Здрави и щстливи деца чрез терапията на д-р Бах
Изтегляне 0.96 Mb. Pdf просмотр
|
| Лука ЗНАЕШ ЛИ ЗАЩО СЪМ ЯДОСАН? Скъпи приятелю по перо, Пиша на теб, който ме разбираш, защото имам огромно желание да си излея душата, толкова съм ядосан, ама толкова ядосан, а те? Ядосаха ме още повече! Казват ми „престани, лош си" и когато ми кажат така, ми иде да рева като лъв в клетка. Вчера например бях в градината с моя приятел Давид, търсехме едно съкровище вътре в храста, почти го открихме и „...Матео, късно е, тръгваме"! „Майко, чакай, намираме съкровище!" Нищо, тя не вярва и започва да казва стига с тия глупости и е късно, и си мръсен, и трябва да си вземеш душ, и да си научиш уроците, и вечерята и дрън, дрън, дрън, дрън... А съкровището?? Възможно ли е моята майка, която е толкова хубава и добра, да не разбира, че ние искаме да доведем докрай делото си? „Часът е шест, стига толкова, тръгваме!" „Но, мамо, ами ако трябва да намерим съкровището в шест и десет?" Удря ме яко по дупето и аз започвам да крещя (да не мислиш, че ще й благодаря?). Да не ти разправям каква сцена стана, тя казва, че аз съм лош, а аз мисля, че тя е несправедлива, на мен ми се струва, че е по- важно да защитя своето съкровище. Майките и татковците не си ли спомнят, че са били деца? Те не са ли играли на търсене на съкровища или на бандити и полицаи? Да не говорим после за вкъщи, аз бях ужасно ядосан, мислейки за съкровището, а и плесникът не ми беше харесал - и какво, да се оставя да ми вкарат сапун в очите и в ушите? Но след като нямах избор, започнах да крещя като орел, който крещи, макар и никога да не съм го чувал, но знам, че така се казва. Чувствах, че ми се отразява добре и ядът излизаше от гърлото ми, така после може би щях да сключа мир... Не исках да чуя, че ми казва, че съм мръсно дете, което не иска да се мие, защо ми го казва, аз исках да се мия, обаче като си крещя. Колкото повече ми казваше да престана, толкова повече крясъкът ми се превръщаше в сирена и знаех, че си навличам белята, но не можех нищо да направя, просто така си беше. Разбира се, когато тя мие братчето ми, тъй като то е малко и крехко, и още не казва обидни думи (но аз ще го науча, да знаеш), тогава онзи малкият като крещи, всички казват „я колко е сладък, колко сладко вика" и може да изплиска дори и цялата вода наоколо, а ако аз го правя, ще ме убият, ето как става... Знам, че той е малък, но аз какво мога да направя - да не би да съм чак толкова голям, защо той може да прави всякакви щуротии, а аз не? Казват, че и аз като малък съм ги правил и че сега ми се карат, защото мога да разбера... Възможно е, но има още много, прекалено много неща, които не разбирам... и се ядосвам, ядосвам се и това си е! Скъпи приятелю по перо, 76 Знам, че това може да продължи до безкрай! Казват, че да си ядосан и да си ревнив е най- естественото нещо на света (макар и да не е лесно да се обясни), но било лесно да се преодолее. Има един цвят, който се казва Holly; кажи на мама да ти приготви едно шишенце с вода и 2 капки от Holly, после взимай по 4 капки от време на време... ще си по-малко ядосан и може би - когато добродушното дебеланче пръска вода наоколо - и на теб ще ти стане смешно и ще си спомниш: „Мамо, нали и аз като малък пръсках така?" СТРАХУВАМ СЕ, НО НЕ ЗНАМ КАК ДА ВИ ГО КАЖА (Aspen, Rock Rose, Mimulus) Знам, че когато дойде моментът да отида да си легна, настъпва истинска трагедия, но аз не мога да ви обясня защо... просто тъмното е толкова тъмно и аз се страхувам, че изведнъж може да се появи нещо или някой, призрак или крадец... Чувствам, че вътре в мен всичко трепери и, като си стоя там самичък, ми се струва, че бих могъл и да умра; страхувам се и от лошите сънища, аз не ги искам, но те идват и дори и вече да съм заспал, все едно, че съм буден и тогава се събуждам, викам за помощ, наистина ги виждам тези чудовища, виждам ги! Никога не знам дали да държа вратата отворена или затворена. Ако е отворена, се чувствам по-близо до вас, а ако е затворена те не могат да влязат, но после си казвам, че могат да влязат отвсякъде... през прозорците, но и от главата ми - те могат да влязат и излязат от главата ми... това е лошо, ужасно е! Бих искал нещо, което да ми осигури хубави и спокойни сънища, бих искал да държа винаги ръката на мама или на татко в своята. Знам, че моят приятел Валерио си ляга, без да се притеснява, блазе му, че не го е страх, а аз толкова много се страхувам, не знам защо, но е така. Обичам да гледам по телевизията рисувани филми с чудовища, но през нощта не ги искам, то и змията в зоологическата градина зад стъклото не ме плашеше толкова, обаче... ако дойде в стаята ми? Ще кажете, че няма да дойде, аз също се опитвам да си го кажа, но после „мисълта" за змията става все по-истинска. Не я виждам, но усещам присъствието й в моя страх, какво мога да направя? Оставете ми запалена лампата, защото после, когато съм успял да заспя, понякога идва някой кошмар и се събуждам целият потен и уплашен. В някои случаи плача и ви викам... като видя, че сте тук, вече се чувствам спокоен, но май искам повече да не спя, сънят като че ли е лош приятел, който ме отвлича и ме води да гледам лоши неща, които сами виждате колко много ме плашат. Отговор: Здравей, малчуган, Ние сме енергиите на три цвята. Знай, че нашият ум и нашата фантазия създават програмата на сънищата ни като че ли правят филм. Да кажем, че сме режисьори и можем да преобразим твоята фантазия, да й дадем други възможности. Ако ти взимаш тези капки, ще видиш върху екрана на нощта красиви и отпускащи образи, а не филми на ужасите. Тъмното няма да те плаши - също както не се страхуваш в киното, когато гасят светлините... Прожекцията започва... Лека нощ. Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|