= апелативна прокуратура пловдив

АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ

Пловдив, пл."Съединение" № 3, тел. 032/63 13 40; 63 13 50 факс 032/600-490

№…………/………..г.

/при отговор посочете номера/

С присъединяването на България към ЕС, границите й с Република Турция, Република Македония и Република Сърбия, както и черноморската граница, се превърнаха във външни граници на Съюза. С това, престъпленията и митническите нарушения, свързани с преминаването на тези граници, са вече проблем не само за националната сигурност, но и за сигурността на ЕС. Много от престъпленията и митническите нарушения по границите са свързани с организираната престъпност и се съпътстват от реална опасност от корумпиране на митнически служители, гранични полицаи, дознатели и магистрати. Те попадат в юрисдикцията на различни съдилища и прокуратури. Плодивски апелативен район граничи с две държави – Република Гърция и Република Турция. Особеност на граничните райони, характерна и за нашия район е, че в тях, наред с общата престъпност, характерна за всички региони на страната, има и специфична престъпност, която се наблюдава само в тях ( незаконно преминаване на границата, контрабанда на стоки и наркотици, трафик на хора и т.н.), което е констатирано при анализ на правосъдието в граничните райони. Същевременно, за отдалечените райони, каквито са тези по границата, по-трудно се намират кадри – не само за полицията, но и за съда и прокуратурата, бюджетите на тези органи не се определят съобразно по-сложната криминогенна обстановка, а техническото им оборудване в определени случаи е на примитивно равнище.

Българският Наказателен кодекс определя като трансгранични престъпления няколко деяния, свързани с нелегално преминаване на хора или пренасяне на определени вещи през границите на страната. Това са трафикът на хора (чл. 159а – 159в НК), контрабандата на стоки и наркотици (чл. 242 НК), пренасянето на подправени парични знаци, ценни книжа и разплащателни карти (чл. 244, ал. 1 НК), нарушаването на режима на вноса и износа на валутни ценности (чл. 251 НК), незаконното изнасяне на паметник на културата или архивен материал, включен в държавния архив (чл. 278, ал. 3 НК), нелегалното преминаване и превеждане на хора през границата (чл. 279 – 280 НК) и незаконното пренасяне на опасни отпадъци и други вещества (чл. 353б НК). Общото между тези престъпления е, че, тъй като се извършват по границите на страната, тяхното разкриване, разследване и наказване е от компетентността на правосъдните и правоприлагащите органи в съответните гранични райони.

Предметът на настоящия доклад е обаче само едно от тези престъпления, а именно – „ трафик на хора ” със съпътстващите го престъпления. Според легалното определение на трафика на хора, дадено в Протокола за трафика на хора, особено на жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, това престъпление включва „набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора чрез заплаха или използване на сила или други форми на принуда, отвличане, измама, заблуда, злоупотреба с власт или с уязвимо положение или чрез даване и получаване на плащания или други облаги за получаване съгласието на лице, което има контрол върху друго лице, с цел експлоатация; експлоатацията включва като минимум експлоатиране на проституцията на други лица или други форми на сексуална експлоатация, принудителен труд или услуги, робство или дейности, сходни с робството, заробване или отнемане на телесни органи”. В допълнение протоколът предвижда, че съгласието на жертвата относно намерението за експлоатация е невалидно, ако са използвани някои от посочените средства, а ако става дума за набиране, транспортиране, прехвърляне, укриване или приемане на деца (лица под 18 години) деянието се смята за престъпление дори да не включва нито едно от тези средства.

В понятието „трафик на хора”, Прократурата включва както т.нар. „чист трафик” (чл. 159а – 159в НК), така и нелегалното преминаване и превеждане на хора през границата (чл. 279 – 280 НК), склоняването към проституция (чл. 155 НК) и отвличането с цел предоставяне за развратни действия (чл. 156 НК). В този смисъл е и чл.2 на Конвенцията на СЕ, съгласно който Конвенцията се прилага „за всички форми на трафик на хора, независимо дали са национални или международни и дали са свързани или не с организираната престъпност”. Поради трансграничния характер на трафика на хора отделните държави често се оказват безсилни да му противодействат адекватно само посредством националните си политики и законодателство. В отговор на необходимостта от по-добро международно сътрудничество и координация са приети няколко международни акта, като най-важните от тях са Протоколът за трафика на хора, особено на жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора/протоколът от Палермо”.

Други важни правни инструменти за предотвратяване и противодействие на трафика на хора са: Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, приета в Палермо, Италия през м.декември 2000 г., ратифицирана от РБългария през 2001 г., известна като „Конвенцията от Палермо”, Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафик на хора/м.май 2005 г./, Препоръка № R(85)11 на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите – членки относно положението на пострадалия според наказателното право и в наказателния процес, приета на 28.06.1985 г., Препоръка 1545(2002) на парламентарната асамблея на Съвета на Европа/ПАСЕ/ - Кампания срещу трафика на жени; Директива на Съвета на Европа от 11.02.2002 г.относно разрешителното за краткосрочно пребиваване, издавано на жертви и действия за подпомагане на незаконната имиграция или трафика на хора, които сътрудничат с компетентните власти, СОМ/2002/0071 final – CNS 2002/0043; Резолюция на Съвета на Европейския съюз относно използването на хора за проституция и трафик, Официален журнал на ЕО 89/С120.

Най-новият нормативен акт е Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, подписана от България на 22.11.2006 г. в Страсбург, ратифицирана със закон, приет от 40-то Народно събрание на 7.03.2007 г. – ДВ, бр. 24 от 20.03.2007 г. С нея се разширява приложното поле на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и на Протокола за предотвратяване, притоводействие и наказване на трафика на хора, особено на жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН.

Новост е поетото задължение на държавите, ратифицирали Конвенцията, в чл.19 за криминализиране на използването на услугите на жертвата.

В изпълнение на ратифицираните международни нормативни актове, България е привела вътрешното си законодателство с тях. Това е сторено с изменението на НК и конкретно допълването му с текстовете по чл.159а – 159в от НК през 2002 г. Приет е и Закон за борбата с трафик на хора и подзаконови нормативни актове, свързани с прилагането на основните, вкл. е приет и Правилник за организацията и дейността на Националната комисия за борба с трафика на хора, Правилник за приютите за временно настаняване и центровете за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора, Закон за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления и др.

1.1.2. Основни състави на трафик на хора

В изпълнение на поетите от България ангажименти в резултат на присъединяването на страната към Протокола за трафика на хора, особено на жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност през 2002 г. Народното събрание прие промени в Наказателния кодекс, като в глава втора от особената част „Престъпления против личността” бе добавен нов раздел девети, озаглавен „Трафик на хора” (чл. 159а–159в НК). Престъпленията, инкриминирани в този раздел, включват две основни групи деяния:

• 
  набиране, транспортиране, укриване или приемане на отделни лица или групи от хора с цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд, за отнемане на телесни органи или за да бъдат държани в принудително подчинение (чл. 159а, ал. 1 НК);
  
• 
  набиране, транспортиране, укриване или приемане на лица или групи от хора и превеждането им през границата на страната с цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд, за отнемане на телесни органи или за да бъдат държани в принудително подчинение (чл. 159б, ал. 1 НК);
  

По подобие на правната уредба в Унгария, според нашия Наказателен кодекс съгласието на жертвата няма никакво значение за наказуемостта на деянието. По този начин българското наказателно право предвижда по-строг режим от минималните стандарти, предвидени в Протокола за трафика на хора, особено на жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, според които съгласието на жертвата при определени обстоятелства изключва престъпния характер на деянието.

Всички престъпления, включени в раздела „Трафик на хора”, са тежки умишлени престъпления, като максималният размер на предвидените наказания са лишаване от свобода за повече от 5 години.

1.1.3. Тежко наказуеми състави на трафик на хора

Законът предвижда по-тежки наказания за отделни случаи на трафик на хора, които разкриват по-висока степен на обществена опасност. Повечето от тези случаи са изрично споменати и в Протокола за трафика на хора, особено на жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност. Според българския закон деянието е по-тежко наказуемо, когато е извършено:

• 
  спрямо лице, ненавършило 18 години;
  
• 
  чрез използване на принуда или чрез въвеждане на лицето в заблуждение;
  
• 
  чрез отвличане или противозаконно лишаване от свобода;
  
• 
  чрез използване състояние на зависимост;
  
• 
  чрез злоупотреба с власт;
  
• 
  чрез обещаване, даване или получаване на облаги.
  

• 
  Деянието представлява опасен рецидив. Според чл. 29, ал. 1 НК деянието представлява опасен рецидив, когато деецът е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено, или е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено.
  

Новата разпоредба е в сила от 13.10.2006 г. и е приета с оглед зачестилите случаи на т.нар. продажби на бебета в периода след 2000 г. и възникналия спор между практикуващите юристи относно това дали продажбата на бебета се явява форма на трафик на хора и неефективността на приетия през 2004 г. чл.182а НК/формално заобикаляне на осиновяването чрез други форми – припознаване, използване на чужди документи при издаване на акта за раждане и др./, НК бе променен – ДВ бр.75/12.09.2006 г. и бе създадена нова ал.3 към чл.159а от НК. Наред с удачните промени в НК следва обаче да се подчертае, че през 2006 г. бе изменена и разпоредбата на чл.155, ал.5 от НК, по начин, който съществено затрудни работата на прокуратурата и създаде конкретни проблеми по делото за трафик на хора, водено срещу Иван Главчев, т.нар. Ванко 1, Петър Главчев и Димитър Рачелов, които бяха предадени на съд освен за престъпление по чл.159в, пр.2 и 3, вр. с чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.159а, ал.2, т.6, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК и за престъпление по чл.155, ал.5, т.1, т.2 и т.3, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК. Това изменение на НК, по време, когато делото бе висящо пред Върховен касационен съд, доведе до рязко намаляване на наложените на Главчев и останалите подсъдими наказания – от 12 години лишаване от свобода за престъплението по чл.155, ал.5, вр. с ал.1 от НК за Главчев, на 4 години и 6 месеца. След сериозна негативна реакция в обществото, от чуждестранните представители в страната ни, и от страна на Европейската комисия, текстът на чл.155, ал.5 от НК бе отново променен, но наказанията по чл.155, ал.1 и 2 от НК са до 5 години, т.е. не са тежки по смисъла на закона, и не е възможно при разследване на дела за тези престъпления да се ползват специални разузнавателни средства Независимо от ненавременната и неудачна промяна в НК от това, работата по делата за трафик на хора е много добра, като това е отразено в годишния доклад за 2007 г. на Eurojrst/Казус 4 „Трафик на хора”/. Съществен е приноса в борбата с трафика на хора на прокурорите от Пловдивски апелативен район.

Наред с това в Пловдивски съдебен район са предприети и действия за борба с проституцията, тъй като голяма част от жените, обект на трафик са от контингента на проституиращите в страната жени. Специален текст в Наказателния кодекс, криминализиращ проституцията, няма. Поради това наказателната отговорност на проституиращите жени се ангажира по един архаичен текст от НК – чл.329 от НК, който съществува още от 1968 г. Тази норма урежда получаването на доходи по непозволен или неморален начин, в продължителен период от време. Най-активни са действията в тази насока на Районна прокуратура – Пловдив, която от началото на 2006 г. до м.октомври 2008 г. е внесла в съда общо 66 дела по чл.329 от НК. Активността на прокуратурата в борбата с трафика на хора се илюстрира от динамиката на този вид престъпления през периода от 2002 г. до момента.

През 2004 г. общо в Апелативния район са били наблюдавани 82 досъдебни производства за престъпление по чл.155 НК/склоняване към проституция/, 21 досъдебни производства за престъпленията по чл.159а – чл.159 в от НК и 33 по чл.329 от НК. По посочените текстове са внесени общо 21 дела, от които 13 по чл.155 от НК, 8 по чл.159а-159в от НК и 9 по чл.329 от НК. По тези дела общо предадени на съд лица са 29, от които в края на периода с влязла в сила присъда са били осъдени 17 лица. С влезлите в сила присъди на 5 лица е наложено наказание „лишаване от свобода”, като по отношение на три лица е постановено наказанието да се изтърпи ефективно. През 2005 г. е налице увеличение на делата по посочените текстове, както следва:

- за престъпление по чл.155 от НК са били наблюдавани общо 90 досъдебни производства;

- по чл.159а – 159 в от НК са били наблюдавани общо 41 досъдебни производства, и

- по чл.329 от НК са били наблюдавани общо 56 досъдебни производства. От тях са били внесени в съда общо 56 дела срещу 78 лица. В края на периода с влязла в сила присъда са били осъдени 36 лица. Общо на 18 лица е наложено наказание „лишаване от свобода”, като по отношение на 8 е постановено наказанието да се изтърпи ефективно. През 2006 г. броят на наблюдаваните досъдебните производства по тези текстове са повече от тези през 2005 г., както следва - по чл.155 от НК – 90 досъдебни производства;

- по чл.159а – 159 в от НК – 47 досъдебни производства, и

- по чл.329 от НК – 117 досъдебни производства. От тях през годината са били приключени 191 досъдебни производства, от които в съда са внесени общо 98 дела, като на съд са били предадени общо 128 лица. В края на периода с влязла в сила присъда са били осъдени 98 лица. На 43 лица е наложено наказание „лишаване от свобода”, като по отношение на 28 е постановено наказанието да се изтърпи ефективно. На 12 лица е наложено наказание „пробация”. През 2007 г. наблюдаваните досъдебни производства рязко намаляха спрямо предходните години.

По текстове делата са както следва:

- чл.155 от НК – 14 досъдебни производства; - чл.159а – 159в от НК – 28 досъдебни производства и - чл.329 от НК – 32 досъдебни производства. През 2007 г. в съда са внесени общо 72 дела, като на съд са предадени общо 94 лица. В края на периода общо са били осъдени и санкционирани 92 лица. По отношение на 96 лица през този период присъдите са влезли в сила, вкл. и по дела от предходни периоди.

За деветте месеца на 2008 г. броят на досъдебните производства по тези текстове е намалял още повече:

- по чл.155 от НК – 12 досъдебни производства;

- по чл.159а – 159в от НК – 8 досъдебни производства и - по чл.329 от НК – 31 досъдебни производства.

В съда са внесени общо 38 дела, по които на съд са предадени 50 лица. В края на периода общо са били осъдени и санкционирани с влязла в сила присъда 26 лица.

В периода от 2005 година до 2008 г. в Апелативния район за престъпление по чл.279 от НК преминаване на границата без разрешение на надлежните органи на властта или макар и с разрешение, но не през определените за това места, са осъдени с влязла в сила присъда общо 867 лица, от които през 2005 г. – 225 лица, през 2006 г. – 195 лица, през 2007 г. – 253 лица и до края на деветмесечието на 2008 г. – 194 лица. За същия период, за престъпление по чл.280 от НК - превеждане през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар и с разрешение, но не през определените за това места с влязла в сила присъда са осъдени общо 581 лица, от които през 2005 г. – 88 лица, през 2006 г. – 159 лица, през 2007 г. – 198 лица и до края на деветмесечието на 2008 г. – 136 лица. Съществува голям проблем, от страна на турските гранични власти. След като приключи отпуската и почивката им в Република Турция, лицата с германско гражданство, но турски произход, при отпътуването си за Република Германия се опитват да преведат свои роднини – деца, родители и др. нелегално през нашата граница, която всъщност е граница на Европейския съюз. През турската граница тези лица минават безпрепятствено, а поради липса на визи, при влизането им в България, същите се укриват в багажника на автомобилите или между предна и задна седалка.

Това е и една от причините за рязкото повишаване броя на делата и осъдените лица за престъпленията по чл.279 и конкретно за това по чл.280 от НК.

Считаме, че Европейския съюз следва да вземе строги мерки по отношение на Република Турция, за да се преодолее този проблем. От доклада за 2007 г. на Eurojast/стр.29 от доклада/, е видно, че за страните от Европейския съюз е налице рязко увеличаване на казусите за трафик на хора спрямо предходните три години, а за нашата страна е налице рязко намаляване на този вид престъпления. Безспорно това се дължи на добрата организация на работата в Прокуратура по делата за този вид престъпления като до голяма степен и на обстоятелството, че две от значимите дела – срещу Иван Главчев/Ванко едно/ и Васил Телбизов, които бяха образувани през 2003 г., приключиха с осъдителни присъди. Чрез тях бяха разбити две важни организирани престъпни групи и чрез наложените тежки наказания те имаха определено превантивен характер.

Още през 2001 г. със Заповед А П № 30/2001 г. в Апелативна прокуратура - Пловдив е сформирана група от прокурори за работа по преписки и досъдебни производства с предмет организирана престъпност, трафик на хора, отвличане на лица с цел откуп и предоставянето им за развратни действия. В съответните полицейски дирекции също са били сформирани групи, включващи служители на РЗ”БОП”, РЗ „Полиция”, РЗ „Сигурност”, а в Пловдив и служители от жандармерийската част на ГКПП „Аерогара Пловдив”/наименованието на службите е преди изменението на ЗМВР/. След криминализиране на деянията по чл.159а – чл.159в от НК тази група пое и преписките и делата за тези престъпления. По повод работата по тези преписки и дела са провеждани зонални съвещания съвместно с Дирекциите на полицията в съответните области от Апелативния район.

Делата от този вид бяха взети на специален отчет, като на всяко шестмесечие се обобщаваха данните за преписките и делата за трафик на хора и движението по тях.

От началото на 2007 г. делата за трафик на хора са част от показателите, по които се оценява дейността на прокуратурата. Ежемесечно се изготвят справки и се следи движението на тези дела. Разследването за престъпленията по чл.159а – 159в от НК се извършваше и се извършва по реда и със способите, регламентирани в НПК. Затруднения съществуваха първоначално, поради това че се работеше по напълно нова материя, при липса на всякаква практика и опит. Тези затруднения обаче бяха преодоляна поради работата в екип и непрекъснат контакт между наблюдаващия прокурор, разследващия и служители от други служби, на които е възлагано да извършат отделни следствени или оперативно – издирвателни действия. Съгласно нашия НПК, досъдебното производство в България започва с нарочен акт на прокурора или с първото следствено действие по разследване, когато се извършва оглед на местопроизшествие и свързаните с него претърсване и изземване. Предпоставка за образуване на досъдебно производство е наличие на законен повод по чл.208 от НПК. Най-често в Апелативния район делата са образувани при законния повод е този по чл.208, т.4 от НПК – непосредствено разкриване на признаци за извършено престъпление от органите на досъдебното производство – служители на МВР – ГД”БОП” и ГД „Гранична полиция”.

Досъдебното производство срещу рап певеца Иван Главчев , Ванко 1и неговите близки е образувано с постановление от 5.02.2003 от прокурор при Районна прокуратура – Пловдив въз основа на материали, постъпили от РЗ „БОП” – Пловдив.

В някои случаи сигналът се получава по линия на международното полицейско сътрудничество. Такъв е случая с досъдебното производство срещу Васил Телбизов, което е образувано след получена информация от Френските полицейски власти до НС „БОП” през м.септември – октомври 2003 г. Телбизов е бил задържан на ГКПП”Капитан Андреево” на 30.10.2003 г. при опит да мине границата. По-рядко досъдебните производства се образуват по повод съобщение до правозащитните органи, като предимно то е отправено от жертвите или техни близки/чл.208, т.1 от НПК/. Когато се получи информация до органите на полицията се извършва проверка. Такъв институт по НПК не е предвиден, като проверката се извършваше на основание чл.119 от Закона за съдебната власт/отменен/, сега по чл.145 от ЗСВ/нов/. Материалите от тези проверки не могат в последствие да се ползват като доказателства пред съда. Налага се действията, извършени от проверяващия полицейски служител по снемане на обяснения и др. да се повторят в рамките на досъдебното производство, за да могат да бъдат ценени при постановяване на съдебния акт. Като изразявам личното си мнение, считам, че по този начин се обезсмисля труда на полицаите, като се създават предпоставки извършителите, информирани вече за протичащата проверка, да предприемат действия по заличаване на следи, въздействие върху пострадалите и др. Това налага законодателна промяна в насока да се придаде стойност на събираните при проверките материали, за да може същите да бъдат ползвани при втората фаза на процеса – съдебната. Успехите на прокуратурите от Апелативния район в борбата срещу престъплението „трафик на хора се дължи и на правилното планиране на действията при разследването, които следва да се извършат по време на досъдебното производство.

Поради спецификата на престъплението „трафик на хора” обичайното за много видове престъпления първоначално следствено действие „оглед на местопроизшествието” не е актуално. Основните следствени действия са разпитите на свидетели. Съществуват специфични особености във връзка със събиране на тези гласни доказателства, тъй като голяма част от пострадалите от трафика жени изпитват страх от саморазправа спрямо тях и семействата им, изпитват срам и не желаят поведението им да става достояние на обществото, произхождат от социално слаби семейства и са податливи на „финансово стимулиране” от страна на разследваните лица и техни близки и др. В чл.25-28 от Закона за борба с трафика на хора/ЗБХТ/ е уредена специална закрила на жертвите, ако те изразят съгласие да сътрудничат за разкриване на извършителите на трафика. Тази закрила е допълнителна и извън възможностите за защита на свидетелите по чл.123 НПК/нов/, чл.97а от НПК/отм./ и е непозната при разследване на нито едно друго престъпление. През 2004 година по три дела за престъплението „трафик на хора” е ползвана фигурата на „защитен свидетел” – по чл.97а от НПК /отм./ и чл.123 от НПК/нов/. През 2005 г. по 4 дела и през 2006 г. – по 3 дела.

Първото дело, по което бе предоставена защита на свидетели, пострадалите от престъплението „трафик на хора” е делото срещу рап певеца Ванко 1. Сроковете за закрила на свидетелите по ЗБТХ са напълно недостатъчни и не са съобразени с разпоредбата на чл.234, ал.1 от НПК и с обстоятелството, че тези дела са с фактическа и правна сложност и в много случаи се търси съдействие от други държави по линията на международното сътрудничество.

Тъй като компетентен да разреши разкриване на банкова и данъчна тайна е съда, по някои от делата справките за налични сметки и движението по тях не са приобщени като доказателства по делото, тъй като съответният съд е отказал да даде разрешение. Такъв отказ има постановен по отношение на банковите сметки на обвиняемите от Районен съд – Пловдив, което попречи за събиране на важни за разследването доказателства.

Освен като доказателства за дейността, свързана с трафика на хора, тези документи са основата и за търсене на наказателна отговорност от трафикантите и за престъпления против данъчната система, и пране на пари.

Въз основа на получените от данъчните служби доказателства от досъдебното производство, водено срещу Иван Главчев, Петър Главчев и Димитър Рачелов са били отделени материали с оглед данъчно престъпление и към настоящия момент производството и по това дело е приключило.

За престъпление по чл.253 от НК, пране на пари, са били образувани дела от Окръжна прокуратура – Пазарджик срещу Васил Телбизов и Петър Вергиев, като с влязла в сила присъда двамата са били признати за виновни и им е било наложено наказание „лишаване от свобода”. Друго лице, от обкръжението на Телбизов, което е получавало посредством „Юестърн юнион” суми от жертвите на трафика със задължение да ги предаде на Телбизов, Мирослав Тодоров, бе осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.255 от НК/данъчно престъпление/, и му бе наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години и половина. Срещу още 9 лица са били водени и приключени наказателни производства По делата са изисквани и справки и поименен списък от доставчиците на мобилни комуникации на проведените от обвиняемите разговори, като въз основа на тези доказателства по делото срещу Ванко 1 алибито на един от обвиняемите бе оборено. Тъй като делата за престъплението „трафик на хора”, когато се касае за международен трафик, е транснационално, по някои от тях са изготвяни следствени поръчки.

Преди обаче да се посочат данните в тази насока и се обсъди взаимодействието, следва да се посочи, че по знаковите дела в Апелативния район – това срещу Иван Главчев, Ванко 1 и Васил Телбизов, органите на досъдебното производство и прокуратурата получиха голяма международна подкрепа. След произнасяне на присъдата представители на посолството на САЩ присъстваха на всички заседания на Апелативния съд като наблюдаващи, без намеса. Това обаче бе изключително важно и прието от страна на прокуратурата като оценка на работата им и морална подкрепа.

По делото на Васил Телбизов наблюдаващият прокурор е търсел съдействието на полицейското аташе на посолството на Република Франция в гр.София, г-н Жан Еманюел Галзи, като е получена информация по полицейски доклади за момичета проституиращи на територията на РФранция. Бил е предоставен списък на жените, полицейска регистрация, че работят като проститутки, мястото където те предоставят сексуални услуги, ползваните мобилни телефони, период на пребиваване във Франци, информация за направени парични преводи чрез „Уестърн Юнион”. Въз основа на последната информация, след разкриване на банковата тайна от 6 банки е получена информация за лицата, на които са били превеждани сумите от трафикираните жени и пълните списъци на направените преводи.

Общо за периода от влизане в сила на изменението на НК, с което бяха криминализирани деянията по чл.159а – 159в от НК, прокурорите от Апелативния район са изготвили общо 13 молби за правна помощ. В Районна прокуратура – Асеновград на 30.10.2008 г. е получена една молба за правна помощ от Кралство Нидерландия, за разпит на лице в качеството му на обвиняем, която е в процес на изпълнение. В повечето случаи изпълнението на молбите за правна помощ, отправени от нас са се забавили, като са изпълнявани в рамките на около година. Това е довело някои от досъдебните производства да бъдат внесени в съда без материалите от поръчките, които в последствие са представяни по образуваните вече в съда дела – напр. по сл.дело № 159/2005 г. по описа на НСлС – София, наблюдавано от РП – Пловдив, е изпратена на 6.07.2005 г. чрез отдел „Международно правно сътрудничество” при ВКП молба за правна помощ до Федерална Република Германия. Материалите от поръчката са получени едва на 31.03.2006 г. и са представени като доказателства по НОХД № 161/2006 г. на Районен съд – Пловдив, ХVІІ н.с., което е приключило с осъдителна присъда. Друго дело, при което материалите от поръчката са били представени пред съда по НОХД № 787/2008 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ н.с. е сл.дело № 133/2005 г. по описа на НСлС – София, наблюдавано от Районна прокуратура - Пловдив. Молбата е отправена на 26.08.2005 г. до Република Франция, а материалите са получени едва на 2.08.2006 г.

И в Пазарджишки съдебен район има дела, по които материалите от поръчките са получени, като напр. по сл.дело № 310/2005 г. по описа на НСлС – София, наблюдавано от Районна прокуратура - Пазарджик са изпратени три молби за правна помощ до правораздавателните органи на гр.Торино, Италия. Първата молба е изпратена на 30.03.2006 г., а материалите са получени на 28.03.2007 г. Втората молба е изпълнена в рамките на 3 месеца, а третата в рамките на месец и половина. Следва да се отбележи обаче, че със задълбочаване на сътрудничеството по тези дела, и изпълнението на молбите за правна помощ се извършва по-бързо, а се установяват и контакти чрез полицейските аташета или други служители на съответните посолства, както и съдействие от Eurojast.

В Пловдивски Апелативен район след 1.01.2007г., когато Република България бе присъединена към ЕС, са получени за изпълнение 28 Европейски заповеди за арест на лица, обвиняеми или осъдено за престъплението „трафик на хора”. От тях са били изпълнени 24 заповеди. Една ЕЗА не е била изпълнена, по пр. № 1171/2007 г.Същата е била издадена от Междурегионалния специализиран съд на гр.Нанси, РФранция по ДП № JISCC/06/4, като е установено, че на 9.07.2007 г. лицето е било задържано и се намира в Затвора в гр.Нанси. По –специфичен случай във връзка с изпълнението на ЕЗА е този на Васил Телбизов. Окръжният прокурор на Марсилия е издал ЕЗА по отношение на лицето Васил Телбизов, която е била изпратена през м.март 2007 г. в Окръжен съд – Кюстендил, тъй като той изтърпяваше наказанието „лишаване от свобода” в Затвора - Бобов дол. В искането е било посочено, че срещу Телбизов има образувано производство за склоняване към проституция и трафик на около 100 български проститутки. ЕЗА е била уважена от Окръжен съд – Кюстендил, но Апелативен съд – София е отменил това решение и е отказал да изпълни издадената ЕЗА. Наблюдаващият прокурор от Окръжна прокуратура – Пазарджик установил връзка, чрез посредничеството на г-жа Мариана Лилова, представител на България в Eurojast с прокурорите в Марсилия, на които били изпратени материали по присъдата на Васил Телбизов и решенията по ЕЗА, като е била посочена възможност за повторно издаване на ЕЗА. Със съдействието на Министерство на правосъдието, Телбизов е бил приведен в Затвора Пазарджик и повторната ЕЗА е постъпила в Окръжен съд – Пазарджик. С решение, потвърдено от Апелативен съд – Пловдив втората ЕЗА е била изпълнена. На 28.10.2008 г. в Окръжна прокуратура – Пловдив са постъпили още две ЕЗА, по изпълнение на присъди на съда в гр.Ница – РФранция, като производството по тях не е приключило в първостепенния съд. На 31.10.2008 г. в Окръжна прокуратура – Пазарджик е постъпила ЕЗА , издадена от съдия по предварителното следствие на съда в гр.Торино, Италия, която е в процес на изпълнение.

Срочността на работата по делата по изпълнение на ЕЗА е много добра, средната продължителност на делата от образуването им през първа инстанция до влизане в сила на съдебния акт, за Пловдивски апелативен район е 38 дни, далеч по-кратък от максимално предвидения – 60 дни. Във връзка с получаваните за изпълнение ЕЗА прокурорите от Апелативния район имат сериозен технологичен проблем –този с необходимостта от своевременно постъпване в Прокуратурата на ЕЗА и техните преводи на български език от издаващите държави. В Рамковото Решение на Съвета на ЕС от 13.06.2002 г. е визирано, че официалният език, на който трябва да постъпват ЕЗА в България е българският език. По някога ЕЗА и съответните преводи постъпват в прокуратурата в края на срока за предварително задържане, който е 72 часа, като това затруднява действията на прокурора по изготвяне на мотивирано искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража”. В един случай в Окръжна прокуратура – Хасково преводът е постъпил след изтичане на срока и лицето е било освободено от съда. Към настоящия момент само Районна прокуратура – Карлово е издала 3 ЕЗА по досъдебни производства, водени за престъплението „трафик на хора”.

По пр. № 2193/2006 г. по описа на Районна прокуратура – Карлово е започнало досъдебно производство – сл.д. № 578/2006 г. по описа на ОСС-Пловдив срещу Р.Савов, Пл.Савов и Ив.Савов, всички от с.Столетово, за престъпление по чл. 159в, вр. с чл.159а, ал.2, т.6, пр.1 и 2 НК и по чл.159в, вр. с чл.159а, ал.2, т.1 и т.2 от НК. На 1.02.2007 г. са изготвени и изпратени ЕЗА до Република Италия, тъй като е имало данни, че лицата се намират в гр.Местре. При влизане в България е бил заловен Р.Савов и същият е бил осъден. Тъй като останалите две лица не са били заловени, материалите по отношение на тях са били отделени. На 16.09.2008 г. в Районна прокуратура – Карлово е постъпила информация от Интерпол, че лицето Пл.Савов е арестуван в Мюнхен, Бавария. На 14.10.2008 г. лицето е предадено на летището в гр.Мюнхен.

По отношение на Ив.Савов, отговор на ЕЗА няма до момента.

В заключение следва да се посочи, че като цяло работата на прокуратурите от Пловдивски апелативен район са работили и работят много добре по делата за престъпление „трафик на хора”, независимо от изключително формалния характер на досъдебното производство, законодателни спънки и необмислени промени в Законите .

Считам, че е необходимо за се завишат наказанията на престъплението „трафик на хора”, вкл. и на съпътстващото го престъпление по чл.155 от НК и да се извършат промени в НПК, свързан с разпитите на свидетели и обвиняеми.

ИЗГОТВИЛ: