Здрави и щстливи деца чрез терапията на д-р Бах

Тя се отправи към приемната на госпожа Чезира. Бяха й казали: "Много е добра! Вижда всичко - такова, каквото си е!"... но малко се разочарова, защото Чезира не носеше нито тюрбан,
нито фрапиращи обици, а бе облечена в най-обикновена пола и синьо сако. Върху масата стояха картите, ала наоколо нямаше никакви препарирани кукумявки или талисмани - само мебели и картини; всичко си беше съвсем нормално. Все пак Розалба беше нетърпелива да научи съдбата си.
"Скъпа Розалба, Вие искате да узнаете бъдещето си. Знайте, че ние сами изграждаме съдбата си. Ето- около Вас аз виждам само скука и телевизионни сериали... нали не очаквате да ви разправям небивалици? Добре, разберете, че животът ви е една голяма скука, защото вие самата сте скучна, апатична, не се интересувате от нищо, правите малко и то насила, без никакъв ентусиазъм... Знам, че сега ще станете и ще си отидете, затръшвайки вратата, защото се надявахте да ви предскажа принц на бял кон и шампанско, но не е така..." В този момент Розалба стана и действително тръшна вратата.
Чезира се засмя и каза: "Знаех, че ще стане така -наистина ме бива в предсказанията, нали?
Горката Розалба, кой знае дали е разбрала! Аз исках да й помогна, а пък тя дори и не ми плати...
Ех..." - и, развеселена, Чезира започна да плете: правеше пуловерче за дъщеря си...
Розалба се примири - предсказателката беше права: нищо не я интересуваше! Каква скука,
каква досада, каква скука, каква досада!
Колко жалко, Розалба - ти наистина не разбра нищо! Чезира искаше да ти помогне да излезеш от твоята леност, но щом ти не желаеш...
38. WILLOW(ПЛАЧЕЩА ВЪРБА)
Колко е тъжно да видиш деца-песимисти! Още преди да опитат пъпеша, те знаят, че не им харесва; отиват на въртележката и са убедени, че това конче не е истинско. Всъщност, самото им поведение привлича към тях разочарованията, защото те това и очакват.
Таят скрита злоба и то за дълго време, затова се радват, когато на приятеля им не му върви,
все едно в какво; ако той, например, не знае темата на урока, тогава те наистина са удовлетворени:
"Така му се пада - защо пък все аз да получавам лоши оценки... сега и той ще види какво е!"
Децата Willow "имат зъб" на учителката, на учителя, на портиера... на всички. Те винаги са в ролята на горките беззащитни жертви, вината никога не е тяхна, а на другите или пък просто имат лош късмет. Често намират убежище в болестта, за да покажат на света - и най-вече на близките си, - че действително са нещастни и трябва да бъдат утешени.
Хленчещи, оплакващи се, винаги недоволни от всичко, тези деца не разбират, че самите те са отговорни за ставащото в живота им. Излишно е да се каже, че нямат приятели: вие бихте ли искали да имате един непрекъснато мрънкащ приятел, който е песимист, досадник, а на всичкото отгоре - и отмъстителен?
Необходимо е детето Willow да осъзнае, че не е нещастно, а просто привлича върху себе си онова, за което мисли. Но защо то винаги се смята за жертва? Попитайте се сами...
Много по-добре е то да се опита да се забавлява, да мисли за хубави неща, вместо да се окайва - и тогава тези хубави неща наистина ще му се случат.
Решите ли да организирате томбола, моля ви, поне понякога правете така, че то да спечели - дори да се наложи да поизлъжете.
Ако трябва да изберете кой да отиде на двора и да събере малко листа за хербария и забележите, че детето Willow е вече с примирено и посърнало лице, посочете него и ще видите как желанието му за участие веднага ще се възроди. Винаги е допустим някой и друг трик, щом целта си заслужава.
Аз прощавам на другите така, както прощавам на себе си.
Аз се отказвам от упреците и от горчивината.
Аз виждам нещата в тяхната перспектива.
Аз поемам отговорността за моите връзки.
Аз виждам в другите най-доброто.
Аз давам безусловно своята подкрепа

Изтегляне 0.96 Mb.

Сподели с приятели: