Здравната каса ще дава по-малко за медицински изделия, очаква се пациентът да доплаща за протези, импланти и стентове

Арестувани хапчета

В аптеката липсва лекарство, което се плаща от Здравната каса - пациентът или трябва да го търси на друго място, или да го поръча и да чака да го доставят. През годините подобен проблем са срещали стотици хора, които многократно са се оплаквали на институциите.

Как реагират депутатите? Решават въпроса с всички липси на всички лекарства веднъж завинаги - де факто Забраняват износа не само на трудно намиращите се медикаменти, а на всички 2726, които се плащат от здравната каса. Освен това задължават производителите да започнат да поддържат огромен резерв от тези медикаменти.

Това накратко е смисълът от промените в лекарствения Закон, внесени между първо и второ четене от депутати от ГЕРБ и БСП В парламентарната здравна комисия. Целта им е да решат проблема с недостига на медикаменти за българските пациенти. Ако бъдат приети в сегашния си вид обаче, текстовете ще доведат до излишни разходи за фармацевтичните компании, търговците на едро с медикаменти и аптеките и оттам до поскъпване на лекарствата или прекратяване на продажбите им в България.

Всяка година институциите получават сигнали от пациенти за недостиг на определени медикаменти в различни части на България. Причините са различни - производствени проблеми, изтегляне на определено лекарство по икономически съображения, решение на съответната аптека да продава или да не продава всички платени от здравната каса лекарства, дългове към дистрибуторите, които пък спират да обслужват аптеката, и т.н. Здравното министерство обаче насочи вниманието си само към една от причините - паралелната търговия с лекарства. По принцип, това е насърчавана от Европейската комисия практика на свободно движение на стоки, при която много евтини медикаменти от страните с най-ниски цени се изнасят в западноевропейските страни, в които цените са няколко пъти по-високи, с идея стойността на лекарствата в страните членки да се понижава.

През годините паралелните търговци са проявявали интерес към около 100 продукта на българския пазар, като износът на лекарства е два вида -легален и нелегален. В първия случай производителите уведомяват предварително лекарствената агенция за експорта, изнасят само излишни количества продукти, след като е задоволено потреблението, преопаковат ги с листовки на съответния чужд език, а стоката има ясен произход. В нелегалните канали обаче физически лица изкупуват от аптеките или болниците лекарства с фалшива рецепта и след това ги изнасят по нелегален път. Финансовият ефект от паралелната търговия е около 400 млн. лв. годишно, като половината от тях са нелегални по данни на Българската асоциация за насърчаване на паралелната търговия. Сега, вместо да изследват причините за недостига при различните видове лекарства и да предложат как да се спре нелегалнаma търговия c медикаменти, депутатите предлагат мерки, които ще накажат всички легални участници на пазара.

Медикаменти на склад

В парламента има два проекта за ограничаване на паралелния износ. Единият е на ГЕРБ и е с вносител Даниела Дариткова, председател на здравната комисия. В него се посочва, че паралелният износ на медикаменти от позитивния списък (които се плащат от здравното министерство, касата и болниците) може да бъде разрешен само ако доказано те не са в недостиг. Такъв според проекта съществува, ако всички налични бройки от даден медикамент са по-малко от 65% от необходимите количества за задоволяване на здравните потребности на населението за шест месеца, като в това число не се включва задължителен резерв. Предвидени са и санкции за компаниите, ако техните продукти са в недостиг. Ако тези изисквания се приложат на практика, на склад във всеки момент ще трябва да има стока за общо 666 млн. лв. (което се равнява на четиримесечното им потребление) по изчисления на фармацевтичните компании.

Отделно от това Дариткова предлага за всички лекарства в позитивния списък да се поддържа задължителен резерв от 10% от потреблението за последните шест месеца. То Възлиза на 1 млрд. лв., т.е. резервът ще струва на производителите около 100 млн. лв. Изискването ще засегне около 150 български и чужди фармацевтични компании. В сегашния вариант търговците на едро поддържат складови наличности за един месец напред и всеки ден извършват доставки за болници и аптеки.

Валентина Найденова от БСП пък предлага не производителите, а търговците на едро с лекарства в България, които са 190, да държат на склад количества, не по-малки от 1% от общо реализираните продажби на дадено лекарството през миналата година. Това означава че дори търговци, които не предлагат даден медикамент, вече ще трябва да разполагат с него.

Фармацевтичната индустрия твърди, че ако бъдат приети, идеите на ГЕРБ ще спрат всякакъв износ на лекарства. И ще поставят компаниите в ситуацията да блокират огромен финансов ресурс, за да поддържат резерв за медикаменти, които никога не са липсвали в аптеките.

"Ако това определение за недостиг бъде прието в сегашния вариант, всички лекарства, включени в позитивния лекарствен списък, ще се окажат в недостиг", смята Боряна Маринкова, изпълнителен директор на Българската асоциация за насърчаване на паралелната търговия. Според нея поддържането на четиримесечни наличности би оказало пазарно-нелогична тежест върху бизнеса.

"В случая застрашени от недостиг са не повече от 100-200 продукта. Съвсем отделен е въпросът доколко резервът е правилният механизъм за решаване на проблема. Повечето от половината компании не разполагат със складове в България, лекарствата се доставят в склад на търговец на едро, който е абсолютно независим. След доставката те стават негова собственост и е невъзможно производителят да контролира какво става с тази стока и би било нарушение на конкурентното Законодателство да се каже, че тази стока не трябва да се продава, а да се държи на склад", коментира Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските компании, която обединява представителствата на световните фармацевтични компании в България. И докато поддържането на резерв от скъпо струващите лекарства на компаниите би изглеждало трудно, Защото блокира финансов ресурс, при генеричните лекарства, които са с по-ниска цена, това означава хиляди опаковки на склад. Например потреблението на лекарства за високо кръвно е над 7 млн. опаковки за полугодието.

"Предложението е трудно изпълнимо, ще създаде огромни проблеми пред фармацевтичните компании с огромно логистично натоварване, допълнителен разход и за съжаление няма да изпълни замисъла на предложената мярка, а ще доведе до задълбочаване на процеса на изтегляне на генерични медикаменти", смята Николай Хаджидончев, председател на "БГ Фарма" -асоциацията на генеричните фармацевтични компании.

Той смята, че за генеричните производители тази норма ще бъде почти невъзможна за изпълнение поради факта че 10% от средната шестмесечна консумация на медикамент с голяма употреба означава хиляди опаковки да стоят на склад като резерв, а за това ще са необходими нови допълнителни складови площи със съответните изисквания, създаване на предпоставки за загуби поради изтичане срока на годност на резерва и средства за тяхното унищожаване. "Големите местни производители вече имат ангажимент към държавния резерв да поддържат определени количества медикаменти за тяхна сметка и това допълнително ще ги натовари", коментира Хаджидончев. Според него, преди да се приеме такава норма, е добре да се консултира и с компетентните европейски институции.

Всички тези нови изисквания всъщност може да се окажат и излишни, ако новата информационна система която се предвижда по закон и е към лекарствената агенция, бъде изработена така, че да следи в реално време налични количества във всички производители, търговци на едро и аптеки. Тогава лесно може да се алармира превантивно, ако някъде се очертават липси.

Вносителят на основните предложения д-р Даниела Дариткова отбелязва, че трябва да се направят реални промени, които да овладеят дефицита на животоспасяващи лекарства.

"Всичко е в интерес на пациентите. Амбицията ни е да гарантираме здравето и живота на гражданите и да предотвратим дефицитите. Предлагаме различни текстове от гласуваните на първо четене и затова ще се наложи нотификация на Европейската комисия, всички предложения още са в процес на обсъждане", коментира Дариткова.