Здрави и щстливи деца чрез терапията на д-р Бах

мисля, че освен Clematis (защото се „рее в облаците") и Chestnut Bud (за съсредоточаване), случаят изисква да му се предпише и Aspen, защото явно става дума за едно свръх-чувствително и лесно уязвимо дете.
Карам го само да си избере лековете, като го приканвам да си вземе шишенцата, които най- много му харесват. Clematis и Aspen са първите, които то избира, а после се спира на Rescue. Питам го дали спи добре и то споделя, че има кошмари, нощите му са изпълнени със страхове и чудовища, които „чува", че сноват наблизо.
Предписвам Rescue и, понеже този лек съдържа Clematis, прибавяме Aspen и Larch вместо
Chestnut Bud, защото в това дете трябва да се изгради повече самоувереност иначе това дете учи добросъвестно - не е разглезено или изоставащо.
А. е заинтригувано, наблюдавайки как се приготвят цветовете на лека и ме пита дали са вълшебни. „Да, разбира се, че са вълшебни. Ти наистина всичко разбираш. Ето ти и едно вълшебно камъче - сложи го близо до леглото си, после ще ми разкажеш какво се е случило."
Rescue работи прекрасно и при лечение на минали травми, защото съдържа
Star of Bethlehem. Rock Rose помага на А. да се освободи от кошмарите, а Impatiens го успокоява,
защото е и доста нетърпелив.
За около два месеца А. решава проблемите си със съня - настъпилото подобрение му донася и по-голяма увереност в училище. Браво, А.!
М. е бледо момиченце, доста високо за възрастта си, стеснително, макар и много способно.
Напоследък няма никакъв апетит и направо не иска да седне на масата. На всичкото отгоре му натрапват упорито пържола със спанак, „защото е толкова бледо"!
Анализирайки ситуацията откривам, че това момиченце със сигурност е Clematis- говори винаги за онова, което ще стане... по-нататък, често фантазира, а рисунките му определено показват дарба на художник.
Детето ми изглежда отегчено, пасивно; може би се е примирило с досадната действителност и, избягвайки храната, иска да се изолира от света. Откривам, че на гърба му тежи скорошната раздяла на неговите родители, станала по доста груб начин.
За да не създава проблеми на околните, М. я е изживяла, таейки всичко вътре в себе си... Ето защо предписвам Star of Bethlehem и Olive, които да бъдат приемани в продължение на 15 дни- така отслабналата енергийната система на детето ще може да се зареди отново. При следващата среща забелязвам, че гласът вече не е толкова слаб и очите са по-живи; предписвам Clematis и Wild Rose,
за да може М. да преоткрие интереса към живота. Междувременно изнасям хубава лекция на майката за храненето: „Ако обичате, престанете с тези пържоли и с този спанак! М. има нужда от други неща. Приготвяйте му по-разнообразни храни и не се безпокойте за липсата на апетит
Накарайте го да ви помага - детето Ви е невероятно артистично; поверете му украсяването и поднасянето на храните. Освен това купете му една хубава кутия с акварели или темперни бои,
както и някоя и друга четка! И, моля Ви, госпожо, престанете с притесненията... впрочем, за Вас също има подходящи средства сред цветовете на доктор Бах."
Майката разбра добре „поученията" ми, даде си ясна сметка, че скорошните преживявания са разтърсили и двете с дъщеря й и се убеди, че и тя има нужда от възвръщане на равновесието.
Сега и тя, и момиченцето й взимат от цветовете, но ги приемат като дар, а не като лекарство. М.
отново започна да се храни с апетит. Майка й, макар и все още обременена от станалото, си спомни, че винаги е искала да учи, но досега не го е направила, затова тя се записа във вечерно училище, възползвайки се от желанието на бабата да се занимава с М. Сега и двете се чувстват наистина добре, всяка е удовлетворена от себе си, а и взаимоотношения им като майка и дъщеря са много по-добри. Те изглеждат като две нови момичета.
Р. има големи проблеми с агресивността. В училище вече не знаят какво да правят с него.
Семейната ситуация на Р. е много тежка; практически е невъзможно да се помогне на родителите на Р. - и съответно на него самия -посредством разговори или психологическа намеса.
Нека опитаме да поставим малко Rescue близо до мястото, където момчето се храни, върху мястото, където би трябвало да почива (но никога не успява), върху дрехите и в обувките му.
Това може да прилича на някакво магьосничество, но не е: опитваме всичко възможно, за да помогнем на Р.. След няколко седмици в поведението му има известно подобрение - не е кой знае
73

какво, но е склонен да слуша и се оставя да бъде докосван и дори гален, макар и да е много напрегнат
В началото на пролетта, поради многото ветровити дни, Р. получава остра гневна криза. Той определено е метеоропат - това показват и рисунките му Кризата му е отприщена от вероятна ревност по отношение на един приятел, която от своя страна задвижва подтик към борба. В
резултат на всичко това разбираме, че Р. е не само едно уплашено дете, но и таи в себе си страшно много гняв, който трябва да се освободи. Започваме да разпръсквам колкото е възможно повече
Holly и да му поверяваме задачи, в които да може да освободи цялата си агресивност. Като първи опит решаваме да я канализираме в игра с балони, които той да пука.
Учителката търпеливо приготвя балончета, които Р. и други две приятелчета пукат
Бързината и разпалеността, с които балончетата са „взривени", е рекордна - пукат ги с ръце и крака, под съпровода на бесни викове.
Второто упражнение за подпомагане действието на Holly се извършва в една малка дърводелска работилница: главната цел е да се забиват пирони. Под зоркия поглед на учителката, Р.
нанася удари с чука без прекъсване, но след няколко дни (и след някои освобождаващи фрази от рода на: „Ще му счупя главата на този пирон!") виждаме, че работата става по-прецизна и вече не се състои само в нанасяне на удари. Нещо се е разтворило и Р. се справя по-добре със самия себе си - поне доколкото неговото състояние му позволява... Мъничък Р., надяваме се, че възможно най- скоро и за теб ще дойде един ангел-спасител. Пожелавам ти го от сърце!
Т. е весело дете и привидно няма сериозни проблеми. Току-що се е завърнало от едно чудесно пътешествие. Казва, че не се страхува от самолета, но че не би пътувало със самолет скоро. От няколко дни заявява открито, че се страхува от „неща, които летят" и уточнява: „Пчелите,
мухите, птиците... но не и самолета - от него не се страхувам, просто не ми се лети на него още утре!"
Майката не е склонна да се довери на цветовете, затова няма как те да се поемат през устата, но... кой би възразил да капнем няколко капки в маратонките му?
Почти цяла седмица слагаме Mimulus в обувките на Т. (2 чисти капки). Веднъж детето забелязва какво правим и ни пита защо. Отговаряме, че това е парфюм, а то много мило ни обръща внимание, че крачетата му не миришат Тогава му казваме, че този парфюм предпазва от насекоми - мухи, комари и т.н. Т ни поглежда и в очите му виждаме, че ни е разбрал. След няколко дни детето дава трошички на гълъбите, а след шест месеца лети на самолет (блазе му!), за да прекара
Коледата в Куба.
Когато се върна, момчето ни разказа колко било хубаво да лети сред облаците. Разбира се,
че е хубаво, малък Т. (благодаря, ти Mimulus
П. е на 12 години и има дълбоки психологически проблеми. От години се подлага на терапия, макар че според мен би трябвало това да прави и цялото му семейство. Сега се обръщат към мен, за да приложа терапия, защото така целят да се избегне използването на фармакологични препарати.
Поведението на П. ме навежда веднага на мисълта за Cherry Plum. Моята работна маса е очарователно разхвърляна: флумастери от всички цветове и размери, цветна хартия с форма на цветя или сърца... От всичко това моите малки пациенти изпадат във възторг - разрешено им е да пипнат, пробват, поискат, сграбчат всички камъчета, билетчета, лепила и различни други дреболии.
Със самото си влизане П. започва да подрежда на купчинки всички листчета, за да продължи после със сортирането- по цветове и размери - и на цветните моливи. Аз не казвам нищо, но забелязвам - докато прави това, детето се люлее на стола и всеки път си удря главата в облегалката му Cherry Plum е, няма съмнение.
Неговият анцуг е целият в кръпки; майката казва, че непрекъснато купува анцузи, но всеки път П. работи упорито поне два часа, за да сътвори поредната дупка върху дрехата. Откъде иска да избяга? Аз се ограничавам да предпиша средството и да изпратя няколко реда на неговия терапевт.
Резултатите можеха да бъдат много добри, защото само след месец П. не се напишкваше повече нощем в леглото... а това не е малко. Но някои майки очакват незабавни чудеса, а - за съжаление - аз още не съм се научила да ги сътворявам! Накратко - цветовата терапия беше прекъсната, защото майката прецени, че не е ефикасна...
74

Дори да наречем цитирания случай „неуспех", той също имаше своя смисъл. Това беше една голяма възможност за П. да успее да успокои толкова крехката си нервна система. Жалко - след още някой и друг нов анцуг може би щяхме да успеем..

Изтегляне 0.96 Mb.

Сподели с приятели: