Здрави и щстливи деца чрез терапията на д-р Бах
Изтегляне 0.96 Mb. Pdf просмотр
|
| ПРИЛОЖЕНИЕ ЧЕТИРИ ПИСМА НА ДЕЦА В тези четири писма съм се опитала да се вживея в няколко типични детски ситуации. Не беше трудно, като се има предвид, че дълбоко в мен все още живее дете. Надявам се, че ще можете да чуете онова, което то има да ви каже. ПИСМО ДО МОЯТА УЧИТЕЛКА (ЕДНО ДЕТЕ ПИШЕ... С ЕЗИКА НА ДЕТЕ) Мила Лили, Преди всичко ми харесва, че мога да те наричам не „госпожица", а с твоето истинско име, което освен това е и много хубаво; после исках да ти кажа, че си истински хубава с онези твои обици, дето са с форма на звездичка и на сърце, те са ми любими. И когато си облечеш онази блузка с многото цветни влакчета върху нея и полата, онази жълтата, която се люлее около теб, когато ходиш. Знаеш ли, в училище миналата година имаше една учителка, на която трябваше да казвам „Добър ден" и се обличаше винаги в тъмно, със сако, за което майка казваше, че е елегантно, но на мен ми се струваше малко като монахиня, само че монахините така си ходят в тъмни дрехи, а тази учителка беше винаги облечена тъжно. Не се смееше никога с нас, казваше, че трябва да изучим много учебни текстове, за да станем интелигентни и ние се стараехме, дори когато ни бяха омръзнали, но да не мислиш, че тя след това ни хвалеше? Правеше от онези гримаси като когато трябва да ядеш грис, не ти казва направо „гадно е", но аз го разбирах и се питах: „Ама значи няма никога да стана интелигентен?" Притеснявах се, нали разбираш - та ние да не сме кукли на конци! А по въпроса за куклите, толкова беше хубаво представлението вчера; по- рано никога не сме го правили. Разбрах, че гласът на Пинокио беше твоят, какъв смях падна! Ще ти разкажа каква хубава идея ми хрумна един ден, за да не ям домати, които просто са ми гадни, ти го знаеш и не ми ги даваш, но учителката с тъмното сако ме караше да ги ям въпреки това. Тя ми казваше „опитай с парченце хляб", аз опитвах с малко повръщане. Хлябът има вкус на хляб, а доматът си е домат и освен това... понякога повръщах, друг път започвах да плача. Тя казваше толкова са вкусни, е добре, нека тя да си ги яде, пък ако иска и моите домати да изяде, обаче ми хрумна един трик. Предишната вечер при нас дойде Анабела, приятелката на майка ми, която прави винаги разни странни неща, но ни донесе и хубави свирки от... не си спомням. Докато свирех, чух че говори за диета (жените винаги са на диета, защо?), с едно странно име - май беше маркотична или микроботична - и казваше, че не „могат" да се ядат патладжани, картофи и домати. Веднага ми светна една лампичка в главата, като онази на Архимед Питагор, и на следващия ден, много сериозен и уверен, казах на учителката: „Аз съм на микробна диета, не мога да ям домати и патладжани." За картофите не казах... те са толкова вкусни, но, ако тя знаеше, че и те влизат в диетата, здраве да е, щях да зарежа и картофите и да ги ям преди всичко у баба, която прави онези, пържените с форма на вълна... Струваше ми се, че успях, ама знаеш ли тя какво ми каза? Със стиснати устни, точно като мащехата на Снежанка, ми изтърси: „Добре, тогава отиваме в кабинета при лекарката, така ще кажеш на нея; може би ще има една хубава спринцовка, та да накара да ти минат тези микроби." Сам се бях изиграл, надявах се само по-бързо да мине сезонът на доматите или даже да можеха да ги закарат някъде, където хората нямат домати... Този ден „беше тъмна и бурна нощ", както казва Снупи - доматите пристигаха, червени и ужасно пълни с оцет... разбиха ми се всичките надежди! Но не е честно, защото на нея, на която не й харесват червеите, един ден, когато бяхме в градината и един мой приятел й донесе един червей да го види, тя започна да крещи. Тогава аз й казах: „Опитайте се да си го сложите върху ръката, може би дори с едно парченце хляб"... и скоро се намерих наказан в дирекцията, сякаш бях счупил стъкло, пък и аз не исках да й го дам да го изяде, само да го види. А ти онзи ден направо ни донесе една жаба... оная жаба, която разгледахме хубаво и после отидохме всички заедно да я върнем в канала близо до училището, колко си силна, и после ти ни накара нещо да нарисуваме и стана толкова хубава рисунка, цялата пълна със зелени жаби и когато я окачихме на стената и просто поисках да ти дам една целувка, а и толкова ми харесва твоя парфюм, който си слагаш, и макар че бях ял един бонбон и малко те поизцапах, ти 75 дори не се разсърди, засмя се и толкоз. Понякога ти ни крещиш, когато се правим на луди или никога не си прибираме на място играчките, казваш ни „Сега ще видите какво ще ви се случи!", но тъй като очите ти се смеят (харесва ми твоят грим - този, зеленикавият), знаем, че не е вярно, че нещо ще ни се случи, но че е време да се размърдаме. Знаеш ли, онази с присвитите устни и очи не викаше почти никога, но аз се страхувах от лицето й, от очите й излизаха искри и ми се струваше, че все мен улучват... никога, нито веднъж не накара противните неща да ги свърши Едоардо. Аз дори мислех, че тя го предпочита него, защото имаше това име, което може би е вълшебно, за да не ти се карат, а аз се казвам Лука и сме трима такива в класа и може би е име, с което ти се карат повече. Понякога и ти си тъжна... може би и ти си получила някаква глоба, мама когато получи онази „с прангите" на колата, се отчайва, защото после татко й казва: „Ама ти наистина си глупачка", а тя казва, че полицаят се бил объркал, но ако си тъжна и ми го кажеш, виж аз ще те погаля и, ако искаш, ще подредя ъгъла с куклите, ти знаеш, че не ми харесва, но ще го направя, за да те зарадвам, защото и ти правиш толкова мили неща и аз ги забелязвам, нищо че съм малък. Ти купи звездички за нашите писма за Коледа, заведе ни на екскурзия със сандвичи, която беше чудесна и ни позволяваш да използваме всички цветове с четките за рисуване, макар че после оставаш цял час да изчистиш всичко. Щастлив съм, че си смених къщата и дойдох тук при теб, в класа има толкова игри и толкова листове, бои, но отиваме и в салона да се раздвижим и правим интересни работи, като се забавляваме страхотно. Аз вчера се правих на вълк и после, ако не крещим всички заедно, ти ни слушаш и можем да ти разказваме нашите неща. Когато измислим някоя глупост... ти се правиш, че не забелязваш, прекалено много те обичам, Лили. Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|