възприетото от запитващия съд - относно фактите и относно правото. Поради което е законосъобразно подобно "предварително становище".

Нормата на чл.267 ДФЕС е доразвита в чл. 94 б."а" и "б" от Процедурния правилник на Съда на ЕС, респективно в чл.19 и чл.22 от Препоръките към националните юрисдикции относно отправяне на преюдициални запитвания (2012/С 338/01). В тях изрично е посочено, че преди да зададе своето Преюдициално запитване, националната юрисдикция следва да установи релевантните факти и приложимото им право - чл.94 б."а" и б."б" от Процедурния правилник и чл.22 от Препоръките; респективно тези факти и приложимо право трябва да се установят след събиране на съответните доказателства и след изслушване на страните - т. 19 от Препоръките.

Поради което е законосъобразно съдът, който отправя Преюдициално запитване, да изрази становище по основния въпрос на делото - защото това е необходимо за получаване на Преюдициалното заключение. Липсата на такова изложение на установените факти и приложимо право може да доведе до недопустимост на Преюдициалното запитване - т.25-27, т.29 от С-19/14, т.15-17 от C 366/14.

Такова становище следва да се формира при спазване на всички процесуални гаранции с оглед защита правата на страните. Т.е., ако за отправяне на Преюдициалното запитване е нужно да се формира предварително становище по предмета на делото, това предварително становище следва да се формира съобразно същите процесуални условия, както и крайният акт по делото. По този начин се гарантира правото на всяка страна делото да бъде гледано от независим и безпристрастен съд по чл. 47 от Хартата, както и презумпцията за невинност по чл. 48 от Хартата.

Действието на съда, отправил Преюдициално запитване, с което е взел становище по предмета на делото - при горепосочените условия - е законосъобразно, поради което не е нужно да си прави отвод. След получаване на заключението същият съд трябва да постанови своя краен акт, като се съобрази с него.

§5.3. По втория въпрос

Европейското право не регулира наказателния процес - вкл и относно възможността съдът, след като е изразил определено становище по предмета на делото, да го потвърди, измени или отмени въз основа на допълнителни доводи от страните и / или допълнително събрани доказателства, респективно да откаже да се произнася допълнително. Поради което сам по себе си изборът на съда (или задължителна национална правна уредба) относно едната от двете алтернативи не може да е нарушение на европейското право.

При всяко положение, обаче, при осъществяване на правораздаването, следва да бъде осигурено реализирането на основните принципи на правото по чл. 47 от Хартата. От тази гледна точка възможността за допълнително изслушване на страните и / или събиране на доказателства, след получаване на Преюдициалното заключение, гарантира максимална информираност на съда и оттам максимално проявление на принципа за ефективност на правните средства за защита.

§5.4. По третия въпрос

Национално правило не може да има преимущество пред европейска правна норма. То може да се прилага само дотолкова, доколкото не възпрепятства реализацията й и доколкото е обусловено от европейските ценности.

В случая изразяване на становище по съществото на делото в Преюдициалното запитване е правомерно и противоречаща национална правна норма не може да се приложи.

Не може да се приеме, че националното право осигурява по-високо ниво на правна сигурност, доколкото в действителност е обратното. Европейското право, чрез института на Преюдициалното запитване, дава по-високо ниво на правна сигурност, чрез гарантиране за всяко едно конкретно дело, че относимото право ще бъде приложено правилно.

Поради което изборът на съда да си направи отвод и да не постанови крайния си акт съобразно полученото Преюдициалното заключение няма да доведе до реализацията на целта на чл. 267 ал.2 ДФЕС и поради това ще бъде в пряко нарушение на тази правна норма.

Извод за обратното не може да се достигне от твърдението, че след отвода делото ще започне отначало, с нов съдия, който ще приложи това Преюдициално заключение. Това твърдение не е вярно.

На първо място, ако са налице основанията за отвод след обявяване на предварително становище при задаване на Преюдициалното запитване, е законосъобразно такъв отвод да се направи в първия възможен момент. Т.е. веднага след отправяне на Преюдициалното запитване. Пряка последица от този отвод е десезиране на съда, отправил запитването и започването на делото отначало, от друг съдия. Респективно пряка последица за преюдициалното производство ще бъде неговото прекратяване - тъй като вече не съществува националното дело, по което е зададено. Това фактически води до невъзможност за реализацията на института на Преюдициалното запитване.

На второ място Преюдициалното заключение следва да се приложи именно и конкретно от съда, задал Преюдициалното запитване, защото този процесуален институт е създаден именно поради тази причина - да помогне на съда, разглеждащ делото, да го реши съобразно европейското право, след като той е отправил молба за това. Не е законосъобразно този съд да се въздържи от прилагане на полученото Преюдициално заключение на основания, произтичащи от националното му право.

§5.5. Последици за развитието на правото

Възприемането, че е законосъобразно формиране на предварително становище с оглед нуждите на Преюдициалното запитване ще доведе до извод, че е законосъобразно такова и при други случаи, при преследване на правно защитими интереси. След като становището е "предварително", това означава, че делото продължава пред същия съд и след обявяване на това становище. А това неизбежно ще доведе до отчитане на новите доводи и искания на страните, при постановяване на крайния акт. Това ще доведе до прокарване на принципа за "диалогичност" и в наказателния процес.

Съобразно този принцип съдебният акт, за да отговаря на изискването за обективност, е нужно да бъде съобразен с действителните и пълни доводи на страните. А това е възможно само ако страните може да изразят своите доводи не само преди съдът да вземе решение, но и след това, след като се запознаят с това решение. Респективно съдът следва да има възможност да промени своето решение въз основа на тези допълнителни доводи.

Само при такава "диалогичност" при обсъждане на казуса интересите на страните действително са защитени. Защото е необходимо страната да е разбрала доводите на съда и да е можела да им отговори, за да се приеме, че максимално ефективно е защитила интересите си - чл. 47 ал.1 от Хартата. Обратното също е вярно - обективното и справедливо правораздаване - чл.47 ал.2 от Хартата - се осъществява само ако съдът е сигурен, че страната е напълно информирана за всички обстоятелства, които влияят на правното й положение - и е можела да направи доводи относно тях. Това означава също така и информираност относно степента, в която съдът е разбрал доводите й. Това обуславя необходимост от възможност за излагане на допълнителни доводи, ако първоначалните не са били изразени достатъчно ясно.

Тази диалогичност, която е основен принцип за взимане на решения от европейските институции и органи, по необходимост се основава на такъв обмен на становища. Тази диалогичност е немислима, ако се забрани на съда, след като е постановил акта си, да взима предвид новите доводи на страните и да им даде отговор - като потвърди или измени акта си.

Благодарение на принципа за диалогичност се осигурява по-висока степен на обективност - а именно актът на съда е резултат от обсъждане на най-пълните и адекватни доводи, които страните биха могли да направят. Избягва се рискът този акт да не отчете определени доводи - които страната е можела да направи, но не е направила (погрешно считайки, че съдът вече е убеден в определена теза) или които страната е направила по неясен начин, или които съдът не е разбрал правилно.

Занапред във всички случаи принципът за непредубеденост на съда следва да се тълкува стеснително. А именно да не се приема за нарушен при "законосъобразно формирано предварително становище". Такова ще е налице, ако съдът е формирал и обявил своето становище след като е събрал всички доказателства и е изслушал страните.

2. Извадка от български закони, цитирани по-горе.

3. Извадка от съдебна практика, цитирана по-горе.
Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.

НАИМЕНОВАНИЕ на СТРАНИТЕ

1. 
   Софийска градска прокуратура - България, гр. София, бул. Витоша № 2
   
2. 
   Атанас Огнянов Огнянов - България, гр. София, бул. Генерал Н. Столетов № 21, Софийски централен затвор.
   
3. 
   Адвокат Благой Димитров Блажев - България, гр. София, бул. Витоша № 4, ет.3, кантора № 316.
   

….

1. който е участвал в състава на съда, постановил:

а) присъда или решение в първата, въззивната или касационната инстанция, или при възобновяване на наказателното дело;

б) определение, с което се одобрява споразумение за решаване на делото;

в) определение, с което се прекратява наказателното производство;

г) определение, с което се взема, потвърждава, изменя или отменя мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство;

2. който е извършвал разследване по делото;

3. който е бил прокурор по делото;

4. който е бил обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия, защитник или повереник по делото;

5. който е бил или може да встъпи в наказателното производство като частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец или граждански ответник;

6. който е бил свидетел, поемно лице, вещо лице, преводач, тълковник или специалист - технически помощник по делото;

7. който е съпруг или близък роднина на лицата по т. 1 - 6;

8. който е съпруг или близък роднина на друг член от състава на съда.

(2) Не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател, който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото.

….

Въпроси, които съдът решава при постановяване на присъдата

Чл. 301. (1) При постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава следните въпроси:

1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно;

2. съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация;

3. подлежи ли подсъдимият на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл. 23 - 25 и 27 от Наказателния кодекс какво общо наказание да му се наложи;

4. налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 61, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от Наказателния кодекс;

5. да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателният срок при условно осъждане, а в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс - каква възпитателна мярка да се наложи;

6. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) какъв първоначален режим и тип затворническо заведение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се определи;

7. на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане;

8. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) налице ли са условията по чл. 68 - 69а и чл. 70, ал. 7 от Наказателния кодекс и какво наказание подсъдимият да изтърпи;

9. налице ли са условията на чл. 53 от Наказателния кодекс;

10. да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер;

11. какво да стане с веществените доказателства;

12. на кого да се възложат разноските по делото.

(2) Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления или няколко лица са участвали в извършването на едно или няколко престъпления, съдът обсъжда и решава въпросите по ал. 1 за всяко лице и за всяко престъпление поотделно.

(3) Когато е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока за обжалването.

….

1. определяне на общо наказание на основание чл. 25, 27 и прилагането на чл. 53 от Наказателния кодекс;

2. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) първоначалния режим и типа затворническо заведение на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е пропуснал да направи това с присъдата;

3. (доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) налице ли са условията по чл. 68, 69, 69а и чл. 70, ал. 7 от Наказателния кодекс и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият; Първоинстанционният съд, постановил условното наказание лишаване от свобода, се произнася за прилагането на чл. 68, ал. 3 от Наказателния кодекс, а окръжният съд, постановил условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода - за прилагането на чл. 70, ал. 7, изречение първо, предложение второ от Наказателния кодекс;

4. веществените доказателства и разноските по делото.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 - 3 съдът се произнася в съдебно заседание с призоваване на осъдения.

(3) Определението по ал. 1, т. 1 - 3 може да се обжалва и протестира по реда на глава двадесет и първа, а по ал. 1, т. 4 - по реда на глава двадесет и втора.
….

Въпроси, които се решават при предварителното изслушване на страните

Чл. 371. При предварителното изслушване на страните:

1. подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство;

2. подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Чл. 372. (1) Съдът разяснява на подсъдимия правата му по чл. 371 и го уведомява, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 ще се ползват при постановяване на присъдата.

(2) Съдът назначава на подсъдимия защитник, ако няма такъв.

(3) В случаите по чл. 371, т. 1 съдът с определение одобрява изразеното съгласие, ако съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

(4) В случаите по чл. 371, т. 2, когато установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

КОДЕКС ЗА ЕТИЧНО ПОВЕДЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАГИСТРАТИ

Издаден от Висшия съдебен съвет
2. Правила за етично поведение, произтичащи от принципа за БЕЗПРИСТРАСТНОСТ

…

2.3. По висящи пред него производства, магистратът не може да прави публични изявления или коментари, чрез които да се ангажира за крайния изход на случая или да създаде впечатление за пристрастност и предубеденост. Извън съдебните заседания той не може да обсъжда подобни производства пред други участници в тях, адвокати или трети лица, освен в предвидените в закона случаи;

…

7.3.Магистратът може да обсъжда принципни правни проблеми, като е длъжен в такива случаи да запази в тайна конкретните факти по преписките и делата, като не разгласява сведения за личния живот на гражданите или такива, които увреждат интересите на лица или тяхната репутация;