II . Решенияпри признание на иска В исторически аспект новият ГПК е първият процесуален закон, който дава самостоятелна изрична уредба на института на признание на иска.
Чл. 237. (1) Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. (2) В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. С признанието се стига до съвпадане на становищата относно спорното право.То включва и отказ от защита срещу иска – израз на диспозитивното начало.
Искането на ищецът е да се постанови решение, което не почива на фактически констатации.В мотивите е достатъчно да се укаже, че то почива на признанието.Както се посочи, решението, постановено при признаване на иск, не се мотивира, поради което признанието на иска облекчава значително работата на съда по конкретното дело.
Ограничения:
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави;
е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
Чл. 324. По брачни искове не се постановява неприсъствено решение и решение при признание на иска.
Чл. 334. По иск за гражданско състояние не се постановяват неприсъствено решение и решение при признание на иска.
Чл. 339. По иск за поставяне под запрещение не се постановяват неприсъствено решение и решение при признание на иска.
Чл. 237. 4) Признанието на иска не може да бъде оттеглено. Неоттегляемостта настъпва от момента на постановяване на решението. Ако ищецът не поиска постановяване на решение, би трябвало да може.
Законът не обявява това решение за необжалваемо.При необходимото другарство би следвало да е налице общо съгласие за признание на иска.
