Здрави и щстливи деца чрез терапията на д-р Бах
Изтегляне 0.96 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- БЕАТРИЧЕ И НЕЙНИЯТ ЗАМЪК
| Water Violet Аз обичам да бъда сред другите. Аз съм готов и да давам, и да вземам. Аз умея да имам топли, близки и сърдечни взаимоотношения. Аз споделям своите мисли, фантазии и сънища. Аз изразявам обичта си към другите. БЕАТРИЧЕ И НЕЙНИЯТ ЗАМЪК Освен че беше прекрасна кралица, Беатриче бе е и вълшебница. Тя живееше в замък от кристал, с който се гордееше и почти никога не излизаше от него. Затова пък нейните поданици често ходеха в замъка, за да потърсят добър съвет или отвара против болки. Кралица Беатриче даваше рецепти или съвети, но в същото време поведението й излъчваше отчужденост и превъзходство спрямо другите. Не че беше невъзпитана - напротив, беше много любезна, но никога не бе дарила когото и да е с прегръдка или с усмивка. Тя живееше в един изцяло свой свят, в който не допускаше никого и смяташе, че така и трябва да бъде. Когато я търсеха да помогне, Беатриче не отказваше, но никога, ама абсолютно никога тя самата не "падаше" дотам, че да поиска някаква помощ за себе си или пък да потърси просто малко компания, за да мине времето по-забавно. Кралицата беше много самотна, но й се струваше, че никой не е на нейната висота, за да може да сподели нейното време и нейните магически знания... докато един ден, докато се разхождаше по брега на езерото, намери някаква кошница. Вътре в кошницата тя видя едно вързопче от парцали, което плачеше - беше едно прекрасно момиченце и Беатриче реши да го осинови. Занесе детето в своя замък, нарече го Каролина и се захвана да го отглежда с обич и 54 умение. Въпреки грижите на Беатриче, Каролина растеше тъжна, защото не чуваше никога смях, нито имаше с кого да си играе на "ринги, ринги рае"... Кралицата се зарови в своите наръчници, за да разбере дали има билка или отвара, която може да направи нейната кръщелничка щастлива, но откри, че само компанията на други деца радва малката Каролина. Тогава Беатриче започна да кани гости, да организира тържества и куклен театър и... усмивката разцъфтя и върху нейните устни, и върху тези на детето! От този ден замъкът се превърна за всички в любимо място за срещи - в него царяха спокойствие и радост Кралицата започна да проявява любопитство към разговорите на другите майки и да се вслушва, а не само да дава съвети - те си разменяха готварски рецепти, показваха си различни начини за изработване на плетива, помагаха си при правенето на покупки и в организирането на рождени дни. Дори облеклото на Беатриче стана по-удобно и не толкова строго. Един ден пристигна една нейна възрастна леля и почти не я позна - в сини джинси и розови маратонки, Беатриче люлееше люлката на своята малка Каролина и пееше колкото й глас държи. Строгият замък се беше превърнал в парк за развлечения и възрастната леля възкликна изумена: "Но това е истинско чудо!" Да, наистина беше чудо! Съществуват много чудеса, макар и понякога да не успяваме да ги видим. 35. WHITE CHESTNUT (БЯЛ КОНСКИ КЕСТЕН) Това дете страда от идеи фикс. По време на сън или в будно състояние то може да бъде обзето от някаква мисъл, от която не успява да се освободи. Умът му е все зает с тази мисъл и то не успява никога да се отпусне. Може да бъде дете, което да повтаря същия клас, но това не означава, че проблемът му е като този на Chestnut Bud - да не научава новите неща; White Chestnut просто не успява да се освободи от нещо, което го принуждава "да се върти в кръг". Затова може да изглежда безпомощно, често да е изморено и да се оплаква от силно главоболие. Много полезни за него са упражненията за отпускане, творческите, но и неангажиращи действия, свързани преди всичко с ръцете - в този смисъл, че физическите упражнения улесняват откъсването от умствената работа. Освен това, трябва да се намери причината за обзелата го мисъл и да се потърси начин за обезвреждане на нейния приковаващ механизъм. Възможно е да е необходимо и прилагането на Star of Bethlehem, защото не е изключено състоянието на детето да се дължи на отдавнашна, но все още тлееща травма. Внимавайте да не се окаже, че всъщност ние самите сме причина за неговото притеснение. Нека направим обичайния преглед на съвестта си и се опитаме да разберем Дали не сме му създали неудобна ситуация с нашите разбирания или дори само с някоя странна фраза. За работа с ръцете ви предлагам рецептата на един сладкиш, която аз самата успешно прилагам. Изпълнете я заедно и ще видите как тези прости, натурални съставни продукти се превръщат по магически начин в една прекрасна, мека, оцветена смес. РЕЦЕПТА: 4 чаши бяло брашно; 4 чаши вода; 2 чаши фина сол; 4 лъжички бадемово масло; 2 лъжички крем "Тартар" - от този, който се използва за сладки; оцветител за храни. Разбъркайте всичко добре в една тенджера, докато се превърне в гладко тесто, след това го сложете на газовата печка на бавен огън за около пет минути, докато тестото се сгъсти и се отлепи от стените. Оставете го да изстине, замесете го и… играта може да започне. За да съхраните тестото е достатъчен съд, който да се затваря херметически; ако пък желаете да изсушите произведенията си, оставете ги на въздух. Това е всичко. Обикновени продукти, които всички имат в къщи, могат да се превърнат в материал за творческа работа... И още нещо - след като и без това сте купили оцветители за храни (надявам се, че не сте взели само един; моите приятели желаят да имат този сладкиш във всички цветове), намерете си бурканчета (ама много, много малки -като онези за конфитюр) и с малко вода и още по-малко оцветител (защото те дават доста силен цвят) ще се сдобиете с едни направо чудесни акварели. При това те се съхраняват за неограничено време, а и цената им е почти нулева. Понякога ограничаваме фантазията си, защото е по-лесно и по-бързо да купим всичко вече готово... но представете си удовлетворението от това да си го направите сами - да не говорим пък 55 |