Здравноосигурителен модел в България 1

Здравните застраховки са друг източник на средства за системата, въпреки че на този етап може да се разглеждат като скъпа алтернатива за потребителите на медицински услуги, което допринася за ограниченото му представяне спрямо останалите финансови източници.
Поради очевидни причини те също се разглеждат като допълнително покритие на разходите за лечение на гражданите. Застраховките могат да покриват различни здравни рискове според определени условия от застрахователната институция и могат да бъдат индивидуални, семейни и групови, сключвани по тарифи на застрахователя. Този вид застраховане, за разлика от задължителното здравно осигуряване се характеризира с голямата си гъвкавост и адаптивност. Осигурителите предлагат както комплексни, така и диференцирани условия и срокове, с оглед потенциалния здравен риск, който носи осигурения. Сходствата при обезщетенията, изплащани от застрахователните и здравноосигурителните дружества, са, че се покриват разходи по реално извършена медицинска услуга - преглед, лечение с престой в болница, необходимост от спешна помощ и редица манипулации или медицинска интервенция. В същото време при застрахователите лимитът, до който се покриват тези разходи, е по-нисък от покривания от здравноосигурителните дружества, но в допълнение към този тип обезщетение се изплаща обезщетение на наследниците на застрахованото лице при настъпване на събития от рода на злополуките. В опит за създаване на по-благоприятни условия за развитие на здравното застраховане в регулативната уредба са залегнали някои облекчения. Съгласно правната регламентация в Закона за корпоративно подоходно облагане, чл. 34, ал. 4 режимът на облагане на вноските на работодателя по груповите застраховки в полза на работниците и служителите във фирмата е облекчен в определени граници.
Вноските на работодателя по груповите здравни застраховки, при условие, че общата вноска не надхвърля 40 лв. месечно за всеки застрахован работник или служител, се признават за разход на работодателя и се приспадат от неговия облагаем доход при плащането на данъците по ЗКПО. Не подлежат на облагане и застрахователните суми и застрахователните обезщетения, получавани от работниците и служителите по тези застраховки, по силата на
ЗОДФЛ, чл. 12, ал.1, т.4. Тези законодателни промени в определена степен са насочени да подкрепят с някои административни и икономически механизми доброволния избор за персонална грижа за здравето на индивида и са позитивен сигнал за сближаване на практиката в този сегмент в България с тази в развитите европейски страни.

Използвана литература:
1. “ФИНАНСИРАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО - ТЕОРЕТИЧНИ
ОСНОВИ, МОДЕЛИ, ПРОБЛЕМИ И ТЕНДЕНЦИИ”, Министерство на финансите, Отдел
„Микроикономически анализи” Дирекция „Бюджет” ;
2. Павлова Г, ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛЕН МОДЕЛ В БЪЛГАРИЯ -
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНИ РЕШЕНИЯ, 2019 г.;
3. Закон за здравното осигуряване;
4. Закон за здравето;
5. Закон за лечебните заведения.