Земеделието в област бургас октомври 2013г. Съдържание

4.1 Говедовъдство

Сравнението на данните от 1989 г. с 2001 г. показва, че броят на кравите е намален с 3 141, общото производство на мляко с 28 640 тона, а средната млечност от крава с 889 кг.

През периода 2003 - 2012 г. в Бургаска област броят на говедата постепенно намалява до 2008г., като има периоди на стабилизация (2009, 2010, 2011 г.), и през 2012г. достига 27 985 броя. Очевидно е налице значителен потенциал за развитие на говедовъдството, подплатен и с хилядолетни традиции в отглеждането на говеда

За периода 2003-2012 г. броят на биволите и биволиците в региона нараства. Най-много биволи са отглеждани през 2010 г. - почти 823 броя. През 2012 г. броят им е 701 бр. т.е на ниво 2007, 2008 и 2010 г. Броят на биволиците е почти постоянен, като през 2012 г. е 446 бр.

През първите години на настоящия век добивът на краве мляко в национален мащаб намалява , като през последните години се стабилизира на около 1100 хил. т. Това е на фона на нарастване на средната млечност с около 400kg за 10 години, която през 2012 г. достига 3 785 кг. Нарастване се наблюдава при производството на биволско мляко, като за 10 годишния период е с 60.0%, а пик в производството имаме през 2011 г., когато средната млечност при биволиците се увеличава и през 2012 г. достига 1408 литра. Значително по-висока е млечността на кравите под селекционен контрол като продуктивността ежегодно нараства.

През 1989 год.в Бургаска област изкуствено се осеменяваха около 80 % от кравите и юниците, а се контролираха близо 40 % от кравите. През 2002 год. броят на контролираните крави е 6,13 %, а на изкуствено осеменените - 23 %. През 2013 г. относителния брой на контролираните крави е 2 127, което е близо 8 %, обхванати от три развъдни асоциации.

От 2007г. България е пълноправен член на Европейския съюз. След присъединяването българското земеделие и в частност млечният сектор бяха поставени при нови условия и пред перспективата за интеграция към огромните европейски пазари. Възможността за това беше съпроводена с редица изисквания, които България прие и е длъжна да спази в договорените срокове. Съгласно Регламент 853/2004 на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфичните хигиенни правила за храните от животински произход и Наредба № 4 от 19 февруари 2008 г. за специфичните изисквания при производството, съхранението и транспортирането на сурово краве мляко и изискванията за търговия и пускане на пазара на мляко и млечни продукти, млекодобивните стопанства (ферми) за производство съхранение на сурово краве мляко е необходимо да се приведат в синхрон с изискванията на горепосочените нормативни документи.

На 31.12.2011г. изтече, удължения с Решение на Комисията 2009/861/EO от 30.11.2009г., преходен период за привеждане на фермите за производство на сурово краве мляко в Р. България в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 853/2004. През месец ноември 2011 г. на заседание на постоянния комитет на хранителната верига и здравеопазване на животните с пълно мнозинство държавите членки на ЕС приеха удължаването с още 2 години на срока за преструктуриране на млечните ферми в България и в Румъния. Така до края на 2013 г. всички млечни ферми от ІІ-ра и ІІІ-та група трябва да достигнат стандарта на ЕС за качество на суровото мляко, за да могат да го продават. В резултат на това всички млечни ферми от ІІ-ра и ІІІ-та група имаха възможност още две години да достигнат стандарта на Общността за качество на суровото мляко. В момента тече последния гратисен период за преструктуриране на животновъдните ферми, който изтича на 31.12.2013-а година.

Поради значителния брой ферми в България към момента неотговарящи на изискванията на Европейската комисия по отношение на сградите и оборудването, МЗХ отново е предприело мерки с искане към за ЕК за удължаване на срока за преструктуриране на фермите.

Значителен потенциал за производство на краве мляко у нас е както възстановяване на традиционно високото потребление на млечни продукти в страната, така и възможностите за износ, поради високите цени на млякото в съседните ни страни.

Евентуалното отпадане на млечните квоти през 2015 г. вероятно ще доведе до увеличаване на производството във фермите в старите членки на ЕС, с които голяма част от нашите ферми трудно биха се конкурирали.

Казаното води до убеждение, че за условията на Бургаска област е необходимо да се стимулира развитие на говедовъдството в полупланинските и планинските региони, където да се създадат устойчиви фамилни ферми, базирани на нискоразходни производствени технологии - олекотени сгради, максимално продължителен пасищен период, натурално, еколого- и биопроизводство. В областта фуражопроизводството в тези райони е слабо развито, пасищата не са облагородени. През зимата животните се хранят основно с груби фуражи, които не стимулират млечната секреция и продуктивността на животните е ниска. От друга страна, възможността за използване на естествени пасища през по-голяма част от годината намалява себестойността на продукцията. Неблагоприятно условие за развитие на млечно говедовъдство в планината са и лошите комуникации, затрудняващи изкупуването на млякото, провеждането на развъдната дейност и т.н. От приведения анализ е видно, че проблемите, пред които е изправено говедовъдството са много. В същото време производството на мляко има стратегическо значение за областта не само поради факта, че млякото е основен жизнено важен продукт. Този сектор осигурява постоянни работни места в селските райони, допринася и за опазването на околната среда, ландшафта, бита, традициите на местното население.

България е единствената страна членка на ЕС, която не изпълнява квотата си за производство на мляко, а производството е с устойчиви темпове на намаляване. Говедовъдната ферма не може да бъде рентабилна без собствено производство поне на необходимите и груби фуражи. По голяма част от фермите не разполагат с достатъчно земя. Липсата на собствено фуражопроизводство, както и ниските добиви, високите субсидии за зърнопроизводство, водят до намаляване на производството на фуражи и постоянно нарастване на цените им. Невъзможността за собствено фуражопроизводство е сред основните заплахи за развитие на говедовъдството.

Географското разположение на Бургаска област е отлична предпоставка за успешно и мащабно овцевъдство и козевъдство. Проучванията показват, че най-благоприятните райони за развитието на овцевъдството в нашата страна са районите на Средец, Карнобат и Малко Търново и като цяло земите на Източна Тракия.

Най-голямо намаление в броя на овцете и овцете майки в областта е отчетено през 2010 г. (141 358 бр.овце към декември 2010г. в това число овце-майки 120 449 бр.). Анализирайки периода 2003 - 2011 г. след достигане на най-ниски нива в броя на овцете през 2010 г. за първи път през 2011 г./168 615 овце с 125 035 овце майки/ е налице ръст в броя на овцете с 21.6% и на овцете майки със 16.9% спрямо 2010 г. За 2012г. броя на овцете и овцете майки се запазва почти на нивото на 2011г.

От 2003 г. до 2012 г. броят на козите в Бургаски регион драстично намалява - от 54 042 бр.до 28 674, а на козите-майки, съответно от 43 863 бр. до 17 370. бр.

Състоянието на овцевъдството и козевъдството в Бургаска област не е добро(подобно на това в цялата страна). Това състояние на сектора се дължи на комплекс от фактори, които биха могли да бъдат идентифицирани по следния начин: Сравнително ниски изкупни цени на овчето и козето мляко, агнешкото и ярешкото месо, както и на овчата вълна, ниска покупателна способност на населението, невъзможност за реализация на продукцията от овцевъдството и козевъдството в достатъчна степен на вътрешния пазар, на адекватни цени, ограничени и несигурни външни пазари за износ на продукти от овцевъдството и козевъдството - преди всичко на живи животни или трупно месо, както и на продукти от овче и козе мляко. Драстично през последните години са увеличени от два до три пъти цените на фуражите за овце и кози, на енергоносителите, материалите, консумативите и услугите, което доведе до увеличаване себестойността на продукцията и намаляване на нейната конкурентноспособност. Настъпилата икономическа и демографска криза доведе до обезлюдяване на голям брой населени места, а заедно с това и до ликвидацията на голям брой овце и кози. В същото време застаряването на населението в селата, както и миграцията на населението в по-големите градове, силно намали възможностите за намиране на квалифицирана работна ръка за овцевъдството. Последното е свързано с голямо текучество на изпълнителските кадри, нежелание за професионално обучение, свързано с нисък образователен ценз. Сградният фонд в овцевъдството и козевъдството е твърде остарял и в болшинството от случаите не отговаря на съвременните зоохигиенни и ветеринарно-медицински условия и изисквания за хуманно отношение при отглеждане на овце и кози. Едва през последните години в някои стопанства, със усвоени средства по ПРСР са построени съвременни овцевъдни и козевъдни ферми. В сектора съществува ниска степен на механизация и автоматизация на производствените процеси. Това е свързано с висока трудоемкост и непривлекателност за изпълнителските кадри. В особена степен това се отнася за доенето, залагането на фуражите и почистването на помещенията.

Всичко това влияе негативно и ограничаващо по отношение на възможностите за технологично обновление на фермите и закупуване на техника за механизация на производствените процеси.

Сериозен проблем за болшинството от фермерите, занимаващи се с овцевъдство и козевъдство е липсата на земя, или на достатъчно земя за производство на фуражи. Закупуването на фуражи води до увеличаване себестойността на произведената продукция, което от своя страна затруднява нейната реализация. Високите цени на фуражите принуждават фермерите да пестят от храната на животните, водещо неминуемо до намаляване на тяхната продуктивност, нереализиране на техните генетични заложби, а в много случаи до недоимъчни заболявания.

В полупланинските и планинските райони на страната са отдадени за ползване и поддържане срещу субсидиране, на големи площи с пасища, чиито бенефициенти нямат животни. Заплащат се значителни суми за поддържане на огромни пасищни площи в добро състояние, без те да се ползват от фермери, отглеждащи овце, кози или други селскостопански животни. Това прави наложително предприемането на законодателни инициативи за подобряване на пасищния фонд, както и Закон за развитие на полупланинските и планинските райони в страната.

През 2013г. в Бургаска област под селекционен контрол са 21 961 овце, обслужвани от осем развъдни асоциации. Породният състав на контролираните животни е следния: 96,7% СПБМ, 1% КТП, 1% ПЧО, 0,4% ССП, 0,4% ИлФ, 0,35% ВМ и 0,15% МЧШ. Тенденцията в овцевъдството е към запазване обхвата на селекционен контрол.

През 2013г под селекционен контрол са 518 кози, обслужвани от 1 развъдна асоциация. Породния състав на контролираните животни включва ББМ и нейните кръстоски.Тенденцията в козевъдството е към нарастване броя на стадата и успоредно с това увеличаване обхвата на селекционен контрол
4.3.Птицевъдството
Производството на птиче месо и яйца в национален мащаб са претърпели значителна промяна през последните 30 години и вероятно това ще продължи, макар и с леко намаление през следващите 10 до 20 години.

В сравнение с 2003 г., през 2012 г. по предварителни данни на отдел „Агростатистика" МЗХ се наблюдава значително увеличение на добива на яйца за люпене, докато общият добив на яйца за консумация е намалял с 13,1%, като за периода 2003-2008 г. е относително постоянен. С същия процент е намалял добива на яйца в Бургаски регион за периода посочен по горе.

Производството на птиче месо без съмнение е най-успешният от всички сектори за животински храни. При промишленото производство на яйца се полагат усилия за разработването на нови продукти. Кокошките от яйценосните породи са в състояние да снасят над 330 яйца за 52 седмици.

Производството на яйца в национален мащаб за консумация през 2012 г. е 1210 мил. бр. което е с 188 мил. бр. повече от 2011 г. но по-малко с 89 мил. бр. от 2010 г. Тази положителна тенденция се дължи на увеличаване на броя на кокошките носачки вследствие на усилията на фирмите и фермите да преустроят материално-техническата база за прилагане на съвременното оборудване.

За 2012г. в Бургаски регион общият брой на кокошките носачки е намален с 52%, поради преустановяване на дейността на Птицеферма «Авес-94» АД. Намалението е подобно при производството на кокоши яйца за консумация. На територията на областта е прекратил дейност най - крупния производител на яйца за региона, което обяснява по малкото произведено количество яйца.

4.3.1.Оценка на състоянието
През периода 1990 – 2003 год. стана бързо преструктуриране на хибридния състав на отглежданите птици в полза на световно известни хибриди както в бройлерното, така и в яйценосното направление. В началния период беше внесен в бройлерното производство хибрида “Arbor Acres” – американски хибрид от “Атланта” с представителство за Европа – Унгария. По-късно в края на 90-те години се премина към внос на “COBB”, също американски хибрид, “ROSS” – английски и “ISA” – френски. В момента хибридите, които се отглеждат в областта са “SOBB” и “ISA”. В яйценосното направление в началото на 90-те години се оглеждаше българския хибрид “Джилинк”, след това се внесе хибрида “TSL” от Унгария. От 1998 г. се премина към “Bovans Goldline.” от Холандия. В момента родителските стада са “Lohmann Braun” от Германия.

През 90-те години технологичното оборудване за родители за бройлери и угояване на бройлери беше българско, произведено в завода в гр. Полски Тръмбеш. В края на 90-те и началото на 2000 г. започна масово преоборудване и внедряване на нови технологии. Внесено е оборудване от Белгия, предимно за родители и за угояване на бройлери. Птиците – родители за бройлери и бройлерите за угояване се отглеждат свободно – подово.

През 2012 г. настъпиха най-драматичните промени в системите за производство на яйца, които Европа някога е познавала. Тази година се явява емблематич­на за птицевъдството не само у нас, но и в рам­ките на целия Европейски съюз. За първи път се въвежда забрана за използване на конкре­тен метод за производство на храни въз осно­ва на хуманното отношение при отглеждане на животните. През тази година стана ясно, че не всички конвенционални клетки за кокошки са били извадени от употреба, както се изисква от Директива на Съвета на ЕС (CD) 99/74/EC. Изискванията при отглеждане на кокошки носачки са разписани в Наредба № 25 от 14.12.2005 г. за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокош­ки носачки), в която са въведени разпоред­бите на Директива 1999/74/ЕО на Съвета за установяване на минимални изисквания за за­щитата на кокошки носачки. Наредбата се отнася за всички обекти, ко­ито отглеждат повече от 350 броя кокошки но­сачки. До­пустими за използване са алтернативните системи и уголеме­ните клетки, които чрез допълнителни нововъ­ведения осигуряват по-добър комфорт, нама­ляват опасността от нараняване, поява на вредни навици и заболявания при птиците.

Съгласно Договор за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз е поет ангажимент да се прилага законодателството на държавите-членки на ЕС, в това число и законодателството, отнасящо се до спазване на изискванията за хуманно отношение при отглеждане на стокови кокошки-носачки. Удълженият срок, който позволяваше на България да се отглеждат кокошки-носачки в неуголемени клетки, изтече на 31 декември 2011 година. Отчитайки важността на проблема във връзка с реконструкцията на фермите, през 2011г. МЗХ поиска и получи разрешение от Европейската комисия за отпускане на държавна помощ със средства от националния бюджет на птицевъдите, кандидатствали по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”по „Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.” (ПРСР) за инвестиции, свързани с хуманното отношение към кокошките-носачки. Тази помощ е безвъзмездна целева субсидия и е в размер на 20% от стойността на инвестицията. Предоставена е и възможност за отпускане на кредит за същата цел от ДФЗ по линия на краткосрочното кредитиране с референтен лихвен процент. Евросубсидията по проектите е 40% и държавна помощ от 10% до 25% в зависимост от местоположението на обекта и дали кандидатът е млад фермер с преференциално кредитиране на средства от ДФЗ.

За да се окаже подкрепа на земеделските производители Европейската комисия одобри български схема за държавна помощ за над хуманно отглеждане на птици. Схемата предвижда предоставяне на средства във връзка с реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците. Помощта се предоставя годишно за покриване на допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнение на доброволни ангажименти, поети за най-малко 5 години. Помощта покрива само онези задължения, които надвишават задължителните стандарти съгласно член 5 от Регламент (EC) N° 73/2009 и Приложение II към него, и други задължителни изисквания, наложени чрез националното законодателство: Използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг / кг, Гарантиране на оптимално хранене на птиците, чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибно брашно с растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини. Използване на вода при отглеждането на птиците, която отговаря на качествата на питейната вода.

В България в момента кокошките за яйца за консумация са разположени в 34 ферми при клетъчно отглеждане (в уширени клетки) с общ капацитет 1800 хил. птици и 98 ферми при алтернативни технологии с общ капацитет 1700 хил. птици.

Най големият основен производител в този отрасъл в Бургаска област, фирма “АВЕС-94” АД, където се произвеждат разплодни и консумативни яйца, еднодневни пилета, бройлерно месо, комбинирани фуражи не успя да преустрои технологията на отглеждане на птиците съгласно изискванията на посочените по-горе нормативни актове. Необходими бяха сериозни инвестиции за преструктуиране на производството, които фирмата не можа да си позволи за да се приведе в синхрон с изискванията на Директива 1999/74/ЕО на Съвета за отглеждането на кокошки-носачки и преустанови дейност през март 2012г.

Съгласно „Регистър на стокови кокошки носачки отглеждани в уголемени клетки”

/актуален към 20.09.2013/ на БАБХ в област Бургас са регистирани две ферми за отглеждане на кокошки носачки:ферма на ЕТ "Дивекс 2" гр. Айтос и ферма на Бургас гр. Бургас, кв. „Горно езерово”, м. „Аязма дере”, Георги Иванов Георгиев.

Ферми с по-малък капацитет са Птицеферма-с.Крумово Градище с капацитет-600 бр. кокошки носачки и фермата на Йордан Йорданов-Шилото с капацитет 345 броя с подово отглеждане с гнезда за снасяне. През м. септември започна дейност фирма "ЕТИ-81"ООД село Малина, община Средец. Птицефермата е с капацитет-39 600броя, предназначена за кокошки за разплод - разплодни стада, родители /Gallus gallus- Papakovansi Gyorasszonyfa/, еднодневни пилета внос от Унгария.

Започналата през 1998 г. тенденция за увеличаване на заетите в пчеларството продължава. Този ръст е продиктуван от наличие на свободна работна ръка, бързата възвращаемост на вложените средства, включване на отрасъла на „Пчеларство” в програмите за кредитиране.

Основна цел на стратегията е българското пчеларство да стане печеливш отрасъл чрез: постигане на оптималния за поддържане на екологичното равновесие брой пчелни семейства; опазване на генетичните популации на местната българска пчела; увеличаване на общата продуктивност на пчелните семейства; развитие на промишленото пчеларство (създаване на пчелини с над 200 пчелни семейства); внедряване на технологични решения за повишаване на добивите от пчелни продукти и намаляване себестойността на производството им; производство на екологични пчелни продукти.

От първото преброяване на земеделските стопанства през 2003 година съгласно методиката на ЕС, до 2012 година се наблюдава ежегодно намаляване в национален мащаб на общия брой на стопанствата от 37 636 на 19 179, като едновременно с това се променя тяхната структура. Освен намаление в броя на стопанствата от 2005 година се наблюдава и намаление в броя на пчелните семейства от 663 367 за 2005 г. до 526 014 броя през 2012 г.

По данни на отдел „Агростатистика" през 2010 г. наличните пчелни семейства в страната са 613 262 броя, което е с 1,9% по-малко в сравнение с 2009 година. Това показва, че драстично намаление към момента не се наблюдава. Запазва се тенденцията към увеличаване на средната цена на реализирания пчелен мед, като най-висока е средната продажна цена при директните продажби до краен потребител - тя достига 5,72 лв. за килограм.

Бургаска област традиционно е с най-голям брой пчелни семейства/ заедно с областите Добрич и Плевен. През периода 2003 - 2012 г. в областта, броят на пчелните семейства постепенно се увеличава до 2007г., като има периоди на леко намаление през 2009 и 2010, и през 2012 достига своя пиг от 55 056 броя. Същата тенденция се наблюдава и при пчелините, които за 2012 г са 1 273бр. т.е. най-много през последните четири години. Това развитие на пчеларството в Бургас може да се обясни с добрата информираност и ангажираност на пчеларите и увеличаването на инвестициите за да започнат да отглеждат пчели като професионалисти по мерките по Националната програма по пчеларство 2011-2013, Програмата за развитие на селските райони и възможността за ползване и разширен обхват на преференциални кредити с лихвен процент от 6 % на годишна база и минимално собствено участие от минимум 25 % за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мерки В и D от пчеларската програма през последните години.

По мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери”, за периода 2008-2013 г. от Бургаска област 30 пчелари за кандидатствали за разширяване на пчелините и закупуване на пчеларски инвентар и са усвоили 872 422лв.

102 пчелари са бенефициенти по Mярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране”. Средствата усвоени по мярката за региона са 345 976 лв. с които пчеларите са увеличили пчелните семейства в пчелините си през периода 2008-2013г.

Мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства е предпочетена от 8 производители на мед. Пчеларско оборудване и инвентар/центрофуги, уреди и техники за разпечатване на пити, нови системи кошери/ е закупено на стойност 85 705 лв.

По Националната програма по пчеларство 2008-2010г. са подали заявления, одобрени от ДФЗ и изплатени средства на 50 пчелари от региона. - за подновяване на пчелните кошери, за покупка на препарати в борбата срещу паразитната болест по пчелите (вароатозата), заявления за физико-химичен анализ на пчелния мед с цел подобряване на контрола върху качеството. От 2010 г. субсидии за пчеларство се дават и за закупуването на пчели-майки.

По Националната програма за пчеларство за периода 2011–2013 г. одобрени заявления и платени финансови средства са на 115 пчелари.

Националната Програма по пчеларство за новият тригодишния период 2014-2016 ще функционира и през следващия финансов период. Имаме основание да смятаме, че и през следващата 2014 година българските пчелари ще запазят сериозния си интерес към програмата като един добър източник за финансиране на функционирането и разширяването на дейността на земеделските производители – пчелари. Европейската комисия одобри субсидии за националната пчеларска програма за тригодишния период 2014-2016. Предвидени са 6 специфични мерки за подпомагане: Техническа помощ за пчелари и сдружения на пчелари; контрол и превенция на вароатозата по пчелите; рационализация на производството; проуч-вания и анализ на меда; научни изследвания в пчеларството; подновяване на пчелни кошери, като субсидията за 2014 г. е 1 134 101лв., за 2015г. 1 134 101лв., за 2016г. е 1 132 919 лв.

Биологичното пчеларство е най-динамичният сектор в пчеларството наред с младите фермери. През 2008 година когато стартира Програмата за развитие на селските райони и се обособи мярката за агроекологични плащания в България имаше 10-15 биологични пчелари. На Световната конференция по биологично пчеларство 2010 г. бе изтъкнато, че по последни данни броят на сертифицираните пчелари у нас е между 100 и 150. Според официални данни към момента в страната има сертифицирани около 40 000 пчелни семейства, което ни нарежда на трето място в ЕС (след Италия и Испания). От тях годишно се произвежда, преработва и реализира голямо количество пчелен мед, предназначен основно за износ.

На територията на Бургаска област по Мярка 214 „Агроекологични плащания", биологично пчеларство, пчеларите подали заявления за подпомагане за периода 2011-2013г. са 26, с одобрен брой пчелни семейства 3 506 бр. Сумите оторизирани до 2012г. са 72 621 лв. При подаване на заявлението за кандидатстване стопаните трябва да представят договор с контролиращо лице за контрол и сертификация на биологичното производство, сключен преди 31 декември на предходната година. Много сериозен проблем през последните години е високата смъртност и изчезването на пчелните семейства, подобно на синдрома CCD (Colony Collaps Disorder). Една от основните според пчеларите причини е употребата на определени пестициди при растително защитните мероприятия. В края на май 2013г. Европейската Комисия прие решение за ограничаване на употребата на три пестицида от групата на неоникотиноидите. Тези пестициди (клотианидин, имидаклоприд и тиаметоксам) бяха признати за вредни за пчелната популация в Европа. Ограничението ще влезе в сила на 1 декември 2013 г. и ще бъде преразгледано най-късно до две години. То е насочено към пестицидите, използвани върху някои растения и зърнени култури, които привличат пчелите и други опрашители.

През юни 2013г. на тристранната среща между ЕП, ЕК и Съвета на Европа е решено субсидии по директни плащания на пчелно семейство да няма. През следващия програмен период субсидии ще получат само активните фермери. Пчеларите не са признати за активни фермери. С отпадането на субсидирането на сектор „Пчеларство” в новата ОСП 2014-2020 пчеларите искат да бъдат предприети спешни мерки за одобряване на пчелините за „малко стопанство”, които са един от акцентите на ПРСР 2014-2020 г. Пчеларите настояват още в новия програмен период да бъде разписано да имат възможност да участват в схемите за единно плащане на площ и това защото пчелите са тези, които най-много допринасят за екологично равновесие в природата и за биологичното разнообразие.