Здравната каса между "Развигор" и съда

Здравната каса между "Развигор" и съда

Надзорният съвет на здравната каса не смята да плаща отчетената от болниците надлимитна дейност. Представителят на здравното министерство в управлението на институцията д-р Бойко Пенков отбеляза, че ако ръководството наруши Постановление 57 на Министерския съвет, спокойно може групово да се отправи към "Развигор". От другата страна обаче са почти всички държавни, общински и частни болници, които си чакат изработените 52.5 млн. лева. От 365 лечебни заведения у нас 315 са отчели дейност над твърдия лимит, поставен им за 2015-а. Заради ограниченията болници спираха прием на пациенти при изчерпани месечни квоти или връщаха пациенти от провинцията, за да се вместят във финансовите рамки. Но въпреки това не успяха. Така "Токуда" ще светне с поне 4 млн. лв., "Александровска" няма да получи 2.5 млн. лв, а във ВМА неизплатени остават половин милион лева. И това при положение, че по данни на лекарския съюз в лечебниците ни са приети със 140 000 души по-малко от предишната година.

По принцип средства за изплащането на надлимитна дейност могат да се осигурят от надсъбрани здравни вноски, които по прогнози ще бъдат между 37 млн. и 75 млн. лева. Касата сама ще реши какво да прави с тези пари, но въпросното Постановление 57 й забранява да плаща за клинични пътеки. Нормативният акт бе обжалван от частните болници и Центъра за защита на правата в здравеопазването, като Върховният административен съд трябва окончателно да се произнесе по казуса през март 2016-а. Засега не е ясно и как точно ще се плаща на болниците през първото тримесечие от новата година, а решението на здравната каса може да предизвика допълнителни трусове в системата.

Комедия от грешки в болничните търгове

Около 300 провалени търга и над 100 млн. лв., които не са влезли в здравеопазването ни, когато най-много са били нужни. Това е равносметката от прекратените, отменени и спрени обществени поръчки на болниците през 2015-а. Диапазонът на неуспешните им покупки е доста широк - от храна за болните, лекарства и консумативи до специализирано медицинско оборудване.

Конкурсите в лечебниците не завършват с хепиенд по ред причини. Заради зле или непочтено написана техническа документация с насочващи условия, обжалвания през КЗК на пренебрегнати кандидати, които връщат наддаването в начален етап, неспособност на претендентите да отговорят на заложените условия... Колкото и да е чудно, дузина добре платени обществени поръчки не са се състояли, тъй като към тях не е проявил интерес нито един доставчик. Изводът е, че болниците доста трудно се справят с предизвикателството да си поръчат услуги, да строят или пък да направят ремонт. Проблеми с обществените поръчки имат клиниките на всички нива - от регионалните общинските, през университетските, та чак до частните. Със сигурност част от търговете са спрени и заради съмнения за "игри под масата", въпреки че това няма как да бъде отразено черно на бяло. фактът, че средно 20 публични търга на месец завършват с провал, говори за сериозна пробойна в системата. Тя трябваше да бъде запълнена от новото звено за обществени поръчки към Министерството на здравеопазването, което да поеме нещата в свои ръце. И въпреки че "поръчковият отдел" е готов на документи, не е ясно защо той все още не е заработил.

Спасението на давещите се е дело на самите давещи се. Този принцип следват банките, когато болниците им се примолят за кредит, с който да закърпят положението, финансовите институции са прави да не искат да се забъркват със затънали общински и държавни лечебници, които още утре могат да фалират и да им сервират по чаша студена вода. Почти трагикомичен е случаят с най-задлъжнялата болница у нас -старозагорската УМ БАЛ "Проф.д-р Ст. Киркович". На няколко пъти тя се опита да вземе заем, с който да покрие просрочени задължения от 6.5 млн. лв., а други 3.5 млн. лв. - за инвестиции. В какво ще инвестира здравно заведение с около 25 млн. лв. дългове, в което спряха парното и уволниха половината персонал, е друг въпрос. Но четирите поканени банки съвсем естествено не откликнаха на поканата. А и как да го направят, когато четат как десетки хиляди левове са похарчени от предишното ръководство за банкети, подаръци и представителни разходи. Все пак здравното ведомство помогна на подопечените си с 5 млн. лв. за изграждане на нов онкологичен център, само че до оздравяване на лечебницата едва ли скоро ще се стигне.

Врачанската многопрофилна болница "Христо Ботев" също удря на камък в опита си да измъкне 6 млн. лв. за погасяване на текущи и просрочени дългове. И по всичко изглежда, че още дълго ще удря на същото.Там дори са поставили условия на банките - фиксирана лихва от максимум 7% и период на погасяване точно седем години. На всичко отгоре врачани са над обичайните неща и не искат да плащат годишни такси за управление на кредита или налог за предсрочно погасяване.

Отделна и крайно забавна тема са менютата в нашенските клиники. В някои от тях така и не могат да сполучат с "второто" и "третото". Например пернишката болница "Рахила Ангелова" отпуска 130 000 лв. за всекидневно приготвяне и доставяне на готова храна за лежащо болни пациенти, но оценяващата офертите комисия установява, че нито един от кандидатите не отговаря на заложените условия. А те не са кой знае какви -искат се доказателства за техническото оборудване и възможностите за осигуряване на поръчката, транспорт, който да отговаря на изискванията, гаранция за количеството и качеството на доставената храна. В рамките на шегата, след като пациентите са се разминали с вкусната храна, дано не са яли бой, както често се случва в миньорския град.

Случаят със санаториума в Нареченски бани е още по-анекдотичен. Лечебницата "Св. Богородица" обявява конкурс за доставка на месо, мляко, риба, зърнени храни, картофи, плодове и зеленчуци за над 468 000 лева. Търгът обаче се превръща в "пълна лудница". Трима от участниците са отстранени, защото са се изтъпанчили със запечатани, но прозрачни пликове, в които много ясно се вижда предлаганата цена, а четвърти е изгонен, тъй като е предложил само цена, но не и техническа оферта за изпълнение на поръчката. Други четирима кандидати, сред които и голяма търговска верига, пък са елиминирани поради липсата на гаранции за контрол на качеството. В Нареченски бани явно не си поплюват. Нито във варненската "Света Марина", която проваля търг за доставка на храна в размер на един милион лева заради "орташкото" условие изпълнителят да е базиран точно в морската столица.

Рекорди чупи Токуда". За може би най-маститата здравна поръчка на годината - над 20 млн. лв. за доставка на различни видове лекарства и храни със 72 обособени позиции, в която са допуснати и най-много технически грешки. Интересно кой и е подготвял тръжната документация, но след като болницата обявява търга, в канцелариите и се получават купища писма и запитвания от кандидати, които оспорват посочените изисквания. Заради грешно посочване на единична цена,несъобразена с количеството в опаковките и броя на таблетките, поръчка на спрени от внос медикаменти, дублиране на лекарства от различни групи в една обособена позиция и неправилно калкулирани цени, неотговарящи на регистрираните от производителите, беше пуснат нов търг. Хубаво е, че частната лечебница сама откри грешките си, иначе фарсът щеше да е ненадминат.

Колкото до Националната кардиологична болница, тя вероятно държи рекорда за най-много прекратени обособени позиции. От обявена процедура за доставка на "762 броя номенклатурни единици" за 4.3 млн. лв. не пристигат над 190 от тях. Причината е прозаична -липса на интерес от страна на доставчиците. С този проблем са се сблъсквали и "Лозенец", ловешката и пазарджишката болници, "Александровска" и други, и то все в търгове за милиони. Което значи, че или заделените пари са били твърде малко за исканите количества, или поръчките са правени "на тъмно".

Може би най-куриозно е желанието на болница "Лозенец" срещу 213 215 лв. да си купи "неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти". Желаещи да продадат забранените хапчета не са се явили.