Алтернативно земеделие , агроекология и устойчиво развитие на селските райони

Новата ОСП от 2003 год. насам е изправена пред сериозното предизвикателство как да създаде от една страна високопродуктивно и високоефективно земеделие и от друга страна то да бъде високоустойчиво, силно екологично и мултифункционално, което в крайна сметка да бъде конкурентноспособно на международния пазар. Традиционно силните пазари на България като тези на бившите републики на Съветския съюз и тези на арабския свят по същество са достигнали своите най-ниски равнища след периода на промените от 1989 година насам. Единствената продукция, която е конкурентноспособна на световните пазари е първичната продукция от зърнени и маслодайни култури. В значителна степен това се отнася за билки, медицински растения, дребни плодове, гъби, мед и някои други. За останалата първична продукция от растения или животни или преработени продукти от тях, практически пазарите са много стеснени, защото там където има качество, няма обем или обратното. Липсват съвременни опаковки, дизайн, реклама. На регионални, европейски или световни изложения България е обикновено една от най-слабо представящите се. Като малка страна, България извън зърнените и маслодайни култури е най-добра в продукти или продукция, за които квотите за пазарите са неограничени не само в рамките на ЕС. Към горепосочените продукти могат да се добавят вината, десертното грозде, млечни и месни продукти от местни породи животни и редица плодове и зеленчуци, отглеждани при условията и изискванията на биологичното земеделие, за които България е една от страните в света с най-добри природни дадености. Към това трябва да се прибави и обстоятелството, че ЕС през планирания период насочва усилията си към зеленото производство и единен пазар свързан с него. Това е за сметка на задълбочаване на процесите, които наблюдаваме през последните 10 години: растящ дял на растениевъдството в резултат на увеличаване само на зърнените и маслодайни култури, спад на производството и стойността на продукцията в животновъдството, зеленчу-копроизводството, овощарството и др. Концентрирането върху отглеждането основно на зърнени и маслодайни култури и значително редуциране на производството от живот-новъдство, зеленчукопроизводство, производство на плодове и тютюн и оттеглянето от произ-водството на соя, памук, захарно цвекло, лен, коноп, цветя и други бе до голяма степен продиктувано от начина на разпределение на субсидиите на единица площ. Според данните на Евростат, България е една от страните, в които субсидиите до момента нямат позитивно влияние върху брутната добавена стойност, произведена от сектора.

Една от съществените причини за цялостния спад в животновъдния подотрасъл у нас е, че освен слабото субсидиране, цените на фуражите през последните десет години се покачиха от два до три пъти, че населението в селските райони в периода 1972 - 2004 г. е намаляло с 1 милиона души и след това до 2008 г. с над 180 000, а спрямо 2007 г.с 0.4%. Основните фактори за намаляване броя на населението в селските райони са отрицателния естествен прираст и миграцията от селските към градските райони. Причините за това са разностранни, но са главно свързани със заетостта, доходите, инфраструктурата, здравеопазването и обучението.

В това отношение ОСП за периода 2014-2020 открива някои възможности, особено по отношение на малките стопанства и районите с неблагоприятни за селскостопанска дейност условия. В този контекст един от най-трудните проблеми за решаване остава въпроса с подпомагане на едноличните стопанства и дребните фермери (особено в полупланинските и планински региони), чиито производство се очаква да бъде свързано със създаването на традиционни специфични хранителни продукти на биологичното земеделие. Необходими са незабавни, целенасочени и последователни мерки за подкрепа на преструктурирането на зеленчукопроизводството, овощарството, лозарството и животновъдството със средства по линия на ОСП и от националния бюджет. Пример за това би могло да послужи правото, което може да се даде на животновъдните ферми да арендоват дългосрочно (5 год.) общински пасища, да ги поддържат и инвестират в тяхното подобряване. Сега много пасища са арендовани от фирми, които нямат животни. Много от пасищата се разорават, необходимо е да се установи лимит за обезпечаване на преживното животновъдство

Голям въпрос пред българското земеделие е как едрото фермерство, което е безспорен факт и при което редица от горепоставените въпроси се решават успешно, може да се ангажира и с другите подотрасли, извън зърнените и маслодайни култури и да се превърне във важна и движеща сила на нашето земеделие.

Производството на качествени хранителни продукти става все по- важно за потребителите. От тази глeднa точка значението на биологичното производство се очаква да нараства непрекъснато. Това от своя страна ще изисква определени ангажименти от страна на държавата: биологичното производство да се обвърже с решаването на проблемите на дребните фермери и предприемачи особено в полупланинските и планински региони и на тези свързани с екологията. .

Бургаска област предлага изключителни природни дадености за развитие на биоло-гично земеделие. В съответствие с почвено-климатичните условия на отделните микрорайони, опита и традициите от миналото, икономическите интереси на производителите и пазара в областта, следва да се развие нов тип земеделие – алтернативното на досегашното произ-водство. То трябва да обхване основно полупланинската и планинскта част на областта , юж-ните склонове на Източна Стара планина и района на Странджа.

Необходимо е :

- Пълноценното използване на средствата за подкрепа по линия на ОСП;

- Облекчаване и опростяване самите процедури за кандидатстване за субсидии;

- Нови възможности за финансиране на биологичните земеделски производители по някои от мерките от ПРСР;

.- Разработване и предложения за нови ефективни технологии за биологично производство; да се повишава качеството на биопродуктите;

- Повишаване степента на информираност и заинтересованост на обществото относно производството и потреблението на биологичните продукти, както и за ускореното развитие на зараждащия се пазар на биопродукти в България чрез реални стъпки за подкрепа на биологичното земеделие от всички заинтересовани по веригата;

- Отчитане на специфичните местни агроекологични условия, както и на екологичните и социалните ефекти от биологичното земеделие;

- Намиране подходящ и действащ механизъм за предоставянето на достъпна информация и консултантски услуги за производителите като фактор за достигане на критична маса от производители в БЗ;

- Съсредоточаване върху подобрения на земята - хидромелиорации, борба с ерозията, подобряване на почвеното плодородие, пътища, изграждане на съоръжения за съхраняване и заготовката продукцията;

- Инвестиционна подкрепа за възстановяването на напоителните системи и изграждането на складове, хладилници, пътища и ефективни комуникационни връзки в общините за подкрепа на малки ферми;

- Насърчаване кооперирането, вкл. и чрез създаване на групи на производителите, с цел реализация на икономии от мащаба и по-добро пазарно присъствие;
6 Хидромелиорации.

България

- напояване на земеделските култури с цел създаване на благоприятен за тяхното развитие влажностен режим в почвата и за осигуряване/получаване на устойчиви добиви и качествена земеделска продукция;

- отводняване на земеделските земи с преовлажнени почви с цел създаване на благоприятен за развитието на земеделските култури водно-въздушен режим в почвата и за получаването на устойчиви добиви и качествена земеделска продукция;

- предпазване от заливане/наводнения на земеделските земи и различни стопански и инфраструктурни обекти извън населените места;

- коригиране и осигуряване проводимостта на речните легла;

Хидромелиоративните съоръжения включват язовири или водохващане, транспортна мрежа, състояща се от канали и тръбопроводи (напоителни и отводнителни), помпени станции, разпределителни канали и тръбопроводи (напоителни и отводнителни), коригирани речни легла, предпазни диги.

В исторически план, климатичните условия в България обуславят необходимостта от напояване на редица отглеждани земеделски култури през вегетационния им период, главно от месец юни до месец септември, с цел компенсиране на формиращия се воден дефицит и създаване на благоприятен за тяхното развитие влажностен режим в почвата и за получаване на устойчиви добиви и качествена земеделска продукция. Във връзка с това още в древни времена хората по нашите земи са строили и използвали напоителни системи и съоръжения предимно по поречията на реките. Началото на държавна програма за водно строителство и по-рационално използване на водните ресурси в страната се поставя в началото на миналия век, когато през 1904 г. се създава първата служба за водно строителство, а през 1920 г., в съответствие със Закона за водните синдикати (1919 г.), се основават и първите Държавни кооперативни сдружения. Според тогавашното законодателство държавните водоизточници са използвани само с решение на Министерството на земеделието, като главната напоителна инфраструктура (язовири, главни канали и др.) се намира под управлението на държавата, а местни хидротехнически съоръжения могат да се изграждат и експлоатират от водните синдикати. Тези водни синдикати са създавани с различни цели - за строителство, експлоатация и използване на напоителни съоръжения, както и за подобни дейности при язовири, канали, отводняване, корекции на реки и други водни съоръжения. Членове на синдикатите са всички собственици на земеделски земи в района на синдиката, определен от Службата по водите към Министерството на земеделието. През следващите десетилетия са правени опити за промяна политиката по отношение на напояването, но без съществен напредък. Напояването получава значително развитие в периода от началото на 60-те до края на 80-те години, когато в различни райони на страната се изграждат голям брой напоителни системи и съоръжения. Така до 1989 г. изградените поливни площи достигат до 12,3 млн. дка (29% от общата обработваема площ), като в 8,8 млн. дка са инвестирани държавни средства, а в останалите 3,5 млн. дка инвестициите са на бившите кооперативни стопанства. Следва да се отбележи, че поливните площи в този период са осигурявали над 50 % от земеделската продукция в страната, на такива площи са отглеждани голяма част от интензивните култури, както и фуражните култури за животновъдството и такива, продукцията от които е била предназначена за износ.

От началото на прехода към пазарно ориентирана система и провеждане на реформи в земеделието след 1989 г. напояването в България навлиза в криза, която продължава и понастоящем. Техническото състояние на част от изградените с държавни средства напоителни съоръжения поради липса на ресурси за ремонт и поддържане непрекъснато се влошава, налице е разрушаване и разграбване на цели съоръжения и части от тях. Напоителните съоръжения на бившите кооперативни стопанства, стопанисвани в момента от общини и сдружения за напояване, в голямата си част са разграбени, разрушени и не са в състояние да изпълняват предназначението си.

• 
  държавна публична и частна;
  
• 
  общинска публична и частна;
  
• 
  частна;
  

ХМС, публична държавна собственост, конкретизирани в чл. 13 и Приложение 1 от ЗВ са комплексните и значими язовири, системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени с държавни средства – защитни диги, корекции на реки и отводнителните системи. Съоръженията се стопанисват от „Напоителни системи” ЕАД.

ХМС, частна държавна собственост, са големи язовири, системи и съоръжения за напояване, изградени с държавни средства – помпени станции, напоителни тръбопроводи и канали, и други. Съоръженията са включени в имуществото на „Напоителни системи” ЕАД.

ХМС, общинска собственост, се стопанисват от общините като правоприемници на прекратените организации по §12 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – селскостопанските кооперативи (ТКЗС, АПК и др.).

От 2001 г. действа Закон за сдруженията за напояване (ЗСН), в съответствие с който се създават нови организационни структури, които да стопанисват съществуващите ХМС или да изграждат нови, с което да си подпомагат осъществяването на дейността по водоснабдяване и напояване.

Сдруженията за напояване са доброволни организации на физически и юридически лица, собственици и ползватели на земеделска земя, които чрез взаимопомощ и сътрудничество в интерес на членовете си и в обществен интерес извършват дейности, свързани с напояване и отводняване на земеделски земи на определена територия (територия на сдружението).

СН се образуват за следните дейности:

• 
  експлоатация, поддържане и реконструкция на предадените им ХМС;
  
• 
  изграждане на нови напоителни и отводнителни системи и съоръжения;
  
• 
  доставяне и разпределяне на водата за напояване;
  
• 
  отвеждане на излишните води от земеделските земи;
  
• 
  изпълнение на агромелиоративни и агротехнически мероприятия за подобряване състоянието на земеделските земи;
  
• 
  рибовъдство и развъждане на водоплаващи птици;
  

• 
  Държавен хидромелиоративен фонд
  

На територията на област Бургас, публична държавна собственост са 2 язовира – яз. „Порой“ и яз. „Ахелой“. Основен предмет на дейност е напояване, а част от турбините в помпената станция на яз. „Порой“ са пригодени за добив на ток.

• 
  Напояване