Здравноосигурителен модел в България 1
Изтегляне 192.31 Kb. Pdf просмотр
|
| Бюджетното финансиране се извършва въз основа едногодишни на договори между Министерство на здравеопазването и изпълнителя на медицинската услуга за извършена цялостна дейност по ред, методика и цени, определени от министъра на здравеопазването. Републиканският бюджет е основен източник на финансиране на лечебните заведения от болничната помощ като определени областни структури (диспансери за онкологични, психични, пневмофтизиатрични и кожно-венерически заболявания) са отговорност на общинските бюджети. Централизираните доставки за лечебните заведения на лекарства, медицинска апаратура и техника, инструментариум и консумативи се финансират от бюджета на МЗ. Заедно с това републиканският бюджет осигурява необходимите средства за националните здравни програми, профилактиката, част от медицинското образование и пр. Бюджетното финансиране подчертава принципните изисквания за солидарност и равнопоставеност при възприетия модел на социално здравно осигуряване, тъй като обхваща всички граждани данъкоплатци, които опосредствано финансират медицинските услуги чрез данъци, акцизи, мита и др. По правило на тази основа се финансират предоставяните публични услуги с неделим ефект като промоция и профилактика на заболяванията и пр. Държавното финансиране има редица негативи, които е необходимо да се отбележат: • затруднен контрол и липса на достатъчно ясна обратна връзка за количеството и качеството на предоставяните медицински услуги. • Заедно с това липсват достатъчно ефективни механизми (нормативи, стандарти и пр.) за разпределяне на средствата от бюджета на Министерството на здравеопазването, необходими за конкретните медицински услуги. Следва да се прецизират критериите за разходване на бюджетните средства, доколко са обективни и отговарят на потребностите от медицински услуги, имайки предвид създалата се диспропорция във финансирането между отделните подсистеми на здравната система. Отчитайки стимулите, съществено влияещи върху поведението на потребителите, моделът провокира свръхпотребление на медицински услуги и занижена персонална отговорност за здравето. Освен от здравноосигурителните вноски и данъчните приходи, здравната система се финансира и от трети източник – преките плащания на здравноосигурените лица за конкретни медицински услуги. Прякото заплащане на конкретна медицинска услуга се извършва без посредници от потребителите към изпълнителите, оказващи медицинска или стоматологична помощ. Този модел на финансиране се използва основно при частните медицински услуги, извън обхвата на договорите, сключвани от НЗОК и като допълнителен източник на финансиране в сектора на публичните услуги. Потребителят заплаща единна за дадена дейност цена, определена от компетентна институция (в случая НЗОК), която по подразбиране не е пазарно определена цена, а договорена от осигурителната институция и професионалните съсловни организации на лекари и стоматолози. Съгласно Закона за здравното осигуряване здравноосигурените лица при всяко посещение при личния си лекар, лекаря специалист в извънболничната помощ и стоматолога заплащат потребителска такса в размер на 1 % от минималната работна заплата за страната. За всеки ден болнично лечение здравноосигурените заплащат потребителска такса в размер на 2 % от минималната работна заплата. Ако болният се лекува в болница повече от 10 дни в рамките на една година, той не заплаща потребителска такса за престоя след десетия ден. Останалата част от лечението на болния, надхвърляща платената от него потребителска такса, се заплаща от НЗОК по клинична пътека, заедно с лекарствата и консумативите. Пациентът заплаща посочените потребителски такси в случай, че е получил талон-направление съответно от личния си лекар за консултация при лекар-специалист и от личния лекар или лекаря - специалист при необходимост от лечение в болница. Когато се правят изследвания, назначени от личния лекар, лекарят-специалист или стоматолога, в лабораторията се заплащат: • Цена за вземане на биологичен материал (сумата на може да бъде по- висока от 2 лв. за едно посещение в лабораторията, независимо от броя на изследванията) • Потребителска такса. От заплащане на такса за вземане на биологичен материал са освободени лицата без доходи, настанени в домове за деца и юноши, домове за деца от предучилищна възраст и домове за социални грижи. Най-големи по размер са регламентираните доплащания от пациентите при закупуване на лекарства за лечение и в подсистемата на стоматологичната помощ. В първия случай само една малка част от медикаментите се заплащат частично или изцяло от НЗОК на базата на одобрен от МЗ реимбурсен списък. За останалите пациентът заплаща напълно стойността им. Ограничен е и списъкът със стоматологичните дейности, които са изцяло или частично заплатени от здравната каса. Всеки стоматолог има официално обявени цени за услугите, които оказва, и ако тези, от които се нуждае пациента, не се отнасят към изцяло заплатените от НЗОК, пациентът доплаща необходимата сума. Така, като цяло потребителска такса се заплаща за следните видове оказана медицинска и стоматологична помощ: • Преглед • Поставяне на диагноза • Издаване на направление за консултация или за изследвания - след преглед • Назначаване на медикаментозно лечение (изписване на рецепта) - след преглед • Възстановителни процедури • Изследвания • Лечение • Профилактични дейности. Същевременно обаче големи социални групи са освободени от заплащането на въпросните потребителски такси. Тук се включват: • Деца до 18-годишна възраст • Бременни и родилки до 45 дни след раждането • Безработни, регистрирани в бюрото по труда • Военнослужещи на наборна военна служба • Пострадали при/или по време на отбраната на страната • Ветерани от войните, военноинвалиди • Задържани под стража или лишени от свобода • Социално слаби, получаващи помощи според Правилника за социално подпомагане • Граждани без доходи, настанени в домове за социални грижи Пациенти със злокачествени новообразувания Инвалиди първа група, с право на чужда помощ Както се вижда, системата на споделяне на разходите в България използва като основен инструмент потребителските такси, чиято основна цел е ограничаването на прекомерното потребление на медицински услуги. С изключение на системата на стоматологичната помощ и лекарствоснабдяването, където разходите се споделят на базата на система на балансиращо доплащане и взаимоотношенията са поставени на пазарни основи, в останалите подсистеми на здравеопазването системата на споделяне на разходите не изпълнява своята цел. Причината е, че ниският размер на потребителските такси не се явява ограничител на свръхпотреблението. Изтегляне 192.31 Kb. Сподели с приятели:
|