Земеделието в област бургас октомври 2013г. Съдържание



страница2/12
Дата09.01.2017
Размер2.02 Mb.
#12241
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

Релеф


Стопанството на Бургаска област е значително повлияно от нейните природни условия и географско положение. Релефът на областта е разнообразен. Преобладават низини с надморска височина до 200м и хълмисти земи. Низинният пояс е представен главно от Бургаската низина, Карнобатското и Айтоското поле - удобни за механизирано обработване на земята. Около една трета от територията е заета от хълмисти възвишения, които са удобни за отглеждане на лозя и овошки. Северните части на областта са заети от дялове на Източна Стара планина, които слабо надвишава 1000 м. и не представляват съществена пречка за комуникациите с областите от Североизточна България. В южната част на областта е разположена Странджа планина с най-висок връх Градище - 710 м. височина. Планините са покрити с широколистни гори и пасища и създават условя за развитие на дърводобива, пасищното животновъдство и туризма. Релефът и богатите на хумус алувиално-блатни почви благоприятстват развитието на селското стопанство и оказват голямо влияние върху неговата специализация. Преобладаващият низинно-хълмист релеф улеснява изграждането на селищната мрежа, на железопътния и автомобилния транспорт.

Разчленената брегова линия създава добри възможности за изграждането на пристанища. Широката и дълга плажна ивица, малките острови и полуострови, лагуни и лимани и пясъчните дюни благоприятстват развитието на морския рекреативен туризъм, а във вътрешността на областта има потенциал за развитието и на други специализирани форми на туризма като екологичен, селски и др.



        Климатични условия


Климатът на Бургаска област се обуславя от съвместното влияние на Черно море, Стара планина и Странджа. За цялата област най-студено е през м. януари- 0,50С в Карнобат до 3,20С в Царево. Най-горещи за цялата област са месеците юли и август.

Зимата в областта е сравнително по-мека, в равнинната част повечето дни безснежна, а в Стара планина и Странджа снежната покривка е от 20 до 46 дни. На много места през зимните месеци се наблюдава частична вегетация при зимните житни култури. Пролетта е хладна и настъпва по-късно. Лятото е горещо, а есента топла и продължителна.



        Почви


Основните почвени типове в Бургаска област, подходящи за интензивно земеползване са смолниците, канелените горски почви и алувиално-ливадните почви.
Алувиално ливадните почви са разположени в най-ниските, сравнително недобре дренирани, наносни терени по поречията на реките Средецка [селата Малина, Загорци, Драка и Светлина], Русокастренска [селата Черково, Сърнево, Желязово, Русокастро], Айтоска [между с. Българово и г. Камено, в с. Пирне], Хаджийска [селата Ръжица, Страцин, Гълъбец, Оризаре, Трънково и г. Несебър], Луда Камчия [селата Камчия, Завет, Листец, Билка], Велека [селата Кости, Бродилово, Синеморец] и Ропотамо [от с. Ново Паничарево и с. Веселие до устието].

В равнинната част и по най-ниските хълмисти терени на областта са разположени смолници, които заемат основна част от обработваемите земи в общините Карнобат, Камено, Бургас, Поморие и малка част в общините Сунгурларе, Айтос, Средец и Несебър.

По-високите хълмисти области на Карнобатското поле [община Карнобат], по югоизточните склонове на Стара планина [община Обзор, Несебър, Руен, Айтос, Сунгурларе] и Странджа планина [общините Средец, Малко Търново,2 Созопол, Приморско, Мичурин и Ахтопол,] са заети с канелени горски почви.

Основните почвени типове в Бургаска област [смолници, канелени горски и алувиално ливадни] заемат около 90 -92 % от обработваемите земи. Те са подходящи за интензивно земеделие. Неподходящи за земеделско ползване са около 8-10 % от обработваемите земи в областта.



Географското положение, природните дадености и климатичните условия в Бургаска област са много подходящи за развитието на земеделие в областта.


  1. Развитие на растениевъдството


3.1.Зърнено-житни и технически култури

През последните пет години България се нареди на подобаващо място сред световните и европейските страни по производство на зърнени и маслодайни култури. Страната ни заема между 22-ро и 24-то място по производство на пшеница в световен мащаб и 7-мо място по производство на слънчогледово семе в световен мащаб (по данни на Американския Департамент по Земеделие).


Българското зърнопроизводство бележи значителен напредък по отношение ръста на средните добиви през последното десетилетие. Увеличението на добивите безспорно се дължи на осъвременяване на технологиите на производство, на модернизирането на земеделската техника и нарастване на компетентността на българските производители.
Пшеницата остава най-масовата култура в България през последните десет години, движейки се около 12 млн.дка засети площи ежегодно и над 11.5 млн.дка. реколтирани площи. Слънчогледът също запазва своето водещо място в заетостта на обработваемите земи, като постепенно увеличава засетите площи до 8 млн.дка. Като стратегически важна в световен мащаб култура, царевицата бележи плавен ръст в засетите площи до над 4.5 млн.дка., но показва нестабилност и колебливост в реколтираните площи. Наблюдава се постепенен спад на засетите и реколтирани площи с ечемик до под 2 млн.дка. След стабилен ръст на площите с рапица през 2010 и 2011г., през последните две стопански години е налице редуциране на засетите площи, вследствие на силно намаление на реколтираните площи поради специфичността и трудното презимуване на културата.

Реколтирани площи по култури за периода 2000 – 2011 г., дка (по данни на МЗХ, отдел «Агростатистика»)

Култури

Пшеница

Ечемик

Царевица

Слънчоглед

Рапица

Години

2000

11 218 000

2 268 000

5 763 000

5 920 000

н/и

2001

13 555 054

2 921 965

3 531 130

3 897 415

167 000

2002

13 686 273

3 887 975

3 040 545

4 710 132

69 014

2003

8 410 144

2 706 124

4 146 804

6 596 317

126 869

2004

10 396 794

3 289 238

3 832 169

5 927 651

112 502

2005

11 018 067

2 645 186

2 987 125

6 350 026

109 930

2006

9 703 923

1 857 045

3 502 912

7 505 209

158 374

2007

10 879 959

1 868 499

2 143 670

6 023 976

539 989

2008

11 115 331

2 226 587

3 293 450

7 216 892

875 156

2009

12 477 179

2 584 986

2 742 291

6 837 114

1 083 721

2010

11 315 647

2 453 284

3 275 248

7 298 892

2 119 540

2011

11 374 623

1 789 932

3 994 209

7 471 312

2 313 087

2012

11 663 493

1 914 318

4 667 885

7 807 554

1 345 160

В Бургаска област има обективни предпоставки за развитие на високопродуктивно и конкурентно производство от зърнено-фуражните и технически култури, по-важните от които са:

- Богат агроекологичен потенциал, който позволява висока степен на реализация на продуктивните възможности на новите сортове зърнено-житни и технически култури.

- Завършен етап на аграрната реформа, включващ възстановена собственост на земята и утвърдени нови субекти на стопанисване на земята.

- Благоприятна инфраструктура за развитие на експортно ориентирано производство от зърнено-фуражните и техническите култури, включваща: най-големия и модерен пристанищен комплекс в България и изградена система на железопътен и автомобилен транспорт.

- Изградена система за научно обслужване и консултантка дейност.

- Кадрови потенциал от специалисти и мениджъри, ръководители на производствени, обслужващи и търговски агрофирми с традиции и опит в аграрното производство и висококвалифицирани изпълнителски кадри.

- Наличие на водни ресурси, с които при възстановяване на съществуващите напоителни системи и полета.

- Могат да се напояват големи площи с царевица, слънчоглед и захарно цвекло.

- Наличие на преработваща промишленост - зърнобази, мелнични комбинати и предприятия, фуражни цехове и крупни животновъдни комплекси за изкупуване, преработка и консумация на место на голяма част от производственото зърно и слънчоглед.

За област Бургас, по отношение на индустриалните култури, най-голям е делът на кориандъра , който обхваща 97,49% от общата площ за 2013 година. От маслодайните култури най-разпостранен е слънчогледа /шарен и маслодаен общо/, следва рапицата. Друга характерна техническа, маслодайна култура, отглеждана в областта е тикви за семки.
3.2.Трайни насаждения
Овощарството е един от най-интензивните подотрасли на растениевъдството, свързан не само с големи предварителни капитални вложения и ежегодни значителни разходи за производство, но и с възможности за получаване на големи доходи. Благоприятните агроклиматични условия, които определят водещо място на областта в националното производство са черши, праскови, ябълки, бадеми и други семкови, костилкови, черупкови и ягодоплодни.

Отглеждането на трайни насаждения преминава през дълбока криза в последното десетилетие. За периода 2002-2011 г. стойността на продукцията от сектора е намаляла с над 60% по базисни цени, а дела на сектора спрямо растениевъдството и като цяло селското стопанство намалява със 73 на сто. Вътрешното производство е недостатъчно да покрие търсенето, като по този начин от износител страната се е превърнала в нетен вносител на плодове и зеленчуци.

Съседството на страната с държави като Турция и Гърция, където топлото време продължава много по-дълго, дава възможност за внос на определени култури на ниски цени през по-голямата част от годината. Това от своя страна поставя българското производство под натиск или да се окрупни, или да се специализира в области, в които има конкурентно предимство.

През последните две-три години се наблюдава задържане на площите при някои култури, инвестиции в нови насаждения и леко повишение на добивите. Въпреки че е рано да се говори за пречупване на негативната тенденция, секторът изглежда е на важен кръстопът.

По данни на агростатистика в национален мащаб, площите с овощни насаждения и ягодоплодни колтури в професионалните и малки стопанства през 2012 г. са 410 хил. дка.

Овощните насаждения в Бургаска област заемат 39,5 хил. дка, което представлява около 9,6 % от общата площ в страната. С най-голям относителен дял в общата структура са костилковите – 25 х дка, следват черупковите – 10 х дка , семковите – 4 х дка и другите овощни насаждения – 0,5 х дка.

Разпределението на плододаващите трайни насаждения по видове в процентно съотношение е представено на следната фигура:

Фиг. 1 Разпределение на основните плододаващите овощни видове в % съотношение.




В Бургаска област са формирани следните микрорайони за отглеждане на овощните видове:

- ябълка : Бургас, Поморие, Просенишката долина;

- праскова: Бургас, Поморие, долината на река Хаджийска;

- череша : Айтос, Руен, Карагеоргиево, Карнобат;

- бадем: Южното Черноморие;

- южни видове: Царевец, Созопол, Ахтопол.


По данни на агростатистика добивите от овощни видове от реколта`2012 са по-ниски спрямо добивите от реколта`2011. Съществено влияние върху тях оказват както не проведените агротехнически мероприятия, така и климатичните условия, които по време на цъфтеж и узряване бяха в повечето райони на страната неблагоприятни.
Площите с млади, невстъпили в плододаване, овощни насаждения през 2012 година са 6 118 ха. Най-голям относителен дял от общите площи с млади насаждения през 2012 година заемат орехите – 29.6%, следвани от сливите – 20.0%, черешите – 18.3%, ябълките – 10.7%, прасковите – 6.8% и кайсиите – 7.3%.
3.3.Лозарство

Състояние на лозарския отрасъл

Лозарството в България е важен, структуроопределящ подотрасъл на националната икономика. Общата площ на винените лозя в Бургаска област е 94 209дка.

Лозарството в Бургаска област има вековни традиции. Резултати и изводи от проведени агроклиматични проучвания на Източния лозарски район на България показват, че е подходящ за развитие и отглеждане на лозата.
В него са установени няколко микрорайони със специфични микроклиматични особености, които дават своето отражение върху качеството на гроздовите реколти. В Бургаска област са обособени следните микрорайони:

- Микрорайона на Южното Черноморие- включва Несебър, Поморие, Бургас.

- Просенишка долина- Руен и Айтос

- Сунгурларска долина-Сунгурларе, Славянци

- Странджа- Созопол, Царево, Средец и Малко Търново
Сортовата структура на лозята в даден район и микрорайон трябва да е съобразена с неговите почвено-климатични особености, и с изискванията за качество на гроздето според направлението на реализация и категорията вино, която се произвежда. Тези изисквания се съобразяват съгласно Наредбата за правилата за класифициране на винените сортове лози. /обн.ДВ, бр.110/21.12.2007г./
Приоритетни за Бургаска област са винените сортове - Мискет Отонел, Пино Шардоне, Совиньон блан, Траминер, Мерло, Каберне Совиньон, Каберне фран, Мавруд, Сира, Пино ноар.
От десертните сортове интерес представляват ранните едроплодни и безсеменни като – Възторг, Наслада, Русалка 3, Кондарев и др.
Неблагоприятни условия за Бургаска област могат да се окажат понякога ниските зимни температури, които нанасят щети при незагрибното лозарство и по-често, силното засушаване през летните месеци.
За разлика от близките години, днес няма научен потенциал, който да работи по проблемите на лозарството и винарството, а това е толкова необходимо.
3.4. Зеленчукопроизводство

Състояние на отрасъла

Производството на зеленчуци е традиционно за България. То е важен подотрасъл, имащ отношение към икономиката и човешкото здраве. В годините на прехода, включително и след присъединяването на страната ни към ЕС, в резултат на многобройни причини, относителното му значение като земеделски подотрасъл отслабна значително. Независимо от това зелен-чукопроизводството е най-интензивния отрасъл на растениевъдството. Не изисква дълготрай-ни инвестиции. Вложените средства се възстановяват бързо. Осигурява алтернативна заетост на населението. Дава възможност за развитие и на семеен бизнес.

По данни на ПЗС 2010 - от 2 326 хил.дка обработваеми площи в областта, със зеленчуци са заети 19 хил.дка, което представлява 0,8%.

Основните култури, които се отглеждат са домати, пипер, краставици, лук, картофи,арпаджик, лук, дини и пъпеши.

Отрицателно влияние върху развитието на зеленчукопроизводството оказват :

- Недостатъчно финансово подпомагане;

- Слаба организираност на производителите, ниска квалификация на работната ръка и слаба мотивация за работа;

- Разпокъсано и неефективно производство, лоша координация между производители и преработватели, нарушени връзки между наука, производство и реализация;

- Проблемно напояване;

- Висока престъпност, значителен „сив сектор";

-Свити вътрешен и външен пазар. Енергийните проблеми, физическото и морално остаряване на съоръженията доведоха до дълбока криза в оранжерийното производство в страната, респ. в Бургаска област.

Благоприятни фактори за развитието на отрасъла са:

- Почвено-климатични условия за производство, в това число екологично подходящи условия за биологично земеделие;

- Богатият производствен опит, кадрови и научен потенциал;

- Богатият генофонд от местни сортове;

- Инвестиционни възможности, подкрепени от програми за европейско финансиране, наличие на добри примери за нови насаждения;

- Отличните вкусови характеристики на зеленчуците.

В областта има условия за развитието на биологично производство, предназначено основно за нуждите на курортните комплекси.



              Каталог: uploads -> files
              files -> Книга на етажната собственост (Загл изм. Дв, бр. 57 от 2011 г.)
              files -> П р е д у п р е ж д е н и е от Управителя/Управителния съвет
              files -> 10 години движение за социален хуманизъм
              files -> Категория : open, индивидуален смесен Хендикап : за жени 8 точки на игра Дати : от 06 октомври до 12 октомври 2008
              files -> Xxxv редовна годишна среща „Регионални организации и местни органи 2016”
              files -> Списък на застрашените от изчезване местни сортове, важни за селскотостопанство
              files -> Наредба №4 от 11 март 2011 Г. За реда и условията за провеждане на конкурси за полски инспектори
              files -> Наредба №31 от 11 септември 2008 Г. За сертифициране на хмел и продукти от хмел и за регистриране на договорите за доставка на хмел
              files -> Рег.№ Име на фирмата Адрес на управление и телефон
              files -> Т е Х н и ч е с к о з а д а н и е технически изисквания и технически спецификации


              Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница