ВИТАМИНИТЕ, МИНЕРАЛИТЕ И ЗОНАТА
Досега говорих само за макросъставките на храната: протеини, въглехидрати и мазнини. Ами микроелементите - витамини и минерали? Те важни ли са? Имат ли някаква роля в начина на хранене, който ще ни отведе в Зоната?
Огромен брой от съвременните изследвания върху храната са насочени върху нейните микроелементи. Хората изглежда мислят, че витамините и минералите са някакъв вълшебен елексир и след като веднъж той бъде изолиран и поставен в капсула, вече сме открили чудото на живота. Това схващане е толкова разпространено, че сега почти половината американци приемат витаминни и минерални добавки, въпреки препоръките на американското правителство, че всички минерали и витамин, които са ни нужни, могат да бъдат открити в т. нар. „балансирано" хранене.
Хората с право се страхуват, че тяхното „балансирано" хранене в крайна сметка не е чак толкова балансирано. Може би именно това е причината да бъдат уморени, с наднормено тегло или направо болни. Този страх е помогнал да бъде създадена индустрия печелеща три милиарда долара годишно, която взема витамини и минерали и ги поставя в капсули или таблетки. Може би не е изненадващо, че производството на витамини (които са всъщност особени химикали) се доминира от три от най-големите фармацевтични и химически компании в света: „Хофман-Ла Рош", „Пфи-цер" и „Ийстмън Кодак".
След като в изследванията и производството на микроелементи са вложени толкова пари и власт, човек би помислил, че те наистина са жизненоважни за предпазването от болести. И точно това витаминната индустрия и фармацевтичните компании биха искали да вярвате, особено за антиоксидантните витамини С, Е и бета каротин.
Истината е обаче, че много от клиничните изследвания с големи дози от тези антиоксидантни витамини, са довели до неедностранни резултати. Така например при едно неотдавнашно изследване във Финландия, включило 29 000 пушачи от мъжки пол, които в продължение на 6 години приемали високи дози бета каротин, случаите на заболяване от рак на белите дробове били с 18% повече отколкото при другите. В същото изследване сред хората, поглъщали големи дози витамин Е, инсултът бил по-често срещано явление. Друго неотдавнашно изследване показа, че бета каротинът, витамин Е и витамин А не пречат на предраковите поражения в дебелото черво да се развият в рак на дебелото черво.
В същото време някои от изследванията, доказващи благоприятното въздействие на антиоксидантите, може би получават верните резултати поради погрешни причини. По-ранни изследвания бяха навели на мисълта, че богато на листни зеленчуци и плодове хранене предпазва от развитието на рак. Фактът, че източниците на благоприятни въглехидрати са богати също така и на антиоксиданти накарал изследователите да направят прибързаното заключение, че именно те предпазвали хората от рак.
Но, почакайте малко; нима зелените листни зелен- и плодовете не са основните въглехидратни компоненти в моята диета? Да, точно така е. Затова може би антираковите резултати в онова изследване не са се дължали на антиоксидантите, а на благоприятния характер на въглехидратите, които били консумирани в по-големи количества. Несъзнателно те следвали диета, близка до тази на Зоната.
Сподели с приятели: |