Рискован е продължителният прием на антибиотици от възрастни

Рискован е продължителният прием на антибиотици от възрастни

С риск за по-висока смъртност е свързано продължителното приемане на антибиотици от възрастни хора. Това става ясно от статия на Нанси А Мелвил в Medscape Medical News. Според статията възрастни жени, които съобщават за по-продължителна употреба на антибиотици, показват по-висок риск от смъртност по различни причини, но най-вече по-високи нива на сърдечносъдова смъртност в сравнение с тези, които не използват антибиотици. Проучването, което визира Мелвил, е проведено от медицински сестри от 2004 до 2012 г. То включвало 37 516 жени над 60 г., които са съобщили за употребата на антибиотици и не са имали сърдечно заболяване или рак на изходно ниво. След коригиране на традиционните рискови фактори изследователите установили, че жените, които използват антибиотици в продължение на 2 месеца или по-дълго, са с 27% по-голяма вероятност да умрат, а вероятността от сърдечносъдова смъртност е с 57% по-висока от тези, които не са премали антибиотици.

"Доколкото ни е известно, никакво бъдещо проучване не е изяснило как продължителността на употребата на антибиотици в различните етапи на зряла възраст е свързана с причинно-специфична смъртност при популация с обичаен риск", коментира Йорико Хайанза, доктор по медицина, изследовател в университета "Тюлейн", Ню Орлиънс, Луизиана.

Словесна терапия

Това звучно българско име Калина, което Пенчо Славейков използва за лиричен герой на своята балада "Неразделни", носи лекуващата ме очна лекарка Калина Рачева от специализираната болница "Акад. Пашев" в София с ръководител Петя Василева. Предстоеше ми очна операция за отстраняване на "пердето" на едното ми око и поставяне на леща по съвременен начин. Наши приятели ми препоръчаха тази болница.

Коя е Калина Рачева? Млада офталмоложка с одухотворено бяло лице, руса коса и зелени очи, които гледат миловидно пациентите и ги предразполагат по време на прецизните очни прегледи. Пестелива е на пръв поглед на думи, но и малкото на брой, които разменя с пациентите си, звучат като балсам. След многобройните изследвания за състоянието на лявото ми око се събра екипът, който ще ме оперира. А той беше само дамски.

Легнах, завит с лека завивка на операционния стол. Вълнувах се силно и слушах внимателно приятния глас на д-р Калина Рачева. Тя не разпореждаше, а просто учтиво, нежно и топло се обръщаше към своите колежки: "Даринче, отлично си подготвила окото за операция. Благодаря ти много! Дилянче, подай ми ножичките! Много добре. Благодаря! Даринче, а ти светни лампичката. Отлично. Колежке Георгиева, захващаме се вече и ние, нали? Чудесно работиш, Алекс! Благодаря!"

Вълнението ми се изпари напълно и на негово място се настани бързо успокоението ми от чудодейната сила на словесната терапия. Сякаш се намирах не на операционния стол, а на открит урок по красноречие на тема "Звук сладък, най-мил в звуковете", изнасян, запомнете добре, не от филолог, а от офталмолога д-р Калина Рачева!

След операцията не се въздържах от радост и сърдечно поздравих целия екип с думите: "Браво! Изпекли сте отлично занаята!" В отговор на моята похвала д-р Калина Рачева ми отговори: "Няма лек труд, дядо Първане. Ние тук работим задружно, като се стараем да останем верни на максимата: Един за всички, всички за един!"

Млада е д-р Калина Рачева. Богат е обаче нейният опит, а в професионалната й биография се вижда много добре огромното й желание да се усъвършенства в избраната от нея специалност на офталмолог. Нейното призвание.

"Скритата" тема на инконтиненцията

Някои приемат проблема като "нормална" част от стареенето. Други се опитват да го обсъдят с близки приятели. Повечето обаче страдат мълчаливо - прекалено неудобно е да споделят с лекаря, предпочитат да са у дома, да не се срещат с хора, избягват пътуванията. Има и такива, които му гледат с присмех. Малцина търсят лекарска помощ и затова са недиагностицирани и нелекувани.

Проблемът се нарича инконтиненция, или неволно изпускане на урина. Известно е, че съществува при жени след менопауза и при мъже, които имат проблеми с простатата, но в действителност може на всеки да се случи. Според световната статистика проблемът се среща при 25% от жените във възрастта 14-21 г., при 44-57% - в средна възраст и до 75% при дамите над 75 г. Това е проблем и на 5 до 15% от мъжете над 64 г. Като се има предвид увеличената продължителност на живота и застаряващото население в световен мащаб, очевидно проблемът ще се задълбочава.

"Независимо как ще погледнете на него, проблемът с контрола на пикочния мехур не е шега за милиони възрастни хора в САЩ. Инконтиненцията и прекалено активният пикочен мехур могат да опустошат живота на човека, да доведат до депресия, социална изолация", пише в статията си Лиз Сигерт, старши сътрудник в Центъра за здравна политика и медийна ангажираност в университета "Джордж Вашингтон". Тя се позовава на неотдавнашен доклад на Глобалната коалиция за застаряване (GCoA), според който 69% от пациентите вярват, че прекаленият активен пикочен мехур е нормална част от застаряването. Организацията установи, че 71% от здравните работници никога не са се притеснявали да питат за симптомите по време на рутинни прегледи.

Националната асоциация оценява, че само 1 от всеки 12 души действително търси помощ.

За България е трудно да се каже колко са потърпевшите от проблема, но със сигурност са стотици хиляди. Още по-трудно е да се каже колко от тях са в активна трудова възраст. Не само загубата на контрол може да повлияе върху качеството на живот на даден човек, но проблемът има и огромно икономическо влияние, констатират от GCoA. "Активният пикочен мехур поставя икономическа тежест на работното място и икономиката, допринасяйки за значителни разходи за грижи, и принуждава опитни професионалисти да променят или прекратят кариерата си, за да се справят с проблема", пише в доклада на GCoA.

Предизвикателство пред обществото е и откриването на лекарства с по-малко странични ефекти и насърчаването на терапии, различни от лекарствените.

***

В САЩ Medicare не покрива консумативите за инконтиненция или памперси за възрастни, а покритието на консумативите от Medicaid варират според държавата, посочва GCoA. В България операцията на инконтиненция се поема от НЗОК и би могла да се осъществи по две клинични пътеки: 81 "Оперативни процедури при инконтиненция на урината" и 150 "Корекции на тазова (перинеална) статика и/или на незадържане на урината при жената". И в двете има скъпоструващи консумативи, като сет за урологични имплантации, платна за укрепване на тазово дъно, ленти за слингови операции, колоидални перли за инфилтрация, но те не се плащат от НЗОК и са за сметка на пациента.

***

Световни фирми печелят милиарди

Лечението на инконтиненцията е процъфтяващ бизнес. Продажбите на лекарства в САЩ достигнаха до 3 млрд. щ.д. през 2015 г. според статия от януари 2017 г. на Кристина Фиоре, Джон Фобер и Мат Уин. От нея става ясно, че през 2001 г. автоматизирано телефонно проучване, платено от компания за лекарства, задало на възрастни един прост, неудобен въпрос: Колко често отивате в тоалетна? Резултатите показали, че близо 17% от възрастните в САЩ (около 33 млн. души) са обявени за страдащи от свръхактивен пикочен мехур. "И се роди огромен нов пазар за продажби на лекарства. През 2016 г. продажбите на медикаменти за управление на свръхактивен пикочен мехур, известен като инконтиненция, достигнаха близо 3 млрд. щ.д., въпреки че експертите в тази област твърдят, че състоянието е най-добре управлявано без лекарства. В центъра на проблема са двама уролози, известни като "кръстниците" на свръхактивното разстройство на пикочния мехур - Алън Уайн от университета в Пенсилвания и Пол Абрамс от университета в Бристол, Англия. Двамата изследователи преименуваха състоянието, разработиха определение за него и организираха конференции, спонсорирани от производители на лекарства, които препоръчаха употребата на наркотици за лечение", пише в статията.

В световен мащаб се очаква продажбите да се покачат. Нефармакологичните лечения - от хирургията до памперсите за възрастни - добавят още милиони.

05.04.2018
Национални вестници