Дейности за реализиране на целите

2. Привеждане на всички производители в известност чрез регистрацията им като “земеделски производител”;

3. Обединение в "организации на производители" на дребните производители на яйца, регистрирани като земеделски производители, да се за съвместна заготовка и реализация на яйцата

4. Насърчаване производството на органични птичи продукти.

5. Възстановяване на традиционните външно-търговски връзки за износ на разплодни и консумативни яйца;

6. Търсене на международни пазари за търговия с преработени яйца – течни замразени и яйчен прах, които са по-лесно и дълготрайно съхраними и по-транспортлабилни;

7. Подпомагане на производителите при усвояване на средства схемите и мерките на „Програмата за развитие на селските райони”и Нотифицирани държавните помощи.

Въвеждане на нови технологични решения за опазване на околната среда при производството на птици.

8. Следване на тенденция за производство на тежки птици - едно вярно решение за намаляване на разходите за тяхната обработка в птицевъдството.

9.Съобразяване със ограничаващ фактор за обработката и преработката на птиче месо в следващите 20 години - адекватна и икономична доставка на вода, която отговаря на всички химични и биологични изисквания, чрез използване на системи за пречистване на водата. В много региони нивото на подпочвените води намалява, което означава, че се изисква по-голям разход на енергия за изпомпване на водата до повърхността

Пчеларството да стане приоритетен подотрасъл на животновъдството, като пчелите се приемат за защитен от посегателства вид, поради намаляване на техния брой и изчезването им, да се снижи себестойността на продукцията и повиши производителността на пчеларския труд чрез:

1. Постигане на оптималния за поддържане на екологичното равновесие брой пчелни семейства;

2. Опазване на генетичните популации на местната българска пчела;

3. Развъждане само на местната българска пчела, селекция на устойчиви към заболявания линии пчели.

4. Увеличаване на общата продуктивност на пчелните семейства;

5. Развитие на промишленото пчеларство (създаване на пчелини с над 200 пчелни семейства);

5. Внедряване на технологични решения за повишаване на добивите от пчелни продукти и намаляване себестойността на производството им;

6. Производство на екологични пчелни продукти.
Дейности за реализиране на целите
1. Синхронизиране на Закона за пчеларството с другите нормативни документи, имащи отношение към пчеларството.

2. Извършване на нова инвентаризация на расовия състав на пчелите в България и селекционната работа да се насочи към типизиране /изчистване/, чрез поглъщане с чисторасови български пчели, след което се премине към чисторасовото им развъждане.

3. Разработване и прилагане на безвредни за пчелите и пчелните продукти препарати за профилактика и лечение - на основата на етерични масла и растителни екстракти.

4. Регистриране на нови лекарствени средства за борба с болестите по пчелите и пилото.

5. Ранна диагностика на заболяванията по пчелите и пилото и последващ контрол върху лечението, профилактиката с цел подобряване на здравословния статус на пчелните семейства.

6. Организиране на постоянна реклама за популяризиране на пчелните продукти, като храна, профилактично средство и лекарство.

7. Повишаване квалификацията на пчеларите чрез организиране на специализирани курсове за обучение и внедряване на прогресивни технологии за отглеждане на пчелите.

8. Максимално използване на всички възможности за усвояване на средства от Схема за кредитиране със средства на ДФ„Земеделие” на лица с одобрени проекти по „Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2014 – 2016 година”, субсидии за малко земеделско стопанство, Държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на пчелни кошери с пчелни семейства”, която ще се прилага и в новия програмен период, Индиректна Държавна помощ за развъдна дейност насочена към развъдните организации:

-За водене на родословна книга:

-За определяне на продуктивността и генетичните качества на животните;

9. Законово обвързване на опрашителската дейност и осигуряване на средства за субсидиране на пчеларите за пчелоопрашването.

9. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА АЛТЕР-НАТИВНО ЗЕМЕДЕЛИЕ, АГРОЕКОЛОГИЯ И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ
Основна цел:
Членството на България в ЕС превърна Общата селскостопанска политика /ОСП/ в решаващ фактор за развитието на българското земеделие. Развитието на българското земеделие не може да се разглежда изолирано от външни фактори; глобални процеси и тенденции като увеличаване на населението, недостига на храни и фураж и нарастваща нестабилност на цените в световен мащаб; изменения в климата; замърсяване на околната среда; икономическата и екологична криза; изчерпване на природните ресурси от вода, почва, биоразнообразие; демографските проблеми; проблемите с болестите при животните и човека; ангажименти за изпълнение на общностни цели и приоритети на ЕС; по-високи изисквания и очаквания на потребителите за консумация на безопасни продукти и храни. Производството на качествени хранителни продукти става все по- важно за потребителите и е свързано със спазване на изискванията за качество, безопасност и контрол на храните в контекста на новите стандарти и изисквания на ЕС / EFSA/, интегрирана растителна защита, профилактика и диагностика на болестите при животните, хуманно отношение към животните, безопасност на труда, прецизно земеделие, качествено застраховане.

Биологичното земеделие е важен приоритет в политиката за развитие на земеделието в Република България и един от акцентите на Общата селскостопанска политика за периода 2014-2020 г. ОСП за периода 2014-2020 открива възможности, особено по отношение на малките стопанства и районите с неблагоприятни за селскостопанска дейност условия. Насърчаването на земеделските производители за преминаване към или поддържане на биологично земеделие допринася едновременно за: опазване на околната среда - укрепва агроекосистемите, опазва биоразнообразието и предоставя възможност на бъдещите поколения да се възползват от съхранената природа; производство на здравословни храни - тази форма на земеделие отговаря на нуждите на нарастващия брой потребители, тъй като използва безопасни и прозрачни методи на производство; социален ефект - създава заетост в селските райони и повече работни места в сравнение с конвенционалното земеделие. Новата Общата селскостопанска политика на ЕС (2014-2020г.) предвижда по-сериозна подкрепа за производства, щадящи околната среда и хуманно отношение към животните - агроекология и подпомагане на високо качествени продукти

Бургаска област предлага изключителни природни дадености за развитие на биологично земеделие. В съответствие с почвено-климатичните условия на отделните микрорайони, опита и традициите от миналото, икономическите интереси на производителите и пазара в областта, следва да се развие нов тип земеделие – алтернативното на досегашното производство. То трябва да обхване основно полупланинската и планинскта част на областта , южните склонове на Източна Стара планина и района на Странджа. В тези райони производството на растениевъдна и животинска продукция следва да се специализира в следните направления:

Отглеждане на зърнено – фуражни култури за производство на зърно и тревна биомаса за задоволяване потребностите на местното животновъдство – говеда , биволи, овце , кози , източнобалканска свиня и др. отглеждани при пасищни условия.

• 
  Сорго за зърно и паша;
  
• 
  Третикале за зърно, сенаж и паша;
  
• 
  Овес за зърно и сенаж;
  
• 
  Бакла за зърно и в смеска с други житни култури;
  
• 
  Грахово овесени смески за сенаж и силаж;
  
• 
  Люцерна при поливни условия за зелено и сено;
  
• 
  Ечемик за зърно;
  
• 
  Суданка за сенаж, силаж и паша;
  
• 
  Просо за зърно и сенаж
  

• 
  Кориандър
  
• 
  Резине
  
• 
  Лавандула
  
• 
  Витаминозна шипка
  
• 
  Мащерка
  
• 
  Градинска и планинска чубрица
  
• 
  Бял риган
  
• 
  Маточина
  
• 
  Силибум /бял трън/
  
• 
  Други переспективни култури /индийски татул, жълт мак, сантоников пелин, салвия, левзея / и др.
  
• 
  Земна ябълка /топинамбур/
  
• 
  Самородни и култивирани трюфели
  

Отглеждане на трайни насаждения:

• 
  лозя /винени, подходящи сортове при контролирани условия на производство на маркови вина
  
• 
  овощни видове: череши, вишни, бадеми, лешник, орех, шипка, малина, арония, ягода и др. търсени на пазара
  
• 
  спецални микоризни овощни и горски дървесни видове за култивиране на трюфели и др. култури в малки и средно големи екоплантации.
  

За всеки един от тези видове може да се намери най-подходящо месторастене и на производителите да се предоставят необходимата технологична и маркетингова информация;

• 
  Пълна инвентаризация и рекултивация на естествените пасища и превръщането им в съвременни пасищни комплекси;
  
• 
  Развитие на пасищен тип говедовъдство от породите Българско родопско говедо, Кафяво говедо, Местно сиво говедо, Симентал, Херефорд, Абердин ангуст, ката за всяка порода се намерят най-подходящи условия;
  
• 
  Развитие на пасищен тип биволовъдство от породата Бяла мура, производтво на екологично чисто мляко и млечни продукти;
  
• 
  Развитие на пасищен тип овцевъдство за месо и мляко от породите: Цигай, Плевенска черноглава, Аваси и кръстоски, Планински коридел, Илдьофранс, Карнобатска аборигенна и др.;
  
• 
  Развитие на пасищен тип козевъдство от породите с млечно и месно направление;
  
• 
  Развитие на пасищен тип свиневъдство от Източнобалканска свиня в разрешени горски райони и при контролирани условия;
  
• 
  Развитие на пчеларство за производство на екологично чист мед по опита на община Царево;
  
• 
  Развитие на бубарство като алтертативна форма на заетост и допълнителни доходи;
  
• 
  Развитие на зайцевъдство като алтернативна форма на заетост и допълнителни доходи;
  
• 
  Отглеждане на пуйки, гъски, кокошки и пъдпадъци при природо съобразни технологии като алтернативна форма на заетост и допълнителни доходи.
  

2. Създаване на лесен за работа интернет базиран регистър на биологичните оператори от областта с пълни дани за производството им.

3.Създаване на регионална маточна база за производство на автентичен, елитен, посевен и посадъчен материал, както и семена за нуждите на алтернативното земеделие в областта;

4.Организирне на ежегодни изложения на биологични продукти произведени на територията на областта;

5. Провеждане на бизнес форуми за представяне на възможностите за биологично земеделие и устойчиво развитие на селските райони.

6. Публикуване и редовна актуализация на сайта на БАБХ Бургас на всички регистрирани в страната препарти за РЗ, разрешени за биологично производство съгласно Приложение 1 на Регламент 889. Линк към списъка да има и на раздел „Биологично земеделие" в сайта на МЗХ.

2. Изграждане на система от стокови борси, тържища и пазари, последните оборудвани с хладилници и съоръжения за първична обработка на продукцията;

3. Подкрепата за изграждане и функциониране на местни пазари за регионални продукти със специфични качествени характеристики, на които да се предлагат произведени в Бургаска област качествени хранителни продукти със специфични регионални ха-рактеристики, с традиционен специфичен характер, както и със защитено географско обозначение на произход.

4.Създаване на възможностти по голям брой земеделски производители да участват и усвояват финансови средства по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. (ПРСР), което е стимул за развитие на сектора.

5. Включване на земеделските производители като възможни работодатели по национални програми за заетост, по ОП „Човешки ресурси" и по мерките от Закона за насърчаване на заетостта;

6. Държавна помощ за ферми, които не отговарят на критериите за подпомагане на ПРСР (за площо под 1 ха) - заплащане на част от разходите за сертификаци;

7. Осигуряване на държавна субсидия за сдружения на биологични производители - регионални, национални/ Само 5% от сертифицирните биологични производители в България членуват в браншовата асоциация на биологичните производители, в резултат на което останалите 95% не участват в разработването на политики и мерки за подпомагане на сектора/

8. Подпомагане Създаване на дружения на производителите на екологично чиста, био и органична растениевъдна и животинска продукция;

9. Насърчаване на кооперирането чрез създаване на групи на производителите, с цел реализация на икономии от мащаба и по-добро пазарно присъствие;

10. Включване на биологичната преработка като предимство (или гарантиран бюджет) при разглеждане и класиране на проекти за преработка на земеделски продукти в новата ПРСР;

11. Създаване на данъчни стимули и други насърчителни мерки за биологичните земеделски производители;

12. Задължителното обучение и консултации на бенефициентите по мерките за подпомагане на биологичното земеделие и в следващия програмен период до 2020 г.

Стратегическа цел - развитие и модернизация на хидромелиоративните практики .

-опазване и съхраняване на технически годния хидромелиоративен фонд;

-там, където има повишен интерес от напояване да се влагат средства за поддръжка и модернизация на напоителните системи;

-обектите от ОПВВВ да се поддържат в добро техническо състояние, като средствата за ремонт и поддръжка се осигурят от държавния бюджет;

-да се отпуснат средства за модернизация и развитие на обекти от ОПВВВ;

-да започне изграждане на сдружения за напояване на територията на държавния хидромелиоративен фонд;

- изграждане на нови напоителни полета и системи при заявен интерес от водоползвателите.

• 
  създаването на единен за страната кадастър на хидромелиоративните обекти, като бъдат включени и тези, собственост на общините;
  
• 
  законодателни промени и институционална облекченост, с което да се улесни и стимулира стопанисването на изградените ХМС;
  

-да се подпомагат сдруженията за напояване при предаването и стопанисването на хидромелиоративните обекти;

-да се ускори дейността по учредяване на сдружения за напояване;

-там, където има интерес за напояване, общините да направят предложения за ремонт и модернизация на съществуващи хидромелиоративни обекти и изграждане на нови такива;

-да полагат необходимите грижи за съоръженията от ОПВВВ в границите на населените места.
Дейности за реализация на целите
Общински ХМФ

- Създаване на сдружения за напояване на територията на цялата област, на които да се прехвърли за стопанисване и управление възможно по-голяма част от общинския ХМФ.

- Да се работи съвместно със сдруженията за напояване по подобряване техническото състояние на хидромелиоративните обекти.

- Да се изготвят от общините програми за стопанисване и развитие на хидромелиоративните обекти на териториите им с предложения за ремонтно-възстановителни работи, реконструкция, модернизация и др, като с приоритет са потенциално опасните язовири.

-да се извърши модернизация и преустройство на големите напоителни системи - НС "Порой" и НС "Мандра", като се проучи наличието на интерес за напояване от крупни водоползватели.

-замразяване и опазване на част от НС "Мандра", НС "Порой" и "Ахелой" при липса на водоползватели.

-незабавна агроикономическа и експертна оценка на площите с помпено подаване на І-во, ІІ-ро и ІІІ-то стъпало. Бракуването на част от площите ще намали разходите за поддръжка и охрана.

-предаване на вътрешноканалната мрежа на новосформираните сдружения за напояване.

-преустройство на икономически ефективните високонапорни системи в нисконапорни, което ще намали разхода на ел. енергия във високоенергоемките помпени станции.

-създаване на нормативна база, с която да се регламентира възможността там, където няма интерес за създаване на сдружения за напояване, малки напоителни системи със самостоятелен водоизточник да бъдат отдавани на концесия за 10-20 години.

-ежегодно да се извършва експертна оценка на обектите от ОПВВВ и се планират средства за тяхното обслужване.

-с оглед оттеглянето на държавата от доплащането на услугата "водоподаване" да се формират диференцирани цени на водата съобразно конкретните топографски условия с доказан икономически ефект.


Ресурсно осигуряване на дейностите

-инвестиране в работещия и годен хидромелиоративен фонд с доказана икономическа ефективност.

-модернизация и възстановяване на общинския и държавен хидромелиоративен фонд и предаването му на сдруженията за напояване;

-замразяване и опазване на тези държавни напоителни системи, които в момента са нерентабилни и енергоемки до създаване на благоприятни условия за тяхното въвеждане в експлоатация;

-развитие на поливното земеделие чрез създаване на благоприятна социално-икономическа среда и разширяване пазара на селскостопански стоки.


11. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАУЧНОТО, ОБРАЗОВАТЕЛНОТО, ИНФОРМАЦИОННОТО И КОНСУЛТАНТСКО-ТО ОБСЛУЖВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКОТО ПРОИЗВОДСТВО
Основни цели и приоритети

Основополагащи принципи на стратегията за развитие на научното, образователното, информационното и консултантското обслужване на земеделското производство в областта следва да бъдат:

- Разширяване на учебната, научната, лабораторната и производствено- експерименталната база на научно-учебните звена с ново оборудване и съвременна техника. Стопиране на процеса на изолация между научната и практическата част.

- Осъвременяване на съществуващите и разкриване на нови структури, съобразно потребностите на земеделието от квалифицирани кадри.

• 
  Оптимизиране на тематиката и кадровия потенциал в съответствие с националните и регионални приоритети. В последните години има напредък в развитието на биоземеделието, което е и водеща тенденция в ЕС, научната сфера следва да отговори по адекватен начин на търсенето на кадри и потенциал в тази насока.
  
• 
  Оптимизиране размера на обработваемата земя и базата за развитие на елитно животновъдство /говедовъдство и овцевъдство/ с цел създаване на условия за нормален изследователски процес и производство на необходимите по националните и регионални програми семена, посадъчен материал и елитни разплодни животни.
  
• 
  Цялостно преоборудване на научно-лабораторната база и средствата за комуникации с нова апаратура за съвременни анализи и оценки на научните резултати и компютърна система, позволяваща достъп до всички съвременни информационни потоци, както и цялостно преоборудване на производствено-експерименталната база с нова високопроизводителна техника с цел създаване на научно- производствени модели за съвременно земеделие. Необходимо е да се потърси приложение на публично частното партньорство, особено в сфери в които държавата няма възможност да инвестира необходимите средства, а частният бизнес е пряко зависим от разработките на лабораториите и научните работници в тази сфера. В случай, че няма действия в тази посока, тенденцията е частния земеделски бизнес да запълни тази ниша и държавата да бъде изместена от това направление.
  
• 
  Трайно и перспективно решаване на икономическите проблеми и възнагражденията на научните кадри и обслужващия персонал. Създаване на условия и правила за допълнителни доходи от научната и експериментално-производствената дейност.
  

• 
  Спонсориране на обучение от страна на големите земеделски производители – лозари и винари на студенти, които да се обучават в съответните висши училища, като им се осигурява в замяна дългогодишен трудов договор със спонсора. Към момента средните училища в сферата на земеделието са пръснати в малките градове около Бургас, в които обичайно учат ученици с по- слаб успех, както и такива, които не са били приети в някое елитно училище. Необходимо е да се направи паралелка с изучаване на земеделски науки в някое от елитните училища в града, за да се привлекат ученици, които осъзнато искат да учат в тази насока.
  
• 
  Създаване на земеделски колеж в гр. Карнобат.
  
• 
  Разработка и внедряване на широкообхватна квалификационна програма за обучение на фермери, земеделски производители и специалисти в курсове.
  

• 
  Разширяване на кадровия състав на службите за съвети в земеделието и подобряване информационната база и комуникациите производител-консултант.
  
• 
  Интеграция на всички научни, консултантски и обслужващи структури в програмни екипи за ефективно научно обслужване и резултатна консултантска дейност.
  
• 
  Създаване на информационна база данни по всички въпроси на аграрното законодателство , производството и реализацията на продукцията и консултантската дейност.
  

• 
  Икономическо и кадрово стабилизиране на научните и учебни звена и утвърждаване на новите научни и учебни програми.
  
• 
  Изграждане на многофункционална агроекологична лаборатория с лиценз за издаване сертификат за качество и право да сертифицира и осъществява технологичен контрол и помощ на производителите по системата “биологично земеделие”, съгласно Наредба №1 от 17февруари 2013г.
  
• 
  Изграждане на съвременна информационна система и база данни за повишаване ефективността и качеството на научното обслужване и консултантската дейност.
  
• 
  Съвременните тенденции сочат към развитие на местното земеделие, което да доведе до намаляване на вноса и транспортните разходи. Продажбата на продукция произведена в област Бургас ще има по ниска себестойност и по – атрактивна цена в сравнение със същия продукт произведен в отдалечен регион.
  
• 
  Създаване на пазари, освободени от такса за местните производители, като ангажимвент на общинската администрация.
  

• 
  преоборудване на научно-лабораторната и експериментално-производствена дейност, научните и учебни звена с нова лабораторна техника и земеделски машини с цел повишаване ефективността от научно изследователската, експериментално-производствената и учебната дейност.
  
• 
  Създаване на съвременни опитни демонстративни полета и ферми и научно-производствени модели , като постоянна база за показване на най- новите научно-технически постижения в аграрната наука и производство и обучение на земеделските производители.
  
• 
  Разширяването на международното сътруднечество и активно участие в реализирането на проекти на ЕС по националните и регионални приоритети в партньорство с водещи Европейски научно- учебни структури и фирми.
  

1. Стратегия за устойчиво развитие на земеделието в Област Бургас 2006 г.

2. Национална стратегия за устойчиво развитие на земеделието в българия в периода 2014 - 2020 г. на МЗХ.

3. Национална програма за възстановяване и развитие на хидромелиорациите в Република България 2009-2013 г.

4. Стратегия за развитие на хидромелиорациите в Бургаска област – архив от закритата Изпълнителна агенция по хидромелиорации;

5. Теми на лекционен курс по Водостопански изследвания, катедра „Хидромелиорации”, УАСГ;

6. Състояние, проблеми и възможности пред поливното земеделие след присъединяването на България към Европейския съюз”, Ст.н.с. д-р Виолина Хаджиева, „Икономика и управление на селското стопанство, 52, 4/2007”;

7. Анализ на потенциала за отглеждане на плодове и зеленчуци в България " - данни от Института за пазарна икономика с подкрепата на фондация "Америка за България".

ОСП – Обща селскостопанска политика

ЗВ – Закон за водите;

ХМС – Хидромелиоративни съоръжения;

СН – Сдружения за напояване;

ЗСН – Закон за сдруженията за напояване;

И.П.И. – Институт за пазарна икономика

ПЗС – Преброяване на земеделските стопанства

Октомври 2013г.