На юруш по задънен коридор

На юруш по задънен коридор

Една здравна наредба, на която първоначално никой не обърна внимание, е на път да обърка всички сметки на лекарите, пациентите, производителите, дистрибуторите и търговците на дребно с лекарства. Става дума за тавана за доплащане на медикаментите по каса, който би трябвало да е в сила от 16 декември. Да припомним, че идеята на здравното ведомство е болните да вадят от джоба си не повече от 60% от цената на най-евтиното лекарство за дадена диагноза. Така, ако най-евтиният медикамент за сърдечно-съдово заболяване струва 50 лв., а докторът изпише друг с цена 200 лв., пациентът ще доплати в аптеката най-много 30 лева. На пръв поглед нововъведението изглеждаше добро - болните пестят от разходи за лекарства, а лекарите по-рядко ще "пробутват" продукти на определени компании, на които симпатизират. Оказва се обаче, че лекарите не са предупредени какви илачи могат да изписват, софтуерът на здравната каса не е пригоден за промяната, а аптекарите не знаят кои медикаменти ще продават след 1 януари. Ясно е, че производителите и дистрибуторите ще изтеглят част от най-скъпите медикаменти от българския пазар, тъй като вече няма да им е изгодно да ги търгуват у нас. Ощетени ще са и пациентите, които държат да се лекуват с по-скъпите медикаменти. Те вече ще трябва да ги купуват в брой, без никаква отстъпка. Затова пациентски организации предложиха да се въведе формуляр, с който болните се съгласяват да доплащат за иновативно лечение по досегашните ставки.

По настояване на Българския фармацевтичен съюз от министерството се съгласиха спорната наредба да започне да действа от 1 февруари 2016-а. Но де юре текстовете й са в сила, защото са обнародвани в "Държавен вестник". По този начин здравната каса се оказа между чука и наковалнята. Ако институцията избере да не плаща на аптеките по 7.5 млн. лв. на месец, ще си навлече гнева (а и някое съдебно дело) от страна на болни с издадени рецепти за скъпи медикаменти. Другата опция е през този гратисен период да не се спазва наредбата. И от осигурителния фонд, разбира се, избраха точно нея с мотива да не се създава излишен хаос и аптеките да не връщат пациенти.

От съсловната организация на магистър-фармацевтите предлагат "ценовият коридор" да се договаря всяка година на базата на ясни критерии, както и да се въведе твърда цена на лекарствата в аптеките, докато нещата се изчистят. На този етап не се знае колко и кои медикаменти ще напуснат България. Според председателя на Националния съвет по цени и реимбурсиране проф.

Николай Данчев те няма да са повече от две-три в групите с 15 или 16 лекарства. Според него няма нито една група, в която да влизат само медикаменти извън коридора на доплащане от 60 процента. Дали това е така, скоро ще се разбере. А междувременно лекари, пациенти и аптеки ще трябва да свикват с новите условия или да се опитат да ги съборят в съда.

Огнян Донев и напъните на прокуратурата

Прокуратурата успя да добута до съдебна фаза данъчното дело срещу бизнесмена Огнян Донев, за да постигне... предизвестен провал на четвъртата година от началото му. Обвинението срещу Донев и срещу изпълнителния директор на 'Телсо" АД Борис Борисов беше повдигнато в края на юли, но три месеца по-късно Софийският градски съд прекрати делото и разпореди то да бъде върнато на прокуратурата, за да отстрани съществени процесуални нарушения. Държавното обвинение протестира пред Софийския апелативен съд, който отмени тази седмица разпореждането на долната инстанция, задължавайки я да започне процеса по същество.

Прокуратурата побърза да се похвали с успеха, публикувайки част от мотиьите ла апелативния състав с докладчик съдия Мария Митева. Според нея процесуални нарушения няма, обвинението е ясно и точно, а градският съд греши в извода си, че изброените в него факти и обстоятелства за различни физически и юридически лица се намират в логическа непоследователност и не са разбираеми и ясни. Като неоснователно е определено и изискването на долната инстанция прокуратурата да посочи в какво качество Донев е извършил деянията, в които го обвиняват.

Историята започна през юни 2012 г., когато срещу него и срещу партньора му във вестниците Труд" и "24 часа" - Любомир Павлов, започна и разследване за пране на пари чрез продажбата на дружествените дялове в "Медийна Група България Холдинг". То беше предшествано от шумна акция, в която полицаи и прокурори обискираха офиси на фирмите "Елфарма" АД и 'Телсо" АД по сигнал за пране на пари. Той пък беше подаден година и половина по-рано от партньорите им в покупката на "Медийна група България" Христо Грозев, Карл Хабсбург и Даниел Руц. Управляващ и собственик на "Елфарма" АД е Огнян Донев, а 'Телсо" АД е притежание на офшорно дружество, чиито управители са начело и на "Софарма имоти" и "Фармалогистика", чийто капитал държи "Софарма".

Месец след акцията срещу Огнян Донев започна и досъдебното производство за укриване на данъци, по което му определиха рекордна парична гаранция в размер на 500 хил. лева. После настъпи затишие, а междувременно разследването за пране на пари беше прекратено през март 2013 година. Сега обвиненията срещу Донев за укриване на данъци са в същия вид, в който бяха посочени от прокуратурата преди три години и половина. Става въпрос за близо 63 млн. лв. неплатени данъчни задължения от 2007 г., когато Донев като изпълнителен директор на "Елфарма" АД не е посочил в данъчна декларация увеличение на годишния финансов резултат на дружеството в общ размер на близо 420 млн. лева.

Увеличението е от извършени седем блокови сделки с акции извън регулирания пазар, а акциите са продадени за по 1 лев. Сделките са с безналични акции от капитала на "Софарма" АД и са извършени с "Телсо" АД, "Телекомплект" АД, "София" АД и "Софстрой" АД. Шефът на "Телсо" Борис Борисов получи аналогично обвинение - за укрити 7.5 млн. лв. данъци и недекларирано увеличение на годишния финансов резултат на дружеството в общ размер на близо 75 млн.лева, - за продадени на "Финансово - консултантска компания" АД 22 млн. акции и неплатени задължения към бюджета в размер на 7.5 млн. лева.

Сумите са повече от впечатляващи, но конструкцията на прокуратурата срещу бившия председател на КРИБ е също повече от нестабилна. Тя е построена върху безспорния факт, че сделките не са осъществени през Българската фондова борса, но се "надгражда със спорни и едностранчиви изводи. Според прокуратурата реалните продажби е трябвало да бъдат на пазарна цена, която по това време била 4.5 пъти по-висока. Държавното обвинение изчисли, че целият пакет, продаден от "Софарма", струвал всъщност 468.7 млн. лв., а облагаемата стойност била 385.2 млн. лв., върху които е трябвало да се внесат 57.5 млн. лв. данък печалба.

Не е ясно обаче защо разследващите са решили, че всички сделки с акции на едно публично дружество трябва да минат непременно през борсата. Забрана и задължение в обратния смисъл няма, а се разчита на предимствата, които тя носи. Едно от тях е освобождаването на борсовите сделки от данък върху печалбата съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане. В случая страните са избрали да ги сключат на нерегулирания пазар, който предполага облагане на печалбата с 10-процентния налог. Според защитната теза печалба обаче няма, защото акциите са продадени на цената, на която преди това са закупени. За сделките били известени както Централният депозитар и Комисията по финансов надзор, така и НАП, но извършената от приходната агенция проверка не установила нередности.

***

Тезата на прокуратурата за недопустимо заобикалянето на борсата с цел укриване на данъци води и до друг логически абсурд. Излиза, че търговецът предпочита да получи няколко пъти по-малко пари за частта от капитала, която продава, отколкото му предлага пазарът. Това, разбира се, не е изключено, но за да го предпочете, трябва да има важна причина. При реално желание и възможност за печалба данъкът няма да е определящ за отказ от сделката. Притежателят на капитала не може да бъде лишен обаче от правото да определи продажната му цена, отказвайки да се възползва от данъчното облекчение, предлагано от борсата. Може да бъде направен и един любопитен паралел • за определени сделки нотариалната форма е задължителна, но страните могат свободно да ги изповядат на далеч по-ниски цени, което също ощетява бюджета и е масова практика. Тя носи както гражданскоправни, така и публичноправни последици, но не води до търсене на наказателна отговорност. Блоковите сделки извън БфБ също са обичайна практика, за която прокуратурата изглежда сега се сеща.