Здрави и щстливи деца чрез терапията на д-р Бах
Изтегляне 0.96 Mb. Pdf просмотр
|
| ХИЛЯДИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЦВЕТОВЕТЕ НА БАХ Вече съществува харта за правата на децата, както съществува харта и за правата на болния и на гражданина - но спазват ли се тези права? Аз мисля, че едно дете преди всичко има право да бъде щастливо. Разбира се - и да бъде нахранено, измито, гледано и образовано... Но и любовта е право по рождение на всички, а далеч не всеки може да се възползва от това свое право; същевременно е абсолютно сигурно, че никой не може без любов. Някои казват, че с годините се свиква и без нея... това ми напомня за онова магаре, което тъкмо свикнало да не яде и умряло. Какво общо има всичко това с цветовете на Бах? Има много общо - Бах ни е оставил послание за любов и право на здраве: достатъчно е да си спомним, че неговата чувствителност го е накарала да се откаже от всякаква терапевтична форма на насилие, включително от прословутата "инжекция". Да, Бах отказва да използва вещества, които трябва да бъдат инжектирани... не ви ли се струва нещо като право на децата? Същият д-р Бах многократно говори как всяко дете трябва да бъде оставено да прави онова, към което по природа има предразположение - да стане обущар или поет, физик или градинар. Той настоява да не се намесваме с критики или мнения, когато детето изразява своята творческа същност... а колко пъти ни се случва да кажем: "Но защо си нарисувал този прозорец толкова малък? Слънцето розово ли е според теб? Къде са ръцете на това дете?" и така караме ръцете да си отидат на мястото, но и... Моливите да се приберат в кутията. А може би тази рисунка, която идва от сърцето, да е била изненада за нас или за таткото... След нашата намеса в най-добрия случай детето ще промени нарисуваното, за да ни задоволи; но критиката ни може да блокира творческата му дейност или дори да го накара да унищожи рисунката си...Почти никога няма да чуете от малкия художник: "На мен така ми харесва - искам слънцето да е зелено и за мен така е добре!"; децата гледат винаги да ни задоволят, да се съобразят с нас, защото непрекъснато се опитват да получат одобрение. Толкова ли ще ни бъде трудно винаги и при всички случаи да възкликваме: "Колко е хубаво! Колко много си работил, какви цветове! Ще окача рисунката ти веднага на стената!"? Моите уважения към съвременното изкуство, но - след като харчим такива големи суми за абстрактни платна - нека, освен вдъхновението на големите имена, възнаградим и това на нашите деца! Друго право и основна необходимост на децата е това да се смеят В нашето общество се смеем все по-малко; устата ни увисват все повече, вече трябва да се задоволяваме с обичайните "смехове в кутия" - тези по телевизионните предавания или във филмите. Разбира се, не съм против тях, макар и често да са проява на лош вкус... и все пак съвсем друго нещо е да се смеем поради наши причини, да си измисляме поводи за развлечение. Всъщност, знаете ли, че смехът упражнява пречистващо въздействие върху аурата? Така е - смейте се и ще ви се отрази добре. Въобще не е трудно да започнете да се смеете. Чувството за хумор ни помага да понасяме невероятни тежести, то не боли, не води до привикване, няма противопоказания и дава добър тласък на енергия - точно както и цветовете на Бах! Децата имат и правото да бъдат облечени както им харесва на тях, а не само на нас - с техните цветове, с необходимото удобство, за да могат да се движат, търкалят, без кошмара да си изцапат новата дрешка, "защото мама ще се ядоса, тъй като току-що я купи". Не отричайте, така е понякога използваме децата като играчки за преобличане. Не казвам, че те не държат на това, но трябва да имат избор. Разбира се, ако искат да облекат бански костюм за Нова година, ще им кажем 66 твърдо не (освен ако не сте на ваканция в Санто Доминго), но ако една червена блуза с розов панталон ви карат да настръхнете... е, толкоз по-зле за вас. Ако ви е студено, облечете се вие; често виждаме "опаковани", изпотени деца, чиято майка носи супер мини-пола с някаква перушина за горна дреха. За да можете да преценявате точно колко да облечете децата, питайте самите тях дали им е топло или студено. Вярно е, че сутрин ходят по улицата, но после в училищата често става много топло и тогава трябва да си махат шаловете, пуловерите, вълнените чорапогащи. Често съм виждала през март нещастни създания, навлечени като за екскурзия до Северния полюс, докато навън Cherry Plum вече цъфти! Децата имат право да им се вярва и не трябва да изхождаме от предположението, че само възрастните казват истината. Аз лично винаги съм вярвала на онова, което синът ми е казвал след двегодишната си възраст (преди това той просто не можеше да говори) - дори и в ущърб на преподавателите. Правех го и когато ми се налагаше да чувам зад гърба си неодобрително мърморене. Защо действително да не разглеждаме всяко нещо и от гледната точка на децата? Децата имат право да си почиват, да ползват отдих. Случвало ли ви се е да нямате никакво желание да отидете на работа? Не? На мен често ми се случва. Случва се и на децата и - вместо да задвижите механизма, който ще ги доведе до това да се разболеят наистина, за да не отидат на училище - по-добре е да им дадете един ден "ваканция, почивка, отдих, зареждане, релаксация". Наречете го както искате, но сигурно ще можете да прецените сами кога е точният момент да кажете: "Виждаш ми се много изморен - вероятно ще е по-добре утре да поспиш малко повече и след това да се поразходим из парка, на слънце..." Не, не ви карам да узаконявате бягството от дълга, нито да създавате бъдещи лентяи - всичко, което искам да кажа е, че необходимостта от малка почивка може да не отговаря на деня на действителната ваканция. Един изгубен ден няма да превърне детето ни в магаре, както и два дни повече в училище няма да му осигурят Нобелова награда. Естествено, вие сте свободни да постъпите както искате - от моя страна това е само един съвет, но ви уверявам, че върши работа. Децата трябва да имат свободата да могат да изразят дадена своя нужда, без да се чувстват виновни и, преди всичко, без да задвижват онези прословути механизми, които след това ще носят като бреме в себе си цял живот Имайте пред вид, че в разглеждания случай едно дете Oak ще откаже на предложението да не изпълни задълженията си, докато Clematis ще каже веднага "да" (неговото мото е "бягай"); детето Hornbeam ще покаже ясни симптоми на физическа и умствена умора и няма да успее да се събуди добре, докато Elm ще е претоварено и няма да се чувства на висотата. Larch би избягал от всичко, дори и с вързани крака, Mimulus ще се страхува да не бъде разкрит, докато Pine ще потъне в комплекс за вина. Виждате ли колко е прост методът Бах? Тръгва се от една ситуация, която се изследва от различни ъгли, според това кой какъв е и как реагира. Когато свикнете с този метод, всичко ще върви гладко: достатъчно е да преценявате обективно. Откъде тръгнахме? А, да - от правата и потребностите... вашите собствени, които не взимате под внимание и които са права и нужди и на вашите деца. Ще забележите, че ако вие сте удовлетворили вашата необходимост от увереност, самоуважение, почивка, смях, милувки и нежност, любов и споделяне, приятелство, компания, сътрудничество и всички други хубави неща, които ви дойдат на ум, като по чудо и вашите деца или ученици, вдишвайки позитивност с пълни дробове, ще бъдат невероятно здрави, хубави, добри и в мир със себе си и с живота. Това е ясна покана да пристъпите и вие към лековете на доктор Бах, които осигуряват истинско благоденствие. Но внимавайте! С това да си добре се свиква и то води до зависимост - след като веднъж се почувстваме добре, после ще ни е много трудно да се върнем и приемем болестта отново! Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|