б) тълкуване на неясно решение
Тълкуване се налага, когато решението е неясно, то е необходимо в случаите, при които трябва да бъдат приложени правните последици на решението /СПН, ИС, КД/ Тълкуването, което се има в предвид по ГПК е форма на официално автентично тълкуване, което има всеобща важимост. Тълкуването е допустимо, когато съществува интерес от него, а такъв интерес вече не съществува, когато решението е изпълнено и то изцяло. На тълкуване подлежат само съдебните актове, но не и съдебни спогодби. Искането за тълкуване се предявява пред съда, постановил неясното решение, то изхожда от страната заинтересувана да се отстрани неясностата за да може да се осигури правилното прилагане на решението. Тълкуване по воля на съда е недопустимо, но то може да се иска от прокурора. Решението на съда по тълкуването подлежи на обжалване. След като влезе в сила тълкувателното решение, става неразделна част от тълкуваното решение.
Чл. 251. (1) Споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.
(2) Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.
(3) Съдът съобщава на страните за исканото тълкуване, като им указва, че могат да представят отговор в едноседмичен срок.
(4) Съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо.
(5) Решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува.
Първоинстанционното осъдително решение подлежи на тълкуване и когато е влязло в сила на основание чл. 296, т. 2 – не е подадена в двуседмичен срок въззивна жалба.
Осъдително решение на въззивния съд – те са изпълними по закон преди да са влезли в сила.
г) основания, срокове, процедура – към съответните подточки.
Обжалване на съдебното решение:
а) нищожни, недопустими и неправилни решения;
б) въззивно обжалване, насрещна въззивна жалба;
Сподели с приятели: |
