Хапчетата дънят бюджета на касата

Хапчетата дънят бюджета на касата

Двете крила на фармацевтичния бизнес - генеричните и "оригиналните" производители, влязоха в нов етап на "студена война". Този пък конфликтът не е кой да продава повече хапчета на здравната каса, а кой да отговаря за огромните харчове, които прави публичният фонд. От асоциацията "БГфармА", която обединява генеричната индустрия, разкриха, че конкурентите им са направили неприемливо предложение за промени в Закона за здравното осигуряване. Организацията на производителите на иновативни лекарства настоявала всички фармацевтични компании солидарно да възстановяват пари на здравната каса, ако има преразход над заложената финансова рамка за медикаменти.

Председателят на "БГфармА" Николай Хаджидончев смята, че това не е справедливо, тъй като преразходът не се дължи на употребата на генерици. Той отбеляза, че при лекарствата с аналог цените падат заради голямата конкуренция между производителите, а при оригиналите е обратното - ставките постоянно се вдигат. Хаджидончев обясни, че ако се стигне до подобно решение, много продукти ще бъдат изтеглени от българския пазар. От "БГфармА" подкрепиха тезата си с данни, според които здравната каса харчи 40% от ресурса си за 18 разновидности на хапчета, с които се лекуват едва 20 000 болни. Според тях някои фармацевтични фирми са увеличили приходите си от 100 до над 300%, а само в онкологията разходите са нараснали с около 80 млн. лв. за една година.

Заместник-министърът на здравеопазването и член на надзорния съвет на НЗОК д-р Бойко Пенков също се включи в задочния спор. Той каза, че в Европа е нормално при преразход в публичния фонд парите да връща индустрията, която има най-голям ръст на разходите или пазарен дял. По думите на Пенков генеричните фирми се притесняват, че те имат висок пазарен дял и затова искат само иновативните компании с най-голям ръст на приходите да възстановяват получени суми. Ръководствата на министерството и осигурителният фонд вероятно ще вземат соломоновско решение и ще поканят всички фармакомпании за договаряне на отстъпки.

Междувременно председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов каза, че преразходът за лекарства в бюджета на касата е много по-значителен, отколкото този за болнична дейност. По негова информация, за първото тримесечие на 2015-а са платени със 100 млн. лв. повече за медикаменти, докато лечебниците са надхвърлили с 50 млн. лв. лимитите си. Според Райчинов, ако не се вземат мерки, до края на годината дефицитът за лекарства може да достигне 400 млн. лева. "В касата говорят за намаление на цени на клинични пътеки и на дейности в болниците. Аз искам да чуя с колко ще паднат цените на лекарствата. Ако поевтинеят с около 30%, можем да приемем намаляването на четири-пет пътеки в болниците. Но това според мен не е решение, защото автоматично ще се увеличат обемите, а за тях няма регулация", изтъкна експертът. Лекарите предлагат да се направи ясен списък с критерии кои заболявания, кога, с какво и по какви индикации да се лекуват.

Павлова и Москов са отличниците на кабинета

Министрите на регионалното развитие и на здравеопазването Лиляна Павлова и Петър Москов са с най-висок рейтинг в кабинета, показва проучване на социологическата агенция "Сова Харис", публикувано през седмицата. Двамата изпреварват по одобрение дори премиера Бойко Борисов.

Безспорен отличник е Лиляна Павлова, която държи палмата на първенството. Министърът от ГЕРБ не само е навсякъде, където се строи нов обект или се е случило природно бедствие, но и охотно обяснява какво е положението и какви мерки се вземат за скорошното му подобряване. Освен това Павлова има вече изграден публичен образ на работещ министър от първия кабинет на Борисов.

Втори, според оценката на анкетираните, е здравният министър Петър Москов. Реформаторът наложи директен език и конфронтация с проблемите в може би най-тежкия след съдебната сфера сектор, какъвто е здравеопазването. Москов прикова вниманието върху себе си още в началото на мандата си, като постави ребром проблема с медиците от "Спешна помощ", които редовно стават жертви на насилие. И тъй като в повечето случаи това става в ромските махали, последва острата реакция на ДПС, разчитащо на циганските гласове по избори. След този скандал рейтингът на реформатора д-р Москов се изстреля силно нагоре.

Министър-председателят засега държи бронза. Възможната причина е много по-умереното му консенсусно поведение, което се старае да демонстрира, сравнително рядкото му появяване в медиите, особено по телевизиите. Така хората успяват да забележат и министрите, както и да проследят това, което те правят или не правят. Ако сравним поведението на Борисов по време на първия му управленски мандат и сега, можем да решим, че става дума за друг политик, коментираха социолозите от агенцията. Сегашният премиер сякаш вече е в ролята на държавен глава, смятат още те. Изглежда, в основата на тази метаморфоза стои балансът, който е необходимо да се поддържа заради сложния състав на парламентарното мнозинство.

Групата на успешните министри се допълва от социалния Ивайло Калфин и вицепремиера, отговарящ за усвояването на европейските фондове Томислав Дончев. Логично Калфин е най-одобряван от пенсионерите и социално уязвимите обществени прослойки. Ако гласуването се провеждаше само сред хората от третата възраст, той със сигурност щеше да е номер едно. Усилията му не остават незабелязани и от образованата "публика", и от жителите на големите градове. Колкото до Томислав Дончев, той също е познат от предишния кабинет на Борисов и има създадена трайно добра репутация на сериозен и компетентен управник.

На следващите места се нареждат Румяна Бъчварова, която освен коалиционната политика и държавната администрация неотдавна пое и тежкия ресор на МВР, а също и министърът на културата Вежди Рашидов. Както писа "БАНКЕРЪ", Бъчварова е дясната ръка на Бойко Борисов в правителството и в партията. Рашидов пък благодарение на опита си от предишния кабинет на ГЕРБ пое функциите си в движение.

Оценката на гражданите формира и група, която може да бъде наречена "златната среда". В нея влизат вицепремиерът Меглена Кунева, транспортният министър Ивайло Московски и финансовият Владислав Горанов. Там са и някои от новите имена като министъра на спорта Красен Кралев, външния Даниел Митов, на туризма Николина Ангелкова, на икономиката Божидар Лукарски, на земеделието и храните Десислава Танева и на отбраната Николай Ненчев.

В групата с най-ниско ниво на одобрителни оценки са най-вече ръководителите от секторите, в които се налагат неотложни и тежки реформи. Това са министърът на правосъдието Христо Иванов, на околната среда и водите Ивелина Василева, на енергетиката Теменужка Петкова и на образованието Тодор Танев.

Социолозите смятат, че е още рано да се правят изводи за някакви тенденции при рейтингите на управниците, особено на тези, които са за първи път на политическата сцена и са отскоро в изпълнителната власт. Освен това членовете на Министерския съвет все още не са еднакво разпознаваеми от обществото.

Любопитно е, че държавните институции продължават да са с нисък рейтинг. Положителните оценки преобладават над отрицателните за Българската православна църква, омбудсмана, Европейския парламент и Европейската комисия. При всички останали неодобрението е повече. На дъното логично са структурите, свързани със съдебната власт.