„ Лидерство и ръководство в организацията
Изтегляне 53.52 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ВИСШЕ ВОЕННОМОРСКО УЧИЛИЩЕ „Н. Й. ВАПЦАРОВ
- Понятие за ръководство и лидерство
|
Изготвил: Теодора Минчева Иванова Дата: 10.12.2023г Фак.номер : 115-21121 Курсова работа На тема: „ Лидерство и ръководство в организацията“ ВИСШЕ ВОЕННОМОРСКО УЧИЛИЩЕ „Н. Й. ВАПЦАРОВ Съдържание Увод………………………………………………………………………….. 3 Понятие за ръководство и лидерство……………………………………….3 Поведенчески подход към лидерството…………………………………….6 Същност на ръководството………………………………………………….6 Формалният и неформалният лидер…………………………………………7 Мениджър vs. Лидер………………………………………………..7 Лидерство и/или мениджмънт……………………………………..8 Заключение………………………………………………………….8 Увод Лидерството е специфичен социален феномен, който се определя от съвременните автори като “…изкуството да накараш хората да работят, като използват максималните си възможности, за изпълнението на всяка задача, цел или проект.” . В статията се анализира съдържанието на понятията „лидерство” и „ръководство”, диференциацията между тях и функциите на лидера и ръководителя в съвременните организации. На основата на водещите парадигми за лидерството като социално-психичен феномен се извеждат практически подходи за дейността на ръководителите с цел превръщането им в пълноценни такива в процеса на управленската им практика. Понятие за ръководство и лидерство Ръководството и лидерството се появяват като един от водещите проблеми на управленската теория и практика, когато материалното производство се насища със скъпа и сложна техника и когато ролята на човешкия фактор за нейното използване и за крайните резултати от дейността става определяща. Поведението на хората все повече се мотивира от способността на ръководителите да разбират техните материални и духовни интереси, да стимулират техния труд, да признават и уважават приноса на всеки индивид. Днес вече се прокарва ясно разграничение между понятията „ръководство“ и „лидерство“ . В управленската философия на преуспяващите организации се възприе принципът „ръководителите-ефикасни лидери“. Това свидетелства, че в съвременните условия не е възможно да се управлява успешно без ръководители с изявени лидерски качества. Същността на понятието „ръководство“ се изразява в това, че измежду група хора дин от тях е задължен да въздейства върху поведението на останалите. Ръководството има три характерни черти: Първо, ръководството е процес на въздействие и влияние. То е непрекъсната и необходима дейност във всяка организация, благодарение на което се поддържа нейното организационно състояние и способност да осъществява обществено полезна дейност. Значението на ръководството е толкова съществено, че то е възприето като една от основните функции на управлението. Второ, ръководството се упражнява винаги и само върху хората. Те като правило са административно подчинени на ръководителя. По силата на това, тези хора доброволно приемат да бъдат ръководени и с това правят възможен самия процес на ръководство. Тук му е мястото да поясним разликата между двете сродни, но нееднакви понятия „ръководство“ и „управление“. Управлението е по-широкото понятие. То съдържа ръководството. Управлението се упражнява върху всички елементи на дейността – парите, техниката, материалите, енергията, хората и пр. Върху всички тях се упражняват управленските функции планиране, организиране, контролиране. Ръководството като основна функция се упражнява само върху хората. Трето, ръководството винаги има като за краен продукт постигането на някаква цел. Без да има предварително определена цел, ръководството не е възможно, защото отсъства посоката, по която да се направляват хората и процесите. Същността на понятието „лидерство“ изразява преди всичко умението да се влияе върху другите така, че те с желание , активно да работят за постигането на общи цели. Магията на лидерството е скрита в „умението да се влияе“. То е резултат не толкова обучение и опит, колкото на комплекс от личностни качества и надареност. Освен от личните качества на ръководителя лидерството се влияе и от личните качества и състоянието на другите. На практика то е възможно само ако се основава на добрата мотивираност на хората. Това предполага способност на ръководителя да обхване различните междуличности отношения чрез такава система от стимули, че хората да получават удовлетворение от работата си, от успехите на звеното и на цялата организация. Двете понятия – „ръководство“ и „ лидерство“, се различават по подхода към хората, по средствата, които използват, и по резултатите, които получават. Назначеният ръководител използва преди всичко административни средства за въздействие върху хората. Той упражнява властта, която придобива със заемането на ръководна длъжност- заповядва, принуждава, наказва и т.н. В резултат на такъв подход и на такива средства, той получава подчинение от страна на своите хора. Това е поведение, понякога граничещо до съпротивата, подчиненият изпълнява своите служебни задължения, без да проявява инициатива и творчество в работата. Подходът на лидера е преди всичко личностен. Той е ориентиран към потребностите и интересите на личността. Лидерите, за разлика от назначените ръководители, ги издигат другите благодарение на личните им качества и възможности. Хората ги слушат, търсят ги и ги следват. Това е духовна власт. Тя не може да се наложи с никакви административни актове. Лидерството като власт е синтез между интересите на хората и личността на лидера, която може да удовлетвори тези интереси по най-добрия начин. От гледна точка на ефективното ръководство най-добре би било административният ръководител и лидерът да се слеят в едно лице. Ръководителите не могат да осигурят постигането на целите на организацията, ако се отнасят към своите подчинени само като наемни работници. Какво трябва да разбираме, когато говорим за стил на ръководна работа? Срещат се много различни определения. Понятието „стил на ръководна работа“ означава съвкупност от трайно използвани подходи, форми и средства на ръководство. Вижда се, че стилът преди всичко означава устойчивост на ръководното поведение. В дефиницията отсъства качествено определение на стила. Това е така, защото свой стил могат да имат и ефективният, и неефективният ръководител. Най- срещаните страни на ефективният ръководител са: Конкретен подход при решаването на всяка по-сериозна управленска ситуация, разкриване на причините, които са я породили, разпознаване на нейните особености, избиране на адекватни средства за нейното решаване. Използване на колективните форми на ръководна работа – заседания, съвещания, семинари, други начини за допитване с по-широк кръг ръководители и изпълнители. Ясно определяне на дългосрочните цели, възлагане на оперативни задачи в съответствие с целите посредством обосновани дългосрочни и текущи планове за работа. Създаване на благоприятна организация и условия на работа, съобразени с постигането на дългосрочните цели и с хигиенните и социалните потребности на изпълнителите. Използване на прогресивните постижения, стремеж към развитие и усъвършенстване на всички страни от дейността, която ръководи. Мотивиране на подчинените посредством опознаване максимално удовлетворяване на личните им потребности, съобразено с постигането на общите цели. Създаване на благоприятна атмосфера на междуличностни и служебни отношения, стимулиране на активността, инициативите и творческото отношение към работата. Делегиране на права и отговорности на по-нискостоящи ръководители и специалисти съобразено с техните професионални възможности и максималното използване на интелектуалния потенциал в организацията. Прилагане на ефективна система от материални и духовни стимули за индивидуални и колективни постижения. Изтегляне 53.52 Kb. Сподели с приятели:
|