Болницата в Пазарджик няма да връща пациенти

Биологията най-желана за втора матура

Биология и здравно образование е най-предпочитаният предмет за втора задължителна матура. Така географията отстъпва от водещата си позиция на най-желан предмет за държавно-зрелостен изпит (ДЗИ) през последните години.

17 671 младежи са подали заявление за матура по биология, а желаещите за география са 14 638. Това съобщиха от Министерството на образованието и науката за "Монитор". Третият най-предпочитан предмет е английският език с 11 598 подадени заявления.

4910 младежи пък са проявили желание да се явят на матура по философия и 1131 по немски език.

На дъното на класацията е италианският език. Само 118 зрелостници са поискали да се явят на матура по този предмет.

Слаб интерес има и към предметите физика

астрономия и испански език - със съответно по 369 и 425 подадени заявления. Младежите, които са поискали да се явят на матура по френски език, пък са 558. На зрелостния изпит по български език и литература, който е задължителен за всички абитуриенти, пък са записани 57 277 ученици. Матурата по български ще се проведе на 20 май, а

На тези дати ще се провежда и националното външно оценяване за седмокласниците. Както "Монитор" вече писа, за първа година камери ще дебнат за преписвачи във всяка зала, в която се провеждат зрелостни изпити. Мярката се прилага с цел затягане на контрола при провеждане на матурите. Идеята е видеонаблюдението да гарантира, че при сигнал за преписване ще има проверка и наказания. Записите от изпитите ще се пазят до един месец след провеждането им. В изпитните зали ще има минимум 13 ученици и максимум 15. За всяка класна стая са предвидени по двама квестори, както и за всеки коридор и вход.

Традиционно оценката от матурата ще бъде вход в повечето университети.

14 нови болници се уредиха с пари от здравната каса

Цели 14 нови болници ще финансира здравната каса (НЗОК) през 2015 г., сочи нейна справка. Парите за тях ще бъдат взети от и без това орязания бюджет за вече съществуващите лечебни заведения, което ще доведе до още по-големи листи на чакащи.

Повечето от новите болници са в София и Пловдив. 4 от тях са за диализа, няколко са специализирани, има и една многопрофилна. Отделно други болници са разкрили нови отделения и ще получават пари за нови дейности - общо за 688 нови клинични пътеки. За сравнение, през 2014 г. новите болници са били 8. През 2013 г. те са 32, но повечето са били центрове за инвитро. Общо договори с НЗОК вече имат 370 здравни заведения.

За новите болници е предвиден бюджет от малко над 10 млн. лв. Колко да получат се решава като се сравняват новите структури с вече съществуващи. Критериите са медицински специалности, договори за отделните клинични пътеки и брой легла. Така новата болница получава процент от парите, отпускани за сходно лечебно заведение.

В бюджета на касата обаче отделни пари за новите структури не са предвидени, т.е. парите за тях ще се вземат от лимитите на финансираните в момента болници. Първоначално методиката за определяне на бюджетите за тази година предвиждаше те да получават до 95% от парите, които са им платени от касата през миналата година. Наскоро обаче се оказа, че докато са действали старите правила за финансиране - през януари и февруари т.г., болниците са отчели 114 млн. лв. надлимитна дейност. Това ще доведе до намаление на финансирането им до края на годината с още около 7%, т.е. ще разполагат средно с не повече от 88 на сто от парите си спрямо 2014 г. В изчисленията обаче не са включени средствата за новите болници и в крайна сметка лимитите на всички лечебници ще се окажат още по-намалени. Ограниченията вече дават ефект и масово болниците твърдят, че формират листи на чакащи, като пациентите трябва да чакат за планово лечение минимум месец.

Тази година управляващите се заричат, че лимитите ще се спазват твърдо и пари над тях няма да се разплащат. И досега болниците имаха лимити, но ежегодно ги надвишаваха, което през 2014 г. доведе до двукратна актуализация на бюджета на касата.

***

Врътка

Именно с цел контрол на разходите на касата за пръв път тази година беше въведена забрана за сключване на договори с нови болници по настояване на здравния министър Петър Москов. Текстът обаче гласи, че през 2015 г. касата не може да работи с лечебни заведения, получили лиценз от МЗ за дейност след 31 декември 2014 г. Всички нови болници, които сега ще получават пари, са получили лиценза си преди края на 2014 г. 6 от тях са били одобрени в последните 2 месеца на миналата година, когато вече се знаеше, че ще има мораториум. Особено в последните работни дни на 2014 г. в министерството се е работило ударно, тъй като редица разрешения за нови дейности са издадени на 29 и 30 декември, сочат данни, предоставени от МЗ на депутата от БСП Емил Райнов.